О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../10.06.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр.д. № 20633 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 от ГПК.
Делото
е образувано по предявен от С.С.Г., ЕГН ********** и
ЕТ „Мери -Гергана Георгиева“, ЕИК ********* (заличен към настоящия момент
едноличен търговец), представляван от физическото лице Гергана Иванова
Георгиева, ЕГН **********,*** срещу „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** (с актуално
наименование „Ю.Б.“ АД) отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата от 4725,75
лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2010 г. до
01.06.2015 г. (след допуснатото изменение по реда на чл. 214 от ГПК направено в
о.с.з. от 01.06.2020 г.) върху неизплатената главница от 10 000 лв. по договор
за кредит от 17.07.2006 г., поради настъпила погасителна давност, което вземане
е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 72 по описа за 2018
г. на ЧСИ Станимира Костова – Данова с рег. № 718 на КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2009 г.,
издаден по ч.гр.д. № 16460/2010 г. по описа на ВРС.
Ищците
твърдят, че въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2009 г., издаден по
ч.гр.д. № 16460/2010 г. на ВРС са осъдени да заплатят солидарно на ответника
следните суми по договор за кредит от 17.07.2006 г., а именно: 10000 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2010 г. до окончателно
изплащане на задължението, 470 лв. такси, 1235,32 лв. редовна лихва за периода
от 08.03.2010 г. до 11.10.2010 г. и 1395,97 лв. за разноски по делото. Поддържат,
че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Ю.Б.“ АД срещу тях е
образувано ИД № 72/2018 г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718 в КЧСИ.
Сочат, че с писмо изх. № 2052/07.02.2018 г. са уведомени за изпълнението, като
съгласно изисканата от тях сметка за дълга по ИД към 02.08.2018 г. дължат 10000
лв. главница и 7690,69 лв. лихва за периода 21.10.2010 г. – 09.08.2018 г. Поддържат,
че вземането на ответника за начислената лихва за забава за периода 21.10.2010
г. до 01.06.2015 г., възлизащо в размер на 4725,75 лв., е погасено с изтичането
на общата петгодишна давност. По изложените съображения молят за уважаване на
иска и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че въз основа на процесния
изпълнителен лист първоначално е образувано изпълнително дело № 1108/2010 г. по
описа на ЧСИ Любомир Мавров, прехвърлено впоследствие при ЧСИ Станимира Данова
под № 267/2011 г. поради загуба на правоспособност на първоначалния съдебен
изпълнител, като в молбата за образуване на делото взискателят е направил
искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците (налагане на
запор на МПС, банкови смети и трудово възнаграждение, както и вписване на
възбрана върху недвижими имоти) и на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ
да предприема каквито сметне за необходими изпълнителни действия за събиране на
вземането. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело от
14.12.2010 г. е прекъснала давността за оспореното вземане и отделно в рамките
на изпълнителното производство същата е прекъсвана многократно с извършените по
инициатива на ЧСИ в изпълнение на възложените му правомощия и по изрична молба
на взискателя изпълнителни действия, в т.ч. запор на МПС, наложен на 11.05.2011
г., запор на банкови сметки, наложен на 12.05.2011 г., възбрани върху недвижими
имот, вписани на 09.01.2012 г. и 17.02.2015 г. и запори на трудовите
възнаграждения на длъжниците, наложени на 28.07.2014 г. Счита, че на всяка от
посочените дати давността е прекъсвана и е започвал да тече нов давностен срок,
който не е изтекъл до 09.08.2015 г. Оспорва също и размера на начислената
законна лихва върху главницата за процесния период. Отделно излага, че с
договор за цесия № 5300/1946/21.06.2017 г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлило вземането си
по договора за банков кредит от 17.07.2006 г. на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително
начислената до датата на прехвърлянето законна лихва, респ. кредитор на
процесното вземане към настоящия момент се явява посоченото трето лице.
Като
трето лице – помагач на страната на ответника в производството е конституирано „М.Б.“
ЕАД, ЕИК *********. С нарочно становище дружеството по същество оспорва иска с
твърдения, че погасителна давност за вземането не е текла в хода на
изпълнителните дела предвид постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., отменени
едва занапред от т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. Сочи също, че в хода на
изпълнителните дела давността многократно е била прекъсвана.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С оглед
постъпилия отговор по чл. 131 от ГПК, в който ответникът е изложил
твърдения, че предвид извършената цесия от 17.07.2006 г. вече не е титуляр на
вземането по поцесния изпълнителен лист от 11.11.2009 г., издаден по ч.гр.д. №
16460/2010 г. по описа на ВРС, с разпореждане от 07.11.2018 г. съдът е дал
указания на ищците да посочат изрично кой е актуалният взискател по ИД № 72/2018
г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718 в КЧСИ, като в случай, че
това действително е цесионерът „М.Б.“ ЕАД да
обосноват правния си интерес от водене на делото срещу цедента „Ю.Б.“ АД.
С
уточняваща молба от 26.11.2018 г. ищците са посочили, че кредитор на задължението
продължава да се явява ответникът доколкото като длъжници не са били уведомени
за цесията както от ответника-цедент, така и от упълномощено от него лице.
Впоследствие,
след уважен отвод за местна подсъдност и повдигната препирня от СРС, с
произнасяне на СГС по реда на чл. 122 от ГПК ВРС е определен като местно
компетентен да разглежда делото, което с определение по чл. 140 от ГПК е
насрочено за разглеждане в о.с.з., а като трето-лице помагач на страната на
ответника е конституирано дружеството „М.Б.“ ЕАД, което с нарочно становище сочи,
че е титуляр на процесното вземане към ищците.
В
о.с.з. от 01.06.2020 г. по делото е приет като доказателство препис от ИД № 72/2018
г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718 в КЧСИ, от който се
установява, че то е образувано по молба на ответника „Ю.Б.“ АД, както и че на
18.09.2018 г. дружеството „М.Б.“ ЕАД е конституирано с нарочно разпореждане на
ЧСИ като взискател по делото по реда на чл. 429 от ГПК на основание договор за
цесия на вземането от 21.06.2017 г. (л. 150-167). Към договора е приложено и известие
за доставяне, съобразно което писмото с уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД до
Гергана Иванова Георгиева не е било потърсено от длъжника и същото е върнато, с
пощенско клеймо от 16.11.2017 г.
Отново
от ИД се установява, че с уведомления от 18.09.2018 г., връчени на 04.10.2018
г., чрез проц. им представител по ИД, длъжниците С. и Гергана Георгиеви са
уведомени от ЧСИ за конституирането на новия взискател по делото „М.Б.“ ЕАД.
При така изложеното съдът намира
производството за недопустимо по следните съображения:
Процесуалната
легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването на правото на иск, за
наличието на която съдът следи служебно.
Легитимирани
страни в исковия процес са тези, чиито материални права са засегнати от правния
спор. Последният се индивидуализира чрез спорното материално право, поради
което надлежни страни в исковия процес са притежателят на материалното право и
лицето, чийто права то засяга. В този смисъл липсва правен интерес от
предявяване на иск срещу лице, което е чуждо на правния спор, тъй като в този
случай решението не би имало сила на пресъдено нещо спрямо надлежната страна и
няма да доведе до разрешаване на правния спор.
В
светлината на изложеното, за да се определят надлежните страни по настоящото
производство с правно основание чл. 439 от ГПК следва да се държи сметка за
естеството на специалния отрицателен установителен иск, с предявяването на
който ищецът се домогва да установи, че изпълняемото материално притезание на
взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила, вследствие на новонастъпилите след постановяването
на съдебния акт факти. Следователно надлежни страни по предявения иск с правно
основание чл. 439 от ГПК са длъжникът и кредиторът, който се явява легитимиран
титуляр на материалното вземане.
В случая
независимо от дадените от съда указания с разпореждането от 07.11.2018 г.
ищците са потвърдили, че поддържат иска си срещу първоначалния ответник „Ю.Б.“
АД, който в отговора по чл. 131 от ГПК от 06.11.2018 г. изрично оспорва да е
кредитор на процесното вземане по изпълнителния лист след като още на
21.06.2017 г. сочи да е сключил договор за прехвърлянето му с цесия на „М.Б.“
ЕАД (л. 150-167).
При така
поддържаните от ищците твърдения и с оглед установеното по делото правно положение,
а именно договор за цесия на процесното задължение предхождащ датата на образуване
на настоящото производство срещу цедента по чл. 439 от ГПК – 21.08.2018 г.,
последното се явява лишено от правен интерес и е недопустимо, доколкото резултатът
от него не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера
„М.Б.“ ЕАД, който е станал правоприемник на ответника относно спорното право в
предхождащ завеждането на делото момент, а именно 21.06.2017 г. Респективно в
случая не е налице и хипотезата на чл. 226 от ГПК и производството не би могло
да продължи между първоначалните страни, доколкото спорното право не е
прехвърлено в хода на делото, а преди образуването му.
До
извод за обратното не води доводът на ищците в уточнителната молба от
26.11.2018 г., че именно „Ю.Б.“ АД е надлежен ответник, тъй като не са уведомени
за цесията, поради което спрямо тях тя не е породила действие. Материалната непротивопоставимост на цесията поради липса на уведомление
по чл.99, ал.4 от ЗЗД може да се въведе като възражение по иска срещу цесионера на вземането, но не може да обоснове пасивната
процесуална легитимация на цедента – стар кредитор по иска по чл. 439 от ГПК,
когато той изрично твърди да е прехвърлил вземането си срещу тях преди
завеждане на делото (в този смисъл Определение № 504/18.10.2016 г. на ВКС по
ч.т.д. № 1819/2016г., II т. о.). Несъобщаването на цесията не рефлектира върху дължимостта на материалното вземане по изпълнителния лист
въз основа на който е образувано ИД - то си съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител в рамките на ИД. Така, че ако
длъжникът има воля да погаси задължението ще се освободи от дълга си както
срещу цедента така и срещу цесионера ако плати чрез ЧСИ по изпълнителното дело,
независимо кой от двамата е конституиран формално като взискател
по ИД. Следователно становището на ищците в уточнителната
молба изначално не е годно да обоснове правният им интерес от насочване на иска
срещу цедента на вземането.
На
следващо място включително в о.с.з., ищците не са се възползвали и от
възможността да поискат замяна на страна по реда на чл.228 от ГПК. Напротив искът
е поддържан срещу първоначално посочения ответник. Доколкото пасивната му
процесуална легитимация обаче произтича от твърдяната материалноправна
легитимация, т.е. очертана е от самите ищци и е средство за нейната защита, в
изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 7 от ГПК и съответно с
правото на избор на правна защита съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът следва да
се ограничава в рамките, които страната собствено е поставила. Поради това и
съдът няма задължение да дава указания за насочване на иска срещу надлежната
страна (цесионера), тъй като не се касае за нередовност на исковата молба,
която да подлежи на отстраняване по реда на чл.129 от ГПК.
В
обобщение ищцовата страна не е доказала правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу ответника „Ю.Б.“ АД, а
същият се опровергава и от събраните по делото доказателства, които съдът
преценява с оглед служебното си задължение да следи за допустимостта на
производството. Изложеното налага прекратяването му на основание чл.130 от ГПК.
Независимо,
че производството се прекратява, а ответникът своевременно е направил искане за
присъждане на разноски с отговора на исковата молба, съдът намира, че не са
налице основанията на чл. 78, ал.4 от ГПК за натоварване на ищците със
сторените от ответника съдебно-деловодни разноски. Последното следва от обстоятелството,
че длъжниците са уведомени за цесията датираща от 2017 г. едва след завеждане
на делото (на 04.10.2018 г. от ЧСИ), поради което до този момент субективно са
приемали ответникът като носител на процесното вземане и
логично са предявили исковата си претенция срещу него, макар в отношенията между
страните по самата цесия да е било безспорно, че титуляр на вземането вече е
дружеството „М.Б.“ ЕАД. Тази привидност е била съдадена и поддържана у ищците единствено
поради бездействието на ответника - цедент да изпълни задължението си по чл.
99, ал.4 от ЗЗД и да ги уведоми, че се е разпоредил с вземането си към тях. Така
същият е лишил ищците от възможността да преценят, че е безпредметно да водят иска срещу него, респективно с извънпроцесуалното
си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и не му се следват
разноски при прекратяването на производството (в този смисъл Определение № 98
от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о., Определение № 169 от
26.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о., Определение № 571 от
14.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 558/2010 г., II т.о., Определение № 767 от
5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о.).
Мотивиран
от изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.С.Г., ЕГН **********, и ЕТ „Мери -Гергана Георгиева“, ЕИК
********* (заличен към настоящия момент едноличен търговец), представляван от физическото
лице Гергана Иванова Георгиева, ЕГН **********,*** срещу „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** (с
актуално наименование „Ю.Б.“ АД) отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответника солидарно сумата от 4725,75
лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2010 г. до
01.06.2015 г. върху неизплатената главница от 10 000 лв. по договор за кредит
от 17.07.2006 г., поради настъпила погасителна давност, което вземане е предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 72 по описа за 2018 г. на ЧСИ
Станимира Костова – Данова с рег. № 718 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд
– Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2009 г., издаден
по ч.гр.д. № 16460/2010 г. по описа на ВРС, като недопустимо, на основание чл.
130 от ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: