РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Стара Загора, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530105623 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД твърдят в исковата си молба, че между тях и
лицето К. И. С., ЕГН **********, е бил сключен Договор за кредитна карта на физически
лица № CCIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г., по-долу „Договора“ (Приложение 1).
Твърдят, че длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си по Договора през
месец април 2020 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги от
18.04.2022 г. (Приложение 3). С оглед на това Банката е упражнила правото си да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1. и следващи от Договора, за
което длъжникът бил уведомен на 04.11.2021 г. (Приложение 4). Поради неизпълнението на
длъжника Банката е образувала заповедно производство по чл. 417 от ГПК, приключило с
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. 1542/2022 г. по
описа на PC - Стара Загора.
Към датата на образуване на заповедното производство задълженията на длъжника
по Договора са били следните: Главница - 993,23 лева; Лихва върху редовна главница от
16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. - 125,25 лева; Лихва за просрочена главница от 21.05.2021 г. до
17.04.2022 г. - 28,81 лева. Поради факта, че след връчване на заповедта за изпълнение и
поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело 20228700400742 по
описа на ЧСИ Иван Стръмски, длъжникът е възразил писмено срещу заповедта, съгласно чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за Банката е налице правен интерес от предявяването на настоящите
искове за установяване съществуването на вземанията на Банката, обективирани в заповедта
за изпълнение.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на
„УниКредит Булбанк“ АД към длъжника К. И. С., ЕГН **********, по Договор за кредитна
карта на физически лица № CCIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г. в размер на 1 147,29 лева,
от които: главница - 993,23 лева, лихва върху редовна главница от 16.04.2020 г. до
1
21.05.2021 г. - 125,25 лева, лихва за просрочена главница от 21.05.2021 г. до 17.04.2022 г. -
28,81 лева, както и законна лихва от 18.04.2022 г. до цялостно погасяване на задължението.
Молят съда да присъди на „УниКредит Булбанк“ АД направените разноски по ч.г.д.
1542/2022 г. по описа на PC - Стара Загора - адвокатски хонорар в размер на 132,00 лева с
ДДС и държавна такса - 25,00 лева, както и сторените в настоящото производство разноски,
в това число адвокатски хонорар в размер на 372,37 лева с ДДС и държавна такса - 25,00
лева.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор ответника К. И. С., в който
заявява, че доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполагало изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че
вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на
вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
(Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). От доказателствата по
гр.д№ 4617/2021г. по описа на PC Стара Загора, не може да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди
подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се
връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. По този въпрос е налице съдебна практика в решение №114/07,09.2016г.
по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред
съда, предсрочната изискуемост по кредита не била настъпила. Поради обусловеността на
предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера
на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени
като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се
произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да
бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с
оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение №
123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Именно и въз основа на
изложеното, следва да бъдат отхвърлени в цялост, като неоснователни и недоказани
исковите претенции.
Сочи също, че сключеният договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-
453-00068-2016 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
2
Липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е
още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на ответницата и било основание за
недействителност на договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-453-00068-2016
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения
процент на ГПР по договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-453-00068-2016.
Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и - как е изчислен по
отношение на общия ГПР. По този начин ответницата била поставена в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
Наред с това, за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които ответницата ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена
в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Гореизложените възражения изпяло кореспондирали с практиката на Районен съд
Стара Загора, в който съставите на PC Стара Загора приемат, че: Договорът за кредит е
недействителен, ако по него са посочени единствено и само като абсолютни стойности
лихвения процент по заема, годишният процент на разходите на заема и годишното
оскъпяване на заема. Липсва, обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 22.42 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота
относно тези съставни елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в
общите му разходи, настоящи или бъдещи.
Прави и възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски
по заповедното и настоящето производство по описа на PC Стара Загора.
Моли съда да отхвърли претендираните от ищцовото дружество искови претенции,
като неоснователни и недоказани.
Моли съда да осъди ищеца да заплати и разноските в настоящото и заповедното
производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
3
Видно от ч. гр. д. № 1542/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в полза на
ищеца „УниКредит Булбанк“ АД е издадена Заповед № 825 от 19.04.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми: главница- 993.23 лв., 125.25 лв.
– лихва върху редовна главница за периода 16.04.2020 г.-21.05.2021 г. и 28.81 лв. – лихва
върху просрочена главница за периода 21.05.2021 г.-17.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
От представения по делото Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-
453-00068-2016 от 19.09.2016 г., се установява, че между "УниКредит Булбанк" АД и
ответницата К. И. С. е сключен договор за кредитен лимит за сумата от 500 лв. при месечен
лихвен процент за всеки отделен месец в размер на 1%, и при минимална погасителна
вноска в размер на 15 лв. /3% от кредитния лимит/. Крайният срок за ползване на
разрешения кредитен лимит е до 30.09.2018 г. Погасяването на кредита е от 1-во до 15-то
число на всеки текущ месец. По делото е представен договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти
№ CPIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г., от който е видно, че на ответницата С. е издадена
кредитна карта Visa classic, получена от нея на 29.09.2016 г. С последващ анекс към
договора от 20.12.2017 г. е разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лв. при минимална
изискуема погасителна вноска в размер на 30 лв. По делото е представена покана
за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал.1 от ЗКИ, от която е видно, че
поканата за доброволно изпълнение, представляваща и уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост, е връчена чрез ЧСИ Иван Стръмски лично до адресата К. И. С. на
дата 04.11.2021 г., която е преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение по чл. 417 от ГПК (18.04.2022 г.). Следователно, съдът приема, че
ответницата С. е уведомена надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй
като същото е подробно, обективно и обосновано. Вещото лице е посочило, че между
„УниКредит Булбанк" АД и К. И. С., ЕГН **********, е бил сключен Договор за кредитна
карта на физически лица № CCIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г., усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка BG46UNCR70001522731141, по силата на който банката е
предоставила на К. И. С. сума в размер на 500.00 лева. С Анекс №1 от 17.05.2017 г. е
променен размера на разрешения кредитен лимит на 650.00 лв. С Анекс №2 от 20.12.2017 г.
е променен размера на разрешения кредитен лимит на 1 000.00 лв. Длъжникът К. С. е
преустановила погасяването на задълженията си по Договора през месец април 2020 г.,
видно от представеното извлечение от счетоводните книги от 18.04.2022 г. Банката е
упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1.
и следващи от Договора, за което длъжникът е бил уведомен на 04.11.2021 г. Вещото
лице сочи също, че картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил
/потребил като стойност от картата. Следователно, тази величина може да бъде различна за
различните месеци. Размерът, който е изтеглен като сумарна величина е 1 867.75 лв.
Размерът на кредита, който Банката е предоставила на К. И. С. е сума в размер на 1 000.00
лева. Видно от движението от сметката кредитът е бил усвояван и частично погасяван, като
общият размер на извършените погашения от ответницата е сума в размер на 1 369.89 лв.
Ответницата е преустановила погасяване на задълженията си през месец април 2020г.,
видно от представеното банково извлечение. Банката е упражнила правото си да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т.10.1 от Договора. В заключение
вещото лице посочва, че непогасените просрочия са както следва: главница - 993.23 лв.;
лихва върху редовна главница от 16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. - 125.25 лева; лихва за
просрочена главница от 21.05.2021 г. до 17.04.2022г.-28.81 лв.
4
Относно възражението за недействителност на договора поради неспазване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за установено
следното:
В чл. 2.1 от Договор за кредитна карта на физически лица № ССШ.-453-00068-2016 от
19.09.2016 г. е уговорен месечният лихвен процент, който е в размер на един процент,
съответно годишният лихвен процент е 12%. В чл. 7 от Договора подробно са описани
условията, при които се начислява лихва в размер на посочения в чл. 2.1 лихвен процент.
Действително не е налице погасителен план, но поради естеството на продукта - кредитна
карта - не би могло да се изготви предварителен погасителен план и да се посочи общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, тъй като това ще зависи
от използването на продукта от потребителя. Видно от чл. 2.2 от Договора годишният
процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката, посочен в
чл. 2.1 от Договора. Предвид обстоятелството, че се касае за издадена кредитна карта, не би
могло предварително да се изчислят всички разходи, тъй като не е ясно каква част от
кредита ще бъде усвоен от кредитополучателя. Таксите за обслужване и обработка на
операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при условията посочени в
Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти
като електронни платежни инструменти № CPIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г. и са в
размера, посочен в този договор и в Тарифата за физически лица на „УниКредит Булбанк“
АД според вида на ползваните платежни услуги, за които се начисляват, приложима към
датата на начисляване и изискуемостта им. В чл. 6.3 от представения Договор за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти № CPIR-453-00068-2016 от 19.09.2016 г.
картодържателят декларира, че е запознат и приема начина и метода на формиране и
определяне на размера на изискуемите и дължимите от него по този договор лихви, такси,
комисионни и разноски към датата на начисляването и изискуемостта им и към всеки
момент от действието на договора. В чл. 6.6 от Договора за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти
картодържателят декларира, че е уведомен за задължението си да следи за промените в
приложимите Общи условия и Тарифата на Банката, които се публикуват на интернет
страницата на банката www.uriicreditbulbank.bg. Те са налични и общодостъпни на сайта на
Банката и това може да се направи извод, че кредитополучателите са запознати с тях и с
подписването на договорите за предоставяне на платежни услуги чрез използването на
банкови кредитни карти писмено ги приемат. Договорът, съдържащ всички тези референции
и декларации, е подписан от банката и картодържателя на всяка страница.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Районен съд Стара
Загора намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между кредитодателя и ответника, възникнало по силата на
сключен договор за кредитна карта, че "Уникредит Булбанк" АД е бил изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимата сума и забавата на ответника да заплати същата. В тежест на ответника К. С. е
да установи, че е изпълнила задължението си и е заплатила вноските по договора.
Съдът приема, че ищецът проведе пълно и главно доказване на претенцията си по
настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на 19.09.2016 г. "Уникредит
Булбанк“ АД и К. С. са сключили валиден договор за кредитна карта. Поради това съдът
намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение
между "Уникредит Булбанк“ АД и К. С., цитирано в исковата молба, и неговия предмет –
предоставяне на сума по кредитна карта срещу задължение на картодържателя да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит. В случая възражението на ответницата,
5
че предсрочна изискуемост не й е обявена по надлежния ред не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Видно от покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на
ответницата чрез ЧСИ Иван Стръмски лично до адресата К. И. С. на дата 04.11.2021 г.
Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза е посочило размера на
дължимата сума към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/18.04.2022 г./
непогасените просрочия са били както следва: главница - 993.23 лв.; лихва върху редовна
главница от 16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. - 125.25 лева; лихва за просрочена главница от
21.05.2021 г. до 17.04.2022 г. - 28.81 лева. По делото не са представени доказателства за
други извършени плащания, поради което следва да се приеме, че към датата на
приключване събирането на доказателствата задължението е в този размер. Следователно
"Уникредит Булбанк“ АД е изпълнило договорното си задължение и е предоставило
заемната сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното
си парично задължение по договора да погаси неиздължените вноски, в срока уговорен в
договора. Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват,
въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. Установи се,
че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
съгласно т. 10.1. и следващи от Договора, за което длъжникът е бил уведомен на 04.11.2021
г.
По делото от страна на ответницата не са ангажирани доказателства относно
погасяване на вземането за главница и мораторна лихва, поради което в приложение на
правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за него настъпват
неблагоприятните последици от това обстоятелство. С оглед приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ съдът намира, че претенциите за главница, договорна лихва и
мораторна лихва се явяват основателни и доказани в пълния претендиран размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
главница следва да бъде уважен изцяло, а именно в размер на 993,23 лева, лихва върху
редовна главница от 16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. - 125,25 лева, лихва за просрочена
главница от 21.05.2021 г. до 17.04.2022 г. - 28,81 лева, както и законна лихва от 18.04.2022
г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
в съда до цялостно погасяване на задължението.
По отношение на разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат
деловодни разноски в размер на 597.37 лева в настоящото производство, съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно същия се претендират
разноски за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение, като е представен документ за разноските – фактура от 16.12.2022 г. и
преводно нареждане за сумата от 372.37 лв. от 21.02.2023 г. Ответникът е заявил възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за неоснователно. Съобразявайки разпоредбите на
чл. 7, ал. 2, т.2 вр. ал. 9 НМРАВ, фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените по делото открити съдебни заседания и обема на извършените процесуални
действия, настоящата инстанция приема, че заплатеният от ищеца на процесуалния му
представител хонорар от 310.31 лева не е прекомерен, доколкото същият не надвишава
минималният такъв по Наредбата.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Стара Загора, ************, че дължи на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от
пълномощника адв. В. Д. с адрес за призоваване и съобщения - гр. София, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ №18, ет.1, сумата от 993.23 лв. - главница, лихва върху редовна главница
от 16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. - 125,25 лева, лихва за просрочена главница от 21.05.2021 г.
до 17.04.2022 г. - 28,81 лева, както и законна лихва от 18.04.2022 г. до цялостно погасяване
на задължението, за които е издадена заповед № 825/19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1542/2022 г.
по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ************, да
заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, представлявано от пълномощника адв. В. Д. с адрес за призоваване
и съобщения - гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №18, ет.1сумата от 597.37 лв.
направените разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7