Присъда по дело №10071/2019 на Окръжен съд - Габрово

                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

 

Срещу подсъдимия В.Н.С., роден на *** ***, общ. Севлиево, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, като извършител, в съучастие с А.Б.Б., с ЕГН **********,***, е отвлякъл лицето Д.С.Б., като същото е било приведено чрез хващане за ръцете и издърпване от къщата до лек автомобил "Алфа Ромео 147", с регистрационен № **, с който е откарано в крайни части на с. Г., общ. Севлиево (на мост в посока полигона и на края на селото, в посока гр. Севлиево).

Срещу подсъдимия В.Н.С. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, в с. Г., общ. Севлиево, обл. Габрово, в къща на ул. „Васил Левски" № **е унищожил противозаконно чужди движими вещи като счупил: огледало с размер 1 метър на 0,30 метра на стойност 5 лв.; домашно кино – ДВД с място за флаш памет и скарт кабел марка „Ел Джи" на стойност 100 лева; преносим компютър марка „Асус" с неустановен модел на стойност 200 лв.; монитор марка „Мицубиши" с размер по диагонал 46 см. на стойност 20 лв.; дръвче мандарина на стойност 15 лв. и стъкло на вратата на камина на стойност 39 лв. - всички на обща стойност 379 лв. /триста седемдесет и девет лева/, собственост на Б.Б.Б..

Срещу подсъдимия А.Б.Б., роден на *** ***, общ. Севлиево, български гражданин, с средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, като извършител, в съучастие с В.Н.С., с ЕГН **********,***, е отвлякъл лицето Д.С.Б., като същото е било приведено чрез хващане за ръцете и издърпване от къщата до лек автомобил „Алфа Ромео 147", с регистрационен № **, с който е откарано в крайни части на с. Г., общ. Севлиево (на мост в посока полигона и на края на селото, в посока гр. Севлиево).

Подсъдимите В.Н.С. и А.Б.Б. заявяват, че са получили препис от обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбират повдигнатите срещу тях обвинения. Явява се с упълномощен защитник – адв. В.П. ***. Дават обяснения по фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Не признават вината си и твърдят, че на 07.12.2017 г. празнували имения ден на техния познат свид. Н.Н.в битовката на стопанския двор на село Г.. По време на почерпката свид. Н.получил телефонно обаждане, че неговата кобила се отвързала и избягала. Била в близост до мостовете до завод "Видима". Подс. В.С. и свид. Н.Н.се качили на лекия автомобил "Фолксваген Поло", собственост на С. и посетили мястото. Там намерили Д.Б., който бил в неадекватно състояние /според С. бил "надрусан"/. Подс. В.С. провел разговор с него, след което двамата с Н.си тръгнали, после намерили кобилата, вързали я и се прибрали в битовката, където продължили да празнуват. През това време подс. А.Б. не е напускал района на стопанския двор и празнувал с останалите. През тази вечер двамата подсъдими не са ходили до дома на ул. „Васил Левски" № **. Подсъдимите и техният защитник претендират съдът да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура Габрово поддържа обвинението, като го намира за доказано.

Не са предявени граждански искове за съвместно разглеждане в наказателното производство. Не са направени искания за конституиране на частни обвинители.

Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимите В.Н.С. и А.Б.Б. ***. Свид. Б.Б. ***, собственост на майка му, която била в чужбина. От около година и половина заедно с него на посочения адрес живеел свид. Д.Б. ***. Подсъдимите С. и Б. се познавали със свид. Б. и свид. Б..

На 6 срещу 7 декември 2017 г. св. Д.Б. бил сам в къщата на свид. Б.Б., но тъй като имало вероятност Б. да се прибере, той оставил предната входна алуминиева врата на къщата отключена и легнал да спи. Осветлението в жилището не било изгасено. Същата нощ, около 1,00 - 1,30 часа с лек автомобил „Алфа Ромео 147", сив на цвят, с рег. № **, собственост на бащата на подс. Б., двамата подсъдими отишли до дома на свид. Б., тъй като искали да се срещнат с него и да решат възникнали между тях противоречия – според свид. Б. относно наркотични вещества. Превозното средство паркирали в съседна улица, до фурната. Подсъдимите С. и Б. преминали през двора и започнали да чукат по предната входна врата на къщата. Свид. Б. се събудил от шума, но не станал да отвори. Подсъдимите установили, че вратата е отключена и влезли в къщата. След като не открили свид. Б. в дома му, решили да отвлекат свид. Б., за да накарат свид. Б. да отиде при тях. Влезли в стаята, където бил свид. Б.. Подс. А.Б. се приближил до свид. Б., който не бил станал от леглото си и започнал да му нанася удари с ръце по цялото тяло.

С неустановена по делото бухалка подс. В.С. нанасял удари по мебели и уреди в жилището, в следствие на което унищожил движими вещи, собственост на свид. Б. на обща стойност 379 лв. В антрето обвиняемият счупил стенно огледало с размери 1 м. на 0,30 м. В помещение, находящо се вляво от антрето, в западна посока, подс. С. унищожил домашно кино с място за флаш памет марка „Ел Джи"; преносим компютър „Асус" с неустановен модел; монитор марка „Мицубиши" с размер на диагонала 46 см.; дръвче мандарина и стъклото на метална камина на твърдо гориво.

Подс. В.С. също нанесъл удари по лежащия свидетел Б., ударил му „цигански" шамар в лицето т.е такъв с опакото на ръката. След това подсъдимите казали на свид. Б. да стане и да отиде с тях. Той бил облечен с тениска и дънки. Първоначално пострадалият свидетел Д.Б. станал и тръгнал доброволно, тъй като бил уплашен и за да предотврати последващо насилие срещу него, но по пътя към входната врата на къщата започнал да се дърпа и не искал да излезе. Двамата подсъдими го хванали за ръцете, сломили съпротивата му, против волята му го извели от къщата и насила го накарали да се качи в автомобила „Алфа Ромео 147" с рег. № **.

С автомобила подсъдимите и свид. Б. тръгнали в посока полигона. Подс. В.С. ползвал СИМ – карта с мобилен номер ***на оператора „Теленор България“ ЕАД, собственост на сестра му П.Н.С.. Чрез мобилния телефон на подс. С. с номер **, подсъдимите два пъти се свързали със свид. Б.Б. на мобилния му телефон с номер ***, като искали да се срещнат с него. На 07.12.2017 г. в 1,33 часа и 1,37 часа са регистрирани две входящи повиквания от мобилен номер ***до мобилен номер ***.

При първия разговор, проведен от автомобила, първоначално със свид. Б., разговарял свид. Б., който трябвало да го накара да се срещне с подсъдимите, след което телефона взел подс. С. и заплашил Б., че ако не отиде при тях до 10 минути ще пострада свид. Б.. Свид. Б.Б. ги уведомил, че е далеч, в гр. Перущица, обл. Пловдив и няма възможност да се срещне с тях. След това с автомобила подсъдимите и свид. Б. продължили в избраната посока и като стигнали до мост, спрели превозното средство и отново се обадили на свид. Б.Б., като го заплашили, че „ще хвърлят св. Д.Б. от моста и ще запалят къщата му". В автомобила и на моста подсъдимите заплашвали свид. Б., че „заради другите ще яде бой, ще пострада…", нанасяли му удари, скъсали му тениската. Той останал гол до кръста, само по дънков панталон.

В 1,43 часа на 07.12.2017 г. свид. Б. подал сигнал на ЕЕН 112 за отвличането и побоя над приятеля му Д.Б. и възможността да запалят къщата му на ул. „Васил Левски“ № **в с. Г.. Обадил се и на свид. Б. ***, който заедно със свид. Г. отишъл до къщата му и там констатирали, че свид. Б. не е в дома му.

След като срещата на подсъдимите със свид. Б. не се осъществила, те отново качили свид. Б. в автомобила им, против волята му и го закарали извън село Г., в посока гр. Севлиево. Спрели колата и започнали да го бият. Свид. Д.Б. успял да избяга и се скрил в гориста местност. След като се уверил, че подсъдимите си тръгнали, свид. Б. отишъл до завода за санитарна арматура на компанията „Идеал Стандарт – Видима" АД в с. Г. и помолил дежурния охранител – свид. А.А. да го закара до дома му. След инцидента свид. Б. не потърсил медицинска помощ. 

От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Я.Г.К. /л. 113 - 117 от ДП/, което съдът възприе като правилно и обосновано, се установи, че пострадалият Д.С.Б. не е търсил медицинска помощ и не е преглеждан от медицинско лице след инцидента на 06 срещу 07.12.2017 г. Няма компетентна и обективна медицинска информация относно здравословното му състояние след описания от него побой. Заключението се базира на дадените по делото свидетелски показания /цитирани подробно от експерта/. Ако се има предвид тази информация, която не е от медицински лица, не съдържа конкретни детайли като точна локализация, форма, цвят, размери, то не може да се направят обективно обосновани изводи относно конкретните увреждания на Д.Б.. Предвид липсата на данни за настъпили трайни увреждалия или данни за разстройство на здравето с практическа стойност, експертизата посочва, че няма увреждания с характер и медико - биологични квалификации, съответни на чл. 128 и чл. 129 от НК. Има общи данни за синини /кръвонасядания/, малки рани на дясната вежда, цицини /отоци, подкожни хематоми/ на главата, болки в лявата китка - това отговаря по общи характеристики на "временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/". Тази медико - биологична квалификация на телесната повреда е хипотетична, тъй като не се базира на обективни данни. По механизъм на получаване, така описаните от свидетелите увреждания е възможно да се получат по начина, описан от пострадалия Б. - при удари с опакото на ръката, удари с бухалка и лост "кози крак", удари с юмруци.            

От заключението на съдебно - оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д. /л. 107 - 109 от ДП/, което съдът възприе като правилно и обосновано, се установи, че стойността на противозаконно унищожените вещи в резултат на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е 379 лева. Вещото лице е оценило и брава на входна врата, на стойност 25 лева, която не е предмет на обвинението.   

От заключението на аудио - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Г.Н. /л. 120 - 129 от ДП/, което съдът възприе като правилно и обосновано, се установи, че представеният за изследване компакт диск, марка "TDK", надписан с ръкописен текст "3 бр. аудиозаписа", съдържа три файла с наименования "***-07.12.2018-01,43h", "***-08.12.2017-12,11h" и "***-08.12.2017-13,23h", записани в специализиран формат с разширение "wav". Съдържанието е прослушано на  професионален аудио плеър, след което е свалено на хартиен носител в изследователската част на заключението.       

Вещественото доказателство - един брой компакт диск, марка "TDK" беше предявено в съдебно заседание на 13.12.2019 г. чрез възпроизвеждането му на аудио системата в съдебната зала. Страните заявиха, че записите са ясни и нямат възражения и искания във връзка със съдържанието им.  

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, чрез съпоставка на обясненията на подсъдимите В.Н.С. /л. 92 - 94 от НОХД № 71/2019 г./ и А.Б.Б. /л. 94 от НОХД № 71/2019 г./ с писмените и гласни доказателства, събрани в производството – показанията на свидетелите Т.Д.Г. /л. 65 - 66 от НОХД № 71/2019 г. и л. 42 от ДП/, А.С. А./л. 67 от НОХД № 71/2019 г./, М.Н.Б. /л. 89 - 91 от НОХД № 71/2019 г. и л. 41 от ДП /, Н.П. Н./л. 95 - 96 от НОХД № 71/2019 г./, Б.Б.Б. /л. 50 - 52 от ДП/, Д.С.Б. /л. 48 - 49 от ДП/, писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с дата 08.12.2017 г. и фотоалбум /л. 36 - 40 от ДП/, писмо на "Теленор България" ЕАД /л. 70 от ДП/, писмо на "Виваком - БТК ЕАД - Дирекция сигурност" /л. 71 от ДП/, писмо на "Мобилтел" ЕАД /л. 72 от ДП/, писмо на "Мобилтел" ЕАД и справка за проведени разговори /л. 74 - 76 от ДП/, писмо на "А1 България" ЕАД /л. 92 от ДП/, писмо на "Теленор България" ЕАД /л. 93 от ДП/, писмо на "Виваком - БТК ЕАД - Дирекция сигурност" /л. 98 от ДП/, справка от централна база на КАТ за ПС /л. 102 от ДП/, справка за актуално състояние на трудов договор на ТД на НАП /л. 134 от ДП/, уведомително писмо на "ОМОН секюрити" ЕООД /л. 137 от ДП/, трудов договор на "ОМОН секюрити" ЕООД /л. 139 от ДП/, заповед на "ОМОН секюрити" ЕООД /л. 140 от ДП/, длъжностна характеристика на "ОМОН секюрити" ЕООД /л. 141 от ДП/, справки за съдимост /л. 148 и л. 150  от ДП/, описаните по-горе три експертни заключения.                  

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :

По отношение на подсъдимия В.Н.С. :

Относно престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК :

След като на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, като извършител, в съучастие с А.Б.Б., с ЕГН **********,***, е отвлякъл лицето Д.С.Б., като същото е било приведено чрез хващане за ръцете и издърпване от къщата до лек автомобил "Алфа Ромео 147", с регистрационен № **, с който е откарано в крайни части на с. Г., общ. Севлиево (на мост в посока полигона и на края на селото, в посока гр. Севлиево), действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият В.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. В.С. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването на тези последици. Деянието е осъществено по квалифицирания състав, тъй като е извършено от две лица.

Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – правото на личността да избира местонахождението си съобразно собствените си нужди и разбирания.

Твърденията на защитата, че подс. В.С. не е отвлякъл свид. Д.Б. на 07.12.2017 г. се опровергават от събраните по делото доказателства. В своите обяснения В.С. твърди, че във времето, описано в обвинителния акт, празнувал имения ден на свид. Н.Н.в битовката на стопанския двор на село Г.. Там отишъл около 18 – 19 часа на 06.12.2017 г. С влизането видял, че свид. Н.говори по телефона. Човек казал на Н., че неговата кобила се отвързала и избягала. Подс. С. все още не бил употребил алкохол. Затова предложил на свид. Н.да отидат да потърсят животното с неговия лек автомобил „Фолксваген Поло". Двамата се качили на превозното средство и отишли до моста на завод „Видима”. Там срещнали свид. Д.Б., който бил в неадекватно състояние, "надрусан", по тениска и скъсан дънки. Подс. В.С. го попитал какво прави тук, но Б. „не можел да свърже две изречения”. През това време Н.Н.търсил кобилата. След като Н.се върнал, двамата отново потеглили с автомобила, а след известно време намерили кобилата до старите рибарници, вързалия и се върнали в битовката, където продължили да празнуват с останалите, между които бил и подс. А.Б.. Тази вечер С. и Б. не били ходили до дома на ул. „Васил Левски" № **. След въпроси на прокурора, подс. С. допълва, че при срещата с Д., последният казал, че не може да се свърже с Б.Б.. Подс. В.С. му дал собствения си мобилен телефон с номер **, от който Д.Б. говорил с Б.Б. в продължение на една или две – три минути. Това станало около 19,30 часа. Мобилният номер се водел на сестрата на подсъдимия – П.Н.С.. Други обаждания не е имало.

Обясненията на подс. В.С. се подкрепят частично единствено от тези на другия подсъдим А.Б. и показанията на свидетеля Н.Н.. В изявленията на тримата се констатират и съществени противоречия. Подс. В.С. твърди, че отишъл в битовкатка да празнува имения ден около 18 – 19 часа. Д.Б. говорил от телефона му около 19,30 часа. Подс. А.Б. казва, че В.С. дошъл „късно” на имения ден, „може би около 12 или след 12 часа”. Това е разминаване с поне пет часа относно времето на пристигане на подс. С.. В своите показания В.С. твърди, че още с влизането видял Н.да говори по телефона. Веднага след разговора разбрал от свидетеля, че кобилата се е отвързала и отишли да я търсят. Подс. А.Б. твърди, че Н.Н.„излизал няколко пъти навънка да говори по телефона” и като се върнал казал, че кобилата е избягала. Двамата подсъдими съобщават по съвсем различен начин къде и колко пъти Н.е говорил по телефона за отвързаната кобила. Свид. Н.Н.също съобщава различно време, в което В.С. е посетил имения му ден. Според него С. се появил в „10 – 11 може би” т.е. към 22 – 23 часа. Н.казва също, че когато отминали моста с колата на С. „един от измета, от наркоманите” бил там по тениска посред нощ, като явно има предвид свид. Д.Б..

Изявленията на двамата подсъдими и показанията на свид. Н., освен помежду си, противоречат и на останалите, събрани по делото доказателства. Показанията на свидетелите Д.С.Б. и Б.Б.Б. са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. първо от НПК, като за прочитането съгласие са дали защитника и двамата подсъдими. На л. 48 – 49 от ДП, по време на разпит по реда на чл. 223 от НПК, свид. Д.Б. заявява, че е бил посетен в дома на ул. „Васил Левски" № **от двамата подсъдими около 1,30 часа през нощта на 6-ти срещу 7-ми декември 2017 г. Описва вещите, които е забелязал В.С. да чупи в момента – монитор на компютър, система за домашно кино, голямо огледало. Тези вещи съвпадат с изброените от свид. Б.Б. и фиксирани в протокола за оглед на л. 36 – 37 от ДП и фотоалбума към него. По-нататък свид. Б. разяснява как е бил вкаран насила в автомобила на А.Б. и транспортиран извън населеното място и бит от двамата подсъдими. Твърди също, че подсъдимите му дали телефон, от който той се обадил на Б.Б. и му обяснил, че трябва да се прибере, защото „Т.и В.” го търсят. После В. говорил с Б. и му казал, че Д. ще яде бой заради него. Като стигнали до моста, подсъдимите отново се обадили на Б.Б. и го попитали дали ще идва, а той им отговорил, че нямало как да си дойде от Пловдив. Тогава заплашили, че ще хвърлят Д.Б. от моста и ще му запалят къщата. Показанията на свид. Б. кореспондират с тези на свид. Б.Б., който казва, че в нощта на 6-ти срещу 7-ми декември 2017 г. около 1,30 часа и след това е получил две обаждания от телефона на В.С., който искал от него да се прибере в село Г. за да се срещнат. При едно от обажданията е чул как бият свид. Б., който ги молил да спрат и е говорил с него. Б. плачел и молил свид. Б. да се върне, но той му отговорил, че това няма как да се случи, тъй като е в Пловдив. Същото обяснил и на подс. В.С..

