№. 114 / 10.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание Н. двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. №. 2844 по описа З. 2019 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В.” ЕАД –. град София, чрез пълномощник юрисконсулт Марина Тошкова Маринова против В.П.Й. xxx.
Ищецът „А. З. С. Н. В.” ЕАД –. град София твърди в исковата молба, че Н. 26.02.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.П.Й. xxx е сключен договор З. паричен заем №. 6019286, по силата, Н. който заемодателят се е задължил да предостави Н. заемателя парична сума в размер Н. 300.00 лева, представляваща главница и чиста стойност Н. кредита. Заемателят се е задължил да изплаща погасителните вноски, представляващи изплащане Н. главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските Н. заемодателя по подготовка и обслужване Н. заема и определена добавка, съставляваща печалба З. заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран З. срока Н. сключения договор, при което общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена в размер Н. 588.30 лева. Ищецът твърди, че по този начин договорната лихва е уговорена от страните в размер Н. 288.30 лева. Поддържа се, че заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.12.2015г., Н. 10 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер Н. 58.83 лева, при падеж Н. първа погасителна вноска 26.03.2015г., а падежът Н. последната погасителна вноска е Н. 21.12.2015г.
Н. основание сключения договор страните са договорили, че в случай заемателят забави с повече от 30 дни заплащането Н. падеж Н. погасителната вноска, дължи Н. заемодателя заплащането Н. такса З. разходи З. С. Н. просрочени задължения в размер Н. 9.00 лева, като сумата не може да надхвърля 45.00 лева, колкото е и начислената такса Н. заемателя.
Ищецът заявява, че Н. ответника е начислена и лихва З. забава в размер Н. 98.41 лева.
Срокът Н. договора е изтекъл с падежа Н. последната погасителна вноска, а именно Н. 21.12.2015г. и не е обявяван З. предсрочно изискуем.
Ищецът поддържа, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а сумата погасена до момента е в размер Н. 300.00 лева, с която са погасени договорна лихва в размер Н. 160.76 лева и главница в размер Н. 139.24 лева.
Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 01.04.2016г. е подписано Приложение №.1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата Н. който вземането, произтичащо от договор З. паричен заем от 26.02.2015г., сключен с В.П.Й. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В.” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като Н. 19.04.2016г. уведомлението е получено лично от длъжника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника В.П.Й., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК: xxxx З. следните суми: 160.76 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. паричен заем от 26.02.2015г.; 127.54 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 23.08.2015г. до 21.12.2015г.; 98.41 лева обезщетение З. забава З. периода от 24.08.2015г. до датата Н. подаване заявлението, сума в размер Н. 45.00 лева такса разходи, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК №. 1466/02.10.2019г. по ч.гр.дело №. 2418/2019г. Н. РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№. 2418/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.П.Й. xxx, не представя писмен отговор Н. исковата молба и не взема становище по предявените искове. В открито съдебно заседание се явява и взема становище, че е погасила сумите преди крайна падежна дата, т.е. предсрочно, но не се е възползвала от възможността да иска намаляване Н. общите разходи по заема с нарочна писмена молба.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение Н. вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите Н. страните по свое убеждение и при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу В.П.Й. xxx, срещу която заповед длъжника е подал възражение в срока по чл.414 ГПК и след изпратени указания до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в резултат, Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия установителен иск.
По допустимостта Н. установителния иск, съдът намира следното:
Производството по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване Н. заявителя Н. указанията Н. съда по чл.415, ал.1, т.1 ГПК да предяви иска с оглед Н. постъпилото възражение срещу издадената заповед З. изпълнение от длъжника. В случая указанията до заявителя са получени в неговата канцелария Н. 22.10.2019г., настоящата искова молба е подадена Н. 20.11.2019г., видно от товарителница Н. л.1 от делото, поради което е спазен едномесечния преклузивен срок З. предявяване Н. иска и същият е допустим З. разглеждане по същество.
Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповед З. изпълнение е подписан Н. 26.02.2015 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и В.П.Й. /Заемател/ Договор З. паричен заем с №. 6019286. С подписването Н. договора Заемодателят се е задължил да предостави Н. Заемателя парична сума в размер Н. 300.00 лева, представляваща главница и чиста стойност Н. кредита, която сума ответникът се е задължил да ползва и върне З. срок от 10 равни месечни погасителни вноски с размер Н. погасителната вноска от 58.83 лева.
Основанието, Н. което Заявлението и настоящата искова молба са подадени е сключен Рамков договор З. прехвърляне Н. парични задължения (цесия) от 16.11.2010 година и Приложение №. 1/01.04.2016 година между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „А. З. С. Н. В.“ ООД по силата, Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че В.П.Й. е заплатила по заема сумата от 300.00 лева Н. 09.03.2015г., което плащане е Н. 12-ия ден от ползването Н. заема. Вещото лице е отразило, че няма подадено писмено уведомление от заемателя до заемодателя З. предсрочно погасяване Н. задължението. Договорът е изтекъл Н. падежна дата 21.12.2015г. и не е обявяван З. предсрочно изискуем.
