Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … април 2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 3862 по описа за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 3, ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН и при условие на евентуалност
искове по чл. 59, ал.3 ЗБН.
Постъпила е искова молба от синдика на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК********, срещу „Л.п.“ АД, ЕИК ********, и „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК********, в която се твърди, че с Решение № 138/06.11.2014
г. година на УС на БНБ, на основание чл.36, ал.2,т.2 ЗКИ, е отнет лиценза на Б.та
- ответник, за извършване на банкова дейност; че решението е обявено в ТР на
07.11.2014 година. Твърди, че е подадена молба за откриване на производство по
несъстоятелност и с Решение № 664/22.04.2015 година на СГС, постановено по т.д.
№7549/2014г. на 6-4 състав, е открито производство по несъстоятелност на Б.та,
като същата е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на
осребряване на имуществото ѝ. Твърди, че с решение № 41/23.04.2015 година
на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Л.П.И. и Р.И.А.са
определени за синдици на Б.та, което решение е вписано в ТР на 23.04.2015
година. Ищецът твърди, че атакува валидността на изявления за прихващане,
сторени от ответника „Л.П.“АД, ЕИК ********, както следва: 1/.изявление за
прихващане с вх. №12169/21.11.2014 година- в Б.та е получена уведомление за
извършена цесия с вх. № 12017/19.11.2014 година по вх. регистър на КТБ,
уточнена с уведомление № 12309/26.11.2014 година по същия регистър, което изхожда
от Р.В.с ЕГН **********, който в качеството си на цедент уведомява Б.та, че е
прехвърлил свое вземане към нея в размер на 21 158,53 щатски долара, на
ответника- цесионер, вземането на цедента произтича от договор за индивидуален
срочен депозит № 23481/20.08.2012 година, съставляващ депозит в посочената
валута; 2/.изявление за прихващане с вх. № 12170/21.11.2014 година, въз основа
на следното: уведомление за извършена цесия с вх. № 12015/19.11.2014 година по
входящия регистър на Б.та, уточнено с уведомление с вх. № 12428/01.12.2014
година, изхождащо от Х.Д.Б.с ЕГН **********, който в качеството си на цедент,
заявява, че е прехвърлил на ответника, в качеството му на цесионер, свои
вземания, произтичащи от рамков договор за платежни слуги за потребители / ФЛ/
от 11.02.2013година и анекс № 97258/11.02.2013 година за откриване на банкова
сметка *** „Плюс“ към рамков договор от 11.02.2013 година, съставляващо депозит
в размер на 291 566 лв., представляващи част от вземанията по тази банкова
сметка.
***, че между него и ответника съществува
правоотношение, представляващо Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит
от 11.11.2011 година, изменен с посочените анекси, като към датата на последния
анекс, дълга на ответника, произтичащ от сделката е в размер на сумата от 2 800
000лв, ефективно усвоени от него; по договор за банкова кредитна линия, сключен
въз основа на рамковия договор, пак от 11.11.2011 година, изменен и допълнен с последващи анекси, размерът на
дълга на ответника, съобразно последния анекс е в размер на сумата от 2 390
000лв, ефективно усвоени от кредитополучателя; по договор за издаване на банкови гаранции от
11.11.2011 година, сключен на база рамковото споразумение, изменен и допълван с
последващи анекси, Б.та е отпуснала на ответника и последният, в качеството си
на кредитополучател, е условил сумата от 410 000лв. Ищецът твърди, че
извършеното прихващане е нищожно и това е така, тъй като е извършено след
датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, както и
поради това, че е извършено в противоречие на императивни законови
разпоредби / чл.З, ал.2 ЗБН/- порок, водещ до нищожност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността / чл.З, ал.З ЗБН/. Твърди, че е налице
законова презумпция касателно недобросъвестност на преобретателя на вземането/
чл.59, ал.4 ЗБН/.