Съобщеното от Б. и Б. кореспондира с представената на л. 75 от ДП справка на мобилен оператор Мобилтел ЕАД. От същата е видно, че на 07.12.2017 г. в 1,33 часа и 1,37 часа на мобилния номер, ползван от Б.Б. *** е имало две входящи повиквания от мобилен номер **, който подсъдимият В.С. не отрича, че ползва и е с титуляр – сестра му П.Н.С.. Това опровергава обясненията на подс. С., че от неговия телефон е проведен само един разговор с Б.Б. и то на 06.12.2017 г. около 7,30 часа. В показанията на свидетелите Б.Б. и Д.Б. има и едно противоречие, относно това дали при първия или при втория разговор Б. е имал възможност да говори с Б.. Това противоречие съдът приема като несъществено и се обяснява с факта, че към момента и двамата са били в стрес от ситуацията. В останалата си част показанията на Б. и Б. са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, представени по делото.

Свид. Б.Б. се е обаждал на ЕЕН 112 в 1,43 часа на 07.12.2017 г., т.е. веднага след като е говорил за втори път с подс. В.С.. Запис на този разговор се съдържа в представеното веществено доказателство - един брой компакт диск, марка "TDK" и е възпроизведено в експертното заключение на вещото лице Н.Н. /л. 122 – 125 от ДП/. По време на този разговор свид. Б.Б. *** бият едно момче, и че „преди малко му се обаждали”. Обадили се тия, дето го бият и заплашили и него. Казва, че чул битият как крещи. Битият живеел с него. Заплашили, че ще запалят къщата му. Съобщава и местонахождението – по пътя за полигона на един от мостовете. След осъществената връзка с полицейското управление съобщава и името на лицето, което е бито – Д.Б.. Съобщава адреса си, на който се опасява, че ще се „случи нещо” - ул. „Васил Левски" № **. Пред полицейския служител разяснява, че от него е поискано „да се появи до десет минути” иначе ще хвърлят момчето от моста и ще му запалят къщата и, че „щяло да му тежи това момче на съвестта”. Моли полицейските служители за помощ. Възпроизведеният разговор кореспондира изцяло с показанията на свидетелите Б.Б. и Д.Б.. В следващите два разговора от 08.12.2017 г., възпроизведени от експерта, свид. Б.Б. описва състоянието на имота си, което кореспондира с установеното в протокола за оглед и фотоалбума към него.

Безспорно е, че в нощта на 6-ти срещу 7-ми декември 2017 г. спрямо свид. Д.Б. е било упражнено физическо насилие и същият е получил телесни увреждания, макар да не е посетил лекар, тъй като нямал пари /по негови твърдения/. Телесните увреждания са описани в заключението на вещото лице Я.Г.К. /л. 113 – 117 от ДП/ и се потвърждават от свидетелските показания. На първо място това са показанията на пострадалия Д.Б. и свид. Б.Б.. Свид. Т.Г. съобщава, че когато Б. дошъл при него и му поискал вода бил „малко насинен, понабит”. По време на ДП е конкретизирал, че е забелязал синина на лявата ръка, на предмишницата, както и синина на гърба. Д. му казал, че е бит от двама човека, които влезли в къщата му. За това, че Д. е ходил в дома му да иска вода и е имал синини, свид. Т.Г. е споделил и със свид. М.Б.. На следващия ден свид. М.Б. е видял лично Д.Б., който вдигнал блузата си и му показал синините по гърба си. Съобщил, че е бит с бухалка от момчета, които са от селото. При възникналите противоречия в показанията, които дават свидетелите Г. и Б., съдът приема за верни тези, които са дадени по време на ДП, тъй като са по-близки по време до протеклите събития, а освен това, двамата свидетели заявяват пред съда, че вече ни си спомнят добре случилото се. Съдът не намира за съществено соченото от защитника противоречие, дали свидетелите Г. и Б. са ходили заедно или по отделно до къщата ул. „Васил Левски” да търсят Б. по молба на Б., тъй като не е сред фактите, които подлежат на доказване. От значение е, че и двамата свидетели са възприели лично синините по тялото на Б. и твърдението му, че е бит от две момчета, като пред Б. е казал, че момчетата са от селото и това е станало с бухалка. От заключението на вещото лице Я.К. става ясно, че по механизъм на получаване, така описаните от свидетелите увреждания е възможно да се получат по начина, описан от пострадалия Б. - при удари с опакото на ръката, удари с бухалка и лост "кози крак", удари с юмруци.            

