Р  Е Ш Е Н И Е  №  49           

 

гр.Перник , 16.02.2018  Г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

                                      

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 600 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, подлежащ на разглеждане по реда Част втора от Гражданско процесуалния кодекс.

Ищецът С.Р.Н. твърди против Община Перник, че на 29.01.2016 г. , към 07, 30 ч. в гр.Перник, на автобусна спирка на „Бучински път” в кв.Изток, при опита си да се качи в служебен автобус, ищцата се е подхлъзнала  и паднала по гръб на непочистен и силно зеледен тротоар. При падането тя изпитала силна болка, която в последствие се обострила, усетила замайване и след извършен преглед в Спешна помощ й била поставена диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и счуване на гръбначния стълб в поясната област на ниво Л5-ес1”. В моменат на злополуката,  и в първите дни след това, ищцата изпитвала силни и нетърпими болки, изпитвала неудобства и трудности в личния си живот, чувствала се некомфортно. В следствие на това ищцата била в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, като пред периода на лечението и възстановителния период продължила да изпитва болки и страдания, както и допълнителни неудобства, свързани с извършването на манипулации и в процеса на възстановяване, в продължение на цяла година. С  ЕР № *** й била призната трайна нетрудоспособност 52 % поради общо заболяване от 19.07.2017 г., поради влошеното здравословно състояние след травмата. Поддържа, че Община –Перник, като собственик на улиците и тротоарите  към тях, носи отговорност за поддържането им в състояние годно за тяхното обичайно използване, включително през зимния период, поради което при неизпълнение на това си задължение носи отговорността за настъпилите вреди спрямо увреденото лице, на основание чл.49 от ЗЗД.

ИСКАНЕТО е да бъде осъдена Община Перник да заплати на ищцата сумата от 65 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се  в  болки и страдания, в резултат на непозволено увреждане на 29.01.2016 г. в гр.Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното й погасяване. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С писмения отговор, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание  и размер; оспорва наличието на предпоставките за отговорността за вреди от непозволено увреждане и оспорва пасивната си процесуална легитимация по иска, като твърди, че задължението за почистване на тротоара е на ДЗЗД „Перник комунал” и на собствениците на имоти и сгради, в чиито граници те се намират; прави  евентуално  възражение за съпричиняване от страна на ищцата на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД

Конституираните като трети лица – помагач на ответника, съдружниците в ДЗЗД, изразяват становище за неоснователност на иска.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните прие следното:

           От показанията на свид. Н.Р. и свид. Р.Б., които са очевидци, несъмнено се установи, че на 29.01.2016 г. около 7, 30 часа в гр.Перник на автобусна спирка на „Бучински път“ при качване в служебен автобус и стъпвайки на силно заледен и непочистен тротоар, ищцата се подхлъзнала и паднала по гръб. При падането краката й попаднали под автобуса и ударила главата си в бордюра. В момента изпитала силна болка в гърба и главата, но с чужда помощ се изправила и качила в автобуса. До пристигането й в предприятието - в Централата на „ВиК“ ООД -Перник, болките се усилили, ищцата почувствала силно замайване, което наложило да повикат линейка от Спешна медицинска помощ. При извършения й преглед било установено „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и счупване на гръбначния стълб в поясната област Л5-С1“.

           От медицинската документация – лист за преглед на пациент, Епикриза ИЗ №*** и образно изследване от 29.01.2016 г. и Експертно решение №*** и обективното и неоспорено заключение на допуснатата и изслушана съдебно – медицинска експертиза с вещо лице със специалност ортопедия и травматология, по делото се установи, че ищцата е била приета по спешност Хирургично отделение на МбАл „Р.Ангелова“ гр.Перник с диагноза Закрито сътресение на мозъка без загуба на съзнание .Придружаващи заболявания:Увреждане на междупрешленните дискове в лубосакралната област. Пострадалата не била изгубила съзнание. Походката й била силно затруднена и невъзможна без помощни средства. Първоначално на ищцата била назначена медикаментозна терапия, след което била приета за болнично лечение. По време на болничния престой ищцата получавала обезболяващи и успокояващи средства и средства против повръщане. След изписването й от болничното заведение, лечението продължило в домашни условия и налагало да носи ластичен лумбостат още два месеца и да го слага винаги след това при силни болки. Въпреки проведеното лечение и санаториално лечение в гр.Павел баня, ищцата все още изпитвала болки в кръста, засилващи се при натоварване и болка и изтръпване в левия крак. Вещото лице със заключението си установява, че след ищцата е търпяла болки с по-голям интензитет в следствие на мозъчното сътресение по време на инцидента и в период от 15-20 дни след това, както и вследствие на счуването на 3 –ти поясен прешлен  - в период от около 4-5 месеца. На 18.10.2016 г. – или девет месеца след инцидента, на ищцата е направен ядрено-магнитен резонанс, при който е установено деформация на тялото на трети прешлен   Л3, поради наличието на стара зарастнала фрактура на прешлена.

