Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретар Светлана Стоянова и
с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска окръжна прокуратура, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1837 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба от И.Я.И., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
пълномощник - адв. Й.А., срещу Решение № 965/06.07.2020 г. по анд. № 2182/2020
г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0439-000178/02.06.2020 г. от началника на ІІІ РУ към ОД
на МВР - гр. Варна по санкциониране с
“глоба” в размер на 100 (сто) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС„
за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи са неправилно
приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Жалбоподателят счита за неправилни възприетите от ВРС фактически констатации .
Твърди се ,че съдът не е изпълнил задължението си задълбочено да анализира в
тяхната съвкупност всички доказателства по делото; че е отказал да назначи
експертиза, която да установи точното място на поставяне на регистрационната
табела и дали същата е била видима. Твърди също липса на мотиви поради формално
наличие на такива, без да е отговорено на неговите възражения. Необоснован е
изводът на районния съд, че нарушителят е с утвърдени противообществени навици в областта на
транспортната сигурност. С тези доводи моли съда да постанови съдебно решение,
с което да отмени атакуваното такова и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, като в условията на евентуалност – съдът да отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Трето РУ при ОД
на МВР-Варна, депозира писмен отговор на жалбата, обективиращ неговата позиция
за правилност на обжалваното решение с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Варна пледира за
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е
подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото
на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол от ВРС е Наказателно постановление № 20-0439-000178/02.06.2020 г. на
началника на ІІІ РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на И.Я.И. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 100 (сто) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС„ за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РС-Варна е приел, че на 02.05.2020 г., около 14.30 часа, жалбоподателят И.И. управлявал мотопед
„Ямаха Аерокос” с рег.№ //// в гр. Варна, по ул. “////“, като до комплекс
„Комбат“, посока ул.“////“, И. се разминал с полицейски автомобил, който се
движел в противоположна посока. Служителите на реда, сред които и свид.
Красимир Петров, при разминаване с мотопеда, забелязали, че на него няма
поставена регистрационна табела и поради това решили да извършат проверка на
водача и на мотоциклета. Обърнали полицейския автомобил и тръгнали след
мотопеда, като го застигнали и спрели за проверка на автомивката под
предприятие „Градски транспорт“-Варна. В хода на проверката органите на реда
констатирали, че всъщност мотопедът имал регистрационна табела, която
отговаряла на тази от документите за ППС, представени от И., но същата била
поставена на място, на което не се виждала, нито при движение, нито при спряло
положение. Табелата била поставена под калника на мотоциклета и по-точно между
калника и гумата му.
За да
потвърди наказателното постановление , ВРС приел, че събраните по делото доказателства
- както гласни, така и писмени, доказват неспазване на задължението по чл.140
ал.1 от ЗДВП. Според районния съд АУАН и НП са съставени при спазване и
правилно приложение на процесуалните правила и на материалния закон – спазени
са всички срокове и процедури по ЗАНН.
Наказанията
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са определени над минималния
размер, с оглед наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и обема от
предишни нарушения на наказаното лице като водач на МПС. Обсъдени са
направените с жалбата оплаквания и същите са приети за неоснователни.
Касационният
съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. При
неговото постановяване не са допуснати заявените оплаквания от И.И..
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, отговорил е обосновано на
всички доводи в жалбата при правилно тълкуване на и прилагане на процесуалните
правила и материалния закон.
Лишено
от основание е оплакването за „крайно
бланкетни „ мотиви на атакувания съдебен акт. Правното изследване на районния
съд за обоснованост и законосъобразност на НП се обективира на четири
машинописни страници, което изключва аргументираност на възражението за бланкетност.
Поради тази причина касаторът не твърди
пропуск на районния съд да обсъди негови възражения . Обстоятелството ,че фактическите установявания на съда и неговите
правни изводи за извършено адм.
нарушение са сходни с произнасянето на
наказващия орган в НП не означава липса на самостоятелни мотиви. РС-
Варна е изследвал всички събрани допустими доказателства и при техният съвкупен
анализ е достигнал до заключение за осъществен фактически състав на вмененото адм. нарушение и правилна правна
квалификация на деянието. Няма
„преповтаряне“ на аргументация на
наказващия орган , а идентични констатации за съществуване на описаните в АУАН
и НП юридически факти след събиране доказателства в съдебната фаза на процеса ,
правилно съотнесени към приложимата административнонаказателна разпоредба.
Лишено
от основание е оплакването на И. за бездействие на ВРС по събиране на доказателства по служебен почин ,
след като няма твърдение кои конкретни доказателства не е събрал РС-Варна , за
да се провери как подобна процесуална пасивност на съда
рефлектира върху правилността на крайния му съдебен акт. Подобен довод обслужва
единствено защитната теза на нарушителя, още повече при незаявени пречки самият
той да представи доказателствата , касаещи
случая.
Правилно
е произнасянето на ВРС по отхвърляне на искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза
, тъй като формулираните от И. нейни
задачи не способстват за изясняване на съществуването
на конкретните факти, описани в АУАН и НП като установяване какви са възможните
начини за поставяне на регистрационна
табела или установяване на нейното местонахождение към момента на съдебното обжалване. От
значение за съставомерността на деянието е мястото на тази табела към момента
на проверката на контролните органи, а не след това , а и мястото на тази
табела се установява посредством различно доказателствено средство- оглед, а
не експертиза.
Безспорен
факт е ,че регистрационната табела на управлявания от И. мотопед е била под
задния калник и не се е виждала.
Съгласно
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП се наказва всеки водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Местата за поставяне
на регистрационен номер на МПС са посочени в разпоредбата на чл.10, ал.5 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, а именно:
„Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад)
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато
това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера.“.
Според
чл. 10, ал. 7 от Наредбата на
мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата табела с регистрационен
номер се поставя само отзад
. След като процесното МПС е мотопед ,
който следва да има табела само отзад, то
същата трябва да бъда видима за
участниците в пътното движение, а не да е поставена между задния калник и
гумата като по този начин да не може да се индивидуализира превозното средство
не само при движение, но дори и при престой и паркиране.
Жалбоподателят
твърди, че процесният мотопед няма заден калник , а има „издължена задна
седалка“ и посочва именно това като причина за местонахождение на табелата
между задния калник и задната гума, но това обяснение само изяснява причините
за извършване на нарушението и не е довод за освобождаването му от
административнонаказателна отговорност.
На
следващо място, И. не ангажира
доказателства ,че табелата е била
монтирана именно там по повод придобиване на собствеността при регистрация на
мотопеда в пункт за регистрация и
идентификация към звената „ Пътна полиция“ съобразно изискванията на Наредба
№ І-458/4.03.2000 г.
Лишено
от основание е оплакването на касатора за неспазване на чл. 27, ал.2 от ЗАНН от
РС-Варна поради преценка за недоказаност на тезата на съда за „ утвърдени противообществени навици в областта на
транспортната сигурност“. ВРС подробно е
обсъдил данните от събраната като писмено
доказателство справка от сектор „
Пътна полиция „ при ОД на МВР- Варна . Варненският районен съд е анализирал
справедливостта на наложените адм. наказания с процесното НП при отчитане на брой извършени адм. нарушения
и наложени наказания на касатора . Обосновано е становището на предходната
съдебна инстанция за трайно утвърдени
навици по незачитане на правилата за движение след като И. е на възраст от 25
години, правоспособен водач е от 6
години , но има вече наложени наказания по издадени 5 НП, от които 3 са влезли
в законна сила и има издадени 7 фиша по
ЗДвП. Подобна деятелност е убедително
доказателство за системно незачитане на правилата за движение по
пътищата. Освен това целта на адм.
наказание е не само да поправи и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред, но преследва възпитателно и предупредително въздействие
спрямо останалите граждани.
В
обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При
този изход на правния спор съдът следва да удовлетвори своевременно направеното
искане на ответника по присъждане на юрисконсултско възнаграждение . На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП , жалбоподателят И.Я.И. следва да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение от 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд -
Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 965/06.07.2020 г. по анд. № 2182/2020 г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА И.Я.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от
80 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.