гр.София,
11.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Марина Гюрова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3080 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №523634 от 02.11.2018год.,
постановено по гр.дело №66287/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, М.Г.М. ЕГН**********,
Й.В.Г. ЕГН********** и „К.9.“ЕООД ЕИК****** са осъдени да заплатят солидарно на
О.В.М. ЕГН**********, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 10000 лв.
неустойка по т.6 от Споразумение от 22.11.2012г. и сумата от 10000лв. нестойка
по т.8 от Споразумение от 22.11.2012г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
2156 лв. разноско по делото. Отхвърлен е предявеният от М.Г.М. срещу О.В.М. насрещен
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 21600лв.- дължимо на
ищеца по този иск М.М. възнаграждение по Допълнение от 23.11.2012г. към
Споразумение №1/22.11.2012г. за извършени от „К.9.“ЕООД в периода м.05.2012г.-
м.08.2012г. строително-монтажни работи в апартамент №9 в гр.София, ул.„******,
ведно със законната лихва от 09.03.2017г.
Срещу така постановеното
решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба
от М.Г.М., Й.В.Г. и „К.9.“ЕООД. Жалбоподателите поддържат, че до датата за
сключване на окончателен договор ищецът нито предложил цена, нито замяна с
недвижимия имот, който не бил и негова собственост. Поради това неизпълнението
на задължението за прехвърляне на процесния апартамент не можело да бъде
вменено във вина на ответниците. Претенцията за неустойка по т.8 от споразумението
била преждевременно предявена. Твърдят също така, че ищецът М. дължал на М.М.
сумата по насрещния иск съгласно допълнение от 23.11.2012г. към споразумение от
22.11.2012г. за извършени подобрения, които били подробно описани в уточняваща
молба. Претендират отмяна на решението на СРС, отхвърляне на първоначалния иск
и уважаване на насрещния иск, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец
по първоначалния иск и ответник по насрещния иск О.В.М., в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението на СРС да
бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
На 22.11.2012г. между
М.Г.М. лично и в качеството му на представляващ „К.9.“ЕООД, и Й.В.Г. от една
страна и О.В.М. от друга страна е сключено Споразумение №1 имащо
характеристиките на предварителен договор, съгласно който М.Г.М., Й.В.Г. и „К.9.“ЕООД
са се задължили да прехвърлят на О.М. описан в т.1 от споразумението недвижим
имот срещу цена в размер на 58000 евро или прехвърляне на от последния на
правото на собственост върху описан в т.5 от споразумението имот, по избор на О.М..
Съгласно т.4 от споразумението срокът за сключване на окончателен договор е
след издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намира имотът
на ответниците, но не по-късно от 1 година от датата на подписване на
споразумението. Съгласно т.6 от споразумението, ако ответниците не прехвърлят
имота съгласно уговореното или не се снабдят с разрешение за ползване най-късно
до договорения срок, дължат солидарно на ищеца неустойка в размер на 10000 лв. Съгласно
т.8 от споразумението ответниците се задължават да осигурят подписване на
споразумение със сходни клаузи между ищеца и трета страна, придобила права
върху посочения в споразумението апартамент и/или сградата, като в противен
случай му дължат солидарно неустойка в размер на 10000лв. Ответниците не само не
са установили с позволените от закона доказателствени средства изпълнението на обезпечените
с неустойки задължения по процесното споразумение, но от представените по
делото доказателства се установява, че преди изтичане на срока по т.4 от
споразумението имотът по т.1 от същото е бил прехвърлен на трето за спора лице,
т.е. ответниците сами са се поставили в невъзможност да изпълнят задължението
си. Както правилно е отбелязал първостепенният съд, в процесното споразумение
липсва уговорен срок, в който ищецът следва да изпълни задължението си за плащане
на цената или да предложи друг имот в замяна и не е поканен от ответниците да
стори това. При прехвърлянето на имота по т.1 от споразумението на трето лице
за ответниците е възникнало задължението да осигурят подписване на споразумение
със сходни клаузи между ищеца и приобретателя на апартамента. За изпълнението
на това задължение по делото доказателства не са представени. Ето защо
въззивната жалба в тази и част е неоснователна, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в същата част.
По предявения
насрещен иск не се установява възникването на валидно облигационно отношение между
ищеца по този иск М.М. и ответника по него О.М.. Допълнението от 23.11.2012г.
към процесното Споразумение №1 от 22.11.2012г. обаче не съдържа твърдените от М.
договорености. От представените по
делото доказателства не се установява и извършването на твърдените от ищеца по
насрещния иск строително-монтажни работи, видно от заключението на СТЕ. Ето
защо въззивната жалба и в тази част следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът по
жалбата има право на разноски, но по делото липсват данни за сторени такива и
не е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №523634 от
02.11.2018год., постановено по гр.дело №66287/2016г. по описа на СРС, ГО, 82
с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/