Свид. А.А. е пазач в завода „Видима 2” в с. Г.. Твърди, че към края на 2017 г., след 2 - 3 часа при него дошло момче от селото на име Д.. Бил гол до кръста и бос. Треперел и казал, че едни мъчели да го бият, но той избягал. Свид. А.не е оглеждал подробно пострадалия и не забелязал телесни увреждания, но показанията му потвърждават заявеното от свид. Б., че когато е избягал от подсъдимите е бил без тениска, която те скъсали и бил бос /без чехли, само по дънки/. Това наложило А.да го транспортира с колата си. Обсъдените показания на свидетелите Г., Б. и А. могат да се кредитират с доверие, тъй като те не са близки или приятели на Б. и Б. и дори напротив – имат отрицателно отношение към тях с оглед различни негативни прояви, които двамата са имали в селото.                          

От справка от централна база на КАТ за ПС /л. 102 от ДП/ е видно, че бащата на подс. А.Б. – Б.Л.Б. притежава лек автомобил "Алфа Ромео 147", с какъвто Д.Б. сочи, че е бил отвлечен от подсъдимите.     

Адв. П. счита, че деянието не е доказано, тъй като никой от съседите не бил чул шум от чупене или друг силен шум от къщата на ул. "Васил Левски" № **в с. Г. в нощта на 6-ти срещу  07-ми декември 2017 г. и нямало свидетели за такова обстоятелство. Съдът счита, че този довод не е в състояние да обори обвинението. Не е задължително шумът, който се вдига от стайте в къщата да бъде чут от хората в съседните къщи, които по това време спят. Освен това, дори и да са чули някакъв шум, не са редки случаите, в които съседите не се намесват и не сигнализират органите на реда поради страх за собствената си сигурност, още повече, че става дума за дома на Б.Б. и Д.Б., към които хората от селото изпитват неприязън заради множеството им противообществени прояви.

Защитникът обръща внимание, че когато отишъл при свид. Т.Г., пострадалият Д.Б. казал, че не е пил вода от три дни. Обръщаме внимание, че при разговора между Г. и Б., последният не е уточнявал по каква причина не е пил вода от три дни, още по малко да е казал, че това се дължи на отвличането. Точно свидетелят Т.Г. обаче лично е възприел, че Б. е "понабит", като описва и телесните му увреждания. Пострадалият също е разяснил пред Г., че е набит от двама човека, които влезли в къщата му. Отново ще припомним, че съдът кредитира с доверие показанията на свид. Т.Д.Г., дадени на л. 42 от ДП, тъй като са по-близки по време до събитията, а Г. заяви в съдебно заседание, че вече не си спомня добре и поддържа казаното по време на ДП. От тези показания става ясно, че на следващия ден Г. се е обадил на Б.Б. и той е дошъл до дома му след около час, за да прибере Д.Б.. От тук липсва и противоречие в това, че при второто обаждане на тел. 112 на следващия ден Б.Б. е бил заедно с Д.Б., за каквото противоречие се твърди от защитата. Не е вярно, че Б. е ходил до дома на Г. "едва след това" т.е. след като е посетил дома си и се е обаждал на тел. 112. Свид. Г. не може да знае кога Б. е посетил дома си и кога се е обаждал на телефон 112, поради което не споменава такива обстоятелства в показанията си. Отново от показанията на свид. Т.Г., дадени по време на ДП става ясно, че вечерта двамата с М.Б. са ходили до дома на Б.Б. по негова молба. М. "извикал няколко пъти", но Д. го нямало. Действително, в показанията си на л. 41 от ДП свид. М.Б. твърди, че "почукал" на вратата, но е видно, че точно за това обстоятелство не си спомня добре, тъй като състоянието на вратата на жилището е описано и фиксирано в протокола за оглед и фотоалбума към него. Съдът приема, че при посещението си пред дома на Б., свид. М.Б. е извикал, както казва свид. Т.Г., а не е чукал, както твърди самия свидетел. Следва да се има предвид, че дръжката на вратата е счупена при извеждането на Б. от жилището и при сломяване на оказаната от него съпротива. Самата врата е била отключена при влизането на подсъдимите, тъй като Б. е очаквал Б. да се прибере. Счупена е дръжката на вратата, а не е разбита самата врата, както счита защитникът.    

Вярно е също, че свид. Д.Б. не е споменал имената на подсъдимите пред свидетелите Б. и Г., което съдът приема за нормално предвид страха, който е изпитвал и твърди, че още изпитва дори по време на разпита си пред съдия на 25.01.2018 г. Усилията на свид. Б.Б. при обаждането му на тел. 112 в нощта на отвличането са били насочени не толкова към разкриване на извършителите, колкото до мотивиране на полицейските органи да намерят и спасят Д.Б., за когото има опасност да бъде "хвърлен от моста", както и да се предотврати опасността да бъде запалено жилището му. Впоследствие, както свид. Б., така и свид. Б. ясно посочват кои са били извършителите на деянието. Сочат и мотива - отмъщение заради твърдение на двамата пострадали пред органите на полицията, че подс. А.Б. се занимава с наркотици. Че е имало такова твърдение пред полицейските органи, не се оспорва и от двамата подсъдими.

