Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ……. 2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на девети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ИВА НЕШЕВА
При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Станислав Стойков, като разгледа
докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 5539 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
Образувано е по въззивен протест срещу
присъда от 20.02.2018г. на СРС, НО, 20-ти състав, постановена по НОХД №23768/2011г.,
с която подс. И.М.А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.206,ал.3,пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че на 11.06.2009г., в гр. София,
противозаконно присвоил чужда – на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД (с изпълнителен директор Р.Н.П.)
движима вещ – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е350“ с рег №*******,
рама № ******, на стойност 42 520,00
лв.(четиредесет и две хиляди петстотин и двадесет лева), който владеел в
качеството си на едноличен собственик и управител на лизингополучателя - „С.-К.“
ЕООД по договор за лизинг № 009468-001/29.09.2008г., като транспортирал лекия автомобил на
11.06.2009г. през границата на Република България, и обсебването е в големи
размери.
Изложени са оплаквания за
необоснованост на присъдата поради обстоятелството, че са били събрани всички
възможни и необходими доказателства, въз основа на които се доказва извършеното от подсъдимия А. деяние.
Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна,
като не са правени никакви доказателствени искания.
В закрито заседание въззивният съд е
преценил, че за изясняване на делото не се налага разпит на свидетели, вещи
лица и подсъдимия.
В открито заседание представителят
на СГП поддържа изцяло така подадения протест, като излага аргументи, обуславящи
виновността на подс. А.. Релевира доводи, че в нарушение на договора за лизинг
подс.А. е напуснал територията на РБ, като паралелно е преустановил плащането
на лизинговите вноски, а след това е предприел и действия по разпореждане с
процесната инкриминирана вещ. Счита датата, посочена в обвинителния акт, за
резонна и няма причина подс.А. да не бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Пледира за осъдителна присъда, чието наказание, с
оглед личността на дееца, да бъде от порядъка на 1 (една) година „лишаване от
свобода“, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 (три) години.
Защитата на подсъдимия – адв. Т. –
счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена
при пълен анализ на доказателствената съвкупност. Твърди, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие безспорно се е доказало наличието на
гражданско-правни отношения, въз основа на които счита изводите на
първостепенния съд за правилни. Моли съдът да потвърди така постановената
присъда.
В откритото съдебно
заседание по делото подсъдимият А. не се явява. Производството както пред
първоинстанционния, така и пред
въззивния съд протече при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Поради
невъзможност за призоваване на подсъдимия и осигуряване присъствието му в съдебната зала, правото му на
защита беше обезпечено чрез надлежното му представляване от страна на адв. Т.
във възиввното производство, и авд.К. и адв. А. – в първоинстанционното.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
За установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно
разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от
събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателсва и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е
постановена при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за
събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. По делото са събрани в необходимия обем и
по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на
делото. В хода на проведеното първоинстанционно
съдебно следствие съдът е положил значителни усилия за разкриване на
обективната истина, като е изисквал съдействието на различни органи, за да
изясни всички правно значими обстоятелства. Съдът е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на
доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. След извършен собствен
анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи
следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от
контролираната инстанция:
Подсъдимият И.М.А. е роден на *** г. в Сирия, неосъждан,
ЕГН **********.
„И Е.Д.А.Л.“ ЕООД /с последващо наименование „И А.Б.А.Л.“
ЕООД/ било собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 350“, рама №*******, с per. № *******/и имало издадено
СРМПС/.
В СГС още преди 2000 - та година било регистрирано „С.-К.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, управлявано и
представлявано от И.М.А., който бил и едноличен собственик на капитала на
дружеството.
На 29.09.2008 г. бил сключен договор за лизинг
№009468-001, между „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД /като лизингодател/ и „С.-К.“ ЕООД /като
лизингопролучател/, за лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 350“, рама №*******, с per. № *******/употребяван, с дата на
първоначална регистрация началото на 2005 г./. Договорът бил подписан от И.М.А.
„за лизингополучателя“, а като обезпечение „С.-К.“ ЕООД - представлявано от А.,
издало и той подписал като „издател“ запис на заповед на лизингодателя. В
декларация по Закона за мерките срещу изпиране на пари посочил за произхода на
паричните средства във връзка с договора за лизинг, че те са оборотни средства.
А. получил владението върху този автомобил, заедно с ключ и съответните
документи за него. Съгласно този договор лизинговите вноски били платими всеки
месец, като бил изготвен и съответен погасителен 60-месечен план. Според Общите
условия по договора за финансовия лизинг, приети от А., когато активът е МПС,
лизингополучателят ще го ползва само на територията на Р. България, като
активът ще може да бъде използван извън България само след предварително
писмено съгласие от лизингодателя, който ще издаде пълномощно с нотариална
заверка на подписа; договорът може да бъде прекратен предсрочно от
лизингодателя, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя и последният
е длъжен да върне актива на лизингодателя, но ако не направи това
лизингодателят има право да обяви актива за откраднат или обсебен пред
компетентните органи и пред застрахователя; лизингодателят има право да развали
договора за лизинг с едностранно изявление в посочените в Общите условия по
договора случай, в т.ч. и когато лизингополучателят не заплати дължимата и
изискуема сума в рамките на 20 работни дни след падежа на такова плащане и/или
лизингополучателят наруши която и да е разпоредба на договора за лизинг и
Общите условия и същото не е поправено в срок от 5 работни дни от извършването
му. Лизингодателят имал право, ако желае, в посочен срок след изтичане срока на
договора и извършване на всички посочените в същия плащания, при спазване на
посочената в договора процедура, да придобие собствеността върху актива, в
противен случай бил длъжен да върне актива на лизингодателя не по-късно от
падежа на последната лизингова вноска според погасителния план. А., освен
първоначалната вноска по договора за лизинг, след подписването на договора и
получаване от него владението на горепосочения лек автомобил, предмет на този
договор, плащал и дължимите по него лизингови вноски до месец април 2009 г.
На 11.06.2009 г. А. със семейството си /И.В.Н.и двете
деца Н.и А./, с лизинговия лек автомобил „Мерцедес“ с per. № ********, по шосе, през ГКПП
„Кап. Андреево“ напуснали Р. България и влязъл в Р. Турция от когато /до
приключване на съдебното производство по настоящето дело/ няма данни за
завръщането му обратно в страната ни. На 02.10.2009 г. „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД изготвило уведомление
до „С.-К.“ ЕООД за дължими и неплатени от последното вноски по договора за
лизинг, и застраховки, и неустойка за забава, и с покана към „С.-К.“ ЕООД
посочената в уведомлението сума да бъде платена в 3-дневен срок от получаване
на поканата, в противен случай договорът за лизинг, считано от деня, следващ
срока за доброволно изпълнение, ще бъде прекратен и лизинговата вещ следва да
бъде върната в срок до 2 дни от датата на разваляне на договора. Уведомлението
било изпратено на адреса на „С.-К.“ ЕООД, посочен в договора за лизинг, но там
не бил установен адресатът. Поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на „С.-К.“ ЕООД - управлявано и представлявано от А., и фактическа
невъзможност на лизингодателя да осъществи контакт с лизингополучателя,
договорът за лизинг №009468- 001/29.09.2008 г. бил едностранно прекратен от „И Е.Д.А.Л.“
ЕООД.
За всичко това
пълномощникът тогава на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД - С.В.Д./експерт „събиране на
вземания/ на 29.01.2010 г. подал сигнал до СДВР. След това, през 2010 г., А.
бил обявен за ОДИ. С телеграма от 16.07.2010 г. бил обявен за издирване и
лекият автомобил „Мерцедес“ с per. № ********.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на св. И.Ш.(л.117-118
от СП), вкл. приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК
(л.46 от ДП),на св. Е.П.(118 от СП), от
писмените доказателства: лизинговото досие на инкриминирания лек автомобил,
съдържащо: договор за лизинг, общи условия на договора, погасителен план, запис
на заповед, декларации по Закона за мерките срещу изпиране на пари,
фактури/преводни нареждания, уведомление от лизингодателя до лизингополучателя,
удостоверение от СГС за регистриране на „С.-К.“ ЕООД и др.; както и на: справка
за издадени фактури и движение по сметка; фактура за платена такса пълномощно;
справка за пътувания; справка за обявяване на МПС за ОДИ и справки относно
издирването на същото; писмена справка от Д „МОС“ - МВР относно инкриминирания
лек автомобил, в т.ч. и кореспонденция между специализираните полицейски
служби, във връзка с която е изпратена от съда чрез МП на Р. България молба за
правна помощ до съответните компетентни органи на Р. Ливан; справка за съдимост
на подс. А.; както и заключението от приетата съдебно-оценителна експертиза.(л.49-50
от ДП).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват
на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази връзка е необходимо да се отчете,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от контролираната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в протеста.
Основният пункт
според представителя на държавното обвинение, обуславящ несъмнена доказаност на
престъплението и участието на подс.А. в него, са свидетелските показания на Ш.,
П., Д., ведно с наличните по делото документи. Настоящият въззивен състав счита
това становище за неоснователно. От показанията на Ш. и П. безспорно се доказва
сключването на договор за лизинг със съпътстващата го документация (погасителен
план, общи условия, запис на заповед, декларация по ЗМИП и др.) между
дружеството“С.-К.“ЕООД, представлявано от подс. А. (в качеството си на
лизингополучател) и „„И Е.Д.А.Л.“ ЕООД“, представлявано от П.П.(лизингодател).
Показанията и на двамата свидетели правилно са кредитирани от първостепенния
съд като правдиви, обективни и взаимодопълващи се с оглед корелацията им с
наличните по делото писмени документи. Свидетелят Ш., като служител в ощетеното
юридическо лице, е дал показания за обстоятелства, свързани с предмета на делото,
станали му известни във връзка със заеманата от същия длъжност, но така
изложените от него обстоятелства не доказват разпоредителни действия от страна
на подс. А. в инкриминирания в обвинителния акт ден – 11.06.2009г.. Същият
извод е валиден и спрямо показанията на св. П., от които се установява
единствено сключването на договора за лизинг, но не и елементи от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.3 от НК.
Правилно
районният съд е заключил, че наличието на фактура за изготвяне на пълномощно от
страна на ощетеното юридическо лице към подс. А., но без да е намерено и
приложено такова пълномощно нито по делото, нито по лизинговото досие на лекия
автомобил (съгласно заявеното и от св. Ш.), се явява една индиция, че е напълно
възможно дружеството лизингодател да е разрешило на подс. А. да пътува с
автомобила извън пределите на страната. В унисон с тази индиция е и получената
и анализирана от контролирания съд справка от Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ - Елхово, в която е посочено, че при напускане територията на страната
от лизингов автомобил, водачът на последния трябва да предостави договора за
лизинг, в който е посочено в кои страни лизинговият автомобил може да се движи,
или изрично пълномощно, в което да е посочено, че съответният автомобил може да
пътува за дадена държава. Така анализираната справка и информацията, съдържаща
се в нея, са още едно косвено доказателство, че след като подс. А. е допуснат
да излезе от страната с процесния автомобил, то би трябвало да е бил снабден с
необходимите документи за това. Правилно районният съд е заключил, че дори
подс. А. да не е разполагал с нужните разрешителни за пътуване извън пределите
на Р България с инкриминираната вещ, то самото преминаване на границата на
11.06.2009г. не представлява действие на разпореждане и не води до несъмнен
извод за присвоителни намерения от страна на подсъдимия по отношение на
автомобила, а само до нарушаване клаузите на така сключения договор за лизинг. Така
гореизложените и обсъдени доказателства сериозно разколебават обвинителната
теза, че именно на 11.06.2009г. подс. А. е обсебил лизингов автомобил „
Мерседес Е350“, имайки намерението да го присвои, като е преминал през
границата на ГКПП“Капитан Андреево“.
От наличната по
делото документация, свързана със сключения договор за финансов лизинг и
неговите параметри, по категоричен начин се установява, че действително между
подс. А. като лизингополучател и ощетеното юридическо лице като лизингодател е
бил сключен договор за лизинг на процесния автомобил с разграфен погасителен
план и ясно изложени общи условия. По несъмнен начин се установява, че на
11.06.2009г. подс. А. заедно със семейството си, управлявайки лизинговия
автомобил, е напуснал границите на Р България. Този факт, сам по себе си,
преценен и съпоставен с представените документи и депозираните свидетелски
показания на св. П. и Ш. не доказва в нужния обем съгласно изискванията на НПК
подс. А. да е извърпил деянието, за което е предаден на съд.
По отношение на правно релевантните по делото
факти, касаещи извършените действия с инкриминирания лек автомобил, не са
налице каквито и да било противоречия, които да налагат обсъждането им в
настоящото решение. Правилно първата инстанция е кредитирала приложените по
делото писмени доказателства, от които се установява собствеността върху процесния
автомобил марка „Мерцедес“
модел „Е 350“, рама №*******, с per. № ********, договорите, които са сключени и по които е бил предмет,
както и страните по тези договори. Установява се категорично, че процесният автомобил е минал през границата
на страната на 11.06.2009г. и към настоящия момент все още няма регистрирано
връщане на същия на територията на Р България. От изискваните справки от МВР и
Гранична полиция се установява, че подс. А. е продал автомобила на трето лице,
което от своя страна също го е препродало, но това се е случило след датата,
посочена в обвинителния акт. Приобщените
по делото писмени доказателства кореспондират с показанията на свидетелите Ш. и
П. относно данните, съдържащи се в сключените договори и договорените условия в тях,
както и относно страните по тях.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал и заключението по изгответната
съдебно-оценителна експертиза
като обоснована, изготвена от лице с
нужните специални знания и даваща отговор досежно цената на процесния автомобил,
която от своя страна обуславя квалифициращия белег „ големи размери“ –
42 520,00 лв. Уместно заключенията са били
възприети от СРС при формирането на фактическите и правни изводи
по делото.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правните изводи:
При тези данни, за решаването на въпросите за вината и
отговорността на дееца, предвид инкриминирания престъпен състав по чл.206, ал.3, вр. ал.1
от НК, е необходимо да е доказано, че деецът упражнява
фактическа власт върху чужда движима вещ на правно основание. Безспорно в случая е, че инкриминираната вещ – лек автомобил - е чужда за
подс. А., както и, че същата се
намира в негово владение на обсъденото договорно основание – сключен договор за
лизинг. За да е налице обсебване обаче, е необходимо от
обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното
деяние - фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или
в чужд интерес. Следва да е доказана присвоителната дейност на
подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението. Само по
себе си преминаването през границата на Р България с лекия автомобил от страна на
подс. А. не може да бъде третирано дефинитивно като акт
на имуществено разпореждане с него, сочещ присвоителна
дейност. В процесния случай на 11.06.2009г. подсъдимият А. по
никакъв начин не е обективирал присвоителна дейност, дори да се е отклонил от вменените му с договора задължения да не управлява колата
извън пределите на Р България. Вярно е, че той по този начин
действително не е изпълнил задълженията си по договора, но това негово поведение, установено по делото, недвусмислено
сочи на неизпълнение на договор, регулиран от нормите на гражданското право, а
не на престъпление. Още със сключването на договора, страните са предвидили
възможно неизпълнение по него в различните му форми. При
това положение е очевидно, че липсва и субективната страна на обсебването - за
да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, е необходимо освен
съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на
правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея,
той следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще
премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън
предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно основание.
Така изложените характеристики на престъплението
"обсебване", подведени под конкретната фактическа обстановка, описана
по-горе, водят до категоричния извод, че от обективна и
субективна страна на 11.06.2009г. подсъдимият А. не
е извършил престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна
отговорност чрез внесения в
съда обвинителен акт. В настоящия случай от
обективна страна се установи, че е предоставена фактическата власт върху
движима вещ – лек автомобил, марка автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 350“,
рама №*******, с per. № *******на подс. А. въз
основа на валидно правно основание - сключен договор за лизинг - в качеството му на
лизингополучател с юридическото лице "И Е.Д.А.Л.“ ЕООД,
като лизингодател. По делото липсват доказателства, които да сочат за
действия по "своене" на посочената от страна на прокуратурата дата –
11.06.2009г. на инкриминирания автомобил от страна на
подсъдимия А.. Не се установи по несъмнен и категоричен начин, чрез
събрания по делото доказателствен материал подсъдимият да е е променил намерението си към нея, считайки я за своя
и по този начин да е извършил и акт на разпореждане с вещта, като със
своя към датата, посочена в обвинителния акт.
С цел допълнителна
изчерпателност на горепосочените изводи, въззивният съд обръща внимание на параметрите
на доказване, които се поставят от обвинителния акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и т. 4.2 от Тълкувателно решение
№ 2/2002 г. на ОСНК времето, включващо датата, часа и мястото на извършване на
инкриминираното деяние са част от изпълнителното
деяние на престъплението, поради което и представляват негов съставомерен
признак от обективна страна. Липсата или неточното посочване на
времето на инкриминираното деяние води до несъставомерност на деянието. В този
смисъл липсата на доказателства за присвоително намерение от страна на подс. А. на
11.06.2009г. води и до извод за несъставомерността на същото.
По изложените съображения протестът на
прокурора следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и неподкрепен от възприетата от съда доказателствена
съвкупност, както и непочиващ на фактическата обстановка.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният
съд е достигнал до своя краен извод за несъставомерност на деянието към
инкриминираната дата - 11.06.2009г., поради липса на несъмнена доказаност и е признал за невиновен подсъдимия А. в
извършване на престъплението по чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК и го е оправдал на основание чл.304 от НПК, поради
липсата на установени по несъмнен и категоричен начин обстоятелства и действия, които
да го свързват с извършено престъпление към тази дата.
Обосновано, с
оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото
са оставени в тежест на държавата.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна, поради което същият
следва да бъде потвърден, а депозираният протест да бъде оставен без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.02.2018г., постановена по НОХД №23768/2011г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав изцяло.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.