След прехвърляне Н. вземането вещото лице поддържа, че ответницата не е погасявала суми към ищеца. Общо дължимата сума от ответника е в размер Н. 288.30 лева, включваща главница от 160.76 лева, договорна лихва в размер Н. 9.65 лева и неустойка от 117.89 лева. Законната лихва З. забава, изчислена до деня Н. продаване Н. заявлението З. издаване заповед З. изпълнение, 30.09.2019г. е в размер Н. 67.01 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението Н. вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 26.02.2015 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София и В.П.Й. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 300.00 (триста) лева е получена от ответника с подписването Н. договора З. заем. Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* е прехвърлило Н. „А. З. С. Н. В.“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От заключението Н. вещото лице Л.З. се установява, че ответницата Н. 12-ия ден от ползването Н. заема е заплатила сумата от 300.00 лева, като с тази сума е погасила 5 бр. месечни погасителни вноски, включващи главница от 139.24 лева, договорна лихва в размер Н. 35.76 лева, неустойка от 110.05 лева и разликата от 5.85 лева, дължима месечна договорна лихва З. м.август от 4.69 лева и неустойка от 1.16 лева. След прехвърляне Н. вземането ответницата не е погасявала никакви суми от задължението си. По делото няма доказателства, от които да е видно, че дължимата главница по сключения договор е изплатена.
В тежест Н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора З. заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане Н. сумата по отпуснатия му паричен заем в размер Н. главницата от 160.76 лева.
По отношение Н. останалите претенции Н. ищеца, същите са основателни по следните съображения:
Видно е от сключения между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София и ответника В.П.Й. договор З. паричен заем, че договорената между страните дата Н. падеж Н. първа погасителна вноска е 26.03.2015 година и падеж Н. последна погасителна вноска е 21.12.2015г. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема –. 35,00 % и годишен процент Н. разходите по заема –. 41,88 %. Договорените лихвени проценти, видно от приложения към делото договор З. паричен заем са индивидуално договорени с ответника.
Съгласно разпоредбата Н. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тежестта З. установяване Н. това обстоятелството, е върху кредитора. В процесния случай ответникът като потребител е имал възможност да влияе върху формирането Н. годишния лихвен процент по заема и върху годишния процент Н. разходите. Същите са съобразени по размер и с действащата законна лихва. Според задължителната съдебна практика Н. ВКС, действително е съглашението З. заплащане Н. възнаградителна лихва само ако тя не надвишава с по-вече от три пъти размера Н. законната лихва З. процесния период. В настоящия случай размерът Н. годишния лихвен процент е 35 %, който не надхвърля с повече от три пъти размера Н. законната лихва. Тази клауза не нарушава принципа З. справедливост.
От заключението Н. вещото лице Л.З. се установява, че размерът Н. дължимата договорна лихва е 9.65 лева.
Н. същото основание, изложено по-горе в мотивите, досежно договорната лихва, се явява основателна и претенцията З. заплащане Н. неустойка. Клаузата от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка е индивидуално уговорена, не съставлява част от предварително изготвен от заемодателя бланков договор, поради което се дължи от заемателя в установения от вещото лице размер от 117.89 лева.
По отношение Н. начислената лихва З. забава, Н. длъжника е начислена такава в размер Н. действащата законна лихва, З. периода от 23.08.2015г. до датата Н. подаване Н. заявлението З. издаване заповед З. изпълнение, 30.09.2019г., като са спазени разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите Н. сключения между страните договор и същата е в размер Н. 67.01 лева.
Ответницата Н. основание чл.7, ал.1 от Договора З. паричен заем дължи и такси в размер Н. 45.00 лева, с които се е съгласила, подписвайки процесния договор.
При този анализ Н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена в претендираните размери, като доказана и основателна.
Съобразно този изход Н. делото и Н. основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати Н. ищеца реализираните разноски в заповедното производство в размер Н. 175.00 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производството в размер Н. 575.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса, 200.00 лева депозит З. вещо лице и 350 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК Н. л.52 от делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването Н. вземане от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес Н. управление: гр.София, б. П. Д. №. 2. о. –. с. Л., ет.2, о. 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. –. Изпълнителни директори към В.П.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо Н. сумата от 160.76 лева –. главница по договор З. паричен заем №. 6019286 от 26.02.2015 година, сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София и В.П.Й., сумата от 9.65 лева договорна лихва З. периода от 23.08.2015г. до 21.12.2015г., сумата от 45.00 лева такса разходи, сумата от 117.89 лева неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение от 23.08.2015г. до 21.12.2015г., сумата от 67.01 лева лихва З. забава 23.08.2015г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение –. 30.09.2019 година до окончателното изплащане Н. вземането, З. което е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение №.1466 от 02.10.2019г. по ч.гр.д.№.2418/2019 година по описа Н. Районен съд –. Монтана, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск З. мораторна лихва З. забава над уважения до пълния предявен размер от 98.41 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес Н. управление: гр.София, б. П. Д. №. 2. о. –. с. Л., ет.2, о. 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. –. Изпълнителни директори сумата от 175.00 лева разноски в заповедното производство и сумата от 575.00 лева –. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: