№ 2505
гр. Варна , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501744 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба от ХРИСТО Г. Г., чрез
адв.З. /ВАК/против Определение № 2459 от 16.06.2021 година, постановено
по гр.дело № 6068 от 2021 година по описа на ВРС, с което е било прекратено
производството по делото, с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК и
евентуално по чл.26 ЗЗД.
В жалбата се излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и не почива
на точното тълкуване на закона.По същество се иска отмяната му и връщане
на делото за продължаване на съдо – производствените действия.
За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните становища,
ВОС съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на ищеца
Г., с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК, а в условията на евентуалност и по
чл.26 ЗЗД, като в исковата си молба жалбоподателя е изложила следните
твърдения:
Той твърди, че по искова молба на ПК „Сотир Костов“ – той самия,
неговата майка и неговия брат, като наследници на Х.Г.С. – съпруг и баща, са
били осъдени да заплатят в полза на ищцовата страна по в.гр.дело №
3569/2020 година на ВОС, всеки един от тях сумата от 2 126.33 лева по повод
извършени от арендатора по Договор за аренда подобрения в имота.
Излага се в исковата молба, че подписа положен в Договора за аренда
1
/вж.л.25/ сключен между техния наследодател Х.С. и ПК „Сотир Костов“, не е
на Х.С..Намира, че е налице престъпно обстоятелство, което е редно да се
установи в производството по чл.124 ал.5 от ГПК.В условията на
евентуалност приема, че претенцията ме следва да се осъществи по реда на
чл.26 от ЗЗД, а именно прогласяването на нищожността на Договора за аренда
от 29.03.2004 година.
Решаващия съд е оставил производството без движение три пъти, като
всеки път е давал конкретни, ясни и най – вече точни указания които са
свързани с наличието на правен интерес, липсата на изтекла давност,
отсъствието на наказателно производство и факта, че въпроса за
действителността / недействителността на Договора за аренда е вече
преклудиран, предвид произнасянето по този въпрос на съдилищата – гр.дело
№ 11 066/2019 година и в.гр.дело № 3569/2020 година.
Със свои молби ищцовата страна е заявила, че наказателно преследване
не е било възбудено, но е настояла, че за нея е налице правен интерес,
предвид разпоредбата на чл.303 ал.1 пр.4 от ГПК.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
В съответствие с разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК иск за установяване
на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато
наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на
някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от
основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и
в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.Тълкуването
на въпросната разпоредба и наличните по делото писмени документи дават
основание да се приеме, че са две предпоставките за това – когато това
обстоятелство е от значение за правоотношението и / или когато се иска
отмяна на влязло в сила решение.Законът е изчерпателен, като е предвидил и
нужните условия за реализиране на този вид искова защита – тогава, когато
наказателно преследване не може да се възбуди и / или наказателно
преследване няма възбудено; когато то е прекратено или когато
извършителя е останал неоткрит.
2
Писмените доказателства по делото сочат, че жалбоподателя не е
ангажирал намесата на Районна прокуратура – град Варна, компетентна да
установи извършителя, и за целта е декларирал това обстоятелство –
(вж.л.42).Наказателно преследване не е било образувано, респективно
спирано или прекратявано.Самия ищец обосновава интереса си от
провеждането на този вид искова защита с намерението да поиска отмяна на
влязло в сила решение, по смисъла на чл.303 ал.1 от ГПК.Преценката дали ще
бъде отменено вече влязло в сила съдебно решение на база на настоящото
произнасяне обаче притежава единствено ВКС на Р България.При всички
положения обаче самата норма на чл.303 изчерпателно посочва условията за
това и конкретно в т.2 на ал.1 от същия текст се сочат неистински документ,
неверни показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е
основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния
представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с
решаването на делото.Всички тези действия е следвало да имат пряк и
непосредствен ефект върху правилността и законосъобразността на
атакувания съдебен акт.
По различно е виждането на настоящия състав, досежно претенцията по
чл.26 от ЗЗД, свързана с прогласяване нищожността на Договора за аренда.В
този случай страните са изложили съображения, че той не е бил подписан от
техния наследодател.Предвид обстоятелството, че самия правен институт
„Нищожност“ не е обвързан със срок и че може да се предяви в отделно
производство, съдът приема, че определението на ВРС се явява
неправилно.Нужно е в тази връзка производството отново да се бъде оставено
без движение, като се изяснят основанията и правния интерес на ищцовата
страна да насочи този иск против ПК „ Сотир Костов“.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2459 от 16.06.2021 година на ВРС, двадесети
състав, постановено по гр.дело № 6068/2021 година, в частта, с която е било
прекратено съдебното производство досежно иска по чл.26 от ЗЗД и ВРЪЩА
3
делото за продължаване на съдо – производствените действия, по отношение
на този иск.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2459 от 16.06.2021 година на ВРС,
двадесети състав, постановено по гр.дело № 6068/2021 година, в частта, с
която е било прекратено производството досежно исковата претенция по
чл.124 ал.5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едноседмичен срок от уведомяването, само в частта, с която е потвърдено
атакуваното определение относно исковата претенция по чл.124 ал.5 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4