№ 1048
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260249 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело № 3 642/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, Гаранционният фонд е осъден, на
основание чл. 558 ал.5, във вр. с чл.557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ, да плати на П. Д. Б.
сумата 90 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на неговата майка М. Д. Б., получила тежки телесни увреждания в
резултат на ПТП от 27.04.2018г. в гр. ***, вследствие на които на 04.10.2018г. е
починала, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до пълния предявен
размер 200 000 лева. С решението на СГС са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 558, ал.5 във вр. с чл. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на П. Д. Б., предявени
против Гаранционен фонд, за плащане на сумата 3 349,67 лева, като обезщетение
за имуществени вреди-разходи за закупуване на остеосинтезен материал за
оперативни интервенции и разходи за лечение и за сумата 1 380 лева – такса за
престой в хоспис за периода от 01.06.2018г. до 30.07.2018г.; на основание чл. 38
ал.1 т. 2 от ЗАдв, Гаранционният фонд е осъден да плати на адв. Л.Г. сумата 2
488,50 лева за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да
плати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер 3 791,25 лева; на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, П.Б. е осъден да плати на Гаранционния фонд сумата
261,25 лева разноски по делото.
Решението на СГС е постановено с участието на В. Г. В.-трето лице помагач
на страната на ответника ГФ.
1
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните му части е подадена от
П. Д. Б., чрез пълномощника адв. Л.Г.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител сочи, че първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, е
определил силно занижено по размер обезщетение, като не е съобразил
установените в конкретния случай обстоятелства-тежкото емоционално състояние
на ищеца в периода, в който майка му е била в коматозно състояние, всеотдайните
грижи, които същият е полагал за възстановяването й от травмите, причинени от
ПТП, както и обстоятелството, че синът е бил свидетел на бавната и агонизираща
смърт на майка си. Според жалбоподателя съдът е нарушил и разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Оспорва и изводите на състава на СГС, че претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е доказана. Искането е да
бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер, ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2019г. до окончателното плащане.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК от Гаранционния фонд, чрез пълномощника
юрк. Ш., е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС, в частта,
с която ГФ е осъден да плати на П. Б. обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 60 000 лева до присъдените 90 000 лева. Този жалбоподател сочи,
че съдът правилно е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер 120 000 лева, но оспорва извода, че
пострадалата е допринесла само с 25% за настъпването на вредоносния резултат.
Според ГФ приносът на пешеходката следва да бъде определена на 50%, тъй като
по делото е категорично установено, че майката на ищеца е пресичала пътното
платно в нарушение на разпоредбата на чл.113, т.1 ЗДвП-на необозначено за целта
място. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това
да бъде постановено друго, с което искът на П.Б. бъде отхвърлен за разликата над
60 000 лева до 90 000 лева.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК от П. Б., чрез пълномощникка адв. Г., е
постъпил отговор на насрещната въззивна жалба на ГФ, с който същата се
оспорва, като неоснователна.
Конституираният в производството В. Г. В.-трето лице помагач на страната
на ответника, оспорва въззивната жалба на ищеца по спора, като излага
съображения за нейната неоснователност. Сочи, че по делото не е установено по
категоричен начин наличието на пряка причинна връзка между ПТП и смъртта на
М. Б..
Решението на СГС, в частта, с която Гаранционният фонд е осъден, на
основание чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ, да плати на П. Д. Б.
сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на М. Д. Б., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в
сила.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
2
обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Д. Б. с искова молба, с която
против Гаранционнния фонд се предявени искове с правно основание чл.558 ал.5,
във вр.с чл.557 ал.1, т.2 б. „а” от КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 20.02.2019г. до окончателното плащане и за обезщетение за имуществени
вреди в общ размер 4 729, 67 лева-разходи за лечение и престой в хоспис.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2018г. в гр. *** на бул. Стефан
Стамболов до хотел Космос, пешеходката М. Б., пресичаща на пешеходна пътека,
била блъсната от л.а. „Мерцедес 124“. Сочи се, че вина за настъпване на
инцидента има водачът на лекия автомобил, който отнел предимството на
пешеходката и блъснал същата на пешеходната пътека. Твърди се, че в резултат на
ПТП М. Б. получила многобройни тежки увреждания-счупване на долните
крайници и рамо и тежка черепно-мозъчна травма, от която изпаднала в
безсъзнание; била приета по спешност в болницата в гр. Бургас, откъдето била
изписана на 12.06.2018г. и настанена за лечение в хоспис „Царица Йоанна“ ЕООД
– Варна. Сочи се, че въпреки проведеното лечение и полаганите грижи,
вследствие на тежките увреждания, пешеходката починала на 04.10.2018г.
Ищецът твърди, че пострадалата при ПТП М. Б. е негова майка, като
приживе между тях съществувала силна емоционална привързаност, близост,
разбирателство и взаимност. Сочи, че страда от мъчителната загуба, като
страданията му са повече от обичайните, тъй като в продължителен период от
време той се надявал тя да преодолее и преживее последиците от тежките травми.
Твърди, че осигурил на майка си възможно най-доброто лечение и грижи, че
когато била настанена в хоспис я посещавал и въпреки, че тя не можела да
общува нормално, в началото разпознавала само него.
В исковата молба се твърди, че за лечението на пострадалата ищецът
заплатил сумата 3 349,67 лева за закупуване на остеосинтези за оперативни
интервенции и разходи за лечение, а впоследствие била заплатена и сумата 1 380
лева-такса за престоя в хосписа в периода от 01.06.2018 г. до 30.07.2018г.
Ищецът твърди също, че към датата на ПТП за л.а. Мерцедес 124 с рег. №
*** не е имало валидно сключена застраховка ГО и на 26.10.2018г. сезирал с
писмена претенция Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетение за
причинените вреди, но ответникът не е определил, нито изплатил обезщетение.
Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ГФ да му плати претендираните
суми, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди,
считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ГФ оспорва предявените
искове. Смята, че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена по
размер и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
3
пешеходката, като твърди, че същата е пресичала неправилно пътното платно - в
нарушение на чл. 108, ал.2 ЗДвП, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Конституираният в производството В. Г. В.- трето лице помагач на страната
на ГФ, оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че пешеходката
предприела косо пресичане на платното за движение и извън пешеходната пътека.
Смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
силно завишена по размер.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 27.04.2018г. в гр.*** на бул.
Стефан Стамболов до хотел Космос е настъпило ПТП с участието на л.а.
Мерцедес 124 с рег. № ***, управляван от В.В. и пешеходката М. Д. Б., при което
на последната са причинени тежки телесни увреждания.
Не се спори, че във връзка с инцидента е образувано ДП № 434 ЗМ-
314/2018г. по описа на 02 РУМВР-Бургас, пр.пр.1256/2018г. по описа на РП-
Бургас, водено против В. Г. В., за това, че на 27.04.2018г., около 11,25 часа, в гр.
***, на бул. „Стефан Стамболов“ пред бл. 132 в посока Военна болница, при
управление на л.а.„Мерцедес Е“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Д. Б..
С постановление от 14.04.2020г. на зам.прокурор при РП-Бургас,
досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” във вр.
с чл. 342, ал.1 НК, е спряно.
Не се спори по делото, че М. Д. Б. е починала на 04.10.2018г. и е оставила за
свои наследници по закон сина си П. Д. Б. и дъщеря си И. Д. Б., видно от
представените в първоинстанционното производство препис-извлечение от акт за
смърт № 1999/05.10.2018г. и удостоверение за наследници изх. № 94-01-
34923/11.10.2018г. на Община Бургас.
Пред СГС е изслушана и приета САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Д.,
от чието заключение се установява, че ПТП на 27.04.2018г. е настъпило в
гр.Бургас, около 11,20 часа- в светлата част от денонощието, при слънчево време
и при суха пътна настилка; върху прав участък на пътното платно, с
дребнозърнеста асфалтова пътна настилка и с еднопосочна организация на
движението-две ленти за движение, разделени с прекъсната линия с обща ширина
на платното 7,9 метра, като дясната лента е широка 4,2 метра, а лявата 3,7 метра;
от двете страни на платното се намират бордюри с височина 0,15 метра; на 15,5
метра от ориентир две се намира началото на левия долен край на пешеходна
пътека, разположена под ъгъл на пътното платно и жълта на цвят, горният край на
пешеходната пътека се намира на 19,30 м от ориентир 2, а горният десен край-на
18,5 метра от ориентир 1. Вещото лице е установило, че ударът е настъпил на
около 2-2,5 метра в дясно от левия бордюр на пътното платно и на около 6 метра
преди пешеходната пътека, считано по посока на огледа и движението на
автомобила. Изчислило е, че скоростта на движение на автомобила към момента
4
на удара е била около 50 км/ч, като е уточнило, че липсват данни за промяна на
скоростта на движение от водача и следи от аварийно спиране преди удара.
Установено е, че след удара тялото на пешеходката се е възкачило на предния
капак на автомобила и вследствие на отрицателното ускорение е отхвърлено
напред и в дясно, като пострадалата е получила черепно мозъчна травма, счупване
на двете кости на лявата подбедрица в областта на колянна става, счупване на таза
и счупване с разместване на лява раменно-лопаткова става. Експертът е посочил,
че като се вземат предвид получените от пешеходката увреждания може да се
направи извод, че тя е пресичала пътното платно на бул. Стефан Стамболов с
посока от дясно наляво и косо на оста му. Вещото лице е направило изчисления ,
че опасната зона за спиране на автомобила, при движение със скорост 50 км/час е
32,51 метра. Посочило е, че и при трите начина на предвижване на пешеходката-
спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане, водачът е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. Според инж. Д., към момента на предприемане на
пресичане на пътното платно пешеходката е имала техническата възможност да
възприеме автомобила, както и е имала техническата възможност да предприеме
пресичане на пътното платно на обозначено за тази цел място. Посочил е, че след
възприемане на автомобила, пешеходката е можела да спре и да го пропусне да
премине.
В откритото съдебно заседание инж. Д. е уточнил, че използвайки данните
по делото и най-вече протокола за оглед на местопроизшествието, е приел, че
ударът е настъпил преди пешеходната пътека, а тялото на пострадалата е паднало
след пешеходната пътека, където има описани следи от кръв. За да направи този
извод, експертът е съобразил скоростта на автомобила към момента на удара и
разстоянието на което при такава скорост е отхвърлено тялото. Обяснил е също,
че ударът е настъпил в лявата пътна лента, на около 2 метра - 2,5 метра в дясно от
левия край на пътното платно.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П. С. П.-неврохирург, при ПТП на
27.04.2018г. пешеходката М. Б. е получила множествена травма-черепно-мозъчна
травма-тежка по степен мозъчна контузия; травма на гръдния кош и травма на
опорно-двигателния апарат. Според лекаря подобни травматични увреди биха
могли да бъдат получени и при падане от голяма височина, като многобройността
и тежестта на получените травми, изключват описаните увреди да са получени от
падане от собствен ръст. Д-р П. е установил, че лечението на пострадалата е
проведено в МБАЛ Бургас, където при постъпването е била в кома, била е
интубирана и е проведено комплексно болнично лечение; три месеца след
инцидента за период от около 8 дни през м.август 2018г. Б.а е била на лечение в
УМБАЛ „Света Марина”-Варна; пет месеца след инцидента в периода от
03.10.2018г. до 04.10.2018г. е била на лечение отново в УМБАЛ „Света Марина”-
Варна, където, въпреки положените активни терапевтични мерки, на 04.10.2018г. е
починала. Според д-р П. установената изострена хронична левостранна сърдечна
недостатъчност, като резултат от исхемична болест на сърцето е довела до
дилативна кардиомиопатия и това е основната причинна за леталния изход.
Посочил е, че анализът на представената по делото медицинска документация
води до категоричния извод, че е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между травматичните увреждания при пострадалата,
5
настъпилите усложнения и смъртния изход.
В първоинстанционното производство е допусната и приета повторна СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р А. М.. Вещото лице е установило, че от датата на
ПТП до смъртта си М. Б. е била на легло заради тежките травматични
увреждания, като описаната в аутопсионния протокол тромбоемболия е свързана с
продължителното залежаване на пострадалата и е причина за смъртта й. Направен
е извод, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията, получени
при процесното ПТП, продължителното залежаване от тях и настъпилата
белодробна тромбемболия, която е обострила сърдечната недостатъчност и е
довела до смъртта на пострадалата.
В производството пред СГС са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката К. С. В., която от около 11 години фактически съжителства с
ищеца, твърди, че знае за процесното ПТП. Сочи, че отношенията между ищеца и
майка му винаги са били прекрасни-ходили си на гости-около 6-8 пъти годишно,
чували се по телефона, той подпомагал родителите си финансово, когато имали
нужда, грижел се за тях, правел ремонти, пазарувал и купувал електроуреди. На
свидетелката било известно, че след раждането на сина си, М. Б. е имала
проблеми с нервите и твърди, че била нормална и адекватна жена, работела като
хигиенистка до последно и се грижела за семейството си. Сочи, че след
инцидента, въпреки тежките травми, ищецът имал големи надежди, че ще настъпи
подобрение в здравословното състояние на майка му. Поддържа, че докато майка
му била в болница ищецът полагал за нея необходимите грижи, а след
изписването я настанили в хоспис и непрекъснато пътувал до Варна за да я види.
Твърди, че след смъртта на майка си ищецът много се променил, затворил се в
себе си, често плачел.
Не се спори по делото, че на 26.10.2018г. ищецът е предявил пред ГФ
писмена претенция с искане за плащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е установено между страните по спора
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б. „б” КЗ, за ангажиране
отговорността на ответника –Гаранционен фонд спрямо увредения ищец, а
именно: липсата на застрахователен договор, сключен между застраховател и
прекия причинител на вредите; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на ГФ спрямо увредения ищец - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП; вредоносен резултат-причиняване на
неимуществени вреди на ищеца - болки и страдания от смъртта на неговата майка,
настъпила в пряка причинна връзка с причинените при ПТП телесни увреждания;
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат;
отправено искане до ГФ.
Това е така, тъй като решението на СГС е влязло в сила в частта, с който
ответникът е осъден, на основание чл. 558, ал.5, във вр.с чл. 557, ал.1, т.2, б. „а”
6
КЗ, да плати на ищеца сумата 60 000 лева, като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на М. Б., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2019г. до окончателното плащане.
Спорни пред въззивния съд са въпросите, очертани от оплакванията във
въззивните жалби относно справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищеца, дължи ли му се обезщетение за имуществени вреди и допринесла
ли е М. Б. настъпването на вредоносния резултат и в каква степен.
По първия спорен въпрос : Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно
установените за всеки отделен случай обективни факти. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са
посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика
му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищеца САС съобразява показанията на свидетелката В. относно
близките и безконфликтни отношения между ищеца и починалата му майка, както
и относно преживените от него болки и страдания след смъртта й. Този състав,
взе предвид установеното по делото обстоятелство, че ищецът е полагал
всеотдайни грижи за майка си, че е бил нейна опора и двамата са имали силна
емоционална връзка. Съдът съобрази от обсъдените гласни доказателства, че
ищецът и майка му не са живели в едно домакинство, но са се виждали по 6-8 пъти
годишно и са общували по телефона, както и установените от свидетелските
показания отношения на обич, грижа, подкрепа и разбирателство между
загиналата и сина й. Съдът съобрази възрастта на М. Б. към момента на
настъпване на смъртта- 61 годишна и възрастта на ищеца - 38-годишен, както и
установените по делото преживявания на ищеца след смъртта на майка му-
скръбта на сина по починалата му майка и неспособността му да преодолее
тежката загуба. Съдът взе предвид и обстоятелството, че продължителен период
от време – от датата на инцидента до датата на настъпилата смърт на майката на
ищеца, последният е таял надежда за нейното възстановяване. Съдът съобрази и
мъчителния начин по който е починала Б., както и това, че смъртта й е шокиращо
емоционално и психическо сътресение, водещо до интензивното стресово
състояние, което състояние ще съпътства сина й до края на живота му. Отчитайки
всичко това, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените и
доказани по делото неимуществени вреди от преждевременната загуба на майката
на ищеца, следва да бъде определено в размер 120 000 лева. При определяне
размера на обезщетението, съдът отчита и конкретните икономически условия в
страната към 04.10.2018г., стандарта на живот в държавата, както и актуалната
съдебната практика по сходни случай.
САС намира, че посоченият размер на обезщетението е съобразен с
обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая
интензивност на болките и страданията на ищеца, причинени от смъртта на майка
му.
7
По следващия спорен въпрос-съпричинила ли М. Б. настъпването на
вредоносния резултат и ако да в каква степен.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика в становището си, че
за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012г. по т.д.
№762/2010г. на ВКС, ІІ ТО, релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Според състава на САС, поведението на М. Б. към момента на
произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. За да направи този извод, САС съобрази, че
пострадалата, участвала като пешеходец в движението, към момента на удара се е
намирала на пътното платно, пресичайки го не на пешеходна пътека, независимо,
че в близост е имало такава, в категорично нарушение на установените правила за
движение на пешеходци. Съдът съобрази и изводите на САТЕ, че наред с
противоправното поведение на водача на автомобила, който независимо от начина
на движение на пешеходката, е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, причина за настъпването на ПТП е и косото пресичане на
платното за движение от страна на пешеходката на необозначено за целта място.
САС отчете и становището на експерта инженер, че пешеходката е имала
техническа възможност да възприеме автомобила и да пропусне преминаването
му.
С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният
инцидент, САС отчита поведението на водача на автомобила, който е управлявал
ППС със скорост, поставила го в невъзможност безопасно да намали и да спре, за
да предотврати удара с пешеходката. Съдът съобразява и поведението на
пострадалата, която косо е пресичала пътното платно на 6 метра преди
пешеходната пътека и по този начин се е изложила на изключително висок риск за
живота и здравето си, като извършените действия са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. При определяне степента на съпричиняване на
пешеходката, съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП
отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране
на такава скорост за движение, че да могат да спрат пред всяко препятствие, което
са могли и са били длъжни да предвидят. С оглед на това, съобразявайки
поведението на двамата участници в инцидента и направените от тях нарушения
на правилата за движение по пътищата, както и че съгласно постоянната съдебна
практика разпоредбата на чл. 20 ЗДвП предвижда значително по-голяма
отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението,
САС намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма
степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на
М. Б. за настъпването на вредоносния резултат следва да бъде определен на 1/4. С
така определеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от
въззивния съд обезщетение в размер 120 000 лева и на ищеца следва да се
8
присъди обезщетение в размер 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 20.02.2019г., така както е поискано в исковата молба, до окончателното
плащане.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди: Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС,
че тази претенция е изцяло неоснователна, тъй като по делото не са представени
никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за извършени от него
разходи за лечение на пострадалата и за платена такса за настаняването и в
хоспис.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваните части следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и поради отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената насрещна
въззивна жалба на Гаранционния фонд, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв.Л. Г.
следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 430 лева.
За процесуално представителство на Гаранционния фонд пред САС за
защитата срещу отхвърлената въззивна жалба на ищеца Б. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260249 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело №
3 642/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционния фонд-София да плати
на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение в размер 1 430 лева-за осъщественото
пред САС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА П. Д. Б. да плати на Гаранционния фонд-София юрисконсултско
възнаграждение за въззивнтото производство в размер 200 лева.
Решението на САС е постановено при участието на В. Г. В.-трето лице
помагач на страната на ГФ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10