Мотиви към присъда по НОХД № 2039/2017 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската градска прокуратура (СГП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство (ДП) № ЗМ 2647/2016 г. по описа на 05 РУ – СДВР,
пр. пр. № 43299/2016
г. по описа на СГП, с което е повдигнала обвинение срещу подс. Г.С.С. за това,
че :
1. На 07.12.2016 г., около 10.00 ч.,
в гр. С., ул. „***“ № 2 – православен
храм „Света С.”, отнел чужди движими вещи - сумата от 10 (десет) лева, от
владението на Е.В.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - с дясната си ръка я натиснал към масата, и деянието е извършено
при условията на опасен рецидив, а именно след като С. е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и след като
е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер и изпълнението на наказанията не е отложено по реда на чл. 66 от НК,
както следва:
- с присъда на СГС по НОХД № 5176/2013 г. в сила от 21.05.2014 г., за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. З, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода”, за срок от три години и шест месеца, при „строг“ режим ;
- с определение на СРС по НОХД № 1545/2012 г., в сила от 27.01.2012 г., с
което е одобрено споразумение за приключване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при „строг“ режим ;
- с определение на СРС по НОХД № 8609/2010 г., в сила от 28.02.2011 г., с
което е одобрено споразумение за приключване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода”,
за срок от шест месеца, при „строг“ режим, като с определение от 12.04.2011 г.
на СРС – НО, 14-ти състав, това наказание е групирано с наложеното по НОХД № 4023/2008 г. и е наложено най-тежкото от
тях – „лишаване от свобода“, в размер на шест месеца, като е приведено в
изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“, в размер на три месеца,
наложено по НОХД № 2953/2005 г. на СГС -
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
С разпореждане на съдията -
докладчик от 10.05.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, по реда на глава двадесет и седма от НПК
и е протекло по реда на тази глава.
В
хода на съдебното производство, пострадалата Е.В.Р., редовно уведомена за
датата и часа на съдебното заседание и за правата си по чл. 76 и чл. 84 от НПК,
не се явява, респективно не се конституира като частен обвинител (ЧО) и/или
граждански ищец (ГИ). Като ГИ не се конституира и юридическото лице, претърпяло
вреди от престъплението – църковен
храм „Света С. – Премъдрост Божия”, също редовно призовано, чрез законния си
представител – предстоятеля протоиерей А. Е.А., уведомен и за правата си по чл.
84 от НПК.
Подс.
Г.С. се защитава от служебно назначен защитник – адв. И.З. – Иванова, САК.
В
съдебното заседание, проведено на 30.05.2017 г., преди започване на съдебното
следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това,
закрепено в разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК, за провеждане на съдебното
следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма
от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След така направеното
искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да
протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на
фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното
производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият,
защитаван от защитник, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тях.
Предвид
така изразеното изрично желание от страна на подсъдимото лице, както и при
наличието на направено от него самопризнанието на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът,
след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, в рамките на съдебното следствие, проведено по
правилата на глава двадесет и седма от НПК, с определение, постановено по реда
на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за същите факти.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс. Г.С..
Изтъква, че деянието на подсъдимия е извършено от него виновно и
противоправният резултат, целен от него, е напълно осъществен. Посочва като
отегчаващи отговорността обстоятелства изключително обремененото съдебно минало
на подсъдимото лице, обстоятелството, че е превърнал извършването на
престъпления в начин на живот, че деянието е осъществено в църковен храм, срещу
лице от женски пол, на възраст от 95 години, в състоянието на наркотична
зависимост, в което сам се е поставил. Заявява, че досега налаганите наказания
на подс. С. не са постигнали целите си и пледира за признаването му за виновен
в извършване на престъпление, съгласно повдигнатото му обвинение. По отношение
на наказанието желае налагането на такова, при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода”, за срок
от девет години, чийто размер, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, да бъде
редуциран с една трета.
Защитата
пледира за справедлива присъда. Желае, с оглед направеното самопризнание и изразеното
съжаление от страна на подсъдимия, да му бъде определено наказание около
средния, предвиден за деянието, за което му е повдигнато обвинение, размер,
което, по силата на чл. 58а от НК, да бъде редуцирано с една трета.
В
правото си на лична защита, подс. С. изразява желание за по-лека присъда.
В
предоставената му последна дума, изразява искрено съжаление за стореното от
него, обяснява го с липсата на пари и желае по-леко наказание.
От фактическа страна
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл.
18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към
повдигнатото обвинение :
Към
07.12.2016 г., св. Е.Р. била на 95 (деветдесет и пет) години. Въпреки
напредналата си възраст, тя помагала на доброволни начала в дейността на
църковен храм „Света С. – Премъдрост Божия”, гр. С.. Редовната ѝ помощ се
състояла в записване на имената на идващите в храма граждани, наречени съгласно
църковния обичай миряни, които изразявали желание да им бъде четена молитва за
здраве. Последните оставяли за това записване, респективно за споменаването на
имената им в молитва за здраве, определена парична сума, която свидетелката
събирала и отчитала на предстоятеля на храма - св. А. А.. Събираните пари от
гражданите (миряните) били собственост на църковния храм.
На
07.12.2016 г., св. Р. отново била в църквата и изпълнявала обичайните си задължения.
Седяла на маса, за да записва имената на желаещите молитва за здраве граждани
(миряни) и да прибира в чекмедже на масата оставяните от тях за това пари.
Около 10.00 ч., в храма влязъл подс. С.. Приближил се в гръб на св. Р. и употребявайки
сила, я натиснал с дясната си ръка към масата, с лявата бръкнал в чекмеджето,
където се държали парите, дадени от гражданите (миряните) и извадил общо десет
лева, в две банкноти от по пет лева. След това, подсъдимият побягнал към изхода
на храма. Св. Р. започнала да вика за помощ и няколко граждани задържали подсъдимото
лице. Св. И.И.останал да пази подс. С. до идването на служителите на МВР, които,
след като дошли, го отвели в сградата на 05
РУ - СДВР.
Към
момента на извършване на деянието, при подс. С. били налице психични и
поведенчески разстройства, следствие на употреба на опиоиди, но тези
разстройства не представлявали същинско психично заболяване и не можели да
бъдат приравнени към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието
.
Подс.
Г.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование,
не работи, неженен, осъждан, с постоянен адрес ***, без адрес на местоживеене,
по негови сведения – на улицата, ЕГН **********.
Същият
е осъждан към момента на деянието, както следва :
- с присъда на СГС по НОХД № 5176/2013 г. в сила от 21.05.2014 г., за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. З, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три години и шест месеца, при „строг“ режим ;
- с определение на СРС по НОХД № 1545/2012 г., в сила от 27.01.2012 г., с
което е одобрено споразумение за приключване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година и шест месеца, при
„строг“ режим ;
-
с определение на СРС по НОХД № 8609/2010
г., в сила от 28.02.2011 г., с което е одобрено споразумение за приключване на
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7 вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, при „строг“
режим, като с определение от 12.04.2011 г. на СРС – НО, 14-ти състав, това
наказание е групирано с наложеното по НОХД
№ 4023/2008 г. и е наложено най-тежкото от тях – „лишаване от свобода“,
в размер на шест месеца, като е приведено в изпълнение и наказанието „лишаване
от свобода“, в размер на три месеца, наложено по НОХД № 2953/2005 г. на СГС.
По доказателствата
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от
подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, закрепени в писмените доказателствени средства, писмените
доказателства и способа на доказване, проверени от съда при постановяване на
определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :
писмени
доказателствени средства и писмени доказателства – протоколите за разпит на
свидетелите Е.В.Р. (л. 80 от досъдебното производство), И.Д.И.(л. 81 – л. 82 от
досъдебното производство),Т.С.Ф. (л. 84 от досъдебното производство) и А. Е.А.
(л. 85 – л. 86 от досъдебното производство), заповед за задържане на лице по
реда на чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (л. 3 от
досъдебното производство), протокол за обиск на задържано лице, по реда на чл.
80 от ЗМВР (л. 4 от досъдебното производство), справка от Министерство на
правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (МП – ГД „ИН”),
относно пребивавания в затвора в гр. С. на подсъдимия (л. 69 от досъдебното
производство), справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 13 – л. 31 от
съдебното производство), справка със снимка от МВР - СДВР – отдел „БДС” (л. 33
от съдебното производство) ; способ
на доказване -
заключение на съдебно – психиатрична и психологична експертиза (СППЕ) (л. 90 –
л. 93 от досъдебното производство).
Съдът намира, че всички писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и способ на доказване по делото
са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото,
като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
В посочената доказателствена съвкупност
не фигурират писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи
на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Съдът
не взе под внимание при преценката си по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК докладни
записки, писма, служебна бележка, постановления на разследващия орган и на
прокуратурата, справки - относно водени досъдебни производства срещу
подсъдимия, от АИС „БДС”, от УИС на ПРБ и др., протоколи за уведомяване на
пострадал от престъпление за правата му, искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, протоколи от проведени съдебни заседания по реда на чл. 64 и на чл. 65 от НПК, молби от подсъдимия до СДВР и до наблюдаващия прокурор, призовки,
декларация на задържано по реда на ЗМВР лице, справки – декларации на вещите
лица, заповед за конвоиране на задържано лице, защото същите касаят хода на
провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него,
респективно са неинформативни относно очертаното с обвинителния акт фактическо
обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото
наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени
и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие
с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което
не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2,
вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства, изводими от свидетелските показания, писмените
доказателствени средства, писмените доказателства заключение на изготвената в
хода на досъдебното производство експертиза, подкрепят еднопосочно и
безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по
разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални
правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. С. изцяло и
несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито
едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да
направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи
се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.
По тези причини, съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От правна страна
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
По
безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс.
С. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК, а именно – грабеж, при условията на опасен рецидив.
От обективна страна, подсъдимият, в
условията на опасен рецидив и в двете му хипотези, на инкриминираните време и
място, използвайки сила спрямо св. Р., ѝ е отнел чужди, а именно на църковен храм
„Света С. – Премъдрост Божия”, движими вещи – десет лева, от владението ѝ, желаейки да ги
присвои противозаконно, т. е. без легитимно правно основание.
Изпълнителното деяние на грабежа го характеризира като
типично усложнено съставно престъпление. То включва в себе си два разнородни,
функционално свързани акта, които поотделно също са престъпни. Единият от тях е
принудата, а другият – кражбата. Първият има функцията да улесни извършването
на втория. Тъй като са взаимосвързани, осъществяват се въз основа на едно
решение и са насочени към една и съща цел, представляват единна, съставна,
усложнена в изпълнително отношение престъпна деятелност, обособена като едно
престъпление.
В конкретния случай, подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на това престъпление, като е консумирал всеки един от
актовете на това сложно присвоително престъпление. Упражнил е принудата върху
св. Р., с цел да ѝ отнеме чужди за него вещи – посочените по-горе пари.
Принудата се е изразила в използване на физическо насилие спрямо свидетелката,
а именно натискането ѝ към масата, на която е седяла. Упражнената от
подс. С. принуда имала съставомерната цел да сломи възможната съпротивата на
св. Р., като по този начин се осигури постигането на целта му за отнемане на чуждото
имущество, което се е и случило. Същевременно, физическата принуда се съпътствала
с действията по намиране и отнемане на чуждите движими вещи – десетте лева,
които били във владение на пострадалото лице. По този начин подсъдимото лице
прекъснало владението на св. Р. върху вещите на църковен храм „Света С. – Премъдрост
Божия” и установило свое,
осъществявайки фактическа власт върху същите. Доказателство за това е и
писменото доказателствено средство – протокола за обиск на задържано по реда на
ЗМВР лице, в процесуалното му качество не на протокол от проведено по реда на
НПК процесуално - следствено действие, съгласно разпоредбата на чл. 127, пр. 1
от НПК, а на документ. Видно от него, инкриминираната сума пари не е намерена в
подсъдимия след извършеното деяние, което сочи, че същият се е разпоредил по неустановен начин с нея.
Това, от своя страна, обективира довършеност на престъпното деяние, независимо,
че подс. С. е бил заловен непосредствено след него.
Също
така, подсъдимият е извършил деянието си, при условията на квалифициращия
съставомерен признак – опасен рецидив, и в двете му хипотези. Конкретно,
настоящото престъпление е извършено от подсъдимото лице, след като е било
осъждано за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
и след като е било осъждано два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва :
- с присъда на СГС по НОХД № 5176/2013 г. в сила от 21.05.2014 г., за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. З, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за която му е наложено наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три години и шест месеца, при „строг“ режим ;
- с определение на СРС по НОХД № 1545/2012 г., в сила от 27.01.2012 г., с
което е одобрено споразумение за приключване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при „строг“ режим ;
-
с определение на СРС по НОХД № 8609/2010
г., в сила от 28.02.2011 г., с което е одобрено споразумение за приключване на
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7 вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, при „строг“
режим, като с определение от 12.04.2011 г. на СРС – НО, 14-ти състав, това
наказание е групирано с наложеното по НОХД
№ 4023/2008 г. и е наложено най-тежкото от тях – „лишаване от свобода“,
в размер на шест месеца, като е приведено в изпълнение и наказанието „лишаване
от свобода“, в размер на три месеца, наложено по НОХД № 2953/2005 г. на СГС.
От
субективна страна, подс. С. е извършил престъплението с пряк умисъл –
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавал
е общественоопасния му характер – засягане на обществените отношения, свързани
с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, както и
тези, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и
да избира поведение, като е целял настъпването на общественоопасните последици
на деянието. Това е било
обективирано в поведението му - отнемане на движими вещи – пари, от пострадалото
лице, посредством прилагане на принуда спрямо него. По този начин е реализирал
намерението си за противозаконно присвояване на тези пари. Интелектуалният
момент е включвал определени представи относно особеностите, както на
физическото въздействието върху пострадалата, така и на вредоносния резултат. Налице е и
допълнителният субективен признак от законния състав на престъплението, а
именно намерението противозаконно да присвои отнетите движими вещи. Предвид
цялостното обективирано поведение на подс. С. се установява, че в неговото
съзнание се е формирала представа, че отнема насилствено чуждите движими вещи
от владението на св. Р., въпреки нейното несъгласие, а това нейно несъгласие би
било преодоляно, само чрез използваната физическа принуда от страна на подсъдимия,
изразяваща се в натискането ѝ надолу към масата.
От
друга страна, подсъдимият несъмнено е съзнавал, че извърша престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК. Тези субективни
факти съдът приема за безспорно доказани, изхождайки и от обстоятелството, че
подс. С. е извършил настоящото престъпление едва два месеца след последното му
освобождаване от затвора в гр. С., където е изтърпявал наложеното му по
НОХД № 5176/2013 г. на СГС наказание „лишаване
от свобода”, в размер на три години и шест месеца, именно за същото
престъпление (грабеж, в условията на опасен рецидив, и в двете му форми) (вж.
справка от МП – ГД „ИН” – л. 69 от досъдебното производство). По този начин е
обхванат от субективна страна и квалифициращият инкриминираното деяние, предмет
на делото, съставомерен елемент „опасен рецидив”.
Поради така установеното и съобразявайки, че по нито
едно от горепосочените наложени наказания не са изтекли повече от пет години от
изтърпяването им, съдът призна подс. С. за виновен в извършването на
престъплението при наличието на квалифициращия признак опасен рецидив, и в
двете му разновидности, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
По наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет до петнадесет години,
като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Настоящият
съдебен състав отчита като смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства относително
младата му възраст, ниската стойност на противозаконно отнетото и искреното
съжаление за извършеното, изразено от него в правото му на последна дума пред
съда.
Същевременно,
индивидуализирайки
конкретното наказание, съдът прецени, че са налице отегчаващи отговорността на
подсъдимото лице обстоятелство, каквито са по-високата по интензитет на
засягане на личността форма на принуда - употреба на сила, извършване на
деянието по отношение на жена, които принципно са сравнително по-уязвими от
мъжете и чиято съпротива обичайно по-лесно се преодолява, и то в силно
напреднала възраст (95 г.), в молитвен храм, както и броя на осъжданията му
извън тези, обуславящи извършеното в условията на „опасен рецидив“. Последното сочи на една завишена степен на
обществена опасност на подсъдимото лице, който трайно извършва престъпления
против собствеността и въпреки многократно налаганите му наказания, нито се е
поправил, нито превъзпитал. Видно е, че дотук налаганите му наказания не са
изиграли желания от законодателя поправителен и възпиращ от бъдеща
инкриминирана дейност ефект.
С оглед установеното, съдът прецени,
че наказанието „лишаване от свобода" следва да се отмери при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно около
средния, предвиден в санкционната част на конкретната материално – правна
наказателна норма размер, с оглед изначално високия минимален законов праг на
наказанието, съотнесен към конкретиката на настоящия случай. Подходящ и
справедлив размер на наказанието, според настоящия съд, се явяват девет години
„лишаване от свобода“. Такъв размер се явява адекватен на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. По този начин подс. С. ще бъде
изолиран за сравнително продължителен период от обществото и ще бъде лишен от
възможността да извършва престъпления. Поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, според този съд, са действително трудно постижими цели, но все пак
в този период компетентните държавни органи ще имат възможност да му
въздействат, вероятно по-интензивно от досегашните му престои в пенитенциарното
заведение, за да се постигне и тази най-важна, измежду визираните в чл. 36 от НК, задача.
Отделно,
така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за
престъпно поведение и в останалите членове на обществото.
Предвид направеното
от подс. С. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието за извършеното
престъпление следва да бъде намалено при спазването на императивните правила на
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК установява юридическо
задължение за съда да определи наказание, ръководейки се от нормите на общата
част на материалния закон, като така определената санкция я редуцира с една трета.
Също така, в ал. 4 на същата правна норма алтернативно е предвидена
възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и
условия за редуциране на наказанието, и за прилагане на чл. 55 от НК, при
положение, че последното е по-благоприятно за дееца. В настоящият случай, съдът
намери, видно от изложеното по-горе, че спрямо подсъдимия не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл.
55 от НК, обуславящи приложението на материално правната разпоредба на чл. 58а,
ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото
бе определено при общите условия на чл. 54 от НК. Предвид изричния регламент на
чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с една трета, а именно
на шест години „лишаване от свобода”. Така наложеното наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
На
основание чл. 59, ал. 1 и и ал. 2 от НК, съдът приспадна от
времето за изтърпяване на наказанието времето, през което подс. С. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително и по реда
на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
един ден „задържане под стража“ и задържане по ЗМВР се зачете за един ден
„лишаване от свобода“.
По разноските
С
оглед признаване на подс. С. за виновен по предявеното му обвинение, на
основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените
по делото разноски, а именно 173.88 лв. (сто седемдесет и три лева и осемдесет
и осем стотинки), направени разноски в хода на досъдебното производство, в
полза на държавата, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет)
лева държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка
на Софийски градски съд.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ......................................