От данните за минали осъждания на пострадалите и противообществените им прояви в селото не може да се правят изводи за верността на показанията им. Осъждани лица също могат да бъдат обект на престъпно посегателство.                                                                                                

С оглед изложеното, съдът прие доводите на защитата за неоснователни. Повдигнатото обвинение против подсъдимия С. за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин.

При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия С. престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:

Средна степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид факта, че наред с отвличането, на пострадалия Д.Б. е нанесен и побой и са унищожени вещи в жилището. От друга страна пострадалият не е отведен на значително разстояние от дома на ул. "Васил Левски" № **, където се е намирал, и самото деяние не е било извършено за продължително време. След като е избягал, Б. се е прибрал пеш в селото. Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало. В.С. полага обществено полезен труд. Добри характеристични данни за личността му. Чрез обясненията си пред съда С. съдейства за разкриване на обективната истина, макар направените изявления да не съответстват изцяло с доказаната по делото фактическа обстановка. Младостта на подсъдимия.          

  За престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от седем до петнадесет години. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината такива, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Съдът определи на подсъдимия В.С. наказание, прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го осъди на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Относно престъплението по  чл. 216, ал. 1 от НК :

След като на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, в с. Г., общ. Севлиево, обл. Габрово, в къща на ул. „Васил Левски" № **е унищожил противозаконно чужди движими вещи като счупил: огледало с размер 1 метър на 0,30 метра на стойност 5 лв.; домашно кино – ДВД с място за флаш памет и скарт кабел марка „Ел Джи" на стойност 100 лева; преносим компютър марка „Асус" с неустановен модел на стойност 200 лв.; монитор марка „Мицубиши" с размер по диагонал 46 см. на стойност 20 лв.; дръвче мандарина на стойност 15 лв. и стъкло на вратата на камина на стойност 39 лв. - всички на обща стойност 379 лв. /триста седемдесет и девет лева/, собственост на Б.Б.Б., действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият В.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. В.С. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването на тези последици.

Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – собствеността на гражданите.

Твърденията на защитата, че подс. С. не е посещавал жилището на ул. „Васил Левски" № **в с. Г. на 07.12.2017 г. се  опровергават от събраните по делото доказателства. Съображенията за това вече изложихме подробно и няма нужда да ги повтаряме. От показанията на свид. Д.Б. става ясно, че само подс. В.С. е чупил вещи в жилището на Б.Б.. През това време подс. А.Б. е нанасял побой на свид. Б. и не се е включил в унищожаването на вещите. Вида и количеството им се установяват от протокола за оглед и фотоалбума към него, а така също и от показанията на свидетелите Б.Б. и Д.Б.. За пораженията в жилището има данни и при обаждането на тел. 112 от Б.Б. на 08.12.2017 г. в 12,11 часа, когато той има възможност да посети дома си. Видно от заключението на вещото лице Д.Д. /л. 107 - 109 от ДП/, стойността на унищоженото имущество е 379 лв. /триста седемдесет и девет лева/.             

С оглед изложеното, съдът прие доводите на защитата за неоснователни. Повдигнатото обвинение против подсъдимия за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин.

При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:

Ниска степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид невисоката стойност на унищожените вещи. Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало. В.С. полага обществено полезен труд. Добри характеристични данни за личността му. Чрез обясненията си пред съда С. съдейства за разкриване на обективната истина, макар направените изявления да не съответстват изцяло с доказаната по делото фактическа обстановка. Младостта на подсъдимия.          

  За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода до пет години. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината такива, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Съдът определи на подсъдимия В.С. наказание, прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, като го осъди на пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на изпълнението – два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.

Относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК :

Престъпленията извършени от подс. В.Н.С.  са в условията на реална съвкупност. С отделни деяния С. е извършил две отделни престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид изложеното и на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. С. общо наказание, най – тежкото, в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед цялостната престъпна дейност на В.С. и преди всичко за поправяне на осъдения съдът намери, че не е необходимо да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.

Подс. В.С. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на три години. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи общото наказание. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Максималният срок на условното осъждане е необходим, за да може деецът да осмисли деянията, които счита, че не е осъществил, и занапред да приведе поведението си в съгласие с общоприетите правила.

По отношение на подс. В.С. са неприложими разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са извършени множество престъпления по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК, за извършеното умишлено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК се предвижда наказание – от седем до петнадесет години лишаване от свобода, а за извършеното умишлено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК се предвижда наказание – до пет години лишаване от свобода.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия В.С. общо наказание ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.

Причина за извършване на престъпленията е незачитането на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия и липсата на волеви задръжки.

По отношение на подсъдимия А.Б.Б. :

След като на 07.12.2017 г. около 01,30 часа, като извършител, в съучастие с В.Н.С., с ЕГН **********,***, е отвлякъл лицето Д.С.Б., като същото е било приведено чрез хващане за ръцете и издърпване от къщата до лек автомобил „Алфа Ромео 147", с регистрационен № **, с който е откарано в крайни части на с. Г., общ. Севлиево (на мост в посока полигона и на края на селото, в посока гр. Севлиево), действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият А.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. А.Б. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването на тези последици.

Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – правото на личността да избира местонахождението си съобразно собствените си нужди и разбирания. Деянието е осъществено по квалифицирания състав, тъй като е извършено от две лица.

Твърденията на защитата, че подс. А.Б. не е отвлякъл свид. Д.Б. на 07.12.2017 г. се опровергават от събраните по делото доказателства. В своите обяснения Б. твърди, че във времето, описано в обвинителния акт е празнувал имения ден на свид. Н.Н.в битовката на стопанския двор на село Г., която не е напускал до приключването на празненството. Тези твърдения се опровергават категорично от събраните по делото доказателства, за което съдът направи подробно обсъждане и не е необходимо да бъде повтаряно. Участието на Б. в извършеното престъпление се описва подробно от свид. Д.Б.. Няма основание показанията на този свидетел да не бъдат кредитирани с доверие, тъй като са непротиворечиви, логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. Участието на Б. се установява и от показанията на свид. Б.Б.. В показанията си на л. 50 от ДП той казва: "... обади ми се В.С. на мобилния ми телефон, моят номер е ***, заяви ми, че са били вкъщи - А.Б. и В.С. и са извели насила Д.С.Б. и ако не се появя до десет минути, щял да ми тежи на съвестта... Докато говореше Д. с мен по телефона, А.Б. го биеше, тъй като по телефона се чуваше - Т.спри се, спри се... А.Б. и В.С. ми казаха, че ако не се появя, ще ми запалят къщата". Впоследствие, събитията в тяхната цялост са преразказани и от Б. на Б., като подробностите, кореспондират с доказаната по делото фактическа обстановка. От справка на централна база на КАТ за ПС /л. 102 от ДП/ се установява, че бащата на подс. А.Б. – Б.Л.Б. притежава лек автомобил "Алфа Ромео 147", с какъвто Д.Б. сочи, че е бил отвлечен от подсъдимите. Освен това, подс. А.Б. има мотив да търси отмъщение спрямо свидетелите Б.Б. и Д.Б., тъй като счита, че те са направили донос срещу него за това, че се занимава с наркотици. Горното се установява от показанията на Б. и Б., но не се отрича и от самите подсъдими. Подс. Б. е разбрал от кварталния полицай, че е "натопен" за отглеждане на трева от Б. и Д.. За въпросното "натопяване" говори и подс. В.С..           

С оглед изложеното, съдът прие доводите на защитата за неоснователни. Повдигнатото обвинение против подсъдимия Б. за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин.

При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия Б. престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:

Средна степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид факта, че наред с отвличането, на пострадалия Д.Б. е нанесен и побой. Б. е осигурил МПС за извършване на деянието. От друга страна пострадалият не е отведен на значително разстояние от дома на ул. "Васил Левски" № **, където се е намирал, и самото деяние не е било извършено за продължително време. След като е избягал, Б. се е прибрал пеш в селото. Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало. А.Б. полага обществено полезен труд. Добри характеристични данни за личността му. Чрез обясненията си пред съда Б. съдейства за разкриване на обективната истина, макар направените изявления да не съответстват изцяло с доказаната по делото фактическа обстановка. Младостта на подсъдимия.          

За престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от седем до петнадесет години. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината такива, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Съдът определи на подсъдимия А.Б. наказание, прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го осъди на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подс. А.Б. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на три години. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Максималният срок на условното осъждане е необходим, за да може деецът да осмисли деянието, което счита, че не е осъществил, и занапред да приведе поведението си в съгласие с общоприетите правила.

По отношение на подс. А.Б. са неприложими разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като за извършеното умишлено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК се предвижда наказание – от седем до петнадесет години лишаване от свобода.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия А.Б. наказание ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия и липсата на волеви задръжки.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно участието му в престъпната дейност, съдът осъди подсъдимия В.С. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в размер на 267,19 лв. - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно участието му в престъпната дейност, съдът осъди подсъдимия А.Б. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в размер на 161,62 лв. - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.С. да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сума в размер на 42 лв. - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия  А.Б. да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сума в размер на 10 лв. - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство - един брой компакт диск, марка "TDK" да остане приложен по делото.  

В този смисъл е произнесената присъда.

 

                                      Председател :