Прави искане до съда да прогласи, на основание чл.З,
ал.З във вр. с ал.2 ЗБН нищожност на изявление за прихващане
вх.№12169/21.11.2014 година, по входящ регистър на Б.та, сторено от ответника
до ищеца, на активни вземания, придобити от ответника чрез цесия, сключена с
Роман Василев, с пасивни вземания, породени от посочения Рамков договор за
предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011 година, изменен с посочените
анекси, като към датата на последния анекс, дълга на ответника, произтичащ от
сделката е в размер на сумата от 2 800 000лв, ефективно усвоени от него, а по
договор за банкова кредитна линия, сключен въз основа на рамковия договор, пак
от 11.11.2011 година, изменен и допълнен с
последващи анекси, размерът на дълга на ответника, съобразно последния анекс е
в размер на сумата от 2 390 000лв, ефективно усвоени от кредитополучателя, а по
договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011 година, сключен на база
рамковото споразумение, изменен и допълван с последващи анекси, Б.та е
отпуснала на ответника и последният, в качеството си на кредитополучател е
условил сумата от 410 000лв. При условие на евентуалност моли съда, ако приеме,
че главната претенция е неоснователно предявена, то на основание чл.59, ал.З
във вр. с ал.4 ЗБН, да прогласи по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
относителна недействителност на същото изявление за прихващане.
Ищецът моли съда, на основание чл.З, ал.З във вр. с
ал.2 ЗБН, да прогласи нищожност на изявление за прихващане вх. №12170/21.11.2014
година, по вх. регистър на Б.та, сторено
от ответника до ищеца, на активни вземания, придобити от ответника чрез цесия,
сключена с Х.Д.Б., на активни вземания, придобити от ответника в резултат на
тази прехвърлителна сделка, с пасивни вземания, породени от посочения Рамков
договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011година, изменен с
посочените анекси, като към датата на последния анекс, дълга на ответника,
произтичащ от сделката е в размер на сумата от 2 800 000лв, ефективно усвоени
от него, а по договор за банкова кредитна линия, сключен въз основа на рамковия
договор, пак от 11.11.2011 година, изменен и допълнен с последващи анекси, размерът
на дълга на ответника, съобразно последния анекс е в размер на сумата от 2 390
000лв, ефективно усвоени от кредитополучателя, а по договор за издаване на
банкови гаранции от 11.11.2011 година, сключен на база рамковото споразумение,
изменен и допълван с последващи анекси, Б.та е отпуснала на ответника и
последният, в качеството си на кредитополучател е условил сумата от 410 000лв.
При условие на евентуалност моли съда, като приеме, че главната претенция е
неоснователно предявена, то на основание чл.59, ал.З във вр. с ал.4 ЗБН, съдът
да прогласи по отношение на кредиторите на несъстоятелността, относителна
недействителност на същото изявление за прихващане.
В отговора на исковата молба ответникът „Л.П.“АД, ЕИК ********,
твърди, че обявяването на нищожност на прихващане, извършено с негово
задължение към Б.та, не попада в обхвата на чл.З, ал.З ЗБН. Твърди, не са
налице предпоставките на закона за обявяване на нищожността на изявленията за
прихващане и това е така, тъй като, макар и извършени след решение № 27/06.11.2014 година / на УС на
БНБ/, същите са извършени преди влизане в сила на акта, което е станало на 14.04.2014
година и в този смисъл, решението не е юридически факт с правно действие, годно
да обоснове прилагане на ограниченията и санкциите, посочени в чл.З, ал.2 и 3
ЗБН.Това е така, тъй като този невлязъл в сила акт не може да доведе до
ограничаване на правни действия на кредитор на Б.та да извърши прихващане със
свое изискуемо и ликвидно вземане с насрещно вземане на Б.та. Освен това,
твърди, ответникът, оспорените изявления за прихващане не изпълняват фактическия
състав на чл.З, ал.2 ЗБН, тъй като не представляват разпоредителни сделки и
действия с имущество на Б.та, нито действия и сделки, насочени към събиране,
предоговоряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та, както и към изпълнение
на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.Моли съда да
отхвърли предявените като главни искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН.
По евентуално предявените искове- ответникът твърди,
че не са налице предпоставките за обявяване на относителната недействителност
на изявленията за прихващане, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.Оспорва съществуване на законовите предпоставки, очертани от
нормата на чл.59, ал.З ЗБН, тъй като липсва субективния елемент от състава на
нормата- знанието на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на Б.та или
че е поискано откриване на производството по несъстоятелност, като презумпцията
е налице, само в случай, че вземането или задължението е придобито след
вписване на решението за отнемане на лиценза. Твърди, че вземането на „Л.П.“
АД, произтичащи от договори за цесия, с които е извършено прихващането, са
придобити преди датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза и преди
неговото вписване, както и преди посочената от търговския съд дата на
неплатежоспособността.В този смисъл показателни са датите, посочени в
договорите за цесия, сключени с Р.В.и Х.Б., с дата 31.10.2014 година. Моли и предявените, при условия
на евентуалност искове за прогласяване на относителната недействителност на
изявленията за прихващане, по отношение на кредиторите на несъстоятелността да
бъдат отхвърлени.
В срока за допълнителна искова молба ищеца поддържа
заявената теза и оспорва сторените от ответника възражения, като неоснователни.
В допълнителния отговор ответникът прави възражение по
допустимостта на два от предявените искове, касателно договор за цесия с Х.Б.,
който твърди, че същия е развален и това е довело до преустановяване на
договорката връзка с обратна сила, а това от своя страна довело и до отпадане с
обратна сила на стореното изявление за прихващане под вх. № 12170/21.11.2014
година по вх. регистър на Б.та.
С определение от 16.06.2016 г. е конституиран като
съответник „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Ответникът „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) заявява, чрез
особения си представител адв.Ф.Р. заявява, че признава исковете.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че на
11.11.2011 г. ответниците са сключили рамков договор, по силата на който „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
предоставя на „Л.п.“ АД рамков кредитен лимит в размер общо до
2 050 000 лв., който се състои от два подлимита – банкова кредитна
линия и лимити за издаване на банкови гаранции. Уговорена е и годишна лихва в
размер на ОЛП на БНБ плюс надбавка от 9.3 пункта, която се начислява ежедневно
и е платима на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за
погасяване на главницата или при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи заплащането на наказателна надбавка в размер на 10
пункта годишно върху просрочената сума. При неплащане в срок на лихвата
кредитополучателят дължи заплащането на наказателна надбавка в размер на 10
пункта годишно върху начислената лихва. Вземания на Б.та възникват и при
плащане на суми по гаранции към бенефициера. Датата на плащане на е до 30 дни
от извършено плащане по гаранцията. Уговорена е и годишна лихва в размер на ОЛП
на БНБ плюс надбавка от 9.3 пункта и наказателна надбавка при забава в размер
на договорения годишен лихвен процент плюс 10 пункта. Срокът на действие на
рамковия договор е до 15.11.2012 г., а при непогасяване на главница и лихви –
до заплащането им. Крайният срок за погасяване на дължимите суми по двата
подлимита е също 15.11.2012 г.
Между страните е безспорно, че на
11.11.2011 г. ответниците са сключили в изпълнение на процесния рамков договор
договор за банкова кредитна линия, по силата на който „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
предоставя на „Л.п.“ АД банкова кредитна линия в размер общо до 1 850 000
лв. Крайният срок за усвояване на кредита е 14.11.2012 г. Уговорена е и годишна
лихва в размер на ОЛП на БНБ плюс надбавка от 9.3 пункта, която се начислява
ежедневно и е платима на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на
сроковете за погасяване на главницата или при обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателят дължи заплащането на наказателна
надбавка в размер на основния лихвен процент на БНБ увеличен с 10 пункта
годишно върху просрочената сума. Кредитополучателят заплаща на Б.таоще такса в
размер на 1500 лв. за предварително проучване и комисионна за управление и
обработка в размер на 1 % годишно върху размера на кредитния лимит, която е
платима до 30.11.2011 г. Срокът на действие на рамковия договор е до 15.11.2012
г., който се отнася и за заплащане на всички суми по кредита.
Между страните е безспорно, че на
11.11.2011 г. ответниците са сключили в изпълнение на процесния рамков договор
договор за издаване на банкови гаранции, по силата на който „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
предоставя на „Л.п.“ АД лимит за издаване на банкови гаранции в размер общо до 200
000 лв. Срокът на действие на договора е до 15.11.2012 г., а в лсучай на
плащане от страна на Б.та – до пълното погасяване на всички задължения на
наредителя към нея.
Между страните е безспорно, че на
14.03.2012 г. ответниците са сключили анекс № 1 към рамковия договор за предоставяне на кредитен
лимит, по силата на който са уговорили увеличение на размера на кредитния лимит
до 2 250 000 лв., както и кредитополучателят е учредил допълнителни
обезпечения в полза на Б.та. На същата дата ответниците са сключили и анекс № 1
към договора за банкова кредитна линия и анекс № 1 към договора за издаване на
банкови гаранции, в които са отразили измененията на рамковия договор и са
уговорили увеличение и на двата подлимита съответно на 1 850 000 лв.
– за първия и на 250 000 лв. – на втория.
Между страните не се спори, че на 20.08.2012
г. ответникът „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) е сключил с третото лице Р.Н.В.договор № 23481, по силата
на който депозантът депозира на съхранение, а Б.та приема сумата от 6 170 USD за срок от
12 месеца и му открива банкова
сметка *** ***. Уговорен е лихва върху сумата с
годишен лихвен процент 7,50 %.
Между страните е безспорно, че на
14.09.2012 г. ответниците са сключили анекс № 2 към рамковия договор за предоставяне на кредитен
лимит, по силата на който в рамките на размера на кредитния лимит в размер на
2 250 000 лв. да бъде намален подлимитът за банкова кредитна линия до
1 950 000 лв., а подлимитът за издаване на банкови гаранции да бъде
увеличен на 300 000 лв., както и че срокът на действие на договора се удължава
с 1 година до 15.11.2013 г. Кредитополучателят е учредил допълнителни
обезпечения в полза на Б.та. На същата дата ответниците са сключили и анекс № 2
към договора за банкова кредитна линия и анекс № 2 към договора за издаване на
банкови гаранции, в които са отразили новите изменения на рамковия договор.
Между страните не се спори, че на
03.01.2013 г. ответниците са сключили анекс № 3 към рамковия договор за предоставяне на кредитен
лимит, по силата на който са уговорили увеличение на размера на кредитния лимит
до 2 500 000 лв., като да бъде увеличен подлимитът за банкова
кредитна линия до 2 200 000 лв., а подлимитът за издаване на банкови
гаранции да остане без промяна в размер на 300 000 лв., както и че кредитополучателят
е учредил допълнителни обезпечения в полза на Б.та. На същата дата ответниците
са сключили и анекс № 3 към договора за банкова кредитна линия и анекс № 3 към
договора за издаване на банкови гаранции, в които са отразили новите изменения
на рамковия договор.
Между страните не се спори, че на
11.02.2013 г. ответникът „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) е сключил с третото лице Х.Д.Б.рамков договор, по силата на
който се урежда бъдещото изпълнение на операции, разрешение от втория, както и
разкриването на банкови сметки. На същата дата с анекс страните по процесния
договор са уговорили разкриването на името на физическото лице на банкова
сметка *** „БЕЗСРОЧЕН ДЕПОЗИТ ПЛЮС“. Б.та
олихвява депозираната сума в зависимост от размера на последната с годишен
лихвен процент от 5,5 % до 8,25 %.
Между страните е безспорно, че на
11.07.2013 г. ответниците са сключили анекс № 4 към рамковия договор за предоставяне на кредитен
лимит, по силата на който в рамките на размера на кредитния лимит в размер на
2 500 000 лв. да бъде намален подлимитът за банкова кредитна линия до
2 090 000 лв., а подлимитът за издаване на банкови гаранции да бъде
увеличен на 410 000 лв. На същата дата ответниците са сключили и анекс № 4
към договора за банкова кредитна линия и анекс № 4 към договора за издаване на
банкови гаранции, в които са отразили новите изменения на рамковия договор.
Между страните не се спори, че на
01.11.2013 г. ответниците са сключили анекс № 5 към рамковия договор за предоставяне на кредитен
лимит, по силата на който са уговорили увеличение на размера на кредитния лимит
до 2 800 000 лв., като да бъде увеличен подлимитът за банкова
кредитна линия до 2 390 000 лв., а подлимитът за издаване на банкови
гаранции да остане без промяна в размер на 410 000 лв., както и че срокът
на действие на договора се удължава с 1 година до 15.11.2014 г.
Кредитополучателят е учредил допълнителни обезпечения в полза на б.та. На
същата дата ответниците са сключили и анекс № 5 към договора за банкова
кредитна линия и анекс № 5 към договора за издаване на банкови гаранции, в
които са отразили новите изменения на рамковия договор.
Между страните е безспорно, че на
31.10.2014 г. ответникът „Л.п.“ АД и третото лице Р.Н.В.са сключили договор за
цесия, по силата на който физическото лице-цедент прехвърля на юридическото
лице-цесионер вземанията си по банкова сметка *** ***,53
щатски долара ведно с лихвите върху тази сума, начислени към датата на която
цесионерът извърши прихващане със задълженията си към ответника „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност). „Л.п.“ АД се е
задължил да заплати на третото лице сума в размер на 12 695 щатски долара,
както и сума в размер на 19 826 лв.в едноседмичен срок от приемане на
последиците от прихващането чрез изрично изявление на представляващо КТБ лице
или ако прихващането бъде отразено от синдика в изготвените списъци за приети
вземания, при откриване на производство по несъстоятелност срещу Б.та, или при
влизане на окончателно решение за отхвърляне на евентуални отменителни искове
за недействителност на прихващането, но не преди наличие на крайно решение
относно откриване и/или обявяване на несъстоятелност ба б.та и изтичане на
срока по чл. 62,ал.1 ЗБН.
Между страните е безспорно и видно от представения протокол № 27 от заседанието от 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ последният е взел решение за отнемане на лиценза
за извършване на банкова дейност на ответника „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Между страните е безспорно, че на 19.11.2014 г. Р.Н.В.и Х.Д.Б.са
подали в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) уведомления, с които съобщават на
последния, че са прехвърлили вземанията си към него с договори за цесия, на
ответника „Л.п.“
АД на 31.10.2014 г. в размер на следните суми: Р.В.във връзка с договора за
депозит №
23481/20.08.2012 г.
– 21 158,53 щатски долара, Х.Б. във връзка с рамков договор за платежни
услуги от 12.02.2013 г. и анекса към него – 131 205 лв.
Между страните е безспорно, че на
21.11.2014 г. ответникът „Л.п.“ АД е подал в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) изявление за прихващане на дължимите от „Л.п.“ АД към „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност)
304 840,60 лв., произтичащи от рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит, договор за банкова кредитна линия и договор за издаване на банкови
гаранции от 11.11.2011 г. и анексите към тях, с дължимите от б.та на
дружеството 21 158,53 щ.д. и 100 000 евро, произтичащи от договори за
цесия на дружеството с Р.В.съответно от 31.10.2014 г. и 06.11.2014 г. и които
са с настъпил падеж на 21.11.2014 г.
На същата дата ответникът „Л.п.“ АД е
подал в „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) изявление за
прихващане на дължимите от „Л.п.“ АД към „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност) 792 406,84 лв.,
произтичащи от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит, договор за
банкова кредитна линия и договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011
г. и анексите към тях, с дължимите от б.та на дружеството 487 566,24 лв.,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребителите от 11.02.2013 г. и анекс към него.
На 26.11.2014 г. третото лице Р.В.е
подал в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) уточнение, че е допусната техническа
грешка при подаденото уведомление за цесия в словното изписване на сумата от
21 158,53 щ.д.
На 01.12.2014 г. третото лице Х.Б. е подал в „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) уточнение, че е допусната техническа грешка при
подаденото уведомление за цесия в посочването на сумата от 131 205 лв. във
второто изречение, като същата следва да се чете 291 566 лв., тъй като третото
лице е прехвърлило вземането си за тази сума на „Л.п.“ АД с договор от 31.10.2014
г. Освен това сумата от 291 566 в трето изречение на уведомлението следва
да се чете 487 566,24 лв. Третото лице поправя и грешно посочената си
банкова сметка.
***, че на 28.01.2015 г. „Л.п.“ АД е
уведомило „К.т.Б.“ АД
(в несъстоятелност), че на 19.12.2014 г. е прекратил по взаимно съгласие
договорът си за цесия от 06.11.2014 г. с Р.Н.В.с предмет парично вземане на
третото лице от б.та в размер на 100 000 евро.
Между страните е
безспорно, а и е видно при справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с което обявява
неплатежоспособността на „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност) с начална дата
06.11.2014 г., открива производство по несъстоятелност за б.та, обявява я в
несъстоятелност и прекратява дейността ѝ. С решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., по описа на
САС, решението на СГС е отменено и е определена начална дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г.
С решение № 41 от 23.04.2015 г.
управителният съвет на Фонда за грантиране на влоговете в банките е назначил за
синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) Л.П.И. и Р.И.А..
По делото е представен анекс № 1 към
договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г., сключен между „Л.п.“ АД и Х.Д.Б.,
по силата на който е изменена фиксираната сума, която цесионерът заплаща на
цедента за придобиване на вземането, на 131 205 лв., като се добавя като
условие за заплащането ѝ наличието на крайно решение относно откриване
и/или обявяване на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
На 28.08.2015 г. третото лице Х.Д.Б.е
получил от „Л.п.“
АД уведомление, с което последният му съобщава, че счита сключения между тях
договор за цесия от 31.10.2014 г. за развален поради настъпване на едно от
основанията за разваляне на договора.
Със споразумение от същата дата,
сключено между страните по договора за цесия Х.Д.Б.и „Л.п.“ АД, е констатирано развалянето на
процесния договор от 31.10.2014 г., както и че
физическото лице се счита отново кредитор на „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност).
За да доведат до знанието на б.та за
настъпилото разваляне на договора за цесия между Х.Д.Б.и „Л.п.“ АД двете
страни са подали на 31.08.2015 г. уведомление до „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), в което ѝ
съобщават относно настъпилата промяна.
С решение № 196 от 13.11.2015 г.
управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е освободил Л.П.И.
и Р.И.А.като синдици на „К.т.Б.“ АД (в несъстоятелност) и е назначил за нови
синдици К.Х.М.и А.Н.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН.
По допустимостта им- с оглед възражението на ответника
„Л.П.“ АД и искането за прекратяване на производството в тази му част.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че предявените срещу него
евентуално съединени искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН са недопустими поради липса на правен интерес. Правният
интерес от установителния иск по чл. 3, ал. 3
ЗБН се обуславя от твърдението на синдика, че прихващането, което атакуват, е извършено,
поради което е налице интерес да се установи, че същото е нищожно и не е породило правни последици.
Съгласно цитираната
разпоредба, попадаща в раздел, дефиниращ масата на несъстоятелността на Б.та, действия и
сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.Алинея 2 на цитираната
разпоредба сочи, че от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на Б.та
с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото
запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и
сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
Б.та, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина
на изпълнение .Смисълът на тези разпоредби е да
се изключи възможност за извършване на действия, които биха довели до
накърняване на масата на несъстоятелността.Въпросът е дали процесните
прихващания попадат в обхвата на тази разпоредба.Масата на несъстоятелността ще бъде накърнена при
увреждащ акт, който се отразява негативно върху имуществото на длъжника.Това увреждане
се изразява в редуциране на активите, а такова редуциране е налице тогава,
когато се намаляват активите или се увеличават пасивите на имуществото.Атакуваните от синдика на Б.та прихващания не
попадат в тази категория правни действия и това е така, тъй като с тях на практика
не се стига до намаляване масата на несъстоятелността. Действително, с
прихващането се извършва събиране на вземане срещу Б.та, като последното
действие само по себе си се включва в приложното поле на разпоредбата, но срещу
това изпълнение на свое задължение Б.та получава плащане на насрещно свое
вземане, с което в крайна сметка се възстановява първоначалното състояние на
имуществото, което Б.та има. Прихващане на насрещни дългове или компенсация е
способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от
тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното
вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, ако двете
насрещни вземания имат еднакъв размер или частично - ако няма такъв идентитет.
Правна същност на компенсацията. Тя съществува, за да може да се избегне
едно основно плащане. Компенсацията функционира като средство за погасяване на
насрещни задължения.Подобно на изпълнението и компенсацията е погасителен
способ, но не е равнозначна на изпълнението, за което иде реч в нормата на
чл.3, ал.2 ЗБН, тъй като изпълнението в неговия чист вид, ще доведе до
намаляване активите на длъжника и поради това ще има накърняване на масата на
несъстоятелността.В този случай прихващането няма да редуцира активите на
длъжника и поради това няма как до попадне в обхвата на цитираната разпоредба. Ето защо претенциите на синдика по чл.3, ал.3 ЗБН се
явяват неоснователно предявени и следва да бъдат отхвърлени.При преценката за погасителния
ефект на прихващането, следва да се има предвид, че за настъпи същият следва и
двете насрещни вземания да са изискуеми
.За да бъде допусната компенсация следва да са налице следните предпоставки:
необходимо е да съществуват два насрещни дълга; идентичност на субектите по
двете правоотношения, еднородност и заместимост на двата дълга, изискуемост на
активното вземане, ликвидност на двете вземания. В тази връзка следва изрично да се посочи, че задълженията
на Б.та не са били изискуеми към датата на изявленията за прихващане - 21.11.2014г.,
тъй като с решение на
УС на БНБ № 73/20.06.2014 г., е
забранено на Б.та да извършва всякакви
действия, които влизат в обхвата на издадената й лицензия за извършване на
банкова дейност. Въпросът е дали тази забрана
влияе върху изискуемостта на вземането на настоящия ответник и води до забрана
за извършване на прихващане.По виждане
на състава това не е така, тъй като законодателят изрично е посочил хипотезите,
в които прихващането не е позволено.Забраната за Б.та да извършва плащания може
да бъде асоциирана с наложен запор върху вземане.Ограничителната мярка / запор/
не е основание да се приеме, че прихващане със запорирано вземане е недопустимо
от закона.Ето защо настоящият състав на съда намира, че решението на УС на БНБ
от 20.06.2014г. води до невъзможност да се извърши прихващане.Но исковете с
правно основание чл.3, ал.3 ЗБН следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй
като тъй като в резултат на това не се стига до накърняване на масата, защита
срещу който резултат са правните способи, посочени в цитираната разпоредба.
Този
извод на съда касателно главните искове налага разглеждане на евентуално
предявените.
По
предявените евентуални искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Съобразно
цитираната разпоредба прихващането може да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
Тезата
на ищеца е, че е налице презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН, която установява недобросъвестността
на придобилия вземането и8 или задължението, тъй като това е станало след
датата на вписването на решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване
на банкова дейност на „КТБ“АД /н/.
Двата
договора за цесия, сключени между ответника и неговите цеденти са от
31.10.2014година, по който факт не се спори, макар ищецът да твърди, че тези
договори нямат достоверна дата.Въпросът с достоверната дата на частните
документи, каквито безспорно представляват договорите за цесия, касае третите
лица. В
съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че под „трети
лица” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК/ чл. 145, ал.1 ГПК отм. следва да се имат предвид тези, които
черпят права от лицето, подписало документа, и биха били увредени от неговото
антидатиране. По отношение на тези трети лица законът разпорежда, че частният
документ има достоверна дата от деня, в който настъпи такъв факт, установяващ
по безсъмнен начин предхождащото го /факта/ съставяне на документа.
Следователно, „достоверната дата” по чл. 181, ал.1 ГПК е датата, на която се е осъществил този външен за документа
факт, който безсъмнено изключва съставянето документа след тази дата, а не
истинската дата, на която е направено материализираното в документа
волеизявление. Достоверността на датата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК има за цел да уреди
отношенията при конкуренция между правоприемници, когато едно и също право е
прехвърлено последователно от неговия притежател на различни
лица-приобретатели. В настоящия случай не е налице подобен
спор или конкуренция на права между
ответника „Л.П.“ АД и друго лице, на което да са прехвърлени цедираните вземания. Ето защо
съдът намира, че въпросът за доставерността на датата на
договорите за цесия е обстоятелство, което е ирелевантно за спора.
Изявлението
за прихващане, сторено от ответника е от 24.11.2014г.
Спорът
е съсредоточен върху това дали към момента на изявлението за прихващане законът
е позволявал да се извърши такова.Съобразно действащата към този момент
законова уредба, чл.59, ал.3 ЗБН в редакцията, преди промяната от 28.11.2014г.,
прихващането може да бъди обявено за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Следователно,
за да бъде уважен конститутивния иск по чл.59, ал.3 ЗБН, следва да е налице
извършено прихващане, по него направилият изявление за прихващане да е придобил
вземането си или задължението си преди датата на решението на откриване на
производството по несъстоятелност и да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността
на насрещната страна или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Настоящият
ответник е придобил вземанията си на 31.10.2014г. Решението, с което е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД е от 22.04.2015 г.,
т.е. последващо придобивото основание.
По
отношение на знанието на настоящия ответник, че е настъпила
неплатежоспособността на Б.та или че е поискано откриване на производство по
неъстоятелност.Чл.59, ал.4 ЗБН съдържа презумпция, че кредиторът е знаел,
че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.В
настоящия случай решението на УС на БНБ от 06.11.2014г.е вписано в ТР по
партидата на Б.та на 07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на
вземанията на ответника, въз основа на които е направил изявленията за
прихващане.Тези обстоятелства водят до извод, че не е налице основание
презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН да намери приложение.Следва да се вземе
предвид, обаче, че в хипотеза на чл. 99 ЗЗД,
вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и
той става от същия момент негов носител, но договорът има действие спрямо цедирания длъжник и трети
лица след съобщаването й, което поражда действие само след осъществяването му
от цедента, а съобщаването на длъжника, извършено от двамата
цеденти е на 19.11.2014г., т.е. след вписване на решението на УС от
06.11.2014г., с което е отнет лиценза а Б.та.
Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че в договорите за цесия, сключени между
ответника като цесионер и неговите цеденти Р.В.и Х.Б., изрично се сочи, че
плащането на сумите, които цесионерът се е съгласил да плати на цедента, е
поставено в зависимост от срок „ не преди наличие на крайно решение относно
откриване и/ или обявяване на несъстоятелност на Б.та и изтичане на срока по
чл.62, ал.1 ЗКИ“.Т.е. може да се направи извод, че у ответника е имало знание,
че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на Б.та.Ето защо
настоящият състав на съда намира, че е налице хипотеза, попадаща в нормата на
чл.59, ал.3 ЗБН и предявените искове, основаващи се на тази разпоредба се
явяват основателни.
Този
извод на съда не се повлиява от твърдението на ответника „Л.П.“ АД, че
договорът за цесия с Х.Б. бил преустановил своето действие и Б.та е уведомена
за това.Развалянето на договора за цесия не води автоматично до връщане на
престациите, които страните са си разменили, а също така няма и действие по
отношение на третите лица.Друг аргумент
в тази насока е, че преустановяване на договорната връзка, в какъвто смисъл е
постигнато между цедент и цесионер съгласие, е извършено след като цесионерът е
упражнил придобитото по силата на цесията право, като е извършил прихващане.Ето
защо това възражение се явява неоснователно и неповлияващо извода на съда за
основателност на предявените искове.
С
оглед този извод, разноските следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК – ответникът дължи на масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********,
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
8 891,70лв и на основание чл.59, ал.7 ЗБН и чл.62, ал.2 ЗБН да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 12 996,48лв.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от синдика на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********, срещу „К.Т.Б.“ АД/н/,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и “Л.П.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН
за прогласяване нищожност на извършени прихващания от страна на ответника “Л.П.“
АД, ЕИК ********, обективирани в изявления на страната с входящи номера по
входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********, а именно№12169/21.11.2014г. и
вх.№12170/21.11.2014г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ПРИЗНАВА за недействителни, на основание чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********, извършени
прихващания от страна на ответника “Л.П.“ АД, ЕИК ********, обективирани в
изявления на страната с входящи номера по входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД/н/,
ЕИК********, а именно№12169/21.11.2014г. и вх.№12170/21.11.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Л.П.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на масата на несъстоятелността
на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********, разноски по водене на делото в размер на
8 891,70лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.7 и чл.62, ал.2 ЗБН, “Л.П.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, държавна такса общо в размер на 12 996,48лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: