МОТИВИ към присъда № 85/18.10.2012г.  по НОХД  № 613/2012г. по описа на ПОС.

 

Окръжна прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:

- С.Н.Х. за това, че на **.2011г. в с.К., обл.П., при управление на моторно превозно средство – автомобил „Ф.Т. Т 4” с ДК № Е 04 17 КВ, е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.116, пр.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”; чл.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) – „Участниците в движението са длъжни: 1. да спазват правилата за движение, 2. да пазят живота и здравето на хората, 3. да не създават опасности или пречки за движението” и чл.193, пр.1 от ППЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, като в съучастие като съизвършител с Г.В.Й. ***, умишлено е причинил телесна повреда на другиго – две средни телесни повреди на  П.В.Г. ***, първата средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и втората средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата лопатъчно-ключична става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на пострадалия, и самостоятелно умишлено е причинил телесна повреда на другиго - средна телесна повреда на В.Д. ***, изразяваща се в счупване на четвъртата дланова кост в основата на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на пострадалия и средна телесна повреда на А.И.В. ***, изразяваща се в травма на дясното рамо с намален обем на движение на дясната раменна става, с болезненост по хода на ставната цепка и в областта на делтоидния мускул един месец след травмата, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник на пострадалия, като с деянието е причинена средна телесна повреда на повече от едно лице без имуществени вреди, а именно на три лица – престъпление по чл.342, ал.3, б.”б” вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК;

- Г.В.Й., за това, че на **2011г. в с.К., обл.П., при управление на моторно превозно средство – автомобил „М. Е класа” с рег. № Р 577 TVV, е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.116, пр.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”; чл.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) – „Участниците в движението са длъжни: 1. да спазват правилата за движение, 2. да пазят живота и здравето на хората, 3. да не създават опасности или пречки за движението” и чл.193, пр.1 от ППЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, като в съучастие като съизвършител със С.Н.Х. ***, умишлено е причинил телесна повреда на другиго – две средни телесни повреди на П.В.Г. ***, първата средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и втората средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата лопатъчно-ключична става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на пострадалия, като с деянието е причинена средна телесна повреда на едно лице без имуществени вреди – престъпление по чл.342, ал.3, б.”б” вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Против подсъдимите бяха предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и граждански искове, както следва:

- от пострадалия П.В.Г. против двамата подсъдими, солидарно, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева, за всяка една от двете средни телесни повреди, претърпени от пострадалия Г., или общо обезщетение от 60 000 лева;

- от пострадалия А.И.В. против подсъдимия С.Н.Х., за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени от този пострадал неимуществени вреди, в резултат на престъплението, за което е обвинен подс.Х..

Пострадалите П.В.Г. и А.И.В. бяха конституирани в процесуалното качество на частни обвинители и граждански ищци по делото.  

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, против двамата подсъдими, със същата правна квалификация на извършеното, като отразената в обвинителния акт, но що се отнася до вмененото и на двамата подсъдими съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, то в тази част не поддържа обвинението, като с оглед установеното по време на съдебното следствие, предлага касателно причинените телесни повреди на пострадалия П.Г., всеки един от подсъдимите да отговаря самостоятелно само за тази от тях, която той обективно е причинил – а именно, за първата посочена в обвинителния акт средна телесна повреда на св.Г. да отговаря само подс.Х., а за втората – само подс.Й.. Счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с описаната в обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимите и предвид степента на обществена опасност на извършеното от тях, да се наложат наказания Лишаване от свобода, ориентирани към максимума на предвиденото в закона, като им се възложат и направените по делото разноски.

Поверениците на двамата частни обвинители и граждански ищци, се присъединяват към позицията на Прокурора относно поисканото осъждане и налагане на наказания на подсъдимите, а що се отнася до приетите граждански искове, поддържат същите, с направено уточнение, че предявеният от пострадалия П.Г. граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените му две средни телесни повреди в размер на 60 000 лева, солидарно от двамата подсъдими или по 30 000 лева за всяка една от телесните повреди, всъщност поддържат против всеки един от подсъдимите по отделно за по 30 000 лева, тоест за самостоятелно заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинената телесна повреда на св.Г., довела до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник – платими от подс.Х., и обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинената телесна повреда на св.Г., довела до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник – платими от подс.Й.. Двамата пострадали претендират и възстановяване на направените от тях разноски в производството. 

Защитникът на подсъдимия Х. – адв.Д., е на становище, че извършеното от него представлява непредпазливо деяние, като предлага на съда възприемане на някои от следните варианти – преквалифициране на извършеното по чл.343 от НК, а именно непредпазливо деяние, което обаче е извършено при условията на неизбежна отбрана, но при превишаване пределите на същата, дължащо се на уплаха и смущение, което предполага оправдаването му, на следващо място – ако не се възприеме тезата за наличието на неизбежна отбрана, то подс.Х. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 от НК, тоест по непредпазливост, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и му се наложи наказание Пробация. Последната алтернатива, предложена от адв.Д., касае възприемането от страна на съда на посочената в обвинителния акт правна квалификация на извършеното, в който случай, защитата настоява отново за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК и налагане на наказание Лишаване от свобода под минимума, предвиден в закона. Относно гражданските искове, в зависимост от избрания от съда вариант, ако се стигне до осъждане, се поддържа становище, че същите са крайно завишени.    

Подсъдимият С.Х. лично, моли за справедливо наказание.

Защитникът на подс.Г.Й. – адв.К., е на мнение, че в случая не се касае за умишлено деяние, като извършеното от този подсъдим не разкрива и признаците на извършено престъпление изобщо, тъй като подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, без превишаване на нейните предели. Предвид това, се иска оправдаването му, като алтернативно, в случай, че съдът приеме че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, защитата се позовава на уплаха и смущение, което също води, като резултат до оправдаване. На последно място е предложен вариант за обсъждане – деянието да е извършено по непредпазливост, а именно по чл.343 от НК.

Подсъдимият Г.Й. лично, моли съда за справедливост.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

         Подсъдимият С.Н.Х. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

 Подс.С.Х. е придобил правоспособност да управлява МПС, категории „В” и „М”, и притежава Свидетелство за управление на МПС № **, издадено на 08.02.2002г., с валидност до 08.02.2012г.

Подсъдимият Г.В.Й. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неработещ, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подс.Г.В. е придобил правоспособност да управлява МПС, категории „В” и „М”, и притежава Свидетелство за управление на МПС № * издадено на 02.07.2010г., с валидност до 02.07.2020г.

  Подсъдимите С.Х. и Г.Й. са роднини – първи братовчеди, като бащите им – свидетелите Й.Р.Й. и В.Р.Й. са братя. Й. и В. Й., се ползвали с уважение сред ромското население в страната и били членове на организирания от тази общност импровизиран съд, за решаване на въпроси от битов характер, наречен мешере, като св.В.Й. бил и негов ръководител. Семейството на подс.С.Х. ***, а това на подс.Г.Й. ***. И двете семейства били познати с членовете на семейството на К. Р. ***, най-вече заради членството на братята Й. в ромското мешере, чийто член бил и Р..

На **2011г. в с.К., обл.П.ска, възникнали размирици, като първопричината за тях стои извън предмета на доказване по настоящото дело и не бе изследвана обстойно. В резултат на развили се по-рано през деня събития в с.К., се стигнало до умишлено прегазване на местен жител – А. А.П., с МПС – микробус, управляван от лице близко на К. Р.. Малко след прегазването, настъпила смъртта на А., като новината за случилото се, бързо се разчула из с.К.. Около къщата на К. Р. започнали да се събират жители на селото, с цел да изразят протеста си към фамилията на Р., която свързвали със смъртта на А.. На място пристигнали и служители на РУП Асеновград, а с оглед станалото по-рано ПТП със смъртен случай, там имало и други полицейски служители. Тъй като множеството постоянно нараствало и се усещало напрежение сред хората, били извикани спешно и служители от сектор „СПС” – специализирани полицейски сили, група за бързо реагиране. Малко след получаването на сигнала от оперативния дежурен на ОД на МВР П., което станало в 20.37ч., от П. към с.К., потеглила група за бързо реагиране, ръководена от свидетеля - инспектор В.К.Г.. Той водел със себе си 10 от подчинените му полицейски служители – всички оборудвани със специална екипировка за безредици, тип „Робокоп”, включваща елеци с надпис „Полиция”, протектори за ставите на лактите, наколенки, каски,  шлемове, въоръжение. В с.К. пристигнали около 21.20ч.-21.30ч., с два служебни полицейски микробуса, с отличителни знаци, с надписи „Полиция”, които паркирали близо до основната къща на К. Р. ***. Там, в района на къщата, имало около 40-60 човека, като идвали и други граждани, събирали се и се организирали с призив да отидат до къщата на К. Р., чували се и мнения за изселване на фамилията на Р. от с.К., към които местите жители изпитвали нетърпимост, гражданите освен това имали и съмнения, че лицето, прегазило по-рано А. П., се укрива именно в къщата на К. Р.. Полицейските служители от групата за бързо реагиране и в частност св.В.Г. – техен ръководител, чули тези реплики изказани от множеството граждани, установили и това, че някои от гражданите носят колове и пръчки. Св.В.Г. се насочил към къщата на К. Р. ***, заедно с комисар Г. – началник на Охранителна полиция, който също бил на мястото, като помолили охраната на посочения дом, да ги допусне вътре. Двамата влезли в къщата, а останалите полицейски служители от групата за бързо реагиране, водени от св.В.Г., останали навън. Малко след влизането им в къщата, св.В.Г. чул викове и крясъци идващи отвън и шум от счупени стъкла. Излизайки навън, установил, че глъчката идва от събрала се голяма група хора в района на другата къща на семейство Р., намираща се на около 60 метра. От виковете на хората, на полицейските служители станало ясно, че първите искат да се саморазправят с фамилията на К. Р.. Цялото множество – вече от около 200 човека, се насочило към основната къща на Р., от която малко преди това бил излязъл св.В.Г.. Всички от самоорганизиралото се множество били много превъзбудени. Извън предмета на доказване по настоящото дело стои въпроса за това, какво се е случило в другия имот на Р., както и около него. Множеството напровило опит да достигне и до основната къща, на семейство Р., за която се установило, че в този момент се обитава от семейството. Полицейските служители от групата за бързо реагиране, подпомогнати и от колегите си от РУП Асеновград, съумяли да спрат гражданите и дори да ги изтласкат на около 60 метра от основната къща на Р. – до района на кръстовището между улиците „Я.” и „М.”. Полицаите успяли дори да успокоят гражданите и множеството утихнало. Точно в този момент, към района на кръстовището, където е изтласкано множеството самоорганизирали се протестиращи граждани, по ул.”Я.”, се насочили автомобилите, управлявани от двамата подсъдими. До идването им на това място се стигнало по следния начин:

В началото на описаните по-горе събития, когато новината за смъртта на А. П. се разчува в с.К., и на мястото на прегазването, започват да се събират жители на селото, чиито призиви за саморазправа с лицето, причинило прегазването, и вероятно намиращо се според тях в дома на К. Р., са публично и силно заявени, а това става в близост до къщата на Р., членовете на семейство Р. вземат мерки за собствената си защита, като викат в с.К. свои познати. Извън предмета на доказване по настоящото дело, стоят въпросите кой друг е привиквал близки до семейството на мястото, както и какъв повод е сочен за това на останалите лица. В конкретното производство е важно, кой и защо приканва двамата подсъдими и техните спътници да се явят в с.К., късно вечерта на **2011г. На посочената дата, по-рано вечерта, подс.Г.Й. ***, където на маса в двора на къщата, вечеряли със съпругата му, с баща му – св.В.Й. и чичо му – св.Й.Й.. Около 19ч. по телефона на подс.Й. позвънила дъщерята на К. Р. – С., която му казала да вземе баща си и да отидат в с.К., тъй като имат проблеми. Подсъдимият останал с впечатление, че баща му е извикан като член на мешерето, за решаването на тези проблеми, които така и не му било съобщено какви точно са. Дъщерята на К. Р. настояла да се съобщи изрично на св.В.Й. за поканата. Подс.Й. казал на баща си и чичо си какво е поръчала дъщерята на К. Р., при което последните двама решили незабавно да потеглят за с.К.. Тъй като възрастните мъже били употребили алкохол, св.В.Й. помолил сина си – подс.Й. да ги закара до с.К.. Подс.Й. се обадил по телефона и на братовчед си – св.И.Н.Х. (син на св.Й.Р.Й. и брат на подс.С.Х.), който също се присъединил към тях. От с.Б. тръгнали с лек автомобил марка „М. Е”, с чужд регистрационен № Р 577 ТVV, сив на цвят, собственост на един от синовете на св.Й.Й. – св.М.Й.. Автомобила - внесен от Англия, бил с десен волан. Шофьор бил подс.Г.Й., до него на предна лява седалка се настанил баща му – св.В.Й., а отзад седнали свидетелите Й.Й. и И.Х.. Междувременно, св.Й.Й. се обадил по телефона на другият си син – подс.С.Х. и му казал, той също да потегля за с.К.. Подс.Х., който по това време се намирал в дома си в гр.Р., взел със себе си сина си – св.Й.М.И. и племенника си - св.М.Д.М., и тримата потеглили към с.К., с микробус марка „Ф.Т. Т4” с регистрационен № Е 04 17 КВ, оранжев на цвят, собственост на племенничка на подс.Х. – св.Г.В.М.. Микробусът управлявал подс.Х., като в района на с.С. се срещнали с подс.Й., и от там двете МПС, продължили заедно към с.К., като микробусът бил първи, а след него се движел лекия автомобил „М. Е”. На автомагистрала „Т.”, двете МПС застигнали и изпреварили лек автомобил марка и модел „О.К.”, собственост на св.Й.Й. и управляван от св.И.М., в който пътували свидетелите В.А.А. и А.Н.Л. – на задната седалка, и св.М.Й. – на предна дясна седалка. Тяхната цел също била да стигнат до дома на К. Р. в с.К., тъй като междувременно дъщерята на К. Р. – С., позвънила по телефона и на св.М.Й., и му казала да тръгва за с.К., където ще се проведе мешере. При обаждането, св.М.Й. бил на събор в Б., с приятелите си – свидетелите И. Д.М., В.А.А. и А.Н.Л., на които съобщил, че се налага да потегли за с.К., при което те решили да тръгнат с него, тъй като нямало с кой друг да се приберат впоследствие в с.Б.. Така, трите посочени автомобила продължили пътя си към с.К., като микробусът, управляван от подс.Х. бил първи, след него се движел л.а. „М.”, управляван от подс.Й. и зад тях – л.а. „О.К.”, управляван от св.И.М.. Малко по-късно вечерта, след 21.30ч., вече по тъмно, пристигнали в с.К.. Лекият автомобил „М.” изпреварил микробуса и навлязъл пръв в с.К.. До къщата на К. Р. *** се стигало много лесно, тъй като ул.”Я.” всъщност била втората пряка в ляво, след влизането в с.К., от посоката, от която идвали трите автомобила, а самата къща се намирала в дъното на улицата, която е без изход, тоест след като се премине през кръстовището й с ул.”М.”, близо до което бил и павилиона на охраната на сем.Р., се стига до къщата. Разстоянието от навлизането по ул.”Я.” от основния път (ул.”С.”), до кръстовището с ул.”М.”, където по това време се намирало множеството хора, изтласкани там от полицейските служители, по описания по-горе начин, било около 180 метра.  Гражданите били струпани в района на цялото кръстовище – и на уличното платно и на тротоарите, като предвид това, към този момент, в самото кръстовище не можело да се навлезе с автомобил, от посоката, от която идвали подсъдимите. Третият лек автомобил „О.К.”, все още не бил на ул.”Я.”, тъй като при движението си към с.К., изостанал от първите два автомобила, управлявани от подсъдимите. В района на кръстовището на улиците „Я.” и „М.”, на ул.”Я.”, преди кръстовището, имало циментово препятствие на пътното платно, предполагащо намаляване на скоростта. Насочвайки движението си по ул.”Я.”, двамата подсъдими забелязали струпаните на кръстовището хора, които препятствали тяхното преминаване от там, поради което подали звуков и светлинен сигнал – натискайки клаксони и пресветвайки със светлини. Тези им действия привлекли вниманието на гражданите, а самите автомобили спрели преди циментовото препятствие, тъй като нямало как да продължат напред, но двигателите им останали в работещ режим. Автомобила, управляван от подс.Й. бил първи, а след него микробуса, управляван от подс.Х.. Гражданите забелязали, че в двата автомобила има лица от ромски произход, поради което, с оглед и основната причина изобщо за събирането им там, отказали да ги пропуснат към къщата на К. Р., а настояването от страна на подсъдимите да преминат, афиширано с подаваните звукови и светлинни сигнали, довело до ново ескалиране на напрежението сред множеството, което насочило агресията си към двата автомобила и пътуващите в тях лица, свързвани, с оглед мястото, до което искат да стигнат, със станалия по-рано през деня трагичен инцидент, довел до смъртта на А. П.. Неустановени по делото граждани от множеството, започнали да нанасят удари по двата автомобила, с носени от тях пръчки, колове, хвърляли и камъни, отворили вратите на лекия автомобил и започнали да правят опити да извадят пътниците от него, с очевидното намерение да се саморазправят с тях, като дърпали четиримата пътуващи в лекия автомобил „М.” , удряли ги с крака и ръце, хвърляли камъни по тях, при което им причинили различни леки увреждания. Граждани се насочили и към втория автомобил – микробуса, управляван от подс.Х., успели да отворят предната дясна врата, и нанесли удар с твърд предмет по дясната ръка на седящия отпред до шофьора пътник – св.М.М., в резултат на което била счупена дясната ръка на този свидетел, нанесли му удар и с камък в областта на дясното око. Намиращият се на втория ред седалки в микробуса св.Й.И.,  заключил отвътре врата от своята страна и не пострадал. И по микробуса, както и по лекия автомобил, също били нанасяни удари от множеството. Виждайки опасността от създалата се ситуация, намиращите на място полицейски служители от групата за бързо реагиране, общо петима на брой, както и ръководителят им – св.В.Г., застанали между автомобилите и множеството, с цел да преустановят действията на гражданите насочени към автомобилите и пътниците в тях (до този момент, полицейските служители всъщност били от другата страна на множеството, което малко преди това избутвали от намиращата се в отсрещната на автомобилите посока, къща на Р.). По това време по ул.”Я.” вече навлизал и лекият автомобил „О.К.”, като пътуващите в него констатирали струпването на граждани на кръстовището, местоположението на другите два автомобила, пътували с тях към с.К., както и това, че по автомобилите се нанасят удари от събралите се там хора. Към този автомобил също се насочили неустановени лица от множеството, започнали да хвърлят камъни по него, в резултат на което се счупило предното обзорно стъкло на автомобила, леки наранявания получил и пътуващия отпред св.М.Й.. Водачът на този автомобил – св.И.М. успял да обърне посоката на движение и напуснал района на кръстовището, след което всички пътници от този автомобил се укрили в дома на роднина на св.М.Й. в с.К.. Както бе описано и по-горе, застаналите като буфер между гражданите и първия автомобил, полицейски служители били със специална полицейска екипировка, на мястото били и служители от РУП Асеновград, както и служители на КАТ, носещи светлоотразителни жилетки. Въпреки очевидната невъзможност за преминаване през кръстовището, което гражданите отказвали да освободят, двамата подсъдими подновили действията си по осъществяване на намерението си да стигнат до къщата на К. Р.. Водачът на първата кола – „М.”, подс.Й. направил опит да потегли напред, но изминал само около 50 см. и отново спрял, тъй като нито полицейските служители, нито гражданите се отдръпнали. В този момент, водачът на втората кола – микробуса „Ф.Т.” - подс.Х., предприел маневра по заобикаляне на лекия автомобил от дясната му страна, и с почти максимално ускорение се врязал в групата граждани и полицейски служители, намиращи се на кръстовището. При заобикалянето на лекия автомобил, микробусът закачил и обърнал отворените към този момент предна и задна десни врати на „М.”-а. В този момент, до предната част на лекия автомобил, от дясната му страна, се намирал св.В.К. от групата за бързо реагиране, който разговарял с гражданите и се опитвал да ги успокои. При преминаването на микробуса покрай лекия автомобил, обърнатата от него предна дясна врата на „М.”-а, ударила св.К. в областта на дланта на лявата му ръка, и в лявото бедро, като вратата го притиснала към калника на лекия автомобил, след което от силата на удара, св.К. бил съборен на земята. Врязвайки се в гражданите, микробусът ударил с предната си част св.С.Л. от групата за бързо реагиране, съборил го на земята, отхвърляйки го назад, като при последвалото си движение напред, микробусът влачил св.Л. на неустановено разстояние, след което свидетелят успял да се претърколи и да се изправи. От удара, падането и влаченето, св.Л. получил леки наранявания. На пътя на микробуса се оказал и св.П.В.Г. ***, който бил ориентиран с лявата си част към посоката от която идва микробуса, при което при врязването в множеството, микробусът ударил св.П.Г. в областта на лявото му рамо. От силата на удара, св.П.Г. паднал напред и надясно на земната повърхност. Непосредствено пред микробуса при врязването му в множеството се оказал и св.А.И.В. ***, който бил с гръб към превозното средство. Микробусът го ударил в гръб с предната си част, съборил го на земята по лице, след което преминал над него, притискайки свидетеля с долната си повърхност към земната повърхност. Микробусът изтласкал настрани и други неустановени по делото граждани, на които също били причинени наранявания, като врязвайки се по този начин множеството, успял да премине през хората и да стигне до къщата на К. Р., пред която се установил. Междувременно, виждайки че микробусът потегля, и успява да се вреже в множеството хора, подс.Й. решил също да тръгне напред, мотивиран за това допълнително и от чичо си – св.Й.Й., който му казал да форсира двигателя да натиска клаксона и незабавно да тръгва напред. Използвайки създалата се суматоха от рязкото тръгване на микробуса, подс.Й. потеглил към множеството, с управлявания от него лек автомобил, почти веднага след микробуса. Пред него в този момент се намирал св.В.Г., ръководител на групата за бързо реагиране, който виждайки потеглянето и на лекия автомобил, при което били изтласкани настрани един от полицейските служители, намиращи се там и гражданка от множеството, за да не бъде прегазен от него, успял да скочи на предния капак на колата, претърколил се надясно, завъртян от силата, с която ускорявал автомобила, при което получил нараняване в дясното бедро, след което последвал удар с лявото странично огледало в лявата ръка на свидетеля, в областта на петата дланова кост и накрая св.В.Г. паднал от лявата страна на автомобила. Последния продължил движението си напред, като с лявата си предна част, ударил намиращият се по това време на земята, легнал по гръб със свит ляв крак, св.П.Г., съборен преди това от микробуса, като ударът нанесен от лекия автомобил, попаднал в областта на левия крак на свидетеля. За да не бъде прегазен, през капака на лекия автомобил се претърколил и св.С.П., падайки след това на земята. Така, лекият автомобил също успял да си пробие път през гражданите и се насочил към дома на К. Р.. Там по това време се намирала другата част полицейски служители от групата за бързо реагиране – общо петима на брой, които забелязали, че след току що паркиралите до тях два автомобила тичат разгневени граждани от множеството, поради което с цел охрана здравето на пътуващите в автомобилите, им наредили да влязат в двора на къщата на К. Р., след което вратата към имота била заключена. Гражданите от множеството достигнали до района на къщата, но полицейските служители не ги допуснали да влязат, задържали ги на улицата и започнали действия по предотвратяване на последващи конфликти. По това време, някой от гражданите успели да нанесат още удари по двата автомобила, паркирани пред дома на К. Р., причинявайки имуществени щети.

На мястото на инцидента били извикани още полицейски сили, своевременно пристигнали и екипи на спешна медицинска помощ, като всички пострадали, посочени поименно по-горе, били закарани в УМБАЛ „Св. Г.”***. По-леко пострадалите граждани, за които съобщават разпитаните по делото свидетели, не били установени.

От заключенията по изготвените в досъдебното производство СМЕ, приети в съдебно заседание, които съдът изцяло ползва, се установява, че:

При станалото ПТП на **2011г. на св.В.К. било причинено счупване на четвъртата дланова кост в основата на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левият горен крайник и кръвонасядане по лявото бедро, причинило болка и страдание.

При същото ПТП, на св.П.Г. било причинено изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, изкълчване на лявата лопатъчно-ключична става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник и контузия на главата и тялото, причинило болка и страдание.

На св.А.В., при ПТП станало на **2011г. било причинено разкъсно-контузна рана по долния клепач и към външния ъгъл на дясното око, причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, масивни охлузвания по кожата на лицето, гръдния кош, дясното рамо, дясната предмишница, причинили болка и страдание и травма на дясното рамо с намален обем на движение на дясната раменна става с болезненост по хода на ставната цепка и в областта на делтоидния мускул 1 месец след травмата, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.

На св.В.Г., при станалото ПТП било причинено спукване на петата дланова кост на лявата ръка, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и кръвонасядане по дясното бедро, причинило болка и страдание.

От заключението на изготвената в досъдебното производство АТЕ, приета в съдебно заседание, и ползвана от съда, е видно че скоростта на движение на микробуса, управляван от подс.Х., по време на произшествието е била около 25.56 км./ч., а скоростта на лекия автомобил, управляван от подс.Й. по същото време е била около 21.6 км./ч. Водачите С.Х. и Г.Й. са имали техническа видимост и са забелязали групата от хора преди да навлязат в кръстовището, при спирането в района на кръстовището са имали техническа видимост и са виждали и възприемали хората около автомобилите си, преди да потеглят са имали техническа видимост, виждали са и са възприемали хората, намиращи се пред автомобилите им. Маневрата извършена и от двата автомобила е технически опасна и технически несъобразена с конкретната пътна обстановка и условия. Водачите С.Х. и Г.Й. са имали техническа възможност да предотвратят настъпилото ПТП, чрез непредприемане на маневрата „Потегляне от място”. При наличието на група от хора в района на кръстовището водачите не биха могли да продължат безпрепятствено пътя си и да преминат през кръстовището.

От приетото в първата си част, и ползвано от съда в тази част, заключение по изслушаната в съдебно заседание на 31.07.2012г. Комплексна АТЕ и СМЕ, касаещо уврежданията по двата автомобила, участвали в ПТП на **2011г., е видно, че повредите по микробуса и лекия автомобил, управлявани от двамата подсъдими, описани в протоколите за оглед на МПС, приложени по досъдебното производство и видими от изготвените фотоалбуми към тях, са причинени по механизма на удари с твърди предмети (камък, дървени или железни предмети), като част от повредите, технически и вероятно е възможно да бъдат причинени и при удар с пешеходци.

Съгласно заключението на приетата в съдебно заседание на 18.10.2012г. и ползвана от съда, допълнителна комплексна АТЕ и СМЕ, механизма на причиняване на телесни увреждания на пострадалите свидетели е следния:

- травматичните увреждания на св.В.К. са причинени по директен механизъм от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет и са причинени най-вероятно при стоене пред предна дясна врата на лекия автомобил „М.” с предно-лявата си част, и при преминаването на лекотоварния автомобил „Ф.”, същия удря и обръща напред предната дясна врата, която удря пострадалия в ляво бедро и лява длан;

- травматичните увреждания на св.П.Г. са причинени по индиректен механизъм, от удар със или върху твърд тъп предмет в областта на лявото рамо и лявото коляно или подбедрица, с последващо усукване и привеждане на лявата подбедрица и коляно. Същите са причинени най-вероятно при изправено положение на пострадалия с лявото рамо насочено към лекотоварния микробус „Ф.” и удар от същия в областта на лявото рамо, при което се е получило изкълчването на лявата лопатъчно-ключична става. След удара в лявото рамо, пострадалият е паднал напред и надясно на земната повърхност. След това П.Г. е бил най-вероятно легнал по гръб със свит ляв крак в лявата тазобедрена и колянна става и е бил леко приведен крака към другия, при което е последвал удар от лекия автомобил „М.” в областта на лявата колянна става или лявата подбедрица, силата се е предала по оста на бедрото, при което най-слабото място се е оказала дъното на лявата тазобедрена става и същата е излезнала в горно-задния квадрант, без счупване;

- травматичните увреждания на св.А.В. са причинени по директен механизъм от удар или притискане със или върху или между твърди тъпи предмети и същите са причинени най-вероятно при удар отзад от лекотоварния микробус „Ф.” и последващо падане на земната повърхност по лице и последващо притискане между земната повърхност и долната повърхност на лекотоварния микробус;

- травматичните увреждания на св.В.Г. са причинени по директен механизъм от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет и са причинени най-вероятно при положение, че пострадалият е бил пред предната дясна половина на лекия автомобил „М.” и при опита на същия да тръгне, пострадалият се е претърколил през предния капак на лекия автомобил, при което се е получило кръвонасядане по дясното бедро и след това е последвал удар с лявото странично огледало в лявата ръка, в областта на петата дланова кост.

Експертите по тази експертиза, са уточнили, че по нито един от пострадалите не се откриват типични травматични увреждания оставени от характерна част от моторното превозно средство, по което да се определи, кое точно превозно средство, и с коя точно част е причинило даденото травматично увреждане.   

Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства. За да я възприеме, съдът кредитира:

- частично, обясненията на двамата подсъдими, относно обстоятелствата около тръгването им за с.К., и отиването им там, това с кой са пътували, къде са спрели първоначално в с.К. и предприетите от събралите се на процесното кръстовище граждани, действия по саморазправа, свързани, както с удари върху автомобилите, управлявани от подсъдимите, така и с удари по част от пътниците в същите. Съдът не възприема обясненията на подс.Х., дадени по фактите – как са били разположени двата автомобила на кръстовището, преди той да потегли, имало ли е полицейски служители на мястото на инцидента, ползвал ли е клаксона на автомобила си преди да потегли сред гражданите и кога, след спирането си пред къщата на К. Р., е влязъл в двора на същата. Подс.Х. твърди, че управляваният от него микробус, след спирането си пред групата граждани, е бил встрани от лекия автомобил „М.” и малко по-назад от него, на около метър, като лекият автомобил му се падал отляво. Няма как това да е било така, тъй като всички останали лица, разпитани по делото, потвърждават възприетото и от съда обстоятелство, че микробусът е бил зад лекия автомобил, на малко разстояние от него, позволило му впоследствие, при рязкото тръгване, само да навие гуми встрани – вдясно и да заобиколи лекия автомобил отдясно, при което обърнал отворените към този момент предна и задна десни врати на л.а. „М.”. Това обръщане и на двете врати е обективно установено, като е очевидно, че то няма как да се получи, ако микробусът е бил встрани от лекия автомобил при потеглянето си от място. Присъствието на място на полицейски служители, както от групата за бързо реагиране при сектор „СПС”, така и на такива от сектор КАТ и от РУП Асеновград, е безспорно установено. Това се потвърждава както от показанията на разпитаните по делото граждани от множеството, включително и двамата пострадали – граждански ищци и частни обвинители по делото, така и от показанията на самите полицейски служители, също разпитани като свидетели, сред които има и пострадали. Няма как полицейските служители да не са били забелязани, и възприети като такива, от страна подсъдимите, като водачи на двата автомобила, причинили коментираното по-горе ПТП, тъй като се установи, че част от полицаите от групата за бързо реагиране са предприели действия по охрана сигурността на пътуващите в двата автомобила, като са застанали между автомобилите и гражданите, тоест непосредствено до/пред самите автомобили, предвид което и с оглед униформата и екипировката, която са носели тези служители (установи се какви са били елементите й, които бяха описани вече), както и това, че останалите полицейски служители са носели светлоотразителни жилетки, то е нямало никаква обективна причина, и подсъдимите и спътниците им, да не забележат присъствието на полицейските служители на място, носещи върху себе си достатъчно ясни и видими отличителни знаци, както и да възприемат действията, които те предприемат. Освен това, се установи, че на кръстовището е имало работещо улично осветление. Относно ползването на клаксони и от двамата водачи – подсъдими, се събраха достатъчно данни, установи се, че именно това е един от ползваните от тях начини да накарат множеството да се отдръпне и да им направи място, за да преминат през кръстовището, както и една от причините напрежението сред гражданите да ескалира, като показания в тази насока дават свидетелите В. Г., В. К., Сп. Л., който казва, че водачите дори присветвали и с фарове, Н. В., Б. М., Ст. Т., Ат. В., Й. Й., дори синът на подс.Х., пътувал с него – св.Й.И., казва, че баща му е натиснал клаксона два-три пъти, но хората не се махнали. Що се касае до това, кога подс.С.Х. е влязъл в двора на къщата на К. Р., то разпитаните полицейски служители от групата такива, намирала се пред къщата, казват, че това е станало веднага след слизането му от микробуса, което се потвърждава и от обясненията на другия подсъдим и показанията на пътувалите в неговия автомобил свидетели. Подс.Г.Й. заявява, че подс.Х. е бил в двора преди него, а той е влязъл там заедно с пътуващите при него свидетели, по разпореждане на полицейските служители, веднага след като е спрял пред къщата, пристигайки малко след подс.Х..  Св. Ст. Т. – полицейският служител, възприел идването на двата автомобила към къщата и тичащите след тях граждани, и лично разпоредил на шофьорите, които посочи в съдебна зала в лицето на двамата подсъдими, и пътниците да се изтеглят назад с оглед сигурността им, дава показания именно в тази насока. Версията на подс.Х., че след слизането си от микробуса, се е крил около половин час в една уличка, след което се предал на полицаите, като едва тогава забелязал, че на мястото всъщност има полицейски служители, е изолирана и недостоверна. Същата направи опит да подкрепи единствено неговия син св.Й.И., който заяви, че след слизането им от микробуса са нападнати от граждани, като той успял да отстрани няколко човека, след което се скрили в едни оранжерии. Всички останали данни събрани в тази насока обаче са еднопосочни и водят и до извод за възприетия и от съда момент на влизане на пътуващите от микробуса в двора на къщата на К. Р. и това е момента, следващ непосредствено спирането на превозното средство пред къщата. Освен това, се установи, че улицата пред къщата на сем.Р. е без изход, като къщата е в самия й край, тоест там други улички, където да се скрие подс.Х., няма. Позицията му звучи нелогично и с оглед обстоятелството, че по собствените му обяснения тръгва да спасява най-вече здравето на возещите се при него две момчета – сина му и племенника му, а предприема заявеното от него укриване, без последващ ангажимент към сигурността на посочените две лица. Съдът не възприе и обясненията на подс.Й., относно обстоятелствата, ползвали ли са двамата водачи клаксоните на автомобилите си, преди да тръгнат след първоначалното си спиране, както и за това имало ли е полицейски служители на кръстовището, където възниква ПТП, по изложените вече съображения за казаното от подс.Х. в тази насока. Не се възприеха и обясненията на подс.Й. в частта им, в която заявява, че преди неговото потегляне от място, пред него е нямало хора и той затова е тръгнал, при което не е удрял, блъскал или прегазвал който и да било. Обясненията му в посочената част са вътрешно противоречиви, недостоверни и в противовес с показанията на всички разпитани свидетели, присъствали на мястото, с изключение на пътниците от двата автомобила. Първоначално, подс.Й. заявява „като тръгна С., тълпата се разби, аз се изправих и гледам, че напред е чисто и потеглих, за да се спасявам”, след което казва „не съм видял дали тълпата се е разделила като тръгна С., защото се криех долу”, а после „в един момент тълпата се разби и аз затова тръгнах, не мога да си обясня как се разби тълпата, изправих се гледам няма хора и тръгвам”. На първо място, е ясно, че множеството струпани на кръстовището хора, не са се разделяли по такъв начин, че да осигурят коридор за безпрепятствено и безконфликтно с който и да било, преминаване на втория автомобил, управляван от подс.Й., и това се установява безспорно от показанията на разпитаните свидетели, с изключение на близките на двамата подсъдими, установява се и от обективно настъпилите телесни увреждания, причинени именно при потеглянето и движението на лекия автомобил „М.”. Между другото, самият подс.Й. споменава за това, че на предния капак на неговия автомобил се е качил един човек, после на тавана и назад, но без той да го е удрял, и изрази учудване, как е направено това от този човек, който се оказа оборудваният със специална полицейска екипировка за безредици св.В.Г., носещ отличителни знаци „Полиция” на отделните елементи от екипировката си. Първият пострадал от тръгването на микробуса – също полицейски служител от групата за бързо реагиране – св.В.К., се оказва, че е бил непосредствено до предната дясна част на л.а. „М.”, чиято обърната от микробуса предна дясна врата, затиснала свидетеля и му причинила телесни увреждания. Притиснат към лекия автомобил от микробуса, при тръгването на последния, се оказал и св.Г.Б.Й., видно от прочетените му показания, а след тръгването на лекия автомобил, на пътя му се оказали св.П.Г., намиращ се по това време на земята в описаното по-горе положение, когото подс.Й. ударил с предна дясна част на управлявания от него автомобил, както и други неустановени граждани, за които полицейските служители свидетелстват, че са избутали от мястото, св.В.Г. също се намирал пред л.а. „М.”, като с цел да избегне удар от посоченото МПС се възкачил на предния му капак, след което бил отхвърлен настрани и на земята, по описания по-горе начин. От пътя на потеглящия микробус отскочил и св.С.П., но така се оказал на пътя на тръгналия непосредствено след това лек автомобил, като за да избегне директен удар, той също скочил на капака на автомобила и се прехвърлил от другата му страна, като падайки на земята наранил дясната си ръка и задните си части. Предвид това, няма как да се даде вяра на заявеното от подс.Й., че пред л.а. „М.” е било чисто преди потеглянето му от място, и че той никого не е удрял с автомобила си. Като цяло, позицията за разделянето на множеството звучи и нелогично, тъй като се установи, че гражданите са били много, около 200 човека, като преди приближаването на двата автомобила, управлявани от подсъдимите, са били изтласкани в района на процесното кръстовище, обхващайки цялата налична площ там – пътното платно и тротоарите, при което много трудно би се осъществило едно такова разбиване и разделяне на хората, осигуряващо безпрепятствено преминаване поне за лекия автомобил, за каквото говори подс.Й., тъй като обективно е нямало място, на което хората да се отдръпнат. По делото се установи и това, че гражданите са демонстрирали намерението си да не пропуснат двете МПС да преминат към къщата на К. Р., отказвайки да им направят път при подадените звукови и светлинни сигнали, което от своя страна, също прави нелогична позицията за „отваряне на коридор”. Депозираните, в отхвърлената от съда част, обяснения на двамата подсъдими са израз на защитната им позиция и на желанието им да омаловажат до някаква степен направеното от тях, придавайки тежест и акцент на проявената към тях и спътниците им агресия от множеството, и умело пропускайки факта, че на мястото е имало полицейски служители.

- Свидетелските показания, съдът ползва почти изцяло. Не се възприемат само тази част от показанията на пътувалите в двата автомобила, в която се отрича присъствието на полицейски служители на мястото на инцидента, в момента преди потеглянето от място на автомобилите, по съображения, изложени вече при обсъждането на обясненията, дадени от двамата подсъдими в същата насока, както и твърдението на св.И., че се укривали след спирането пред къщата на К. Р., което също бе обсъдено по-горе. В показанията на свидетелите, явяващи се близки на двамата подсъдими има известна непълнота, като те не дават сведения за начина на потегляне и врязване в множеството от страна на подсъдимите, още по-малко за това как и колко човека са били ударени при тези действия, но това съдът отдава на роднинската връзка, която свидетелите имат с подсъдимите,   провокираща, демонстрираното в съдебно заседание желание да подкрепят защитната версия на двамата подсъдими, с пропускане факта на удрянето на пострадалите (както установените по делото, така и неустановените ударени лица), както и на обстоятелството, че тези свидетели даваха показания, след като изрично им бе разяснено, че могат да не отговарят на определен кръг въпроси, отговорите на които биха уличили тях или техни близки в извършване на престъпление. Съдът ползва показанията на останалите свидетели, като, за да приеме описаната по-горе фактология, съпостави всичко казано от тях, от свидетелите пътували в двата автомобила, както и от подсъдимите, с обективно отразените констатации за настъпилите увреждания на пострадалите, съдържащи се в съответната медицинска документация, приложена по делото, и закрепените находки по време на огледите на местопроизшествие и на МПС, съобрази и механизмите, предложени от вещите лица относно настъпването на отделните увреждания, както на тримата пострадали, така и на св.В.Г., ползва и писмените данни, съдържащи се в представените по делото документи, относно уврежданията, причинени на лицата, пътуващи в двата автомобила, управлявани от подсъдимите, както и на св.М.Й. от третия автомобил, при което изгради описаната по-горе картина на станалото на **2011г. вечерта на ул.”Я.” в с.К.. Съдът не намери съществени противоречия в показанията на свидетелите, макар и такова да бе съзряно от страните и от вещите лица, изготвили К АТЕ и СМЕ. Действително има разминаване по някои обстоятелства в казаното от свидетелите, но съдът отдава това на чисто субективните възприятия, които всеки един от разпитаните е имал по време на инцидента, мястото от което е наблюдавал станалото, както и тази част от действията на подсъдимите, която обективно е могъл да наблюдава и съответно да възприеме. Установи се, че събитията по спирането и последващото потегляне на двата автомобила, при което вече са ударени полицейски служители и лица от множеството, са се развивали динамично и в процеса на движение на автомобилите, при което е напълно нормално всеки от свидетелите, стоял на различно място, да е възприел само видимото точно от това място в съответния момент, и да дава сведения съобразно видяното, като това обяснява и различията в казаното от отделните лица, но не представлява противоречие. На практика, няма свидетел, който да е наблюдавал непрестанно целия процес по движението и на двата автомобила и причинените от това движение удари по стоящи пред и около автомобилите лица, което с оглед обстоятелството, че потеглянето на лекия автомобил става почти веднага след микробуса, няма и как да бъде възможно, и именно затова съдът съпостави и анализира всички събрани данни, за да открои фактите, обективно случили се в действителността. Предвид това, свидетелските показания – на втората група свидетели, извън роднините на подсъдимите, съдът прецени като логични, последователни, взаимно допълващи се (всеки от разпитаните дава показания за това, какво той лично е възприел), и намиращи се в съответствие с останалия събран доказателствен материал. Тук следва да се отбележи, че се ползват и показания, давани в хода на досъдебното производство, от свидетелите и в частите, за които бе приложена процедура по прочитането им, и приобщаване по този начин към доказателствения материал по делото. По отношение прочетените показанията на св.П.К., съдът пристъпи към ползването им, съобразно заключението на приетата  съдебно почеркова експертиза, назначена за изследване подписа на този свидетел в протокола за неговия разпит от досъдебното производство, което съдът кредитира. По време на разпита на св.К. в съдебно заседание той премина от позиция на даване на показания, към заявление, че всъщност не помни подробности, а накрая и до отричане на казаното от него в досъдебното производство, като след прочитане на показанията му, дори заяви, че положеният от негово име подпис всъщност не е негов. Видно обаче от експертното заключение, подписът в протокола от досъдебното производство е на св.П.К., поради което и съдът ползва прочетените му показания. Показанията на пътувалите в третия автомобил свидетели, както и тези на разпитаните в съдебно заседание лица по искане на частното обвинение, всъщност не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като се установи, че никой от тях не е наблюдавал инцидента.  

- Съдът ползва и приетите в съдебно заседание експертни заключения. Същите са обективни, компетентно изготвени, с необходимите знания, отговарят на поставените задачи и не бяха оспорени от страните (относно последно приетата СППЕ, адв.К. изрази известни резерви, но същите съдържат съображения по същество, и не бяха отправени при приемането на самото заключение). Описания по-горе механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалите, както и тези на св.В.Г., съдът възприе, както с оглед съобщеното от свидетелите, отразеното в касаещата ги медицинска документация, описаното в единичните СМЕ, така и с оглед заключението на Комплексната АТЕ и СМЕ, приета в съдебно заседание на 18.10.2012г., и направените по време на изслушването й разяснения от вещите лица. Видно е, че дори самите пострадали, особено св.П.Г., а отчасти и св.А.В., не можаха да опишат как точно са получили уврежданията си, тъй като всичко се е развило, освен бързо и съвсем неочаквано за тях, и те не са могли да възприемат, как точно са били ударени – с коя конкретна част на дадения автомобил. Анализирайки събраните доказателства, съдът приема за достоверен дадения в посочената експертиза механизъм на причиняване на телесните повреди, който бе описан и в изложеното по-горе относно фактите по делото. Вещите лица дават и конкретни предположения за това, с коя част, всеки от автомобилите е контактувал с дадения пострадал, което също се възприе от съда, с оглед всички събрани данни, но доколкото относно нараняванията на св.П.Г. е налице съмнение дори у експертите, с коя част точно е ударен той от лекия автомобил „М.”, и предлагат два варианта за това, то и съдът отрази, че това е станало с предна дясна част, без да уточнява по-конкретно, с коя точно част (предна броня, отворената към този момент предна дясна врата и т.н.) е контактувал автомобила с крака на пострадалия П.Г.. В случая по-голяма конкретизация не е и необходима, тъй като обективно се установи, че в тази част на тялото си, св.П.Г. е ударен само от лекия автомобил, като няма как да е получил увреждането в крака от първия удар, нанесен му от микробуса в областта на лявото рамо и последвалото падане на земната повърхност. Тоест ясно е, че при последвалия удар от лекия автомобил, пред чиято дясна страна се е намирал св.П.Г., той е понесъл от предна дясна част на същия, нараняване в областта на левия си крак. Експертите са категорични и в това, че увреждането в крака не е причинено от прегазване, тоест от преминаване на гумата на лекия автомобил през крака на свидетеля, тъй като липсват обективни находки за прегазване, който извод се възприема и от съда. Действително, част от свидетелите говорят за прегазване, тоест за преминаване на гума на лекия автомобил през крака на св.П.Г. (такова е и неговото лично субективно усещане), което вероятно се дължи на обстоятелството, че автомобила при ускоряването и врязването в множеството е „подскочил”, заради неравности на пътната настилка – вещите лица обясниха това, с наличните на мястото бетоново препятствие, голяма неравност (дупка) и струпани предмети, най-вече камъни. Всъщност и св.А.В. твърди, че е прегазен от микробуса, но и по отношение на него, експертите не са констатирали белези от прегазване, като обясняват уврежданията му с притискането към земната повърхност от долната повърхност на микробуса, което се е случило след събарянето му на земята при удара от посоченото МПС. Отделно от това, свидетелските показания съдържат и известни неточности, за преодоляването на които съдът също ползва експертното заключение по тази комплексна експертиза. Например свидетелите В.К. (който иначе много подробно описва как е станал удара от лекия автомобил на св.П.Г.) и Д.В., съобщават, че л.а. „М.” е ударил св.П.Г. с лявата си страна. Няма как това да е сторено с лявата част на лекия автомобил, тъй като св.П.Г. е ударен най-напред с предна лява част на микробуса, в момент, когато последния заобикаля отдясно лекия автомобил, свидетелят е отхвърлен напред и наляво по посоката на движение на микробуса, тоест вече в коридора, по който непосредствено след това тръгва лекия автомобил и попада пред предната му дясна част, като този механизъм е предложен от вещите лица с обстойна аргументация и се възприе и от съда. Обоснован е и експертния извод, че микробусът е потеглил от място с почти максимално ускорение, заобикаляйки от дясната му страна лекия автомобил от близко разстояние, предвид което и съдът игнорира споменатото от някои свидетели, че микробусът най-напред е направил маневра с движение назад, и след това е преминал отстрани на лекия автомобил. Вероятно казалите това са били на разстояние от двете МПС и чисто субективно са преценили че има и движение назад, но обективни данни за такова няма. Останалите експертни заключение, се налага да бъдат обсъдени по нататък в мотивите.

- Както вече се спомена и по-горе, съдът кредитира и ползва и писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени по делото. 

         От правна страна:

Подсъдимият С.Н.Х. е осъществил състава на престъплението по чл.342, ал.3, б.”б” вр. ал.1 от НК това, че на **2011г. в с.К., обл.П., при управление на моторно превозно средство – автомобил „Ф.Т. Т 4” с ДК № Е 04 17 КВ, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.116, пр.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, като умишлено е причинил телесна повреда на другиго - средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на три лица, без имуществени вреди: средна телесна повреда на П.В.Г. ***, изразяваща се в изкълчване на лявата лопатъчно-ключична става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, средна телесна повреда на В.Д. ***, изразяваща се в счупване на четвъртата дланова кост в основата на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник и средна телесна повреда на А.И.В. ***, изразяваща се в травма на дясното рамо с намален обем на движение на дясната раменна става, с болезненост по хода на ставната цепка и в областта на делтоидния мускул един месец след травмата, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.  

Подсъдимият Г.В.Й. е осъществил състава на престъплението по чл.342, ал.3, б.”б” вр. ал.1 от НК това, че на **2011г. в с.К., обл.П., при управление на моторно превозно средство – автомобил „М. Е класа” с рег. № Р 577 TVV, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.116, пр.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, и умишлено е причинил телесна повреда на другиго – средна телесна повреда на едно лице, без имуществени вреди, а именно на П.В.Г. ***, изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.  

По тази правна квалификация, съдът ги призна за виновни.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, двамата подсъдими, като водачи на МПС, са допуснали нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116, пр.1 от ЗДвП, тъй като не са изпълнили предписанията на тези норми, в случай на опасност за движението да намалят скоростта си на движение или да спрат, както и да бъдат предпазливи към пешеходците. Установи се, че на процесното кръстовище и имало струпване на значителен брой граждани, които възпрепятствали преминаването в желаната от подсъдимите посока по ул.”Я.” към дома на К. Р.. Обстоятелството, че гражданите не само били заели цялата площ на кръстовището, както и прилежащите тротоари, препятствайки по този начин преминаването на автомобили от там, а и нежеланието на същите да направят път на идващите автомобили, демонстрирано с агресивното им поведение към водачите и спътниците им, провокирано от настоятелното подаване на сигнали за осигуряване на път от страна на подсъдимите, с натискане на клаксони и присветване с фарове, очертало една действителна и осезаемо налична опасност за движението напред на автомобилите. Независимо от това, и въпреки липсата на възможност за безпрепятствено преминаване през кръстовището, подс.Х., а след това и подс.Й., вземат решение да потеглят напред, сред хората, за да достигнат крайната си цел – дома на Р., където са повикани. От рискованите действия на двамата по придвижване напред към къщата на К. Р., а не назад за напускане района на струпване на граждани, може да се направи извод, че привикването на пътуващите в автомобилите в имота на Р. не е търпяло нито отказ, нито отлагане. Оправданието на двамата подсъдими, че и зад тях е имало хора и е било невъзможно да се оттеглят с движение назад не се възприема за достоверно от съда. Установи се действително, че е имало граждани около двата автомобила, които са нанасяли удари по колите и са правили опити да извадят пътниците, като отделни граждани, има данни за поне един, са достигнали и до по-късно навлезлия в ул.”Я.” трети лек автомобил, „О.К.”, по който също са хвърляни предмети и е било счупено предното му обзорно стъкло, но това са отделни граждани, преминали до автомобилите, които в момента на спирането си са били преди кръстовището в посока дома на К. Р., непосредствено до бетоновото препятствие на пътя. Основната група граждани се е намирала на самото кръстовище, като това се установява от свидетелските показания на разпитаните полицейски служители и жители на с.К., тоест пред автомобилите. Това е налагало подсъдимите да не потеглят напред, а да останат на място, с оглед недопускане на ПТП, като и в АТЕ, приета по делото е посочено, че до анализираното ПТП не би се стигнало, ако подсъдимите не бяха потеглили напред, а бяха останали на място. Погазвайки грубо правилата за движение, посочени по-горе, двамата подсъдими потеглили от мястото, на което се намирали, рязко, с почти максимално ускорение и се врязали в групата граждани пред тях, като в този момент между автомобилите им и множеството, имало и полицейски служители, осъществяващи действия по охрана на обществения ред, което няма как да не е възприето от самите подсъдими. Именно в резултат на така извършените нарушения на правилата за движение, се е стигнало и до ПТП, при което са причинени телесни увреждания на пострадалите по делото. Налице е причинно следствена връзка между извършените нарушения на правилата за движение от страна на двамата подсъдими и настъпилия съставомерен резултат – умишлено причиняване на средни телесни повреди, като подс.Х. е причинил по една такава на три лица, а подс.Й. – една на едно лице, без причиняване на имуществени вреди, като по този начин са изпълнени всички признаци на посочения престъпен състав. Що се касае до останалите, вменени на подсъдимите, като нарушени, разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”; чл.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) – „Участниците в движението са длъжни: 1. да спазват правилата за движение, 2. да пазят живота и здравето на хората, 3. да не създават опасности или пречки за движението” и чл.193, пр.1 от ППЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, съдът ги оправда, тъй като, приложението на общите разпоредби на чл.5 от Закона и чл.3 от Правилника, е изключено предвид обстоятелството, че е налице нарушаване на специални такива, а освен това, тази на чл.3 от Правилника преповтаря като съдържание нормата на чл.5, ал.1, т.1 от Закона, а чл.193, пр.1 от Правилника преповтаря съдържанието на чл.116, пр.1 от Закона и съвместното им описване, освен незаконосъобразно се явява и некоректно, тъй като води до увеличаване обема на нарушените разпоредби, а в действителност нарушенията са едни. Предвид това, съдът прие, че е налице нарушаване само на разпоредбите от ЗДвП по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116, пр.1. Двамата подсъдими бяха оправдани и за това да са причинили в съучастие помежду си, като извършители средните телесни повреди на св.П.Г..  По делото безспорно се установи, че увреждането на свидетеля в лявото рамо е причинено при удара от микробуса, управляван от подс.Х., а това в левия крак – от удар с предна дясна част на лекия автомобил, управляван от подс.Й., като няма как второто увреждане предвид характера му, да бъде причинено от падането на земята след първия удар от микробуса. Така, се оказа, че до първата средна телесна повреда, касаеща увреждането на горния ляв крайник на св.П.Г. се е стигнало единствено в резултат на удара, нанесен му от микробуса, а до втората средна телесна повреда, касаеща увреждането на долния ляв крайник, се е стигнало единствено и само от удара нанесен от предна дясна част на лекия автомобил. Именно затова, по първоначално повдигнатите им обвинения, за причиняване на тези две средни телесни повреди в съучастие, като извършители, двамата подсъдими бяха признати за невиновни и оправдани. Същите бяха осъдени да отговарят, всеки един от тях самостоятелно, за конкретно причинената от действията му средна телесна повреда на св.П.Г..     

По въпроса за вината:

Деянието, за което е признат за виновен, всеки един от подсъдимите, той е извършил при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал тяхното настъпване. При преценка на субективната страна на деянието, извършено от всеки един от подсъдимите, съдът съобрази възприетите доказателства по делото, очертаващи описаната по-горе фактическа обстановка, съгласно която, преди потеглянето от място, и двамата подсъдими са възприемали намиращите се пред автомобилите им граждани, сред които и униформени полицаи, препятстващи движението им напред, но въпреки това са ускорили автомобилите си и са ги насочили директно в тази група, първо подс.Х., а след него и подс.Й.. Няма как, при тези данни да се твърди, така както настояват защитниците, че двамата не са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици от действията си, тоест да са извършили деянието по непредпазливост. За да е налице непредпазливост, отношението на дееца към обществено опасните последици от деянието следва да е отрицателно, и тези последици да са нежелани от него, но явяващи се обективно причинени чрез деяние, при което той е имал възможност при определено концентриране на вниманието и правилно направляване на психическите процеси да предвиди и избегне тези последици. В случая обаче, имаме положително отношение и на двамата подсъдими към обществено опасните последици на извършеното от всеки един от тях деяние, настъпването на които те съзнателно са допускали. Пред автомобилите им е имало множество хора, като макар и да няма данни за това, подсъдимите да са искали увреждането конкретно на действително пострадалите по делото свидетели, те са били наясно, че все някои от стоящите пред тях ще пострада, в една или друга степен. От установеното по делото е видно, че в случая е налице съзнателно и активно насочване на двамата подсъдими срещу обществените отношения, чието засягане те допускат, касаещи охрана на живота и здравето на хората при управление на МПС, а не пасивно състояние на психиката, изразено в невнимание, необмисленост, необоснована самонадеяност, безгрижие към чуждите интереси, довело до причиняване на обществено опасни последици, които нито пряко са искани, нито съзнателно са допускани. Подсъдимите са насочили управляваните от тях автомобили с голямо ускорение директно в и сред хората стоящи пред и около първия – л.а.”М.”, при което ясно са съзнавали, че пострадали, в различна степен, сред хората на пътното платно ще има, но въпреки това са предприели движение напред, с оглед постигане на крайната си цел, или по-точно цели, едната от които е непременно да стигнат до дома на К. Р., където са повикани, а другата – да защитят своето и на спътниците си здраве. Ако в основата на действията на двамата подсъдими не стояха тези цели, в случая дори биха могли успешно да се обосноват и аргументи за наличие на пряк умисъл, съпроводен само с липса на достатъчна степен на определеност и конкретизация, относно това, кои от многото граждани/полицаи, ще се окажат пострадали от предприетото движение напред. Съобразно установените факти, умисълът на двамата подсъдими е обикновен, а не афектен, още по-малко предумисъл, тъй като няма данни за извършени от пострадалите свидетели действия, водещи до състояние на физиологичен афект у извършителите, няма и данни за това, двамата подсъдими да са имали достатъчно време в спокойна обстановка да вземат решение за извършване на деянията. Разкриващият се обикновен умисъл за двамата подсъдими, се явява и внезапен такъв, тъй като решението за осъществяване на инкриминираните действия, е взето непосредствено преди реализацията на намерението на всеки един от подсъдимите да потегли напред, с допускане причиняването на увреждания на намиращи се пред колите им хора, а не по-рано, за което обективно не съществува и възможност, предвид създалата се на място то на инцидента ситуация. Именно поради изложеното, съдът възприе квалификация на извършеното от Х. и Й. по чл.342 от НК, а не такава по чл.343 от НК, в каквато насока бе едно от исканията на защитата. Всеки един от подсъдимите е извършил деянието си с евентуален умисъл, тъй като при преследването на една пряка цел – достигане до къщата на К. Р. и запазване здравето на всички пътуващи в съответния автомобил, са допускали настъпването на телесни увреждания на другиго (в случая дори на повече от едно лице, предвид струпването на много хора пред автомобилите), съгласили са се с възможността този резултат да настъпи и съзнанието за тази възможност не ги е накарало да се откажат от започнатото деяние. Разликата между съзнаваната непредпазливост, каквато се претендира от защитата, и евентуалния умисъл, в подобни положения, се състои в това, че при първата, деецът е уверен в предотвратяването на общественоопасните последици и затова продължава деянието си. При това той разчита на конкретни обстоятелства, а не на шанса. В случая подсъдимите не са разчитали на никакви конкретни обстоятелства, а и изобщо не са били уверени, че ще избегнат предвижданите последици, и въпреки това са продължили движението си, врязвайки се в хората. От установеното по делото е ясно, че предпоставки за безопасно движение напред на автомобилите, свързани с възможност за безконфликтно (с който и да било от хората) преминаване през кръстовището, не са били налице, а само такива биха могли да обусловят съответната наличност на коментираната по-горе субективна увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят. За да се възприеме съзнавана непредпазливост е необходимо наличието именно на такава увереност, а не наличие или липса на безразлично отношение, като следва да се има предвид, че дори и тогава, когато деецът не желае общественоопасните последици, или определено би искал те да не настъпят, но продължава да нарушава правилата за движение, без наличие на посочената по-горе увереност, той се примирява с възможността от настъпването им, тоест съзнателно ги допуска. Наведоха се доводи за това, че било нормално хората да се разпръснат при вида на потеглящите автомобили, но настъпването на такова едно обстоятелство граничи с шанса, а не почива на конкретни обстоятелства. Дори напротив, множеството е показало ясно, че няма намерение да пропуска автомобилите напред. При това положение, започвайки ускоряване на автомобилите, с насочването им напред сред хората, подсъдимите са предоставили безопасността на движението на случайността, като са се надявали само на добрия случай, а такава увереност, която е в разрез с всички налични отрицателни фактори за безопасността на движението – цялото кръстовище е било заето от струпаните там хора, сред които и полицаи, представлява всъщност допускане на общественоопасните последици. Не на последно място, следва да се отбележи и това, че при съзнаваната непредпазливост, деецът освен че има категорична увереност, че общественопасните последици няма да настъпят, взема и ефикасни мерки за предотвратяването им, макар и оказали се недостатъчни. Такива мерки подсъдимите не са взели. Двамата са действали при евентуален умисъл, тъй като не само са предвиждали, но са и допускали общественоопасния резултат, като са предприели движението напред, интересувайки се само от запазване на собственото си, и това на пътуващите с тях здраве, и достигане до дестинацията, където са повикани да се явят. При излагане на съображенията си по вината, съдът ползва, като относими в конкретния случаи, Решения на ВС на РБ - № 171/82г. по н.д. № 162/82г. на І н.о.,  № 59/84г. по н.д. № 50/84г. на ОСНК и № 41/85г. по н.д. № 620/84г. на ІІІ н.о. Съдът съобрази и съдебната практика по подобни казуси, но без засягане здравето на полицейски служители, залегнала в две решение на Апелативен съд Велико Търново, които също ползва в изложението си по-горе, едно от които бе цитирано и от адв.К., който извлича от същото аргументи в подкрепа на защитната си теза, без обаче да има база за виждането му в събрания по делото доказателствен материал. Решенията са от 02.07.2004г. по ВНОХД № 141/04г. и № 316/02.12.2010г. по ВНОХД № 239/10г. на НО на ВтАС.

За да признае двамата подсъдими за виновни, съдът прие че същите са вменяеми и годни да носят наказателна отговорност. По делото бе прието заключение на СПЕ, изготвена по отношение на подс.Й. в хода на досъдебното производство, съгласно което той не се води на диспансерен учет към Центъра за психично здраве П., страда от Олигофрения – лека степен дебилност, прекарал е пристъп с параноидна симптоматика, най-вероятно с реактивен характер през 1998/99г., не е провеждал лечение и наблюдение от психиатричните служби, не е търсил психиатрична специализирана помощ, след прекараната психоза през 1998/99г. е в състояние на трайна ремисия. Предвид данните за психично заболяване в миналото, както и с оглед обстановката, в която се установи, че са действали двамата подсъдими, а и предвид конкретни искания на защитата, бе изслушано и прието и заключение по назначена от съда СППЕ, изготвена от психиатър и психолог, което съдът изцяло ползва. Съгласно първата част на същото, двамата подсъдими са преживяли стресова ситуация, техните процеси на вземане на решение са били повлияни от емоционални фактори – възбуда, напрежение, враждебност, страх и гняв. Те са били в състояние правилно да възприемат фактите от обективната действителност, могат да дават достоверни обяснения за фактите по делото, не е била нарушена способността им да разбират свойството и значението на извършеното от тях и да ръководят постъпките си.

По възраженията на защитата, касаещи правната страна на извършеното от подсъдимите:

При излагането на аргументи относно възприетата от съда форма на вина, при която са действали двамата подсъдими, бе обсъдено едно от тези възражения – дали това не е сторено по непредпазливост, поради което и тук не се налага да се повтарят изложените вече съображения. Основните усилия на защитниците са насочени към мотивиране на извод за наличие предпоставките за приложимост института на неизбежната отбрана, в каквито условия настояват, че са действали двамата подсъдими, като на първо място предлагат да се възприеме наличието на такива предпоставки, което води до оправдаване на подсъдимите на основание чл.12, ал.1 от НК, или, ако с оглед използваните МПС, съдът приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, то да прецени, че това се дължи на уплаха и смущение, което също води до оправдаване, на основание чл.12, ал.4 от НК. Възражението е неприемливо. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК, не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва обществената опасност и противоправността на деянието, и е свързана със засягане интересите на лице, което се явява нападател, в процеса на активната защита срещу неговото нападение. Деянието извършено при неизбежна отбрана не е общественоопасно, напротив то даже е обществено полезно. Такова ли е извършеното от двамата подсъдими? Становището на съдебния състав, разгледал делото е, че подсъдимите не са действали при условията на неизбежна отбрана, причинявайки вреди на пострадалите по делото, както и на пострадалите, невключени в обвинението. Няма фактически констатации, обективно установени по делото, от които да се направи извод за предприето и налично към момента на потегляне на двата автомобила, нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, от страна на някои от пострадалите по делото. Нещо повече, да се твърди че такова е налице от страна на пострадалите полицейски служители е абсурдно. Последните са осъществявали действия по охрана на обществения ред и сигурността и здравето на намиращите се на мястото граждани, в това число и на пътуващите в двата автомобила. Както казва св.В. Г. – застанахме като буфер между лекия автомобил „М.” (който е първи преди кръстовището и в този смисъл по-близо до струпаните там граждани) и хората от множеството. В тази ситуация и при описаната по-горе обстановка, полицейските служители са започнали действия по неутрализиране агресивното поведение на членове от групата граждани, с цел гарантиране здравето на пътуващите в автомобилите, и недопускане на саморазправа с тях, без да има основание да се твърди, че те са предприели нападение по отношение на същите тези пътуващи в двата автомобила, а именно те се оказват засегнати от действията на подсъдимите, тъй като при рязкото потегляне на автомобилите, предвид близкото им разположение до линията, на която бил спрял първия автомобил, точно на тях са причинени телесни увреждания (на св.К. инкриминираната средна телесна повреда, а на св.В. Г. – лека телесна повреда, останалите засегнати полицейски служители не са се освидетелствали при съдебен лекар). Действително е имало граждани които са хвърляли предмети по колите, нанасяли са удари по същите с ръце, крака и предмети, като някои от свидетелите, независимо от разяснената им разпоредба на чл.122 от НПК, признаха и за лично извършени от тях такива действия, събраха се данни и за това, че са правени опити пътниците от автомобилите да бъдат извадени навън, както и, че на някои от пътниците, са нанесени удари от хора от множеството, дори на св.М. е била счупена ръката след такъв удар с предмет, но не е установена самоличността на тези лица, за да може да се твърди, че това са нападателите, а от там да се извърши и преценка срещу кого е допустимо отблъскването на такова едно нападение, с причиняване на вреди в рамките на пределите посочени в чл.12, ал.1 от НК. Защитата твърди, че подсъдимите и спътниците им са нападнати от множеството и затова се позовават на неизбежна отбрана. За да се отграничат белезите на последната обаче, е необходимо да се отграничат и конкретизират и нападателите, което в случая не само че не е направено, тъй като не са установени лицата, нанасяли удари по автомобилите и пътуващите в тях, нещо повече, ясно е, че пострадалите по делото не са сред нападателите, тоест не са от лицата предприели действия по увреждане на двата автомобила и направили опит да се саморазправят с пътуващите в тях. Именно затова, предвид липсата на нападение от страна на пострадалите по делото, причинените им от подсъдимите вреди, не се явяват последица от действия по отблъскване на неправомерно нападение предприето от тези лица. Обстоятелството, че пострадалите не са сред лицата осъществили агресивни действия по отношение пътуващите в автомобилите и самите автомобили, има и своето логично обяснение, тъй като пострадалите са се оказали на пътя на автомобилите при потеглянето им от място, като първият пострадал е св.К., който се е намирал до предна дясна част на стоящият отпред лек автомобил „М.”, след което вече следват ударите на другите пострадали, тоест те са се намирали – св.К. непосредствено до, а останалите пострадали – пред лекия автомобил, поради което и няма как да са сред гражданите, заобиколили лекия автомобил от двете му страни, стигнали и до микробуса, и осъществили описаните по-горе действия по увреждане конструкцията на автомобилите и нанасяне удари на пътуващите в тях. А иначе, е напълно допустимо да има нападение от група граждани, но за да е то такова по смисъла на чл.12, ал.1 от НК е необходимо всички от тази група да осъществяват действия, характеризиращи ги като неправомерно нападение. В противен случай, ако се засегнат интереси на трето лице, неучастващо в нападението, и това засягане е странична последица от отблъскване нападението на действителния нападател/и, увреждането на третото лице, следва да се преценява по-скоро на плоскостта на крайната необходимост по чл.13 от НК. В съдебната фаза на процеса по настоящото дело, доводи за приложимост института на крайната необходимост не се правят, но с оглед казаното в предходното изречение, следва да се отбележи, че съдът не намира предпоставки за приложение и на чл.13 от НК по отношение действията на двамата подсъдими, довели до увреждане на пострадалите по делото. Тук не се очертава типичното за крайната необходимост състояние на непосредствена опасност, която не може да бъде избегната по друг начин. Установи се, че до ПТП не би се стигнало, ако двамата подсъдими бяха останали на мястото, на което първоначално са спрели преди кръстовището. Единствено, изпълнението на взетото от тях решение, независимо от наличието на група хора пред тях, да потеглят напред, е довело и до причиняването на вреди на пострадалите. От тук нататък е излишно да се обсъжда значителността на причинените вреди, тъй като те дори няма с какво да се съпоставят, само в сферата на предположенията остава това, можело ли е да последва нещо неблагоприятно и какво, за който и да било от пътуващите в автомобилите при оставането им на място, тоест при непотегляне. Вярно е, че до този момент вече е налице увреда здравето на св.М., но е вярно и това, че полицейските служители почти незабавно са преминали на първа линия между групата граждани, струпани на кръстовището и автомобилите, и са започнали действия по ограничаване и неутрализиране агресивното поведение на гражданите извън автомобилите. При това положение, няма основание да се счита, каквито доводи бяха наведени в съдебно заседание от защитата, че полицейските служители няма да успеят да изпълнят задълженията си и ще допуснат по-нататъшни прояви на увреда здравето на пътуващите в автомобилите, или дори, както последните се изразиха – убийство. Дали подсъдимите и спътниците им са имали субективно усещане, че здравето и животът им са застрашени, е отделен въпрос, но данни за това, че полицейските служители не са в състояние да изпълнят задълженията си по охрана на сигурността им, няма. Напротив, малко по-рано през деня, именно тези полицейски служители, в същия състав, са успели да овладеят същото това множество, извеждайки го от района на къщата на К. Р., което е индиция, че са имали капацитет да се справят със създалата се ситуация, независимо от малкия на пръв поглед брой служители (10 от групата за бързо реагиране, ръководителят им, и по няколко представители на РУП Асеновград и КАТ). Освен това, не може да се пропусне факта, че двамата подсъдими са водачи на МПС и действията им са свързани именно с управлението на тези МПС, а по отношение на тях, гражданите събрали се на кръстовището, се явяват– пешеходци, които с оглед местоположението си – на пътното платно и около него, както и с оглед броя си, представляват налична опасност за движението, която е била съзнавана от подсъдимите като такава. ВС на РБ е обсъждал подобен случай, макар че там става въпрос за спасителна маневра, каквато предприетата от подсъдимите, в никакъв случай не е, и е стигнал до извод, даден с ТР № 106/83г. по н.д. № 90/82г., че водач на МПС не носи наказателна отговорност, когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хората. В настоящия казус са причинени телесни повреди на множество лица, на три от които съставомерни. Особеното качество на подсъдимите – водачи на МПС, следва да се обсъди и по повод отреченото вече наличие на предпоставки за приложимост на чл.12, ал.1 от НК. Защитата предлага, обстоятелството, че гражданите нападат автомобилите и пътниците, нанасяйки удари с ръце, крака, различни предмети (камъни, колове), а самите подсъдими противодействат на това, привеждайки в движение, управляваните от тях МПС, да бъде преценено, като елемент на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тъй като вече бяха изложени съображения относно приетата от съда липса на предпоставки за приложимост на чл.12, ал.1 от НК, то и обстойно обсъждане на това предложение на защитата не се налага. Същото, както и следващото такова, свързано с позоваване на уплаха и смущение, биха били резонни само при установена деятелност в условията на неизбежна отбрана от страна на двамата подсъдими. В случая не се касае и за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, предвид установената възможност за предвиждане на общественоопасните последици, не може да се обсъжда и приложението на чл.132 от НК, каквото е едно от предложенията на защитата на подс.Й.. Ясно е, че за да се приеме състояние на афект по смисъла на чл.132 от НК, е необходимо то да е предизвикано от пострадалия по описаните в посочената правна норма начини, а по настоящото дело не се установи някои от пострадалите, да е предприемал такива действия, предвид което и не бе поставен такъв въпрос на вещите лица по СППЕ. Обстановката, в която са действали подсъдимите действително е била сложна, като това даде основание на съда за поставяне на съответни въпроси към комплексна психиатрична и психологическа експертиза, но тази обстановка, в която са попаднали двамата подсъдими и създалата се на мястото на ПТП ситуация нямат отношение към въпросите за вината, но имат такова към тези за отговорността, предвид което съдът изследва конкретното състояние, в което са се намирали подсъдимите преди и по време на извършване на деянията. От втората част на заключението по СППЕ, се установява, че психичното състояние на двамата подсъдими по време на деянията е било детерминирано от факторите на стресовата ситуация, те са преживели възбуда, напрежение, страх, враждебност и гняв – негативни емоционални състояния, не са действали при уплаха, не са преживяли смущение, което да разстрои познавателното им функциониране. Становището, че двамата не са действали при уплаха и смущение, бе обстойно аргументирано от вещите лица в съдебно заседание, като тук не се налага да се обсъжда наличието на тези състояния, приложими, само в хипотезата на чл.12, ал.4 от НК, до която пък може да се стигне само при наличие на състояние на неизбежна отбрана, каквото в случая липсва. Именно затова, описаното от вещите лица състояние, в което са се намирали двамата подсъдими по време на инкриминираните действия, съдът взема предвид като такова, оказващо влияние при определяне вида и размера на наказанията, които те следва да понесат. За да приеме изложеното в този абзац, съдът освен останалите данни по делото, посочени като възприети по-горе, кредитира и заключенията на СПЕ и СППЕ, които отговориха на поставените въпроси пълно, точно и аргументирано.  

Цитираната от защитата съдебна практика, бе съобразена от съдебния състав, който счита, че същата не дава основание на защитниците да поддържат заетите от тях становища, напротив, по-скоро е в подкрепа на възприетото от съда.                

По наказанието:

         Предвиденото в закона наказание за извършеното от всеки един от подсъдимите престъпление, квалифицирано по един и същи текст от НК, е Лишаване от свобода от 3 до 12 години, като е предвидено и Лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. За да определи размера на наказанието Лишаване от свобода, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите, съдът взе предвид следните обстоятелства

- степента на обществената опасност на деянията – изключително висока, с оглед обществените отношения, които засяга, демонстрираното грубо погазване на правилата за движение от двамата водачи, свързано с причиняване на телесни увреждания на множество лица, целенасоченото врязване в група хора, и най-вече потеглянето напред въпреки наличието на мястото на униформени полицейски служители, за част от които се оказа, че са били непосредствено до автомобилите. Така освен непосредствено засегнатите обществени отношения, свързвани с престъпленията по транспорта, каквото е това по чл.342 от НК, тук на практика се оказват засегнати и обществените отношения, касаещи реда на управлението, тъй като макар и да няма такова обвинение, подсъдимите са осуетили възможността на намиращите се на място полицейски служители да изпълнят задълженията си, нещо повече – възприемайки усилията им в тази насока, вместо да изчакат на място, те ускоряват автомобилите си и блъскат директно именно полицаите стоящи до и пред тях;

- степента на обществената опасност на дейците – също висока, предвид наличните лоши характеристични данни и за двамата, предишните осъждания на подс.Й., до момента той е осъждан 8 пъти, за извършени от него умишлени престъпления – такива против личността - убийство, причиняване на телесни повреди по хулигански подбуди, закана с убийство, документни престъпления, общоопасни, свързани с оръжие, подкуп на полицейски служители, хулиганство, престъпление по транспорта, такова против реда на управление, свързано с противозаконно пречене на полицейски служители да изпълнят задълженията си, за престъпление по транспорта му е налагано и административно наказание по реда на чл.78а от НК, подс.Х. е санкциониран само един път за извършени две документни престъпления, с прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, поради което се счита и неосъждан. Тук съдът съобрази и обстоятелството, че и двамата имат множество регистрирани нарушения по ЗДвП – подс.Й. е наказван 28 пъти до момента, а подс.Х. – 13 пъти, за което спрямо тях са издавани Наказателни постановления, с налагане на административни наказания – Глоби и отнемане на контролни точки, но очевидно поведението и на двамата като водачи на МПС не се е повлияло в положителна насока от така налаганите им наказания, а напротив, и двамата продължават линия на поведение, свързана с незачитане на правилата за движение, демонстрирана и в случая, разгледан в настоящото производство. Изброените обстоятелства са все отегчаващи отговорността такива, като няма как, като такова да не се отчете и удрянето с автомобилите, управлявани от тях на полицейски служители, чиято основна функция е охраната на обществения ред, постъпка - особено укорима. В случая се откроява едно, но съществено, смекчаващо отговорността на двамата подсъдими обстоятелство, и това е създалата се на мястото на ПТП обстановка, поставила двамата в стресова ситуация, в каквато именно те са осъществили и деянията, за които бяха признати за виновни. Безспорно се установи, че спрямо автомобилите, управлявани от двамата подсъдими, след спирането им в района преди кръстовището, са били предприети увреждащи действия, като отделни неустановени граждани са нанасяли различни удари по тях, ясно е и това, че е правен опит дори да се извадят пътниците от автомобилите, като на св.М. е причинено и счупване на дясната му ръка, все прояви на агресивно поведение на тези граждани, което е поставило подсъдимите в стресова ситуация, в която процесите на вземане на решения от тяхна страна са повлияни от емоционалните фактори възбуда, напрежение, враждебност, страх и гняв. Това дава основание на съда, съпоставяйки всички изброени по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, с изложеното смекчаващо такова, да им придаде почти равна тежест, което от своя страна, съобразено с правилата за определяне размера на наказанието по чл.54 от НК, обуславя налагане на такова, около средния предвиден в съответната норма размер. Именно затова, съдът наложи наказания Лишаване от свобода при балансиращи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими, в размер около, но под средния предвиден в закона. На подс.Х. бе определено такова в размер на 7 години Лишаване от свобода, а на подс.Й. – 6 години Лишаване от свобода. Различието в размера на наложените наказания е обусловено от описаните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи предходните осъждания на подс.Й., които завишават в по-висока степен личната му обществена опасност, водейки до определяне на по-висок размер наказание, а от друга страна съдът съобрази различния съставомерен резултат причинен от двамата подсъдими, тъй като няма как, макар и при еднаква правна квалификация, да не се отчете обстоятелството, че подс.Х. бе признат за виновен за причиняване средни телесни повреди на 3 лица, а подс.Й. – за такава на 1 лице.  С оглед размера на наложените наказания, които касаят умишлени престъпления, съдът постанови наказанията да се изтърпят от подсъдимите в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, прилагайки относимите в случая разпоредби на чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Тъй като двамата подсъдими са с мярка за неотклонение Задържане под стража, на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, от размера на наложените им наказания, бе приспаднато времето на предварително задържане, считано от 24.09.2011г., когато първоначално са задържани по ЗМВР, а впоследствие и по реда на чл.64 от НПК, до влизане на присъдата в законна сила. Относно размера на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от права, като съобрази обстоятелството, че двамата подсъдими са придобили право да управляват МПС, и това, че срокът на Лишаването от права, когато това наказание се налага едновременно с Лишаване от свобода, може да надминава срока на последното, най-много с три години (чл.49, ал.2 от НК), съдът определи наказания Лишаване от право да управляват МПС за срок от 10 години за подс.Х. и за срок от 9 години за подс.Й.. По този начин, съдът счита, че пълноценно могат да се постигнат целите на наказанието по поправяне и превъзпитаване на подсъдимите към спазване на законите в страната, наказанията ще способстват и за реализиране на личната и на генералната превенция, също целени с тях.

Съдът не възприе становището на защитата, в лицето на адв.Д., в случай на осъждане по чл. 343 от НК или чл.342 от НК, при определяне на наказанието, да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за подс.Х., когото тя защитава, нито за подс.Й. и съображения за това бяха вече изложени. Няма как да се преценят в такава светлина, данните за семейното положение на подсъдимите и за миналите им заболявания. Действително има едно съществено смекчаващо отговорността обстоятелство и то бе съобразено от съда при определяне размера на наказанията, но то само по себе си не може да бъде преценено като изключително такова и да доведе до прилагане на чл.55 от НК, поради обстоятелството, че подсъдимите насочват автомобилите си врязвайки се в застаналите между гражданите и самите автомобили, униформени полицейски служители. Създалата се на място обстановка и стресовата ситуация, в която са изпаднали подсъдимите, би могла да се прецени в светлината на чл.55 от НК, само в случай, че на мястото е нямало полицаи, а такива с достатъчно отличителни белези е имало и това се установи, въпреки опитите на подсъдимите и спътниците им да убедят съда в обратното.

По предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански искове:

Предявените от двамата граждански ищци П.Г. и А.В. граждански искове, са с правно основание чл.45 от ЗЗД. Същите бяха поддържани по същество, съобразно събраните по делото доказателства и позицията, заета от Прокурора, относно редукция на предявените обвинения на двамата подсъдими, както следва: предявеният от св.П.Г. граждански иск се поддържа в частта за обезщетението за първата му причинена средна телесна повреда - в областта на лявото рамо, само против подс.Х., а в частта за обезщетение за втората средна телесна повреда – в областта на левият му крак, се поддържа само против подс.Й.. Тоест по отношение исканите от св.П.Г. обезщетения, отпадна настояването за солидарно осъждане за заплащане на предявените суми и от двамата подсъдими. Съобразявайки се с това, съдът след като призна двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпленията, за които бяха осъдени, прецени, че деянията им освен това представляват и деликт, от който неимуществени вреди са претърпели двамата граждански ищци (както и неконституираните като страни пострадали), в резултат на причинените им телесни увреждания, за което подсъдимите носят деликтна отговорност. Така, спазвайки принципа за справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и съобразявайки конкретно преживените от П.Г. и А.В. болки и страдания, съдът присъди на двамата обезщетения в размер на по 5 000 лева за всяка от причинените средни телесни повреди. Подс.Х., който бе признат за виновен в причиняването на телесната повреда на св.А.В. и на една от телесните повреди на св.П.Г. – тази в областта на лявото му рамо, бе осъден да заплати на двамата по 5 000 лева, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на получените наранявания, като в останалата част, до пълните предявени размери от по 30 000 лева, исковете бяха отхвърлени, като прекомерно завишени. Подс.Й. бе осъден да заплати обезщетение от 5 000 лева на св.П.Г. за претърпените от този свидетел неимуществени вреди в резултат на увреждането в левия крак на свидетеля, причинено от престъплението, за което този подсъдим бе осъден, като и този иск, бе отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 30 000 лева, като прекомерно завишен. Макар и доказани по основание, и трите, последно поддържани граждански иска, се явяват твърде завишени по размер, предвид създадените на пострадалите затруднения и причинените им неудобства. Двамата не ангажираха доказателства в тази насока, поради  което съдът обсъди само показанията им и наличната по делото медицинска документация, взе предвид и становището на съдебния лекар, изготвил СМЕ по делото. Видно е, че средните телесни повреди на П.Г., касаят луксации, изкълчвания, съответно на лявата лопатъчно-ключична става и на лявата тазобедрена става, тоест няма счупване, а при А.В. става въпрос за травма в дясното рамо с намален обем движение и съпроводена с болки в определен период от време, но пак няма счупване, поради което и с оглед оздравителния процес при двамата и настъпилото възстановяване на състоянието им, съдът прецени че най-адекватни в случая, и за двамата, за всяка от средните телесни повреди, се явява обезвреда в размер на 5 000 лева и затова присъди обезщетения в такъв размер. Макар и да касаят изкълчвания и травма, уврежданията на свидетелите са били сравнително тежки в рамките на средната телесна повреда, до която водят, тъй като видно от приложените епикризи и описаното в тях, са наложили дълъг престой в болнично заведение, както и са имали дълъг възстановителен период. Видно от приложените по делото писмени молби за предявяване на граждански искове, приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, както и с оглед становището на поверениците на гражданските ищци по същество, и това на самите граждански ищци, не се иска присъждане и на законна лихва върху размера на поисканите обезщетения за неимуществени вреди. Предвид това, съобразявайки обстоятелството, че иска за лихви, макар и акцесорен към този за обезщетението, все пак е отделен такъв, съдът не присъди и законна лихва върху присъдените обезщетения, тъй като не е сезиран с такова искане, а без петитум в тази насока, няма как да постанови осъдителен диспозитив. Гражданските ищци не заявиха такова искане до приключването на делото (което може да се направи дори и в хода на съдебните прения, така както тогава оттеглиха искането си за солидарно осъждане на подсъдимите), поради което и при липса на съответно заявено искане, съдът не присъди и законна лихва.     

Веществените доказателства – 4 броя картони с дактилоскопни следи, бе постановено да останат по делото, а 1 брой черна обувка – да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на двамата подсъдими направените по делото разноски, съобразно частта от обвинението на всеки един, като подс.Х. бе осъден да заплати 1748 лева, а подс.Й. – останалите 1343 лева, от общия размер разноски, възлизащи на 3091 лева.

Съобразно уважените размери на граждански искове, подсъдимите бяха осъдени да заплатят и съответно дължимия размер държавна такса, която с оглед присъдените суми, за подс.Х. е 400 лева, а за подс.Й. – 200 лева.

Подсъдимите бяха осъдени да заплатят и направените от пострадалите, конституирани като страни, разноски в производството, както следва – подс.Х. – 1500 лева на св.А.В. и 750 лева на св.П.Г., а подс.Й. – 750 лева на св.П.Г..  

Причини за извършване на престъпленията, и за двамата подсъдими – неспазване на установения в страната правов ред, в частност правилата за движение по пътищата, слаби морално-волеви задръжки.

         По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                                      

              

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: