РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Сандански, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231250100019 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№19/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански е образувано по искова молба вх.№163/09.01.2023г., предявена от
„В. И.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.С. ****,
район „С.“, кв.“Б.“, ул.“О.“ №**, представлявано от управителя А. В. В.,
против А. И. Д., ЕГН **********, с.В., общ.С..
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №**** от
12.04.2022г. ищецът „В. И.“ ООД е бил в трудово правоотношение с
ответника А. И. Д., в рамките на което правоотношение ответникът е заемал
длъжността „работник строителство“. Трудовият договор бил сключен за
неопределен срок, с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 710 лв.
Твърди се, че по време на действие на трудовото правоотношение между
страните, ответникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работа в интервала от 23.05.2022г. до
03.06.2022г. включително, без да бъдат дадени каквито и да е оправдания
и/или обективни причини за неявяването на работа от същия. На 19.06.2022г.
по телепоща на ответника било връчено искане за даване на писмени
обяснения по чл.193, ал.1 от КТ заради продължилото от него неявяване на
работа повече от два последователни работни дни.
Твърди се, че на 15.07.2022г. на ответника отново по телепоща била
връчена Заповед №****/06.07.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
В исковата молба се сочи, че наложеното на ответника дисциплинарно
наказание „уволнение“ е съобразено с тежестта на извършеното от него
1
дисциплинарно нарушение, с поведението на ответника и с обстоятелствата
при извършване на нарушението.
Сочи се, че на основание чл.221, ал.2 от КТ ответникът дължи на ищеца-
работодател обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника за срока на предизвестието. В случая договореният между ищеца и
ответника срок на предизвестието по трудовия договор бил 30 дни по арг. от
чл.7 от процесния трудов договор. Месечното брутно трудово
възнаграждение на ответника, съгласно договореното в процесния трудов
договор, било 710 лв., която сума се равнявала на дължимото от ответника
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника А. И. Д. да заплати на ищеца „В. И.“
ООД сумата от 710 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за
неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му
договор с „В. И.“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски в
производството.
На основание чл.131 от ГПК на ответника А. И. Д. е изпратено копие от
исковата молба и от приложенията към нея, които са му връчени на
12.02.2023г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл на
13.03.2023г., същият не е подал в Районен съд-Сандански писмен отговор на
исковата молба.
В насроченото по делото съдебно заседание ищцовото дружество „В. И.“
ООД, редовно призовани, не изпращат процесуален представител и молят
делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.
Ответникът А. И. Д., редовно призован, се явява лично и не оспорва
фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че не се е явявал на работа,
защото съпругата му била в болница, поради което бил дисциплинарно
уволнен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 12.04.2022г. между „В. И.“ ООД като Работодател, от една страна, и А.
И. Д. като Работник/Служител, от друга страна, бил сключен безсрочен
Трудов договор №****, по силата на който работникът е назначен на
длъжността „работник строителство“ с код по НКПД: 93120003, с уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. /чл.5 от Договора/. В
чл.7 от Договора е уговорено, че срокът на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор е еднакъв за двете страни, съгласно чл.66, ал.1, т.6 от КТ и
се определя на 30 дни.
Със Заповед №****/06.07.2022г. Работодателят „В. И.“ ООД наложил на А.
И. Д. наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.188, т.3 от КТ
във вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от КТ заради извършено нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа на обект
„жилищни сгради с индивидуални жилища, прилежащата им площадкова
инфраструктура, вертикална планировка и озеленяване в УПИ III-****, кв.**,
м.О. к., с.Л., СО – р-н П.“ в продължение на 9 последователни дни, а именно –
от 23.05.2022г. до 03.06.2022г., без да е посочил каквато и да е причина
2
писмено, нито устно за неявяването си на работа.
На 14.07.2022г. чрез телепоща ищецът изпратил до ответника Заповед
№****/06.07.2022г. за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“,
както и изявление, че на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ прекратява
трудовото правоотношение между страните, които били връчени на ответника
чрез неговата съпруга З. О.И. по телепоща на 15.07.2022г., видно от известие
за доставяне ИД PS 1000 04CRCV U.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.
Посочената разпоредба гласи, че при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
Такова обезщетение се дължи, когато работникът или служителят е бил
уволнен без предизвестие по причини, които се крият в неговото виновно
поведение.
Според настоящия съдебен състав са налице предпоставките за заплащане
на обезщетение на посоченото основание. На първо място, между страните е
възникнало валидно безсрочно трудово правоотношение. Същото е било
прекратено на основание наложено на работника със Заповед
№****/06.07.2022г. дисциплинарно наказание „уволнение“. В съдебната
практика се приема, че липсва изрично законово изискване за издаване на две
заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на
една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение” е
напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено по дисциплинарен ред. Връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” произвежда ефекта на прекратяване на
трудовото правоотношение. Няма обаче пречка работодателят да издаде и
втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, макар да не е задължен да извърши това, като
характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер /Решение
№43/10.02.2014г. на ВКС по гр.д.№4082/2013г., IV г.о./. На основание чл.195,
ал.3 във вр. с ал.2 от КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от
деня на получаване на заповедта за налагане на наказанието, след като
заповедта е била изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка – в
случая това е датата 15.07.2022г. Няма данни заповедта да е била обжалвана в
сроковете по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, като в съдебно заседание ответникът
също заявява, че не е оспорил заповедта. Поради стабилизирането на
заповедта, ответникът дължи на ищеца заплащането на обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение в размер на 710 лв. за уговорения между
страните 30-дневен срок на предизвестието.
По изложените мотиви, предявеният иск като основателен и доказан следва
да бъде уважен за сумата от 710 лв. При това положение, основателна се
явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
3
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в
производството в размер на 50 лв. за платена държавна такса, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.2 от КТ, А. И. Д., ЕГН **********, с.В.,
общ.С., да заплати на „В. И.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр.С. ****, район „С.“, кв.“Б.“, ул.“О.“ №**, представлявано от
управителя А. В. В., сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща дължимо от работника А. И. Д. обезщетение поради
наложено със Заповед №****/06.07.2022г. дисциплинарно наказание
„уволнение“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 06.01.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ за разноски в производството за платена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4