Вещото лице изяснява, че настъпилите травматични увреждания за ищцата отговарят да са причинени при падане при описания механизъм и обстоятелства. В момента ищцата продължава да изпитва болки при натиск от двете страни на гръбначния стълб, повече в ляво, и движенията й в поясната област са ограничени и болезнени при навеждане на пред и  настрани. От Епикризата ИЗ №*** от 01.02.2016 г. и при изслушването на вещото лице  в съдебно заседание се установи, че при извършеното компютърно томографско изследване на ищцата на ниво Л5-Ес 1 е установена давностна /стара/ медианна към парамедианна дискова херния в дясно и умерена дифузна остеопороза на скенираните прешлени, като намаляването на костната плътност увеличава риска от счупване на костите и удължава възстановителния период в тези случаи.

От показанията на свид.Н. – дъщеря на ищцата, преценени съобразно чл.172 от ГПК и в съвкупност с другите събрани по делото доказателства относно периода на лечение и възстановяването на ищцата, се установи, че веднага след инцидента тя изпитвала силни болки и плачела, била уплашена и не могла да ходи или да стои изправена.  През период от около два месеца след това, поради силните болки в кръста, ищцата не могла да ходи и дори да се къпе самостоятелно и се нуждаела от чужда помощ. Възстановителният й период продължил общо 6 месеца, през които тя успявала сама да се застои на краката си за по няколко минути.

           От представените болнични листа и заключението на вещото лице по СМЕ е видно, че ищцата е била в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност поради мозъчното сътресение общо 180 дни - до 29.07.2016 г., а пори счупването на гръбначния стълб – до 18.07.2017 г. С ЕР от 18.07.2017 г. на ищцата е призната 52 % намалена работоспособност поради общо заболяване, но за състоянието след травма напоясен дял на гръбначния стълб, компресионна фрактура на Л3.Траен ортопедичен ФД е призната 30 % намалена работоспособност. Представени са и удостоверения от НОИ – ТП гр.Перник за получаваното обезщетение за временна неработоспобност. Представено е и удостоверение за полученото БТВ от ищцата за периода след м.август 2017 г. в „Кауфланд България“ ЕООД.

           Видно от представените с отговора доказателства, учреденото гражданско дружество по см.на чл.357 и сл. от ЗЗД ДЗЗД „Перник Комунал”, е сключило Договор №173 от 28.10.2015 г с Община Перник след провеждане на процедурата по ЗОП с предмет извършване на „Услуги сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на урбанизираните територии на Община Перник, в това число снегопочистване”, в срока на действие на който се твърди да е настъпил деликта. От показанията на свид.Р. и Б., се установи, че тротоара на автобусната спирка е бил непочистен от сняг и заледен, не е бил опесъчен или обработен със сол и с др.подобни. Това се установява и от съставеният акт за установяване на извършените и подлежащи на заплащане дейност в Община Перник съгласно Договора /стр.93/ и месечния констативен протокол /л.91-92/ за м.01.2016 г., от които е видно, че за процесния период не е извършването ръчно обработване на тротоари, спирки на МГТ и други места за обществено ползване, чрез разпръскване на смеси. От страна на изпълнителя в хода на делото е направено възражение, че това не е направено поради липсата на възлагане по силата на Оперативния план към договора, или с допълнително възлагане за извършването на този вид дейност за конкретния ден- 29.01.2016 г. по установения ред и с разпореждане на възложителя. Дали е налице такова разпореждане е от значение само за ангажиране на регресната отговорност на изпълнителя, тъй като Община Перник отговаря за вредите, които са причинени на ищцата поради виновното поведение на лицата на които е възложила работата по обезопасяване на тротоара и спирките на градския транспорт, като без значение дали тези лица са собствените й работници и служители или трето лице по силата на сключения с него договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно основание в чл.49 от Закона за задълженията и договорите за частично основателен. При определянето на правната квалификация, съдът съобрази задължителните указания, дадени с т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., съгласно които, когато при ползуване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. С оглед на това, искът има правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на отговорност на ответника Община Перник за настъпилите вреди, тъй като тя е собственик на улицата и на съоръжението от транспортната инфраструктура, която я обслужва, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т. 4 и т.7 от ЗМСМА и  съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да ги управлява с грижата на добрия стопанин и не е изпълнила вмененото й задължение да ги стопанисва и поддържа в състояние, изключващо причиняване на увреждания при ползването или преминаване по, или в близост до тях,  в това число да не допуска, и своевременно да отстранява снежна покривка или образуван лед по тях, след като е налице обективна възможност за обезопасяването им. Тротоарът, като част от транспортната инфраструктура с местно значение, е общинска собственост съгласно разделителния критерий, въведен с § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗДвП, поддръжката на тротоарите се осъществява от общината, на чиято територия се намират, чрез специализираните й служби. Състоянието и поддръжката на тротоарите като част от транспортната инфраструктура следва да е такова, че да осигурява спокойното и безпрепятствено използване от пешеходците - в този смисъл е и съдебната практика Решение № 1433 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5030/2007 г., IV г. о., ГК. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения и като възложител отговаря по чл.49 от ЗЗД. Отговорността на Общината е обективна гаранционно – обезпечителна отговорност, която възниква при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по осигуряване изпълнението на това нейно законово задължение.

Предвид тези съображения и на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД отговорността възниква за ответника по делото. Ищцата може да търси обезщетение от общината за претърпените вреди, тъй като последната не е изпълнила задължението си да поддържа въпросния тротоар в състояние, годно за използването му по предназначение и по начин да не настъпят вреди за ползващи го лица, което представлява противоправно поведение, като същевременно от него са настъпили вреди, които са в причинна връзка с поведението на ответника. Що се касае до вината, то същата се предполага по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, а ответникът не е представил никакви доказателства за обратното.

В случая по делото са доказани горните предпоставки за възникване на отговорността за вредите от непозволено увреждане, както и настъпването в причинно причинно следствена връзка с тях вреди за ищцата. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. За да е налице следва да са се осъществили тези обстоятлества, без които вредата не би настъпила, а освен това вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица - дадено деяние не би било причина за настъпилите последица, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Видно от справката от БАН НИМХ – филиал Кюстендил, на процесната дата средноденощната температура в района на гр.Перник е била 0, 5 С  ͦ, снежната покривка е била 18 см. с висока влажност и мъгла. В тази връзка съдът намира, че тези климатични условия способстват заледяването на непочистен от снежна покривка терен, поради което и с оглед събраните по делото гласни доказателства доводите на ответника за обективна невъзможност за обледяване на тротоара и спирката, за недоказани и неоснователни. Непочистването и неопесъчаването на тротоар и спирка, които са предназначени за обществено ползване места, създава конкретна реална възможност за подхлъзване и телесно увреждане.

С оглед на изложеното и на доказателствата по делото, съдът намира, че от страна на ищеца се доказа по пътя на пълно главно доказване наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието, като вредата закономерно да произтича от него.

Неоснователно е възражението на Община Перник, че не пасивно легитимирана да отговаря по предявеният иск, тъй като е налице трудова злополука по см. на чл.55, ал.2, т.1 от КСО и ищцата  следвало да претендира обезщетение по реда на чл.200 КТ от работодателя. Преди всичко злополуката не е призната  за трудова по установения за това ред  от компетентните органи за трудова злополука инцидентът. Дори и да е призната за трудова злополука, това не лишава увредените лица от правото да претендират обезщетение за вредите по реда на чл.45 ЗЗД от прекия делинквент, така и по реда на чл.49 от ЗЗД от възложителя на работата на делинквента. Ищецът е този, който решава кой път на защита да предприеме. В чл.200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД, срещу възложителят на работата на прекия причинител, когато увреждането е настъпило при и по повод извършването на възложената работа, или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. От значение за отговорността на работодателя ще е само влязъл в сила съдебен акт срещу причинителя на вредите, или възложителя, когато се претендира обезщетение за вреди, за които вече е било присъдено обезщетение на пострадалия. Неоснователни са доводите на ответника за причиняване на вредите от трети лица, задължени да поддържат почистени и обезопасени тротоарите пред имотите си, тъй като не се установи този участък да е съответстващ на УПИ и кои са неговите собственици или ползуватели.

По тези съображения, съдът намира, че така предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу Община Перник за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди е доказан  по основание и отговорността на този ответник следва да бъде ангажирана.

  Недоказано и неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като не се установи конкретно нейно поведение допринесло за наспъване на вредоносния резултат. Изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД  изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. Твърденията, че ищцата е проявила небрежност към атмосферните условия и с това допринесла вредите не бе доказано от страна на ответника, поради което основаното на на него възражение е неоснователно. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.
В хипотезата на деликт доказването на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и увреждането, е предпоставка за уважаване на иска за обезщетение. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. В процеса бе безспорно установено и наличието и на последния елемент – налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деликта и вредата. В случая обаче значение за настъпването й имат травматичното увреждане, но и хронично заболяване дискова херния и остеопороза,  като съвкупност от причини, с оглед на преценката им като необходими условия, както и с оглед на тази за значението им като степенуване за настъпването на резултата, разкриват наличието на посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, което следва да намери отражение при обезщетяване на вредите. При оценката на последните при това положение трябва да се изходи само от каузалния фактор, увреждането на ищцата настъпило вследствие проявеното бездействие от страна на лица на които е възложена работа от ответната община при нейното изпълнение, тъй като отговаря по чл. 49 от ЗЗД само за обезщетяване на тези вреди, които представляват действителните, подлежащи на репарация. Допринасянето от другия причинен фактор – собственото здравословно състояние на болния, следва да се съобразят при определяне на обезщетението, което трябва да се намали с този каузален принос, находящ се извън условията, при които е била изпълнявана възложената от работодателя дейност. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за последиците, за които общината – възложител не следва да отговаря. Затова, съдът приема, че след определяне размера на сумите, предназначени за репариране на неимуществените вреди, същите следва да се коригират като се приспадне приноса на собственото състояние на болния - хронично заболяване, определен от съда на 25 % , като допринесли за вредоносния резултат.

При определяне на размера на обезщетението съобрази, както тези фактори допринесли за настъпване на вредите, така и принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, практиката на съдилищата и конкретните обстоятелства, установени по делото и посочени по-горе касателно претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, а именно вида и характера на причинените на пострадалата увреждания на здравето й, като намира че справеливо обезщетение за причинените й неимуществени вреди е сумата от 18 000 лв. Видно е, че както към момента на падането й, така и впоследствие, ищцата е търпяла силни физически болки от причинените й телесни увреждания. Лечението й е било продължително, съпътствано с изпитване на допълнителни и болки и страдания, затрудено движение и допълнителни неудобства. Дори към настоящия момент, здравето на ищцата не е възстановено напълно и продължава да изпитва болки и да не може да стои права.

С оглед на това, така предявеният иск срещу Община Перник за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 18000 лева, като в частта му над тази сума - до пълния претендиран размер от 65 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

В случая се касае за отговорност за увреждане, поради което ответникът Община Перник по силата на чл. 84, ал.3 ЗЗД е в забава от датата на увреждането, поради което следва де се присъди и законната лихва за забава върху така определеното по-горе обезщетение от тази дата до окончателното изплащане.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Община Перник следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от 127, 38 лв., представляваща държавна такса - 4 % върху уважения размер на исковете и разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от иска.

На основание чл.38 от ЗАдвокатурата във вр. с чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г., следва да се осъди Община Перник да заплати на адв.З. сумата от 854 лв. адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* да заплати на С.Р.Н. с ЕГН ********** сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на подхлъзване и падане на непочистена и заледена настилка на тротоар – автобусна спирка „Бучински път“ в гр.Перник на 29.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2016 г.  до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до предявения размер от 65 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* да заплати на адвокат Р. З. от АК –Перник 854 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* да заплати на Окръжен съд Перник сумата от 127, 38 лв. разноски по делото.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач – ДЗЗД „Перник Комунал” ********* със съдружници „Лиел Констракшън”ЕООД с ЕИК ********** и „Зауба”АД с ЕИК *********.

 Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: