Решение по дело №257/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 206
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20233400500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Силистра, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Членове:Добринка С. Стоева

НатА. Яс. Жекова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500257 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 89/04.05.23г., постановено по гр.д. № 602/2021г., ТРС е
признал за установено по отношение на Ю. С. С., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: общ. Дулово, с. Чернолик, и А. Б. И., с посочен по
делото адрес: общ. Дулово, с. Чернолик, , че всеки от ищците Ш. А. Д., с ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: общ. Дулово, с. Водно, и С. А. С., с
ЕГН **********, с посочен по делото адрес: общ. Дулово, с. Чернолик, ул.
„Победа” № 16, притежава по 1/6 (една шеста) ид. ч. от правото на
собственост върху:
1. Нива, с идентификатор № 81150.10.53 (осемдесет и една хиляди
сто и петдесет, точка, десет, точка, петдесет и три) по кадастралната карта на
с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, одобрена със Заповед № РД-18-
981/18.04.2018 г. на ИД на
АГКК, с площ от 10 002 кв. м. (десет хиляди и два кв. м.), трета
категория, намираща се в местността „РАЙМАН”, номер по предходен план
010053, при съседни поземлени имоти с идентификатори: № 81150.10.25, №
81150.10.88, № 81150.10.84, № 81150.10.10 и № 81150.10.77 (съгласно Скица
№ 15-1170466-28.10.2021 г., изд. от СГКК - гр. Силистра);
2. Нива, с идентификатор № 81150.36.4 (осемдесет и една хиляди
сто и петдесет, точка, тридесет и шест, точка, четири) по кадастралната карта
1
на с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, одобрена със Заповед № РД-18-
981/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 19 914 кв. м. (деветнадесет
хиляди деветстотин и четиринадесет кв. м.), четвърта категория, намираща се
в местността: „БОСТАНЛЪК”, номер по предходен план: 036004, при
съседни поземлени имоти с идентификатори: № 81150.36.26, № 81150.36.5, №
81150.36.6, № 81150.36.25 и № 81150.36.3 (съгласно Скица № 15¬1170473-
28.10.2021 г., изд. от СГКК - гр. Силистра).
Отхвърлил е като неоснователни исковете за установяване на
собственическите права на всеки от ищците за разликата между уваженият
размер - 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху двата имота и
претендирания такъв - 1/2 ид. ч. от правото на собственост. Осъдил е Ю. С. С.
да за плати на Ш. А. Д. и на С. А. С. по 217,68 лв. - припадащата им се част от
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Осъдил е А. Б. И. да за плати на Ш. А. Д. и на С. А. С. по 217,68 лв. -
припадащата им се част от направените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете. Осъдил е Ш. А. Д. да заплати на Ю. С. С. и на А.
Б. И. по 19,20 лв. - припадащата им се част от направените по делото разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Осъдил е С. А. С. да заплати на Ю.
С. С. и А. Б. И. по 19,20 лв., представляваща припадащата им се част от
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Недоволни от постановеното решение в отхвърлителната част, са
останА. Ш. А. Д. и С. А. С., които чрез процесуалния си представител го
обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е незаконосъобразно в
обжалваната част, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с
което да бъдат уважени предявените искове. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден писмен отговор по тази
жалбата от ответниците по нея, а в с.з. се оспорва.
Недоволни от постановеното решение уважителната част са останА.
Ю. С. С. и А. Б. И., които чрез процесуалния си представител адв. Славова, го
обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е незаконосъобразно в
обжалваната част, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с
което да реши законосъобразно спора по същество. Претендират присъждане
на деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор по техните
жалби, а в с.з. се оспорват.
На 7.06.23г. А. Б. И. също депозира въззивна жалба против решение №
89/04.05.23г., пост. по гр.д. № 602/2021г. по описа на ТРС.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е основателна.
Пред ТРС са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ш. А. Д. и С. А. С. срещу
2
ответниците Ю. С. С. и А. Б. И. за установяване на правото им на
собственост, придобито по наследство от Зекие Ю. Исмаил, върху ниви с
идентификатори № 81150.10.53 и № 81150.36.4 в землището на с. Чернолик.
Ищците твърдят, че процесните ниви са били първоначално
собственост на техния дядо Ю. Молла, като в резултат на сключен Договор за
доброволна делба от 01.10.2003 г. те са поставени в дял на майка им Зекие Ю.
Исмаил, а тя впоследствие ги е прехвърлила на племенника си Ю. С. с
договор за дарение, който е обявен за нищожен с влязло в сила решение на
съда. Всеки от тях претендира по 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху
процесните имоти.
Ответникът Ю. С. С. правил възражение за придобИ.е на имотите в
резултат на осъществено в периода от 18.11.2003 до м. октомври 2021 г.
давностно владение. Същият уточнява, че още от 2003 г. е знаел, че имотите
са негови, като всички лица, които са обработвА. имотите, са ги обработвА.
за него.
В отговор на въпроси, зададени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът
Ю. С. е уточнил, че имотите са били обработвани от баща му (С. С. Ю.) лично
със собствена и наета техника и то още преди да бъдат поделени и съответно
дарени, с убеждението, че те са собственост на ответника и след като
последният е навършил 14 години той също се е включил в обработката им.
Ответникът Айдан Б. И. твърди, че е придобил собствеността върху
процесните имоти по силата на сключения договор за покупко – продажба от
15.07.2021г. /стр.12 от гр.д.№ 552/21г./.
От представеното на стр. 104 от делото Решение № 26/17.05.1999 г. на
ПК - гр. Дулово се установява, че на 17.05.1999 г. на наследниците на Ю. И.
Молла е възстановено правото на собственост върху няколко имота в
землището на с. Чернолик, включително имот № 010024, от който
впоследствие са образувани имот № 010052 и имот № 010053 и имот №
036004.
Към този момент кръгът на наследниците Ю. И. Молла, видно от
представените удостоверения за наследници на стр. 81, 110 и 121, е включвал
съпругата Фатме Еюб Молла, поч. на 25.06.2003 г., като наследственият дял,
получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН е преминал върху децата, които са деца и на
съпруга й, а именно: Зекие Ю. Исмаил (дъщеря) - 1/3 ид. ч., получени на
осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН (майка на ищците); Сами Ю. Ибрям (син) - 1/3 ид.
ч., получени на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН и С. Ю. И. (син) - 1/3 ид. ч., получени на
осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН (баща на свид. С. Ю. и дядо на отв. Ю. С.).
Ищците се легитимират като собственици на имотите по наследство,
останало от майка им Зекие Ю. Исмаил, която е придобила същите по силата
на договор за доброволна делба от 01.10.2003 г., съгласно който в дял на
Зекие Ю. Исмаил са поставени имоти № 010053 и № 036004 по плана на
землището на с. Чернолик (стр. 7 от делото.).
Ответниците оспорват правото на собственост на ищците, сочейки че
те разполагат с титул за собственост (нотариални актове) за процесните
имоти и позовавайки се на придобивна давност.
3
Видно от находящия се стр.4 от приложеното гр. д. № 436/2017
г. на ДРС договор за дарение, на 18.11.2003 г. с този договор, обективиран
в Нотариален акт № 23/18.11.2003 г. на Нотариус № 351 - Константин Костов,
Зекие Ю. Исмаил дарява на отв. Ю. С. собствеността върху имоти № 010053 и
№ 036004.
На 20.07.2017 г. между отв. Ю. С., в качеството му на наемодател и С.
С. Ю., в качеството му на наемател е сключен договор за наем за няколко
имота, включително и процесните два (стр. 42 от делото).
На 29.06.2018 г. между отв. Ю. С., в качеството му на наемодател и С.
С. Ю., в качеството му на наемател е сключен договор за наем за няколко
имота, включително и процесните два (л. 43).
На 01.07.2019 г. между отв. Ю. С., в качеството му на наемодател и С.
С. Ю., в качеството му на наемател е сключен договор за наем за няколко
имота, включително и процесните два (л. 44).
На 01.10.2020 г. между отв. Ю. С., в качеството му на наемодател и С.
С. Ю., в качеството му на наемател е сключен договор за наем за няколко
имота, включително и процесните два (л. 45).
В периода 2007 - 2021 г. имоти № 81150.36.4 и № 81150.10.53 са
заявени за подпомагане пред ДФЗ от през всичките години от С. С. Ю., с
изключение на 2016 и 2017 г., когато са заявени за подпомагане от отв. Ю. С.
(л. 72 и 74).
Свид. С. Ю. (баща на отв. Ю. С.) потвърждава, че е обработвал със
собствена техника процесните имоти „от 20 години” (2001 - 2021 г.). След
това уточнява, че ги работил още като били на дядо му (Ю. И. Молла -
последния е починал през 1993 г.).
Свид. Семра Ю. (майка на отв. Ю. С.) твърди, че обработвА. имотите
от 2000 г. След това твърди, че обработвА. имотите след делбата (2003 г.)
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се
установява, че на 11.07.2017 г. от страна на ищците са предявени искове
срещу ответника Ю. С., по които е постановено Решение № 138/09.08.2018 г.
по гр. д. № 436/2017 г. на ДРС, с което са отхвърлени исковете за
намаляването на дарението, обективирано в Нотариален акт № 23/18.11.2003
г. на Нотариус № 351 - Константин Костов, за установяване на нищожността
на същото и за допускането на делбата на процесните имоти № 010053 и
036004 (л. 91 от с. д.). С Решение № 5/06.01.2020 г. по в. гр. д. № 266/2019 г.
решението на ДРС е обезсилено в частта, касаещо иска за установяване на
нищожността на сделката (тъй като не уточнено основанието, обуславящо
нищожността) й е потвърдено в останалата част. (л. 49 от с. д.).
На 23.01.2020 г. от ищците са предявени искове срещу отв. Ю. С. за
установяване на нищожността на същия договор за дарение, с конкретизирано
основание - липса на съгласие на прехвърлителя - Зекие Ю. Исмаил, като
исковете са отхвърлени с Решение № 260019/20.10.2020 г. по гр. д. № 50/2020
г. на ДРС (стр. 81 от същото дело), но с Решение № 260005/22.01.2021 г. по в.
гр. д. № 421/2020 г. решението на ДРС е отменено и исковете са уважени (стр.
4
20 от същото дело). Касационната жалба срещу решението на окръжния съд е
оставена без разглеждане с Определение № 60517/23.06.2021 г. по гр. д.
№1457/2021 г., IV г. о. на ВКС (л. 26 от с. д.), потвърдено с Определение №
60283/28.09.2021 г., IV г. о. на ВКС (л. 14 от с. д.).
Видно от представените скици (стр. 14 - 17 от гр. д. № 552/2021 г. на
ДРС), след одобряването на кадастралната карта (КК) на землището на с.
Чернолик, на имот № 010053 по плана на землището е отреден
идентификатор № 81150.10.53 по КК, а на имот № 036004 по плана на
землището е отреден идентификатор № 81150.36.4 по КК.
Независимо от обявената нищожност на договора за дарение, на
15.07.2021 г. е подписан договор за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 21/15.07.2021 г. на Нотариус № 351 - Константин Костов,
съгласно който Ю. С. С. продава на А. Б. И. процесните недвижими имоти
(стр. 12 от гр. д. № 552/2021 г. на ДРС).
На 03.11.2021 г. е вписана исковата молба по настоящото
производство (стр. 22 от гр. д. № 552/2021 г. на ДРС).
С определение от 21.09.21г. съдът назначава по свой почин съдебно-
почеркова експертиза за установяване на обстоятелството дА. подписът за
съделител 1 от договора за доброволна делба е на Зекие Ю. Исмаил, като
заключението на ВЛ е, че този подпис не е на Зекие Ю. Исмаил (стр. 114).
Това заключение съответства на това по назначените съдебни
графически експертизи по в. гр. д. № 266/2019 г. на СОС (л. 38 от с. д.) и гр. д.
№ 50/2020 г. на ДРС (л. 65 от с. д.).
Позовавайки се на назначената по делото експертиза, която
установява, че Договорът за доброволна делба от 01.10.2003 г. не е подписан
от единия от съделителите - Зекие Ю. Исмаил, поради което същият е
нищожен поради липсата на съгласие съгл. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД,
което и обуславя нищожността на самата делба поради неучастие на единия
от съделителите съгл. чл. 75, ал. 2 от ЗН, първоинстанционният съд правилно
е направил извод, че сключването на договора не е довело до възникването на
индивидуална собственост върху отделни имоти, предмет на делбата, поради
което всички съсобственици са запазили ид. ч. от правото на собственост
върху имотите, съответстващи на наследствената им квота.
ТРС, съобразявайки, че сключеният на 18.11.2003 г. Договор за
дарение е признат за нищожен, поради което и не е породил правни
последици, правилно е стигнал до извода, че поради тази причина
притежаваните от Зекие Ю. Исмаил по 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху двата процесни имота не са прехвърлени с тази сделка и
имуществените права на Зекие Ю. Исмаил върху тези имоти (1/3 ид. ч.), са
преминА. съгласно представеното удостоверение за наследници (стр. 6 от гр.
д. № 552/2021 г. на ДРС) върху двамата ищци, като всеки от тях е придобил
на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН по 1/2 ид. ч. от правата, или по 1/6 ид. ч.
Във връзка с направеното възражение за придобивна давност от отв.
Ю. С. поради осъществено в периода от 18.11.2003 до м. октомври 2021 г.
давностно владение, настоящата инстанция се солидаризира с извода на ТРС,
5
че предвид основанието на фактическата му власт – съвладение при
наследяване, то той е започнал да владее собствената си идеална част, но да
държи вещта като обща и като държател на идеалните части на останА.те
съсобственици, презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. При тази
хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственика идеалните части на
останА.те съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останА.те съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В случая имотите са останА. съсобствени (с оглед установената според
ТРС нищожност на договорите за делба и дарение), като същите са
обработвани от свид. С. Ю. (син на единия от съделителите - С. Ю. И.), който
твърди, че ги държал за сина си (отв. Ю. С.). Близките родствени отношения
между от свид. С. Ю. и ищците, налагат да бъде манифестирано не само
намерението за своенето на имотите спрямо тях, но и фактът, че имотите се
владеят за отв. Ю. С., който в началото на твърдения период на владението -
2003 г., е бил на 8 години. В тази връзка правилно ТРС не е кредитирал
изслушаните показанията на родителите на ответника С., с оглед близките им
родствени отношения с отв. Ю. С., както и правилно е приел, че показанията
им са непоследователни и не съвпадат по отношение на периода на
обработването на имотите, като бащата на ответника визира периода 2001г. -
2021г., после сочи, че е обработвал имотите към 1993 г., а майката на
ответника сочи като начало на владението първоначално 2000 г., а след това
2003 г.
Също така от показанията на тези свидетели не може да се направи
извод, че те са манифестирА. владението си спрямо останА.те наследници,
като единствената индикация за манифестирането са признанията на ищеца С.
С., че през 2010 - 2011 г. научили за нА.чието на наследствени земи и
сключения от Зекие Ю. Исмаил договор за дарение.
ТРС правилно е съобразил и факта, че владението на отв. Ю. С. е
недобросъвестно, тъй като е придобито въз основа на нищожен договор (т. е.
на правно основание, което не е годно да го направи собственик).
Следователно придобивната давност, която би могла да го направи
собственик съгл. чл. 79, ал. 1 от ЗС е десетгодишна, а тази давност е
прекъсната с предявяването на исковата молба по настоящото дело на
03.11.2021 г. Следователно, ако се установи фактът, че ищците са узнА. за
нА.чието на договора за дарение преди 03.11.2011 г., би могло да се приеме,
че придобивната давност е изтекла за отв. Ю. С. преди завеждането на
исковата молба. В конкретният случай обаче признанието на ищеца С. С.
обхваща периода: 2010 - 2011 г., който не сочи на категорично узнаване за
сключената сделка преди 03.11.2011 г. Доказателствената тежест за
установяването на недобросъвестното владение се носи от ответника, поради
което липсата на конкретика в признанието на ищеца не следва да се тълкува
в негова вреда.
С оглед всичко това правилно ТРС е приел, че остава недоказан факта
на осъщественото от отв. Ю. С. давностно владение и е заключил, че той не е
6
придобил правото на собственост и съответно не е могъл впоследствие да го
прехвърли на отв. А. И., поради което исковете се явяват основателни до
размера на притежаваните от всеки от ответниците имуществени права - по
1/6 ид. ч.
С оглед всичко това ТРС е приел, че остава недоказан факта на
осъщественото от отв. Ю. С. давностно владение и той не е придобил правото
на собственост и съответно не е могъл впоследствие да го прехвърли на отв.
А. И., поради което исковете се явяват основателни до размера на
притежаваните от всеки от ответниците имуществени права - по 1/6 ид. ч.
Според жалбоподателите ТРС неправилно е приложил Тълкувателно
Решение №1/2020г., ОСГТК на ВКС, тъй като констатацията на съда за
нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е
произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За
да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да бъдат
информирани преди устните състезания, че съдът ще разглежда въпроса за
нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка,
като даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и
евентуално да посочат доказателства. Неизпълнявайки това си задължение,
първоинстанционният съд, според жалбоподателите, е допуснал нарушения на
процесуални правила, което е довело до постановяване на незаконосъобразно
решение.
Считат също, че съгл. ТР №1/2020г., ОСГТК на ВКС на практика съдът
е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, само когато установи
пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на дадена сделка,
като същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в
гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва
служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно
доказателства или да дава указания на страните да сочат доказателства. В
случая, съдът, нарушавайки диспозитивното начало, сам — служебно е
назначил експертиза на подписи на Договор за доброволна делба от
01.10.2003г. без да са нА.це основания за това.
С тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д.№1/2020 г.,
ОСГТК, ВКС, се прие по задължителен за всички съдилища в държавата
начин, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е
разяснено, че служебното произнасяне по нищожността е възможно, когато
съдът установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на
сделката, както и от общоизвестни или служебно известни му факти, както е в
случая.
Действително съдът е ограничен от диспозитивното начало в
гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва
служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно
7
доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.
Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за
решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на
съдебното решение и за да бъде спазен принципът на състезателното начало,
страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще
разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на
нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност
да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
Следва да се има предвид обаче, че в настоящия казус страните още в
самото начало на процеса са известени, че на съда му е служебно известен
този факт, релевантен за спора, като същевременно е изискано и приложено
като доказателство по настоящото дело гр.д. № 50/20г. на ДРС, ведно с в.гр.д.
№ 1457/21г. на СОС и гр.д.№ 1457/21г. на ВКС, в кориците на които се
намира почеркова експертиза, даваща заключение, че подписа на
съделителката Зекие Ю. Исмаил в договора за доброволна делба от 01.10.2003
г. не е положен от нея.
Страните в процеса не са възразили по приемането като доказателство
по настоящото дело на тези дела, както и по назначаването на процесната
съдебно-графологическа експертиза по настоящото дело, като преди
назначаването й, в с.з. на 21.09.22г., съдът изрично е уведомил страните за
констатациите си по приложените дела във връзка с почерковата експертиза
за подписа на Зекие Ю. Исмаил в договора за доброволна делба. Също така е
запитал страните дА. имат други доказателствени искания в тази насока.
Предвид всичко това не би могло да се приеме, че страните не са били
предварително уведомени преди устните състезания, че съдът служебно ще
се произнася по вА.дност на този договор за доброволна делба от значение за
гражданскоправния спор Това налага извода, че не е нА.це допуснато
съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила от
ТРС като в мотивите на решението се е произнесъл по нищожността на
договора за доброволна делба, който е от значение за решаване на правния
спор. В този см. и Р № 124/25.10.23г. по гр.д. № 4894/2022г. на ВКС, IV-то
ГО.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че решението на
ДРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, на страните не
следва да се присъждат деловодни разноски, направени пред СОС.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/04.05.23г., постановено по гр.д. №
602/2021г. по описа на ТРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
8
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в
отпуск, решението да бъде вписано с два подписа.



Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9