Р Е
Ш Е Н
И Е № 637
17.10.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №718 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Н.В.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Станимир Политов,
против Т.М.Х. с ЕГН:********** ***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 04.04.2011г. по
гр.д.№743/2010г. по описа на РС-Хасково за сумата общо от 2902лв., ведно със
законната лихва и разноските за вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване. Срещу нея било образувано изпълнително дело №9/2010г. по описа на
ДСИ-СИС-РС-Хасково от друг взискател. С молба от 04.04.2012г. ответникът се
присъединил като взискател по това изпълнително дело и поискал запор на
трудовото й възнаграждение. Изпълнителното дело било прекратено с постановление
от 11.01.2019г., поради цялостно изплащане на задължението. По отношение на
присъединеното вземане на ответника с изпълнителен лист от 04.04.2011г. по
гр.д.№743/2010г. на РС-Хасково изпълнителното производство било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – непоискване извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Ответникът завел ново изпълнително дело
№20199290400509 и с покана за доброволно изпълнение от 22.03.2019г. на ЧСИ Н.К.на
ищцата бил наложен запор на трудовото възнаграждение, на банковите сметки и
насрочен опис на движими вещи в съсобствения с майка й и сестра й наследствен
апартамент. Счита, че вземането на ответника е погасено по давност. Съгласно
тълкувателно решение №2/2013г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
давността по изпълнителни дела започвала да тече от последното изпълнително
действие. Такова изпълнително действие било поискано с молба от 04.04.2012г.,
т.е. давността изтекла на 04.04.2017г. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи сумите по вземанията му срещу нея по изпълнителен
лист от 04.04.2011г. по гр.д.№743/2010г. по описа на РС-Хасково за главница
2902лв., ведно със законната лихва 2682,71лв. за периода 02.03.2010г. –
22.03.2019г. и разноски 285,38лв., произтичащи от неоснователно обогатяване,
като погасени по давност. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва
така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131
от ГПК, като намира същия за допустим, но неоснователен. Според ответната
страна, в случая вземането се дължи за присъдена издръжка, поради което не е
възможно да бъде погасено по давност. Съгласно чл.115 б.“а“ от ЗЗД давност не
тече между родители и деца. Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че
ответникът не е предприемал действия по образуваното изпълнително дело. Твърди,
че ищцата се укривала, за да осуети събиране на вземанията, както и че е
сезирал РП-Хасково. Освен това многократно ДСИ правил справки за имотното
състояние на ищцата, за регистрирани трудови договори и получавани от нея
трудови възнаграждения. Междувременно ищцата му заплащала на ръка минимални
суми в брой през периода 2015-2016г. Предвид гореизложеното следвало
претенцията на ищцата да се остави без уважение и да се присъдят на ответника
направените по делото разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На 22.03.2019г.
до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Н.К.за вземането
на ответника по изпълнителен лист, издаден на 04.04.2011г. от РС-Хасково.
Приложен е и изпълнителния лист от 04.04.2011г., издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№743/2010г. по описа на РС-Хасково, с който ищцата
в настоящото производство е осъдена на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да заплати
на ответника сумата общо от 2902лв., с която неоснователно се обогатила за
негова сметка, поради неплащане на месечна издръжка на детето М.Т.М. за периода
07.04.2005г. – 23.10.2009г. в размер на 2700лв., както и поради получаване на
парични месечни помощи по ЗСПД за същото през периода 07.04.2005г. –
01.02.2007г. в размер на 202лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.03.2010г. до окончателното изплащане
и направените по делото разноски в размер на 285,38лв., съразмерно на уважената
част от иска. С молба от 04.04.2012г. въз основа на така издадения изпълнителен
лист е поискано присъединяване на Т.Х. към образуваното изпълнително дело
№9/2010г. по описа на ДСИ при РС-Хасково с длъжник Н.Д.. С молба от
11.01.2019г. Н.Д. е поискала прекратяване на изпълнително дело №9/2010г. по
описа на ДСИ-СИС-РС-Хасково, като е посочила, че вземането на М.Т.М. по
изпълнителен лист от 07.12.2009г. за присъдената й издръжка е изцяло изплатено,
а по отношение на вземането на Т.М.Х. по изпълнителен лист от 04.04.2011г. са
налице условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като присъединеният кредитор не
е поискал извършването на изпълнителни действия след 2012г., т.е. повече от две
години. С постановление на ДСИ от 11.01.2019г. е прекратено изпълнителното
производство по изпълнителното дело на основание заповед по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Със същото постановление е вдигнат запора върху трудовото възнаграждение
на длъжника, тъй като същият бил наложен по искане на М.Т.М., за която
задължението за издръжка било изплатено до 10.01.2011г. – датата на навършване
на пълнолетие и тя вече няма качеството на взискател по изпълнителното дело. Видно
от протокол от 28.02.2019г. на ДСИ изпълнителния лист от 04.04.2011г. е върнат
на взискателя срещу разписка. По делото са приложени и молба от 11.01.2010г., с
която М.Т.М. иска образуване на изпълнително дело от ДСИ при РС-Хасково с
длъжник Н.В.Д. въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2009г. за присъдената й
издръжка. Също така с молба от 02.12.2010г. по същото изпълнително дело Т.М.Х.
е поискал да се нареди спиране на Н.В.Д. да излиза извън страната, тъй като
същата можела да се укрие и да не изплати присъдената на детето им издръжка. С
молба от 10.10.2011г. до Районна прокуратура-Хасково Т.М.Х. отново е поискал
налагане на запор за излизане от страната на последната, като заявява, че се е
върнала в България, но продължавала да не плаща никаква издръжка. С
постановление от 21.02.2011г. на РП-Хасково е спряно досъдебно производство
№905/2010г., образувано и водено срещу Н.В.Д. за извършено престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, тъй като същата не е намерена след обявяването й за
общодържавно издирване.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК,
като се иска установяване на недължимост на вземане на ищцата към ответника за
посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен
иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен. Ищцата в
случая се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след постановяване
на съдебното решение по гр.д.№743/2010г. по описа на РС-Хасково. Дали този факт
е настъпил и то когато твърди ищцовата страна подлежи на доказване с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, т.е. това е въпрос по
основателността на предявения иск. Доколкото
ищцата се позовава на новонастъпили факти след постановяване на съдебното
решение и издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се
явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна практика на ВКС.
Изискуемостта
на процесното вземане възниква с влизане в сила на решението, доколкото с
предявяване на иска се прекъсва давността /чл.116 ал.1 б.“б“ от ЗЗД/, след
което започва да тече нова давност. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД, когато
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност винаги е
пет години. В настоящия случай вземането на ответника е установено с влязло в
сила съдебно решение, с което ищцата е осъдена да му заплати сумата общо от
2902лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Ето защо,
следва извода, че от датата на влизане в сила на решението започва да тече нова
петгодишна давност на процесното вземане. Същото е влязло в сила на
16.03.2011г., което се установява от извършеното отбелязване върху съдебния акт.
Съгласно чл.116 ал.1 б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Ето защо, следващото прекъсване на
давността е от 04.04.2012г., когато е подадена молба от Т.Х. за присъединяване
към изп.дело №9/2010г. по описа на СИС при РС-Хасково. Видно от приложеното по
настоящото дело изпълнително дело след присъединяване на ответника като
взискател в изпълнителното производство липсва извършването на други действия
по изпълнението, които да водят до спиране или прекъсване на давността. При
тези данни по делото следва извода, че погасителната давност на вземането на Т.Х.
от Н.Д. е изтекла още на 04.04.2017г. Молбата за образуване на второто
изпълнително дело при ЧСИ Н.К.е подадена на 21.03.2019г., т.е. почти две години
след изтичане на давността на вземането. Неоснователни са възраженията на
ответника, че в случая се касае до вземания за издръжка. По категоричен начин
от писмените доказателства по делото се установява, че вземането на ответника
към ищцата е обезщетение за неоснователно обогатяване, а не за издръжка.
Обстоятелствата, от които произтича неоснователното обогатяване са без значение
в случая, тъй като ищцата не е осъдена да заплаща издръжка на ответника, а е
осъдена точно да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване. Предвид
гореизложените съображения следва извода, че вземането е било погасено по
давност още към момента на подаване на молбата за образуване на второто
изпълнително дело. Както се сочи в т.10 от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС самото
наличие на образувано изпълнително производство не е основание само по себе си
за прекъсване на давността, а следва да се извършват и съответните изпълнителни
действия, като всяко едно от тях е основание за спиране на давностния срок и
започване на нов такъв. Доколкото в настоящия случай не се установи извършено
валидно изпълнително действие, дори образуване на изпълнително дело преди
04.04.2017г., което да е самостоятелно основание да се прекъсне погасителната
давност на основание чл.116 б.“б“ или б.“в“ от ЗЗД, съдът намира че предвидения
петгодишен давностен срок за погасяване на вземането на ответника към ищцата е
изтекъл. Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към ищцата е
погасено по давност, поради което процесната сума не се дължи.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
разноски в размер на 823,40лв., от които 223,40лв. държавна такса и 600лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.Х. с ЕГН:**********
***, че Н.В.Д. с ЕГН:********** ***, не
дължи сумите по вземанията му срещу нея по изпълнителен лист от
04.04.2011г. по гр.д.№743/2010г. по описа на РС-Хасково за главница 2902лв.,
ведно със законната лихва 2682,71лв. за периода 02.03.2010г. – 22.03.2019г. и
разноски 285,38лв., произтичащи от неоснователно обогатяване, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Т.М.Х. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Н.В.Д. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 823,40лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.