Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Хасково, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд шести граждански състав
на четвърти април две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар Силвия Делчева
като разгледа докладваното от председателя
гр. д. № 222 по описа за 2019 год.,
за де се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от В.Д.Д., Г.Ж.Ю., Д.В.Д., В.В.Д. и Х.А.Д., всички чрез адв. К.Г.,
против „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“
ЕООД, представлявана от З.Г.Ч., с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че първите двама ищци В.Д.Д. и Г.Ж.Ю. са родители на Т.В.Д., родена на *** г. и
починала пет дни по-късно на 13.04.2014 г. в с.Орешец, Община Х.. Ищцата Х.Д.
се явява едноутробна сестра на починалото дете, а ищците В.Д. и Д.Д. са братя на починалото бебе. Посочено е, че детето Т. Д.
е починало на 13.04.2014 г. вследствие действията на служител в ответното
лечебно заведение. В.Д. и Г.Ю. живели заедно на семейни начала. От общото си
съжителство те имали децата В.Д. и Д.Д.. През 2013 г.
установили, че очакват трето дете. Бременността на ищцата Г.Ю. протекла
контролирано и безпроблемно под наблюдението на акушер – гинеколог д-р К.Д..
Рано сутринта на 08.04.2014 г. Г.Ю. посетила д-р Д., тъй като предната вечер
усетила признаци на предстоящо раждане и силни контракции. След извършения
преглед от д-р Д. се констатирало разкритие от 5 см на маточната шийка и ищцата
била насочена за раждане към Отделение по акушерство и гинекология при МБАЛ – Х..
Постъпила в отделението около 9 ч. сутринта и била приета от д-р Е.Ч., който
бил на смяна с акушер Д.П. и санитар С.П.. След приемане на ищцата Г.Ж.Ю. й били поставени медикаменти, съобразени с
поредността на раждането и след около час разкритието на ищцата се увеличило,
като д-р Д. спукал околоплодния мехур инструментално. След посоченото действие
д-р Д. оставил родилката под наблюдението на д-р Ч., като тя била въведена в
родилна зала около 11 часа за започване на раждането. Първоначално раждането
започнало нормално, но в неговия втори етап било установено от акушер П., че
плодът се намирал в необичайно предлежание, което в медицината не се приемало
за патологично, но предполагало възможна поява на усложнения. Акушерката
уведомила д-р Ч., който не се включил в раждането, но й наредил да извърши
епизиотомия, като в същото време той неколкократно приложил метода Кристелер –
представлява физическо натискане на корема на родилката във втората фаза на
раждането. Акушер П. извъртяла плода в посока обратна на часовниковата стрелка
и успяла да го извади около 11:50 часа. Констатирало се, че детето е от женски
пол, 52 см дължина, тегло 3.850 кг, доносено. Раждането било тежко и д-р Ч.
констатирал забавена адаптация на плода към условията извън утробата, тъй като
детето не проплакало веднага, а едва след направена двукратна аспирация издало
лек звук, но не и плач. Веднага му била поставена кислородна маска и с оглед на
съществуващия за бебето риск д-р Ч.
извикал дежурния детски лекар д-р А.Н., като я запознал с поставената от него
диагноза „Анормално раждане“. След извършения от нея преглед назначила тя назначила
кислородна терапия и овлажняване, без да отбележи в медицинските
документи високия риск за новороденото. Около 15.40 часа на 08.04.2014 г.
бебето било предадено на майката като здраво, доносено бебе, без патологични
отклонения. На 09.04.2014 г. ищцата и една от сестрите, преобличащи бебето Т.,
забелязали множество синини по тялото на детето. Това обстоятелство било
съобщено и на д-р Н., която въпреки синините и поставената диагноза за
усложнено раждане, не предприела никакви медицински действия, свързани с
назначаване на кръвни изследвания за установяване точното състояние на детето,
съответно при необходимост насочване и хоспитализиране в специализирано
медицинско заведение, разполагащо с неонатологично отделение.
На 11.04.2014 г., преди изписване на майката и детето,
д-р Н. назначила кръвни изследвания на бебето Т. по повод следене на обичайната
постродилна жълтеница. От изследването било констатирано фрапиращо ниско ниво
на кръвните плочки в циркулиращата кръв – около 45 000 при норма от
150 000 до 450 000, на което притеснително обстоятелство, заедно с
многобройните синини по тялото на бебето, не било обърнато внимание от д-р Н..
На обяд същия ден Г.Ю. и бебето били изписани с препоръка детето да бъде
наблюдавано, без да се предписва никакво лечение. През следващите дни
новороденото било отпуснато, без никаква енергия и спяло почти през цялото
време, не проявявало желание да се храни или дори да пие вода. На 13.04.2014 г.
настъпила смъртта на бебето в дома на родителите му.
Образувано било досъдебно производство и назначените
съдебномедицински експертизи установили, че вследствие на тежкото раждане за
плода е бил налице висок риск, който не е бил отчетен от дежурния педиатър д-р Н.
при първоначалния и последващите прегледи. Съгласно становищата на вещите лица,
бебето е страдало от тромбоцитопения,
т.е. силно намалено количество кръвни плочици, като този вид диагноза задължава
за насочване към специализирано медицинско заведение, разполагащо с
неонатологично отделение. Прието е, че смъртта на детето е настъпила вследствие
на множество кръвоизливи в мозъчната обвивка под капсулата на черня дроб,
коремната кухина и задкоремното пространство, като посочените кръвоизливи са
обосновани с констатираната тромбоцитопения. Вещите лица също така са посочили,
че ако на детето е била поставена правилна диагноза „тежка тромбоцитопения“,
животът му е можело да бъде спасен без особени затруднения при насочване към
специализирано медицинско заведение. Въпреки това, в противоречие с медицински
стандарти, етични норми и принципи, д-р Н. не е забелязала клиничните и
параклиничните симптоми на тежка тромбоцитопения, въпреки че същите са били
явно видими, не е назначила съответните изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към специализирано заведение, а го е изписала, като е
препоръчала единствено домашно наблюдение. Поставянето на неправилна диагноза
от страна на д-р Н. се намирало в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата
смърт на детето Т. Д., чийто живот е можело без особени затруднения да бъде
спасен при полагане на дължимата грижа от страна на д-р Н.. Срещу същата било
повдигнато обвинение и образувано НОХД №
314/2018 г. на ОС- Хасково, за това, че в качеството си на лекар – ординатор
педиатър в Детско отделение към МБАЛ – Х. ЕООД е причинила смъртта на Т. Д.
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност,като не е изпълнила изискванията към специалиста
педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1. от Наредба № 3/07.02.2014 г. за
утвърждаване на медицинска стандарт „Педиатрия“ и не е изпълнила своя основна
функция и задължение, съобразно пункт трети, т. 2 от длъжностната си характеристика
за длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по
правилата на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е
забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявена тежка
тромбоцитопения, не е назначила съответните за това заболяване изследвания и не
е насочила своевременно пострадалото дете към неонатологично отделение от второ
или трето ниво. В хода на наказателното производство и с оглед събраните доказателства било прието,
че обвиняемата д-р Н. е виновна по повдигнатото й обвинение, което давало
основание и за ангажиране отговорността
на „МБАЛ – Х.“ ЕООД ,съгласно чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
предвид факта, че д-р Н. е работела по трудово правоотношение с лечебното
заведение.
В исковата молба се твърди,че смъртта на детето
изцяло преобърнало в негативна насока
живота на родителите и на близките. Родителите Г.Ю. и В.Д. ежедневно изживявали
неимоверни болки и страдания, свързани с липсата на детето им, което те силно
желаели и чакали. След случилото се двамата се затворили в себе си,
непрестанната мъка довела до безсъние и нарушение на психическото им здраве.
Включително и до настоящия момент те продължавали да бъдат силно стресирани,
безсилни, обезверени и емоционално напрегнати. Намирали единствената си утеха в
другите две деца – В. и Д., които също били травмирани от трагичния инцидент.
Родителите трудно можели да им обяснят какво се е случило със сестричката им и
защо се е стигнало до такъв край. Посочва се, че тежката загуба, силната мъка и
страданията на семейството щели да бъдат с тях до края на дните им, те винаги
щели да изпитват празнина от загубата на детето, починало скоро след появата си
на бял свят. Изхождайки от безспорния факт, че загубата на дете е най-тежката
непреодолима, несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителите
загуба и поради безвъзвратния й характер, което обуславя и дългосрочните
последици от това травматично събитие.
Претендират от
съда да постанови решение, с което на основание чл. 49, във вр.
с чл. 45 ЗЗД ответникът „МБАЛ – Х.“ ЕООД, да бъде осъдено да заплати на всеки
един от ищците претендираните суми, представляващи обезщетяване на претърпените
от тях неимуществени вреди, неописуеми болки и страдания, причинени в следствие
на допуснатата от д-р А.Й.Н. лекарска
грешка, довела до смъртта на тяхната дъщеря и сестра Т.В.Д., както следва: за
ищцата Г.Ю. – 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди; за В.Д.Д. – 80 000 лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди; за Х.А.Д. – 50 000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди; за В.В.Д. –
50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и за Д.В.Д. също
50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 13.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът „МБАЛ – Х.“ ЕООД, с
писмен отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като недопустими по основание и размер, а при условията на
евентуалност като частично основателни.
Ответникът оспорва всички твърдения в исковата молба.
Твърди се, че фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД не е налице. Прави
се възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва
съгласно чл. 111 ЗЗД, като се поддържа становището, че лихва се дължи евентуално само за 3 години назад от
датата на предявяване на иска, а именно за периода от 27.03.2016 г. до
27.03.2019 г., а в останалата част за периода от датата на събитието 13.04.2014
г. до 27.03.2016 г. претенцията за законна лихва била погасена по давност.
В условията на евентуалност исковете се оспорват и по размер, като се твърди, че
претендираните обезщетения за неимуществени вреди за всеки ищец са завишени и
не отговарят на действително претърпените вреди. Не били съобразени с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика по този вид и род дела. Ответниците
са с различни постоянни и настоящи адреси и не живеят в едно домакинство.
С отговора е направено възражение за
съпричиняване от страна на родителите, като се твърди в тази връзка, че
родителите не са изпълнили препоръката за наблюдение на състоянието на детето,
която е била дадена от д-р А.Н.. Твърди се, че е налице бездействие от страна
на родителите в пряка причинна връзка с настъпилата смърт,което бездействие е
допринесло за настъпване на вредите, включително тези, които се претендират за
обезщетяване с искова молба по настоящото дело.
С отговора е направено искане за привличане и
конституиране като трето лице - помагач на доктор А.Й.Н., привлечена като трето
лице-помагач на страната на ответника.
Прави се искане да бъдат отхвърлени предявените искове
като неоснователни, евентуално да бъдат уважени частично, съобразно
действителния размер, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени до
пълния им предявен размер.Претендират се разноски по делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства
и са направени доказателствени искания които да допустими.
С определение № 385/09.05.2019 г.производството по
гр.д. №222 по описа за 2019 г. е спряно до окончателното приключване на
производството по НОХД 314/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
С присъда №
23/25.04.2019г.съдът е признал подсъдимата А.Й.Н. за виновна в това, че за
периода 08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. в град Х., в качеството си на лекар –
ординатор педиатър в Детско отделение към МБАЛ – Х. ЕООД е причинила смъртта на
Т.В.Д., настъпила на 13.04.2014 г., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
(медицинска дейност), като не е изпълнила изискванията към специалиста
педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1 от Наредба № 3/07.02.2014 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ – „Специалистът педиатър
извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и
други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи
до оздравяване на детето, съответно до насочването за хоспитализация“, не е
изпълнила своя основна функция и задължение, съобразно пункт трети т. 2 от
Длъжностна характеристика на длъжността „ординатор“ в Детско отделение,
задължаващо я да работи по правилата на добрата медицинска практика и клинични
стандарти, като не е забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявената
тежка тромбоцитопения, не е назначила съответните за това изследвания, не е
насочила своевременно пострадалото дете към неонатологично заведение от второ
или трето ниво – представляващо престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. На
подсъдимата Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
отложено изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3
години. С определение № 260342 от 14.07.2021г. по настоящото дело исковото
производство е възобновено след приключване на наказателното производство с
влязъл в сила съдебен акт.
С протоколно определение от 08.11.2021 г. е привлечена
като трето лице – помагач на страната на ответника А.Й.Н..
Разпитани са свидетелите С.С.,
М.И.,Н.А. и Р.Х.. На основание чл. 176 ГПК са поставени въпроси на ищците В.Д.
и Г.Ю.. Прието е заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза от
вещото лице д-р М.Б..
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Настоящият съдебен състав следва да вземе предвид
установените по НОХД № 314/2018 г. факти и обстоятелства, съгласно чл. 300 ГПК,
по-конкретно онези от тях, които са относими към въпросите дали е извършено
деяние, дали същото е противоправно и относно вината на дееца.
Към периода 08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. д-р А.Н.,
трето лице – помагач на страната на ответното лечебно заведение, се е намирала
в трудови отношения с МБАЛ Х. ЕООД като специалист „Детски болести“,
включително от 16.09.2011 г. е заемала
длъжността Началник „Детско отделение“ в същото лечебно заведение. Същата е
била запозната както с длъжностната си характеристика, така и с нормативните
изисквания и медицинските стандарти за специалността „Детски болести“.
Бременността на родилката Г.Ю. е била проследявана от
д-р К.Д., който от направените от него изследвания не установил аномалии и
отклонения от нормалното развитие.
На 07.04.2014 г. Г.Ю. усетила симптомите за предстоящо
раждане и на *** г. рано сутринта посетила д-р Д. в болницата в гр. Х.. Лекарят
установил разкритие на маточната шийка от 5 см и я насочил към родилно
отделение. В АГО към МБАЛ Х. Г.Ю. постъпила около 9 часа сутринта, когато на
работа били д-р Е.Ч., акушерката Д.П. и санитарката С.П.. След около час
разкритието се увеличило и д-р Д. спукал околоплодния мехур с медицински
инструмент, след което оставил родилката под наблюдението на д-р Ч., а самият
той отишъл в кабинет за преглед на пациенти. Ч. на няколко пъти посещавал Г.Ю.
в предродилна зала като я питал за състоянието й, а
около 11 часа била въведен в родилна зала от акушерката и раждането започнало в
присъствието и под наблюдението на Ч.. Процесът се развивал нормално, но във
втория етап на раждането П. установила, че плодът се намира в необичайно
предлежание, предполагащо усложнения. Ч. разпоредил на П. да извърши
епизиотомия (срязване на меките тъкани на влагалището) и в същото време
приложил метода „Кристелер“ (физически натиск на горната част на корема на
родилката във втората фаза на раждане). Акушерът П. завъртяла плода в посока,
обратна на часовниковата стрелка и го извадила от родовия канал. Детето се
родило в 11.50 часа, било от женски пол, доносено, с тегло - 3. 850 кг. и ръст
52 см. Веднага след раждането било поставено на кушетка, под наклон, с главата
надолу, но не проплакало веднага. Наложило се извършването на двукратна
аспирация и детето изплакало вяло. Поставена му била кислородна маска, след
което била извикана д-р А.Н.. Гинекологът д-р Ч. поставил и отразил в
медицинската документация диагноза „Анормално раждане в дълбоко задно тилно
предлежание с десностранна епизиотомия и епизиорафия“. Д-р Н. прегледала детето
и разпоредила кислородна терапия до 16 часа и овлажняване - до 18 часа. Около
15 часа детето било преместено при майката, която през нощта се опитала да го
събуди детето и да го накърми, но бебето почти не реагирало. На следващия ден -
09.04.2014 год., преди визитацията на педиатъра и преповиването на детето Г.Ю.
забелязала синини по една от ръцете на бебето. Попитала дежурната сестра на
какво се дължи това, при което последната я посъветвала да се обърне към д-р Н.,
която на поставения й въпрос посъветвала майката да ги следи и ако не отминат,
да я уведоми. Въпреки, че всяка сутрин извършвала преглед на детето, едва в
деня на изписването на родилката - 11.04.2014г. д-р Н. назначила изследване на
кръвта на детето по повод послеродова жълтеница. След няколко опита кръв от
детето била взета и назначените изследвания направени, като стойността на
билирубина (жлъчен пигмент) била в обичайните рамки на отклонение, но
изследването отразило фрапиращо ниско ниво на кръвните плочки в циркулиращата
кръв. Въпреки че се запознала с изследванията, д-р Н. попълнила документите за
изписване на здраво дете, в добро общо състояние и на 11.04.2014 г. бебето и
майката Г.Ю. *** ЕООД. По отношение синините по тялото на детето д-р Н.
посъветвала св. Ю. да ги наблюдава.
Родителите дали име на детето – Т.В.Д., с което била
вписана в акта за раждане.
През следващите два дни детето било отпуснато, без
желание за хранене и прием на вода, спяло почти през цялото време. На
13.04.2014 год. Т.В.Д. починала в дома си в с. Орешец, общ. Х.. От назначената
в наказателното производство съдебно-медицинска експертиза на труп е
установено, че детето е доносено и е било жизнеспособно. Констатиран е изразен
интер на кожата и лигавиците, кръвоизливи в меките обвивки на мозъка, под
твърдата обвивка на мозъка и по сърповидната връзка на твърдата обвивка, оток и
иктер на мозъчното вещество, оток на белите дробове, ретроперитонален хематом
двустранно, кръвоизлив под капсулата на черния дроб, кръвоизлив (хематом) в
коремната кухина, кръвоизливи в проби от напречно набраздената, мастната и
рехава тъкани в зоната на хематомите, подкожни кръвонасядания в областта на
главата, гръдния кош и кръстеца, остри циркулаторни разстройства на вътрешните
органи. Като причина за смъртта на детето са приети описаните кръвоизливи в
обвивките на мозъка, под капсулата на черния дроб, зад коремното пространство и
коремната кухина. Тези кръвоизливи се дължали на усложнения при раждане, което
било с продължително времетраене, затегнато протичане и неблагоприятно
предлежание на плода. Това довело до асфиксия на плода и развитие на
кръвоизливи, вследствие на повишената пропускливост на стените на кръвоносните
съдове заради кислородния глад. В тези случаи било характерно съчетанието на
кръвоизлив под капсулата на черния дроб и кръвоизлив в кухината на черепа. В
генезиса на кръвоизливите и най-вече този под капсулата на черния дроб може да
изиграят роля и акушерските манипулации при опит да се освободи плода при неблагоприятно
предлежание.
Като причина за хематома в коремната кухина, за
кръвоизливите в черепната кухина, хематома в задкоремното пространство, в
хилусите на бъбреците и хематома под глисоновата капсула на черния дроб, е
родова травма на фона на асфиксия на плода, настъпила при нарушен ритъм на
раждането. Тези кръвоизливи и хематоми синергично са причинили смъртта на
детето и се дължали на некоректно и непрофесионално водене на раждането, както
и на несръчно и грубо физическо манипулиране на плода при израждането му.
Смъртта на детето е в пряка причинна връзка с действията на лицата с медицинска
специалност, водили раждането.
От друга страна натискът върху корема на майката
(прийом на „Кристелер“) се прилагал рядко, при строги показания и обичайно
носел риск за състоянието на плода, поради повишаване на налягането в родовия
канал и вътрекоремното налягане на майката, допринасящи за нарастваща асфиксия
на плода. В случая прилагането на натиск върху корема на майката бил само едно
от не добре премерените действия на водещите раждането на детето, довели до
неговото увреждане и последвала смърт. Натискът върху корема на родилката
осъществен не навреме и не на място, при липса на показания за това спомогнал
за получаване на описаните при аутопсията кръвоизливи и хематоми при детето, но
той бил само една от предпоставките за крайния резултат - смърт на детето, в
резултат на травма по време на раждането. За получаване на травмите спомогнала
и манипулацията за извиване на детето около оста му, направена от акушерката с
цел освобождаване на раменния пояс, на фона на задържана глава в родовия канал
при еластични контракции, довело пряко до причиняване на травмата на главата и
кръвоизливите в черепната кухина.
Прието е за установено, че описаният начин на раждане
показва забавяне на хода на раждането във втория период поради неправилно
завъртане на главата на бебето в родовия канал и последващото завъртане и
раждане на раменния пояс с последваща асфиксия и родов травматизъм за бебето.
Същевременно неправилно бил отчетен „Апгарът“ на бебето веднага след раждането,
както и не е била разпозната съпътстващата тромбоцитопения, която е усложнила
състоянието на бебето при раждането. Същевременно „Апгарът“ бил отчетен от
акушер гинеколог и макар детето да е било прегледано от педиатър, отразяващ
първите грижи за новороденото, последният не е забелязал някакъв риск. По
документация детето било с нормална кардиопулмонална адаптация и било дадено на
майката за кърмене като здраво доносено дете, без да се отразят патологични
симптоми в деня на раждането. Макар да е било назначено и извършено изследване,
същото било насочено към жълтеницата (ПКК и билирубин) и след като стойностите
на билирубина били в рамките на референтните стойности за 4 дневна възраст,
детето е изписано в домашна обстановка. В същото време не е била преценена
стойността на тромбоцитите в изследването на 11.04.14 г. - 45.10 (при норма 100
- 300.10) и РСТ 0.038% (при норма 0.108-0.282). Тромбоцитопенията е приета като
водещ патогенетичен механизъм за наличните хеморагични симптоми. В случая е
било необходимо да бъде направено специализирано изследване на време на
кървене, съсирване и протромбиново време, както контрол на броя на
тромбоцитите. За тромбоцитопения в неонаталния период се приемала стойност на
тромбоцитите под 150.10 на 9 степен, при стойност на тромбоцитите под 50.10 се
появявали кръвоизливите, а под 30.10 настъпвали животозастрашаващи кръвоизливи.
Тромбоцитопенията била най-често срещаната
хематологична аномалия при хипоксични деца. От друга страна хипоксията
представлявала понижено съдържание на кислород. При форсирано раждането, чрез
„Кристелер“ поради забавеното му напредване и наличие на фетално страдание, при
това задно тилно предлежание, били създадени условия за протрахирана хипоксия.
В този случай обаче, детето трябва да е
било със забавена кардиопулмонална адаптация и патологичен Апгар. Въпреки
тридневният престой на детето в отделението, липсата на декурзус с отразени
патологични симптоми означава, че не е отразен риска. В документацията не се
съдържали данни за направена диференциална диагноза между хеморагична болест на
новороденото и неонатална тромбоцитопения. Констатираните субарахноидални
кръвоизливи и хематомите в областта на черния дроб и коремната кухина можело да
бъдат с комплексна генеза, но липсвали както описани клинични симптоми, така и
насочени параклинични изследвания. Същевременно неблагоприятното предлежание на
плода преди раждането и предприемане на друг вид родоразрешение са били
предвидими и точно това е наложило епизиотомията. Субарахноидалните кръвоизливи
се дължали на забавения и неправилно воден втори период на раждането и на
тромбоцитопенията. Тежката тромбоцитопения неизбежно водела до настъпването на
смърт на плода, без значение на обстоятелствата, свързани с раждането и след
това. Педиатърът бил длъжен да следи състоянието на детето, да взема адекватни
мерки за предотвратяване на неблагополучия и като работещ в родилна зала да
преценява риска и да преведе рисковите новородени деца за специални или
интензивни грижи в неонатологично звено от второ ниво. Активното наблюдение в
този случай се свеждало до своевременна информация на акушерката за
забелязаните кръвоизливи, щателен преглед, назначения на ПКК (пълна кръвна
картина) с тромбоцити, време на кървене, протромбиново време. При влошаване на
клиничното състояние и на показателите детето е наложително да се преведе в
друго неонатологично звено.
Недооценката на неправилното предлежение на бебето
спрямо родовите пътища на майката, не спазената добра акушерска практика,
затруднението при втория период на раждането и допълнителната тромбоцитопения
са довели до усложнения при бебето след раждането и до по-късен летален изход.
Същевременно своевременното установяване на тромбоцитопенията и привеждането на
детето в неонатологично отделение би го спасило. Тробмоцитопенията изобщо не е
забелязана, не е диагностицирана и изследвания не са назначени. Присъстващият
при раждането педиатър/неонатолог полагал първите грижи за новороденото:
осигуряване на топлинен комфорт; аспирация носна и гърлена; наблюдение на
жизнените функции като дишане, кръвообращение, рефлекси, мускулен тонус. В
случая, имащият решаващо значение за оценка на риска на бебето - оценка по
АПГАР (скала за оценка на риска) бил отчетен не от педиатъра, а от акушер
гинеколога водил раждането. В същото време педиатърът извършил дълбока
аспирация на дихателните пътища и провел кислородо лечение, което сочи, че е
бил наясно със степента на риск при това дете. Направените изследвания на
третия ден, по повод появата на жълта окраска на кожата, установили завишени
стойности в кръвта на жлъчен пигмент (билирубин), която е проява на обичайна
после родова жълтеница. По този повод било направено и контролно изследване
след два дни, което показва нормализиране на билирубина. Изследването на формените
елементи на кръвта е установило тежка тромбоцитопения (ниско съдържание на
кръвни плочки в циркулиращата кръв) 45 х
10. 9 на литър, при норма от 100 до 300 х 10. 9 на литър. Ниското ниво на
тромбоцитите било предпоставка за възникване на спонтанни кръвоизливи и ако не
се овладее, тромбоцитопенията прогресира и води до смърт. Неонаталната
тромбоцитопения клинично се изявявала със спонтанни кръвоизливи по кожата (петехии)
и с хематоми по органите, при което се наблюдавало намаляване на броя на тромбоцитите
в кръвта и води до повишена склонност към кървене. На аутопсия били описани
множество кръвоизливи: голям ретроперитонеален хематом около 250 мл.,
кръвоизлив под капсулата на черния дроб като маншон, кръвоизливи около
бъбреците, субарахноидален кръвоизлив и в черепната ямка. Тези масивни
кръвоизливи са причина детето в домашна обстановка да бъде унесено, да отказва
да се храни, да спи продължително и в крайна сметка да настъпи смъртният изход.
Своевременното поставяне на диагнозата „Неонатална тромбоцитопения“, превеждане
на детето в отделение с неонатологичен екип, т.е. второ или трето ниво,
преливане на тромбоцитна маса, кортикостероиди и имуноглобулини би довело да
неговото спасяване. Въпреки, че параклиничният резултат, сочещ на тежка
тромбоцитопения, отразен надлежно в медицинската документация, бил на
разположение на педиатъра, детето е било изписано на 11.04. с епикриза в която
е отразено, че детето е клинично здраво.
В настоящото исково производство е назначена съдебно –
медицинска експертиза, констатациите на която съвпадат с констатациите,
изведени във влязлата в сила присъда по наказателното дело. Заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р М.Б.,
дава отговор на въпросите, свързани с медицинските причини за настъпване на
смъртта, медицинските показатели, по които е можело да се постави диагноза при
правилно спазване на приложимите стандарти и добрата медицинска практика, както
и относно наличието на съпричиняване. Установява се, че детето Т.В. Д. е
страдала от тежка степен на тромбоцитопения. при изписването на 11.04.2014 г. в
09.18 часа кръвните показатели са сочели 45 х 109 /L. В това
състояние детето не е следвало да бъде изписвано в дома му в село Орешец,
община Х., а да бъде превозено веднага в лечебно заведение, което има
неонатологично отделение от II или III ниво. Ако е било преведено
своевременно и в такъв вид лечебно заведение и е била започната адекватна
терапия, то е имало голям шанс да оздравее. Всяко забавяне от започването на
подобно спешно лечение е повишавал риска от настъпването на леталния изход.
Родителите, от своя страна, не са знаели, че трябва да заведат детето в лечебно
заведение, което има неонатологично отделение от II или III ниво. При изписването на детето на
тях не са им били дадени никакви препоръки и назначения, а съчетано и с
обстоятелството, че те се отличават с ниска здравна култура, се е стигнало да
ситуация, при която родителите не са търсили по – нататък медицинска помощ.
Съществували са показатели, по които да се направи
предположение за здравословното състояние на детето. Не доброто хранене и
неприемането на вода е довело до отслабване на организма и неговата
дехидратация, а това от своя страна е спомогнало и за по-бързото настъпване на
смъртта. Въпреки това се подчертава, че с тази напреднала форма на
тромбоцитопения смъртта би настъпила във всеки случай, независимо дали детето
се е хранело пълноценно или не и дали е приемало вода или не. Смъртта е
настъпила в резултат на множеството кръвоизливи в обвивките на мозъка, под
капсулата на черния дроб, зад коремното пространство и в коремната кухина.
Липсата на действия от страна на родителите е обяснена
от вещото лице с липсата на дадени препоръки – те не притежават специални
медицински познания и сами не са могли да преценят какво е състоянието на
детето. То не е било посетено два дни от акушерка или педиатър, нито има данни
да е бил информиран личния лекар.
В тази връзка експертът подчертава, че вината в случая
е комплексна, но според него се разпределя между лекаря, наблюдаващ
бременността, и акушер – гинеколозите, присъствали при самото раждане. Следва
да се уточни, че употребеното вещото лице понятие за вина в отговора на въпрос
5 от експертизата не се възприема от съда в неговият юридически смисъл –
въпросът за вината не е медицински, а правен по своето естество и по него могат
да се произнасят само правораздавателните органи. Описаната от вещото лице „вина“ в
отговора на въпрос 5 всъщност касае причинно – следствения механизъм, тъй като се
посочват действията, които според експерта са довели до леталния изход. В тази
насока се открояват две категории действия. На първо място, наблюдаващият
бременността лекар не е установил, че същата страна от тромбоцитопения и не я е
насочил да ражда в здравно заведение с неонатологично отделение от II или III ниво. На
следващо място, се отбелязват и действията на акушер – гинеколозите, които се
квалифицират като такива по травматично израждане на детето, с прилагане на
метода на Кристелер и направена епизиотомия – данни за ненапредване на
раждането във втория период на раждането с нерегистрирано фетално
страдание.Поради недооценка на неправилното предлежание на бебето спрямо
родовите пътища на майката, неспазване на добрата акушерска практика и
затруднение през втория период на раждането, съчетани с допълнителната
тромбоцитопения, са довели до усложнения при бебето след раждането и до летален
изход на по-късен етап.
В с.з. вещото лице д-р Б. уточнява, че е прегледал
медицинската документация, по-конкретно амбулаторните листове, но в тях не е
констатирал вписване на кръвните показатели на родилката. За сметка на това,
обаче, са установени резултати от кръвно изследване на бебето след раждането
му, които са показвали, че то има тежка степен на тромбоцитопения и при това
положение то изобщо не е трябвало да бъде изписвано, а веднага да бъде
транспортирано до друго болнично заведение. Съдът кредитира изцяло заключението
на д-р Б. като обективно и безпристрастно дадено.
Неприемането на вода и храна се обяснява не като
причина, а като резултат от съществуващата тромбоцитопения – ниското ниво на
кръвни плочици води до вътрешни кръвоизливи на бебето, то изпада в тежко
състояние и затова не е искало да поема храна и вода, а не защото не такива не
са му били давани от родителите.
Неспазването на добрата акушерска практика, според д-р
Б., е допринесло за леталния изход. Задължение да проследят кръвните показатели
са имали и акушер-гинеколозите, а след тях и детският лекар д-р Н. е имала
такова задължение. Според експертното заключение прилагане на метода Кристелер
е трябвало да бъде заменен със секцио – пак е щяла да се прояви
тромбоцитопенията, но е нямало да се появят толкова бързо тези кръвоизливи. Провежда
се разграничение – при раждането е получена травма, но тромбоцитопенията е
допринесла за по-големия кръвоизлив. Въпреки тежката форма на тромбоцитопения,
отговорът, че детето е можело да бъде
спасено, е категоричен, но при подходящи и навременни мерки. Като погрешно се приема
становището на лекарите в МБАЛ Х., че кръвоизливите са получени в резултат на
родовата дейност – напротив, още тогава това е трябвало да им заостри
вниманието и да им подскаже, че това са първите признаци на тромбоцитопения.
Отделно, наблюдаващият бременността лекар също е можел да констатира, че и
майката страда от същото заболяване и това е следвало да подскаже каква да се
прави, тъй като заболяването е наследствено – лекарят най-малкото е можел да
уведоми майката, да й сигнализира за евентуални бъдещи проблеми.
С показанията на свид. С.С. се установява какви са били последиците от смъртта на
детето за неговите родители и близки. Свидетелят има преки наблюдения като е съселянин на В.Д. и Г.Ю.. Тъй като
селото е малко (с. Орешец), С. знаел за желанието на двамата родители да имат
дете, то било очаквано с много желание и нетърпение. Уточнява, че В.Д. и Г.Ю.
имали две деца – ищците Д.В. и В.В., а ищцата Х.Д.
била дъщеря на Г.Ю. от предишен неин брак. Всички живеели в едно домакинство. След
смъртта на детето В.Д. и Г.Ю. се разделили, трагичният инцидент оказал своето
въздействие. Така децата В.В. и Д.В. отишли да живеят
при тяхната майка в Димитровград, а ищцата Х.Д. заминала извън България.
Родителите понесли много тежко загубата – бащата дълго време не ядял, а Х.Д. се
чувствала много зле – присъствала на смъртта на детето. Г.Ю. престанала да
излиза пред хора, затворила се в себе си. След този случай семейството не могло
да се сплоти и накрая се разделили.
Свид.М.И. е познавала семейството към
момента на трагичния инцидент и била
близка приятелка на Г.Ю.,***. И. потвърждава казаното от свидетеля С., че
причината за раздялата на двамата родители е именно смъртта на бебето. Свидетелката
възпроизвежда събитията около смъртта от това, което ищцата Г.Ю. й споделила в
личен разговор между двете. От нея И. е разбрала, че Х.Д., В.В. и Г.Ю. са закарали мъртвото бебе в „Бърза помощ“ – Х.,
тъй като то е починало вкъщи. Свидетелката споменава, че В.В.
и Х.Д. понесли много зле смъртта, а малкият Д.Д. бил
само на 3 години. След трагичната загуба Г.Ю. не искала да излиза никъде.
Показанията на свид.Р.Х. се
кредитират от съда само частично. Към момента на трагичния инцидент Х. е била
служител в „Бърза помощ“ – Х.. Съдът кредитира само частта от показанията, че
д-р Н., която е била на смяна, е излязла и е констатирала, че детето е
починало, т.е. няма жизнени функции. Останалата част от показанията, че не е
видяла присъствието на ищцата Х.Д., съдът не кредитира, защото самата
свидетелка посочва, че не е обърнала особено голямо внимание кои и колко на
брой са дошлите хора – „…Само видях, че хората карат едно дете – малко беше, на
една седмица някъде. Още като дойдоха, разбрах, че е новородено. Не си спомням
от къде бяха, но знам, че са някъде от селата“. Това показва, че вниманието на
свидетелката не е било фокусирано върху лицата, които са дошли, а само е
установила, че става дума за новородено с проблем и е извикала д-р Н..
Окончателно въпросът за това кои лица са присъствали
при довеждането на детето в МБАЛ Х. ЕООД на 13.04.2014 г. се разрешава с
помощта на свидетелските показания на свидетеля Н.А., които не са опровергани
от други доказателства. А. се явява брат на Г.Ю. и именно той е човекът, който
с личния си автомобил ги е закарал в лечебното заведение на процесната дата.
Свидетелят потвърждава, че сестра му се е обадила, че детето не е добре и
трябва спешно да го откарат в Х.. Когато той е пристигнал, ищцата Х.Д. е носела
детето на ръце и заедно с Г.Ю. и В.В. са се качили и
са потеглили. След като пристигат, свидетелят остава отвън, а малко по-късно
той разбира, че детето е починало, след като от болницата излизат Г.Ю. и Х.Д..
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността за непозволено увреждане по
чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Възложителят на работата отговаря
за действие или бездействие на извършителя на възложената работа, при която
виновно е причинена вреда. Освен това отговорността на възложителя на работата
е безвиновна и обективна, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
1/правоотношение по възлагане на работа; 2/осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който включва следните
елементи: противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея.
При непозволено увреждане, причинено от лице,
упражняващо лекарска професия, неправомерността е свързана с неизпълнение на
конкретна правна норма, регламентираща медицинската дейност и нарушаване на
утвърдените медицински стандарти, издадени в приложение на съответните
разпоредби, както и на правилата на добрата медицинска практика, на
медицинската наука, на възприети начала и методи, проверени и потвърдени по
експериментален път и натрупания професионален опит. Тяхното неспазване или нарушение
е критерий за професионално неправомерно лекарско поведение и указва наличието
на лекарска грешка. Установи ли се отсъствието на подобно дължимо лекарско
поведение, налице е противоправно действие или бездействие като елемент от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД.
В този смисъл за настоящия съд по силата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна по отношение на това, че периода
08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. в град Х., в качеството си на лекар – ординатор
педиатър в Детско отделение към МБАЛ – Х. ЕООД д-р А.Н. виновно не е изпълнила
изискванията към специалиста педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1 от Наредба
№ 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ –
„Специалистът педиатър извършва преглед, поставя диагноза, назначава и
интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи
ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до
насочването за хоспитализация“, не е изпълнила своя основна функция и
задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика на
длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата
на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала
клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е
назначила съответните за това изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето ниво и по
този начин е причинила смъртта на Т.В.Д.,
настъпила на 13.04.2014 г.
Несъответствието със стандарта за качество на
медицинската грижа се изразява в това, че д-р Н. не е преценила качествено
наличната симптоматика и по този начин не е предписала лечение, не е взела
необходимите мерки и не е указала и посочила на родителите евентуалните
опасности и рискове за здравето на детето, за да могат те по своя преценка да
вземат решение за продължаване на лечението му, включително и в друго лечебно
заведение, разполагащо с необходимото ниво на медицинско обслужване за подобен
вид лечение.
В случая
спорния въпрос е дали ответника е отговорен за бездействията на д-р Н., на
която е възложена работата. Не се спори, че д-р Н. в периода 08.04.2014 г. –
11.04.2014 г. е била в трудови отношения
с ответника в качеството си на лекар – ординатор педиатър в Детско отделение
към МБАЛ – Х. ЕООД.
Възложителят в лицето на МБАЛ – Х. ЕООД е възложил на
д-р Н. работа, изразяваща се медицински услуги по специалността „Детски болести“
(педиатрия).
По силата на трудовото правоотношение ответникът е
приел да осъществява организация, ръководство и контрол на възложената работа и
именно в този смисъл за лечебното заведение възникват предпоставки да отговаря
за вредите, причинени от д-р А.Н. по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Безвиновната отговорност на възложителя на работата се
ангажира в случаите, когато лицата, на които е възложена тя, са причинили вреда
при или по повод извършването й.
В случая когато съдът се произнася по въпроса
осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е
лекарска грешка като основание за отговорност по чл. 49 ЗЗД, следва да се
установят две основни групи факти и обстоятелства. Първо, какви действия са
били извършени, или не са били извършени, и, второ, доколко тези действия,
респ. бездействия, са отговаряли на дължимото съобразно медицинските стандарти,
включително извършването на необходимите изследвания.
В случая нарушени са нормативните изискванията на
добрата медицинска практика и в частност разпоредбите на пункт втори т. 1.1 от
Наредба № 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ –
„Специалистът педиатър извършва преглед, поставя диагноза, назначава и
интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи
ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до
насочването за хоспитализация“. От друга страна, д-р Н. не е изпълнила своя
основна функция и задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика
на длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по
правилата на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е
забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка
тромбоцитопения, не е назначила съответните за това изследвания, не е насочила
своевременно пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето
ниво. По този начин съществува пряка връзка между неизпълнението на
задълженията по длъжностна характеристика и неспазването на утвърдения
медицински стандарт, а тези обстоятелства съвкупно са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на детето Т.В.Д..
В обобщение, налице са всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – съществуващо трудово правоотношение между
възложителя МБАЛ Х. ЕООД и изпълнителя на работата д-р А.Н.; противоправно поведение от страна на д-р Н., изразяващо се
в неспазване на утвърдения медицински стандарт и задълженията си по длъжностна
характеристика; настъпилите вреди – причинена е смърт на детето Т. Д.,причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите, тъй
като е доказано, че ако са били направени съответните изследвания веднага след
раждането и са били взети навреме съответните мерки, то леталния изход е можело
да бъде избегнат, тъй като макар и да е налице тежка форма на тромбоцитопения,
същата се поддава на лечение и може да бъде стабилизирана със своевременно
предписано лечение. Вината на непосредствения изпълнител, не само се предполага
по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но се установява и от влязлата в сила присъда
по чл. 300 ГПК – налице е непредпазливост дадена във формата на престъпна
небрежност, тъй като д-р Н. е била длъжна и е можела да предвиди настъпването
на общественоопасните последици с оглед както на собствените си професионални
умения и познания, така и с оглед възможността да се извършат съответни
изследвания или ако това е било невъзможно в МБАЛ Х. ЕООД, да разпореди спешно
тяхното извършване в друго лечебно заведение и пренасочване на родилката и
детето натам. Въпреки това д-р Н. не е извършила нито едно от тези действия и
по този начин е проявила престъпна небрежност.
По размера на дължимото обезщетение
Съгласно практиката на ВКС по въпроса за определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, за да се реализира справедливо
възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди,
съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки,
страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в
мотивите на съдебното решение.
В настоящото производство претърпените неимуществени
вреди се доказват изцяло и категорично, като те са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане и за тях на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
ответникът дължи на ищците обезщетение, което съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Задължителната съдебна практика приема, че
понятието справедливост не е абстрактно, а се налага преценката на конкретните
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. В случая такива обстоятелства са възрастта на починалото дете
(бебе само на пет дни); внезапността на тази безвъзвратна загуба за ищците,
които не са допускали и предполагали, че е възможен толкова трагичен развой на
събитията веднага след раждането, трайният и необратим характер на случилото
се. Касае се за конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки
конкретен случай, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт към гореизложените обстоятелства следва да се
съобразят момента на настъпване на смъртта; възраст и обществено положение на
пострадалия, респ. на неговите роднини или наследници; степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение;
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения, а също така и при отчитане на
обществено-икономическите условия към момента на увреждането.
Причинените вреди от смъртта на току-що родено
жизнеспособно дете се отличават с изключително тежка душевна, психическа и
емоционална болка. Човешкият живот е най-висша ценност и неговото прекратяване
винаги представлява невъзвратима загуба с най-висока тежест, несравнима с нито
една друга загуба на каквото и да е друго човешко благо. Страданието, което се
изпитва при загуба на човешки живот, може и да отслабне след дълъг период от
време, но никога не изчезва напълно и се отличава със своята трайност. Загубата
на новородено дете, което е било едва на пет дни, в началото на своя жизнен
път, без да има възможност да го изживее докрай, се отличава с още по-голям трагизъм
и усещане за безсилие пред обективно възникналите събития.
Следователно, преки и непосредствени последици от
смъртта на детето Т. Д. се явяват преживените от ищците стрес, душевна мъка и
страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на новороденото. В
този смисъл ищците са материалноправно легитимирани, тъй като попадат в кръга
на най-близките роднини на починалата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди – родители, братя и сестри.
Съдът намира, че при формиране на изводите си относно
понесените от ищците неимуществени вреди не е строго ограничен от формалните
доказателства. Пълнолетните ищци са изпитали присъщите за всяко човешко
същество чувства на дълбока скръб и печал от внезапната загуба на новороденото
дете. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С. и И. относно
последиците от преживяното, тъй като същите са основани на преки впечатления,
последователни и безпротиворечиви са, кореспондират помежду си и не са
опровергани от други събрани по делото доказателства.
В случая съдът приема, че е налице особено близка
привързаност емоционална връзка между майка – дете. Житейски тази връзка се
характеризира с изключителна взаимна обич, духовна и емоционална близост. Тази
обвързаност се създава още по време на бременността и се разкрива в усещанията
на майката при движенията на плода, подготовката й и очакванията за раждането
на детето. Особена близост възниква и между другия родител – бащата и детето.
От показанията на свидетелите С. и И., съдът установи,
че ищците В.Д. и Г.Ю. са желаели това дете, дълго очаквано е било неговото
раждане през целият период на бременността. Загубата на бебето пет дни след
раждането е особена тежка поради прекратения живот в най-ранен стадий на
жизнения път. Допълнително стресиращо в случая е факта, че събитието е
настъпило след едно тежко преминало израждане и смъртта е настъпила в домашни
условия, извън лечебно заведение, без да има надежда за предприемане на някакви
адекватни животоспасяващи мерки.
Съдът приема, че са доказани категорично травмиращите
изживявания от ищцата Г.Ю. като майка, изразяващи се в душевни и психически
болки и страдания - тя е преживяла нормална за една майка бременност, желаеща
дете, и тези преживявания ще продължават и занапред. Житейски известно е
обстоятелството, че подобна травма и усещането за загубата на дете остават за
цял живот и тези последици са трайни, макар и с намален интензитет на травмираност във времето.
Внезапната смърт на детето е нанесла непоправим удар
върху психиката й - изпаднала в тежка депресия, за което свидетелстват и
развилите се след това събития. Свидетелите С. и И., които имат близки и
непосредствени впечатления, са категорични и убедени, че основната причина за
раздялата на В.Д. и Г.Ю. е именно смъртта на детето. След смъртта на бебето В.Д.
отказвал да се храни, а майката престанала да излиза пред хора, затворила се в
себе си, изпаднала в продължителна депресия и потиснатост. Раздялата на В.Д. и Г.Ю.,
от своя страна, непосредствено е повлияла и върху останалите ищци – В.В. и Д.Д., които след това отишли
да живеят при тяхната рождена майка в Димитровград, а Х.Д. е напуснала страната
и живее в друга държава. С други думи, целият семеен живот и създаденият
домашен уют в едно общо домакинство са рухнали под въздействието на това
трагично събитие.
В случая не може да се провежда разграничение между
емоционалните страдания на двамата родители по отношение на това, дали едните
са по-интензивни от другите. От доказателствата се установява, че и двамата
родители са имали еднакво активно участие в периода на бременността и еднакво
тежко емоционално състояние след смъртта на детето. Не може да се приеме, че
продължителността на негативните преживявания на родителите ще намалее или ще
бъде притъпена от факта, че след раздялата те са поели по свой собствен път и в
момента са установили нови лични взаимоотношения с други хора, тъй като
родителите до живот са лишени от обичта и присъствието на невръстната си дъщеря
Т. Д..
Загубата на дете без съмнение е най-голямото нещастие,
което може да сполети родителя и неговото преживяване, с оглед естествената
поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо по-възрастните, а
после по-младите, съставлява от психологическа гледна точка едно от най-тежките
житейски събития, тъй че дори интензивността на страданието на родителя да
намалее във времето, мъката остава до края на живота, в което отношение вредата
е непоправима. Ето защо настоящият състав намира, че предявените искове от
ищците В.Д. и Г.Ю. се явяват основателни и доказани в пълния им размер от 80
000 лева всеки от тях.
По отношение на претендираните обезщетения от ищците Х.Д.,
В.В.Д. и Д.В.Д. следва да се направят известни уточнения
с оглед качеството на всеки един от тях и конкретната му връзка с починалото
дете. От доказателствата по делото се установява, че ищцата Х.Д. е най-голямото
дете в домакинството към момента на загубата (на 15 години), В.В. е бил на 10 години, а Д.Д.
само на 3 годишна възраст. Като най-голяма от всички, ищцата Х.Д. е помагала на
майка си Г.Ю. в първите дни след завръщането от лечебното заведение в грижите
за бебето. В този смисъл, макар и за кратък период от време, Х.Д. все пак е
създала по-тясна връзка с новороденото. След рязкото влошаване на състоянието
му именно Х.Д. по това време се е намирала вкъщи и заедно с Г.Ю. и В.В. *** ЕООД. Х.Д. е носела детето със себе си, без да знае,
че към този момент вече жизнените му функции са спаднали до критичния и
необратим минимум, надявайки се, че то все още е живо и може да му се помогне.
Тя е присъствала и на констатирането на смъртта – обстоятелство, за което съдът
уточни по-горе, че не кредитира показанията на свидетелката Х. в тази им част,
а се ценят изцяло показанията на свидетеля Н.А.. Безспорно, присъствието на Х.Д.
там точно в този момент е бил голям личен шок за нея, като след това тя е
изпитвала силно чувство на скръб дълго време. Ето защо, съдът намира, че при
така очертаните обстоятелства, следва да определи по справедливост обезщетение
в размер на 40 000 лв., като искът следва да се отхвърли над тази сума до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
По отношение на ищеца В.В.
съдът намира, че за него се установява присъствието му по време на транспортирането
на детето до „МБАЛ Х.“ ЕООД, макар да няма данни в дните преди това същият да е
прекарвал повече време с бебето. Когато пристигат в лечебното заведение на
13.04.2014 г., ищецът остава отвън и научава фаталната новина след като Г.Ю. и Х.Д.
излизат. От друга страна, впоследствие В.В.Д. е
станал пряк свидетел на последиците за семейството след смъртта на бебето –
влошаването на семейните взаимоотношения, довело до пълна раздяла и
наложителното преместване да живее с малкото си братче при своята рождена майка
в град Димитровград. Като се отчита и възрастта му към момента на настъпилата
смърт, съдът намира, че е справедливо да му се присъди обезщетение в размер на
25 000 лв., като искът следва да се отхвърли над тази сума до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Ищецът Д.В.Д. към момента на трагичното събитие е бил
най-малък от всички – само на 3 годишна възраст. Житейски оправдано е да се
приеме, че обективно Д.Д. със своята все още не
напълно оформена психика едва ли е успял да осъзнае и да осмисли в пълен мащаб
загубата на малката му току-що родена сестричка. Това, от своя страна, се
отразява и върху субективното преживяване на претендираните с исковата молба
болки и страдания, които при него определено не са били във вида, в който са
дадени при останалите ищци. Все пак, не може да се отрича изобщо липсата на
такива, но те могат да бъдат приети като налични едва вече на един по-късен
етап, когато постепенно с течение на възрастта за ищеца е станало възможно да
осмисли последиците от случилото се. Именно поради тази причина съдът намира,
че е справедливо да му се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв., като
искът следва да се отхвърли над тази сума до пълния предявен размер от 50 000
лв.
По отношение на всяко едно от претендираните
обезщетение се претендира и законната лихва от датата на увреждането –
13.04.2014 г., тъй като на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът изпада в
забава от датата на деликта и без покана,като в случая
ответникът е направил възражение за погасяване по давност на дължимата лихва.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. Исковата молба е предявена в съда на 27.03.2019 г.,
следователно лихвата се дължи за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.
Претенцията за законна лихва за периода 13.04.2014 г. до 26.03.2016 г., като
погасена по давност, следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД така определените
обезщетения могат да бъдат намалени, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. В настоящото производство възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на родителите е направено от ответника още с
отговора на исковата молба. Съдът не споделя тези възражения, тъй като те не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в тази насока са опит
да се пренесе отговорността за случилото се едва ли не изцяло върху родителите,
които според ответното лечебно заведение не потърсили медицинска помощ и
бездействали. В настоящия случай се установява, че още по време на престоя на
майката Г.Ю. *** ЕООД тя е обърнала внимание на д-р Н. за появата на синини по
крайниците на новороденото, но без резултат – получила е успокоение, че всичко
е наред и няма за какво да се притеснява. Не без значение е отбелязването на
вещото лице д-р Б., който посочва, че двамата родители нямат задълбочени
медицински познания и не могат сами да разпознаят доколко притеснителни са
симптомите, нито пък на каква точно причина се дължат. След като те не са
получили допълнителна информация от д-р Н., не са били пренасочени от нея към
друго лечебно заведение и нещо повече – получили са уверение, че всичко е наред
и няма място за притеснения, тогава те не могат да бъдат държани отговорни за
настъпилия летален изход. Обосновано може да се приеме, че те добронамерено са
повярвали на медицинско лице, осланяйки се на неговата компетентност, като не
са допускали, че констатациите на същото това лице са неправилни. Този вид
субективно убеждение на родителите не покрива критериите за съпричиняване и в
този смисъл хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е налице. Категорично не се
доказва от събраните по делото доказателства твърдението в отговора на исковата
молба, че родителите не били изпълнили препоръката на д-р Н. за наблюдение
състоянието на детето – няма никакви данни подобна препоръка изобщо да е била
давана. При липса на доказателства не може да се приеме за доказано подобно
обстоятелство. Аргументът за общоизвестния факт, че неприемането на вода и
храна допринесло за леталния изход, е неправилен – вещото лице д-р Б. в с.з.
изрично подчертава, че неприемането на храна и вода не е в причинна връзка с леталния
изход, а напротив, обратно – детето вече е било изпаднало в тежко състояние от
тромбоцитопенията и това от своя страна е довело до инстинктивното му нежелание
да приема вода и храна.
За да бъде налице съпричиняване, трябва да се констатира
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, което да води до или да обуславя настъпването на
вредоносния резултат. В случая пряка причинна връзка за настъпилия резултат
имат само действията на д-р Н., която не е отчела първоначалните симптоми и не
се е постарала да извърши допълнителни изследвания, които са били напълно
възможни в „МБАЛ Х.“ ЕООД, за да се провери или отхвърли всякакво съмнение за
отклонения в кръвните показатели на новороденото. Освен това, допълнително
следва да се има предвид, че и в случаите на съпричиняване важи изискването за
противоправност – по отношение поведението на самия пострадал или поведението
на трето лице, а в случая подобна противоправност липсва по отношение на
двамата родители. Те добросъвестно са повярвали на успокоенията на д-р Н., че
няма нищо притеснително в синините по тялото на детето, а те са били първата
индикация за наличието на вътрешни кръвоизливи. Съпричиняване в случая би било
налице, ако се докаже, че двамата родители са знаели или най-малкото са
предполагали, че здравословното състояние на детето може да се влоши до степен
на необратимост, ако не бъдат взети неотложни медицински мерки. Подобни
доказателства по делото липсват. Те не могат да бъдат изведени по косвен път
включително и от влязлата в сила присъда по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд –
Хасково при действието на чл. 300 ГПК.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, като
съобразно изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. С писмената защита са
представени договори за правна защита и съдействие за всеки един от ищците,
като в клауза „Договорено възнаграждение“ е посочено, че същото следва да се
определи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл и на основание чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. в полза на адв. К.Г. следва да се определи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, както следва: на В.Д. – в
размер на 2930 лв.; на Г.Ю. – в размер на 2930 лв.; на Х.Д. – в размер на 1730
лв.; на В.В. – в размер на 1280 лв. и на Д.д. – в размер на 830 лв.
Ответникът претендира разноски, за които е представен
договор за правна защита и съдействие за платено адвокатско възнаграждение и е
внесен депозит в размер на 700 лв. за съдебно-медицинска експертиза. Ответникът
също така е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
още с отговора на исковата молба, като уточнява още, че отговорността за
разноски на отделните ищци в случая е разделна, а не солидарна. В случая няма
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то се претендира на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА и съдът го е определил за всеки един от ищците в
предвидените за това минимални размери, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част на исковите претенции. При това положение ищците Х.Д., В.В. и Д.Д. ще бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции, тъй като само техните искове са уважени частично, а исковете на В.Д.
и Г.Ю. са уважени в пълен размер. Х.Д. дължи на ответника разноски в размер на
546 лв., В.В. – в размер на 1365 лв. и Д.Д. – в размер на 2184 лв.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени
от внасянето на такси и разноски в производството, поради което ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати държавната такса за производството съобразно
уважената част от исковите претенции. Държавната такса е в общ размер от 9400
лв. (3200 лв. + 3200 лв. + 1600 лв. + 1000 лв. + 400 лв.).
Третото лице – помагач също претендира разноски по
компенсация чрез процесуалния си представител, които се изразяват в заплатена
сума от 3800 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноски които е причинило със своите процесуални
действия, поради което искането за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Х., ул.
В.Л. № 66, да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 80 000 лв. (осемдесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на неговата дъщеря Т.В.Д., ЕГН: **********, родена на ***
г. и починала на 13.04.2014 г., настъпила по вина на А.Й.Н., която като лекар –
ординатор педиатър в Детско отделение при МБАЛ Х. ЕООД за периода 08.04.2014 г.
– 11.04.2014 г. не е изпълнила изискванията към специалиста педиатър, визирани
в пункт втори т. 1.1 от Наредба № 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Педиатрия“ – „Специалистът педиатър извършва преглед, поставя
диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава
лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето,
съответно до насочването за хоспитализация“, не е изпълнила своя основна
функция и задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика
на длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по
правилата на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е
забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка
тромбоцитопения, не е назначила съответните за това изследвания, не е насочила
своевременно пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето
ниво, в резултат на което е причинила смъртта на Т.В.Д., за което деяние е
призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с влязла в сила
присъда № 23/25.04.2019 г. по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, ведно
със законната лихва, за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., като иска в
останалата част, в която се претендира законна лихва за периода от 13.04.2014
г. до 26.03.2016 г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Х., ул. В.Л. № 66, да
заплати на Г.Ж.Ю., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 80 000 лв.
(осемдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Т.В.Д., ЕГН: **********, родена
на *** г. и починала на 13.04.2014 г., настъпила по вина на А.Й.Н., която като
лекар – ординатор педиатър в Детско отделение при МБАЛ Х. ЕООД за периода
08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. не е изпълнила изискванията към специалиста
педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1 от Наредба № 3/07.02.2014 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ – „Специалистът педиатър
извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и
други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи
до оздравяване на детето, съответно до насочването за хоспитализация“, не е
изпълнила своя основна функция и задължение, съобразно пункт трети т. 2 от
Длъжностна характеристика на длъжността „ординатор“ в Детско отделение,
задължаващо я да работи по правилата на добрата медицинска практика и клинични
стандарти, като не е забелязала клиничните и параклиничните симптоми на
изявената тежка тромбоцитопения, не е назначила съответните за това
изследвания, не е насочила своевременно пострадалото дете към неонатологично
заведение от второ или трето ниво, в резултат на което е причинила смъртта на Т.В.Д.,
за което деяние е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с
влязла в сила присъда № 23/25.04.2019 г. по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд –
Хасково, ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019
г., като иска в останалата част, в която се претендира законна лихва за периода
от 13.04.2014 г. до 26.03.2016 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Х., ул.
В.Л. № 66, да заплати на Х.А.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната
сестра Т.В.Д., ЕГН: **********, родена на *** г. и починала на 13.04.2014 г.,
настъпила по вина на А.Й.Н., която като лекар – ординатор педиатър в Детско
отделение при МБАЛ Х. ЕООД за периода 08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. не е
изпълнила изискванията към специалиста педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1
от Наредба № 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“
– „Специалистът педиатър извършва преглед, поставя диагноза, назначава и
интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи
ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до
насочването за хоспитализация“, не е изпълнила своя основна функция и
задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика на
длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата
на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала
клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е
назначила съответните за това изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето ниво, в
резултат на което е причинила смъртта на Т.В.Д., за което деяние е призната за
виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с влязла в сила присъда № 23/25.04.2019
г. по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019
г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева)
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 13.04.2014 г. до
26.03.2016 г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Х., ул.
В.Л. № 66, да заплати на В.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ лично и със
съгласието на своите родители и законни представители В.Д.Д.
и Г.Ж.Ю. на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от смъртта на неговата сестра Т.В.Д., ЕГН: **********, родена на *** г. и
починала на 13.04.2014 г., настъпила по вина на А.Й.Н., която като лекар –
ординатор педиатър в Детско отделение при МБАЛ Х. ЕООД за периода 08.04.2014 г.
– 11.04.2014 г. не е изпълнила изискванията към специалиста педиатър, визирани
в пункт втори т. 1.1 от Наредба № 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Педиатрия“ – „Специалистът педиатър извършва преглед, поставя
диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава
лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето,
съответно до насочването за хоспитализация“, не е изпълнила своя основна
функция и задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика
на длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата
на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала
клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е
назначила съответните за това изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето ниво, в
резултат на което е причинила смъртта на Т.В.Д., за което деяние е призната за
виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с влязла в сила присъда №
23/25.04.2019 г. по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, ведно със законната лихва за периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева) и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 13.04.2014
г. до 26.03.2016 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град Х., ул. В.Л. № 66, да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ чрез своите
родители и законни представители В.Д.Д. и Г.Ж.Ю. на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата сестра Т.В.Д.,
ЕГН: **********, родена на *** г. и починала на 13.04.2014 г., настъпила по
вина на А.Й.Н., която като лекар – ординатор педиатър в Детско отделение при
МБАЛ Х. ЕООД за периода 08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. не е изпълнила
изискванията към специалиста педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1 от Наредба
№ 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ –
„Специалистът педиатър извършва преглед, поставя диагноза, назначава и
интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи
ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до
насочването за хоспитализация“, не е изпълнила своя основна функция и
задължение, съобразно пункт трети т. 2 от Длъжностна характеристика на
длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата
на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала
клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е
назначила съответните за това изследвания, не е насочила своевременно
пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето ниво, в
резултат на което е причинила смъртта на Т.В.Д., за което деяние е призната за
виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с влязла в сила присъда №
23/25.04.2019 г. по НОХД № 314/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, ведно със законната лихва за периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева) и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от
13.04.2014 г. до 26.03.2016 г., ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Х., ул. В.Л. № 66 да
заплати по сметка на Окръжен съд - Хасково на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 9400 лв. (девет хиляди и четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Х., ул. В.Л. № 66 да
заплати на адв. К.В. ***, съдебен адрес:*** сума в общ размер на 9700 лв. (девет хиляди и седемстотин
лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА.
ОСЪЖДА Х.А.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
на „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Х., ул. В.Л. № 66 сума в размер на 546 лв. (петстотин четиридесет и шест лева),
представляваща разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ лично и със
съгласието на своите родители и законни представители В.Д.Д.
и Г.Ж.Ю., да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Х., ул. В.Л. № 66 сума в размер на 1365 лв. (хиляда триста шестдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ чрез своите родители и законни
представители В.Д.Д. и Г.Ж.Ю., да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Х., ул. В.Л. № 66 сума в
размер на 2184 лв. (две хиляди сто
осемдесет и четири лева), представляваща разноски в производството
съобразно отхвърлената част от иска съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Й.Н., ЕГН:**********, адрес *** в качеството й на трето лице
– помагач за присъждане на разноски в производството на основание чл. 78, ал.
10 ГПК.
Решението е постановено с участието
на трето лице – помагач А.Й.Н., ЕГН:**********, адрес ***.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :