МОТИВИ/към присъда №17
от 16.04.2018г. по н о х дело №566 от 2017г. по описа на ВРС/
Обвинение
против Й.В.С. *** в това, че на 30.06.2016г. в м. Пулево зарище“ в землището
на гр. Ракитово, е причинила на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б „б“ НК
: В.Б.Б.,*** - на длъжност „работник поддръжка ХМФ“ в „Напоителни системи“ ЕАД,
клон „Тополница“, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда: разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно : разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в разкъсно-контузни рани на главата
в дясната слепоочна област и дясната ушна мида- престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.
I, вр. чл.130, ал.1 НК.
Подсъдимата Й.В.С. се
явява лично и с адв. Б. в с.з. Оспорва обвинението и
фактическата обстановка описана в обвинителния акт.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Й.С. от гр. Велинград на 30.06.2016г. около 15.30 часа спряла с буса си – червен „Форд транзит“ с
рег.№ Ра 3427 ВВ до своите ниви,
намиращи се в землището на гр.Ракитово, в близост до канал „Р З Ракитово,
стопанисван от „Напоителни системи“ ЕАД, клон „ Тополница“. По същото време там
се нмирали свидетелите М.Б.Л. и З.М.Л., които поливали своите насаждения в
собствените им ниви, находящи се в близост до сметището в землището на
гр.Ракитово, до които се намирали и нивите, обработвани от Й.С.. Свидетелите
имали сключен договор за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2016г. След
слизането си от автомобила, подсъдимата
отбила водата от канала и я насочила към нейните ниви. Свидетелят Л.
отишъл при нея да се разберат, но подсъдимата му заявила, че
тя ще полива и свидетелят Л. се обадил на свидетеля Г.В.Д.- ръководител участък
към „Напоителни системи“, уведомил го
и поискал съдействие. След
разговора им, свидетелят Д. се обадил на свидетеля и пострадал В.Б.Б.- работник
поддръжка ХМФ, който отговарял за района на гр.Ракитово и го изпратил на
мястото да вземе отношение по възникналия инцидент, като го предупредил в
случай на проблем да се обади веднага на тел.112, защото между подсъдимата С.,
която не е сключвала договор за напояване 2016г.с дружеството, и представители
на дружеството, били чести. Свидетелят Б. пристигнал с мотопед на мястото на
инцидента около 10 минути след обаждането, където намерил подсъдимата С. да спори със свидетелите –сем.Л.. Свидетелят Б.се опитал да разреши проблема,
но след като разбрал, че няма да може да се разбере с подсъдимата и тъй като
бил предупреден от свидетеля Д., се обадил на тел.112, за да съобщи за
инцидента. Обаждането било регистрирано в 16.02 ч. на 30.06.2016г. Свидетелят Б.
е поискал съдействие от органите на реда за проверка по случая и
съставяне на констативен протокол, като заявил, че ще чака полицията до
табелата, където се намирало и отклонението за нивите. Свидетелят се качил на
мотопеда и тръгнал към шосето. Подсъдимата се качила в автомобила си и го
последвала. Ударила с предницата на автомобила мотопеда, при което от удара свидетелят Б.
политнал и паднал на земята. При падането си ударил главата отстрани на
слепоочието и усещал болки, но не загубил съзнание, станал и се опитал да
задължи подсъдимата С., която вече се
движела с автомобила си на заден ход, до пристигането на полицията. Успял да
отвори предната лява врата, но не успял да спре автомобила. Подсъдимата С. ***,
като по пътя се разминала с изпратения на място полицейски патрул, в който били
свидетелите М.Б. и Т.К.. Извършена е съдебно –медицинска експертиза, която
установява, че пострадалият Б. е получил травматични увреждания – разкъсно-
контузни рани по главата в дясната слепоочна област и дясната ушна мида,
кръвонасядания по главата, лицето в дясно и дясното рамо. От посещенията при
лекар офталмолог се установява, че пострадалият е получил травматични
увреждания в областта на дясното око- контузия на дясната очна ябълка, оток на
клепачите, кръвоизлив под конюнкивата на същото око, посочено е и предхождащо
заболяване- диабетна ретинопатия. Експертизата установява, че описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на действието на твърди, тъпи
предмети като общ механизъм. Те са разположени по долната част на тялото-
главата и дясното рамо, и отговарят добре да са получени при падане на дясната
странична повърхност на тялото. Тези травматични увреждани са причинили на
пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за
период от 10-12 дни. В
съдебно заседание заключението на вещото лице д-р М. е прието от страните като обосновано и компетентно и
не оспорено от подсъдимата и
пълномощника й.
За възприемането на тази фактическа
обстановка, съдът приема и обсъжда в
съвкупност всички събрани поделото гласни
и писмени доказателства, както и без противоречивото, прието заключение
на вещото лице д-р М.. Всички обстоятелства, включени в предмета на доказване в
повдигнатото обвинение, и релевантни за неговата съставомерност, са установени
с валидни, допустими и относими доказателства и доказателствени средства. По
безспорен начин е установено авторството на деянието, дееца Й.С. и виновното й поведение, при ясно установен приложим материален закон и
очертана правна квалификация на деянието. Изградената в обясненията на
самата подсъдима С. защитна теза, че досъдебното производство е проведено
тенденциозно и в нейна вреда, че между буса й
и мотора на пострадалия няма
контакт, че ситуацията е предизвикана от
него- препречил пътя, опитвайки се да предизвика инцидент, но не е успял, защото между
превозните средства няма съприкосновение, след направения анализ на
доказателствената съвкупност, е изцяло несъстоятелна и е в разрез с
доказателствения материал. Съдът намира,
че обвинението е доказано по един
несъмнен от фактическа и правна страна начин, като доказателствата обосновават
както авторството на деянието, така и неговата вина, респ. наказателна
отговорност. Съдът изхожда от спазването на процесуалния принцип за анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съобразен както с неговата достоверност, така и
убедителност на изложените факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Съдът счита, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите М. и З. Л., преки очевидци на инцидента, тъй като те са достоверни с оглед съпоставката им с
останалите доказателства, както и на пострадалото лице Б. до колкото от същите се установяват относими към
изпълнителното деяние фактически обстоятелства и идентични с показанията на
свидетелите М. и З. Л.. Действително от
назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице Д.А. по
отношение на пострадалия Б., се
установява, че същият страда от широфрезна психоза с пристъпи от прогредиентно
протичане и това има за последица нарушение на пълноценното цялостно осмисляне
на ситуацията, осмисляне на собствените действия и ръководенето на постъпките,
което го лишава от възможността да е годен свидетел, и това обстоятелство
следва да бъде безспорно отчетено, но до
колкото между дадените от него показания и тези, които съдът кредитира, няма
разминаване относно фактите, които са от значение за преценка активните действия, довели до причинената в
резултат на тях травма на пострадалия Б., същите следва да се зачетат в тази им
част, като кореспондиращи с останалите такива доказателства. Те са допълващи и
кореспондиращи с показанията на свидетелите М. и З. Л., със заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза и се подкрепят с показания с
производен характер- на отзовалите се на сигнала полицейски служители Б. и К., особено на
свидетеля Б., както и на
свидетеля Д., който е бил непрекъснато информиран за всичко свързано с
инцидента и непосредствено като време на
неговото случване, и отзовал се в
последствие на място, които
показания добре съответстват на възприятията на
останалите свидетели очевидци, кредитирани от съда. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., който не са показания на очевидец, но които установяват възприетите от
него факти от изпълнителното деяние такива, каквито са възприети и от двамата свидетели – М. и З. Л., както и тази – на свидетелите
полицейски служители, отзовали се на място в последващ момент и които са
косвени свидетели, но с показанията си възпроизвеждат възприятията си от
ситуацията в непосредствен момент след нейното случване и се припокриват с тези
на другите свидетели- преки очевидци на случилото се. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля П., които показания не съдържат информация за самия инцидент, но
описват с точна и относима преценка достоверността установени вече факти.
Свидетелките показания са вътрешно безпротиворечиви и взаимно се допълват. В този смисъл и с
оглед изложеното от защитата твърдение за противоречие в
показанията на свидетелите очевидци – М. и З. Л.относно това от коя страна е
бил ударен мотопеда, следва да се
отбележи, че те макар и неидентични, са категорични в едно, че удар е
имало и в следствие на него пострадалият е паднал и получил травматични
увреждания, който факт е от фактическо и правно значение, и различното
възприятие на положението на превозните средства едно спрямо друго, може да
бъде обяснено и от различното положение на самите свидетели в момента на
инцидента, но доколкото това възприятие не променя главния факт, същото не
разколебава събраната доказателствената
съвкупност. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р., който по времето на инцидента е работел за
подсъдимата, тъй
като с тях се установяват факти, които са изолирани и не кореспондират с останалите факти, имащи значение за установяване на
механизма на извършеното деяние.
Показанията на останалите свидетели, кредитирани от съда, са обективни
и вътрешно непротиворечиви, а и същите са и достоверни с оглед съпоставката им
с останалите доказателства, които също
подкрепят фактите и обстоятелствата предмет на тези показания. Така
установеното се допълва от
приетото заключение на вещото лице, основаващо се на проверена
медицинска документация, с което се установяват нараняванията на пострадалия,
вида им, локализация, механизъм на тяхното получаване и съотвестващи
медико-биологични критерии. Установено е, че С. умишлено е ударила с
автомобила си управлявания от пострадалия Б. мотопед в резултат на който удар
той е загубил контрол над управлението, паднал е и се е ударил, като получените
травматични увреждания са довели до
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, за период от две седмици. В подкрепа на тази доказателствена е и
приетото по делото заключение на д-р М., което удостоверява характера и вида на
телесното увреждане, както и механизма на причиняването му, съвпадащ с този, описан
от свидетелите –сем.Л., които са
безпротиворечиви относно възприятието си за удар с автомобила от страна на
подсъдимата на мотопеда, управляван от
пострадалия, неговото падане и причинени травматични увреждания в резултат на
това. Относно наличието на квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.1 от НК- причиняване на телесна повреда на
длъжностно лице, съдът счита, че е точна
и приложима действителната норма от закона на база на установеното качество на
пострадалия Б.. Същият е назначен с
трудов договор, като от възложените му с
длъжностната му характеристика отговорности
се заключава, че изпълнява дейност по пазене на чуждо имущество, т.е
същият е имал качеството на длъжностно лице в момента на посегателството срещу
него в който момент е извършвал действия, произтичащи от служебните му
задължения. Очевидно от доказателствата е, че подсъдимата е знаела, че пострадалият е служител на
дружеството и че се е отзовал във връзка със служебните си задължения и по
повод провокирания от нея спор със свидетелите – сем.Л., както и че бутайки
с автомобила, управлявания от пострадалия мотопед, същият ще загуби равновесие,
ще падне, ще се нарани от падането и ще бъдат причинени травматични увреждания,
като е целяла именно това.
Подсъдимата С. е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни, като с престъплението не са
причинени имуществени вреди.
С оглед на горното
е видно, че подс.Й.С. *** от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по
чл.131 ал.1 т.1 предл.1, във връзка с чл.130 ал.1 от НК,а именно, на
30.06.2016г. в м. Пулево зарище“ в землището на гр. Ракитово, е
причинила на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б „б“ НК : В.Б.Б.,*** - на
длъжност „работник поддръжка ХМФ“ в „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Тополница“,
при изпълнение на службата му, лека телесна повреда: разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно : разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в разкъсно-контузни рани на главата в дясната
слепоочна област и дясната ушна мида, поради което следва да носи наказателна отговорност. Безспорно
са установени авторството на деянието, участието в деятелността на подс.С., виновното
й поведение, както и настъпилите вредоносни последици, както и възприетата по
делото правна квалификация и приложимия материален закон.
Деянието е извършено от
подс.С. при пряк умисъл, тъй като същата
е съзнавала обществено опасния му характер и е искала настъпването на
обществено опасните последици.
При така установените
данни съдът намира, че подс.Й.В.С. *** следва да бъде освободена от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по 131 ал.1 т.1 предл.1, във връзка с чл.130
ал.1 от НК и й се наложи Административно наказание съгласно чл.78а от НК. За
това престъпление съгласно НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и с оглед на императивната норма
на чл.78а от НК следва да й се наложи Адм.наказание и се освободи от
наказателна отговорност. Налице са и останалите изисквания на чл.78а от НК,
като деецът е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни., т.е, с
ниска степен на обществена опасност. Съдът отчита и обстоятелството, че спрямо
подс.С. не е прилаган института на чл.78а от НК и че с престъплението не са
причинени имуществени вреди. На осн.чл.78а
от НК след преценка на имотното и материално състояние на дееца, ниската степен
на обществена опасност на дееца и деянието, и след съобразяване на смекчаващите отговорността
обстоятелства-добри характеристични данни, и липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
съдът счита, че следва да й се наложи
Адм.наказание г л о б а в размер на
1000 лева платими в полза на държавата.
В тежест на подс.С. се
възложиха и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: