Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 7458 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на ЗАД „ОЗК
– З.“ - длъжник по изпълнително дело № 20199210400355 на частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление от 16.04.2019 г.,
с което съдебният изпълнител е присъедил за събиране в изпълнителното
производство допълнителен адвокатски хонорар на взискателя в размер на 36 лева
към вече претендирания такъв от 276 лева.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя хонорар е над минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, прекомерен
е и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Поддържа, че с
оглед извършеното по делото от представителя на взискателя, на последния се
дължи единствено предвиденото в разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., тъй като
други действия не са извършвани. Твърди, че претендирането на адвокатски
хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на
основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Твърди още, че
включването на сумата за адвокатско възнаграждение при определяне на таксата по
т. 26 от Тарифата е неправилно и евентуално иска намаляването й при редуциране
на адвокатското възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“ подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за
неоснователност на същата. Претендира направените в производството разноски.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20199210400355 е изложил
подробни мотиви по обжалваното действие, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
На 08.03.2019 г. по молба с вх. № 05585 на взискателя ЗАД „А.Б.“, подадена чрез адв. А.Б.е образувано процесното изпълнително дело срещу ЗАД „ОЗК – З.“, въз основа на изпълнителен
лист от 07.03.2019
г., издаден от Софийски апелативен съд, с който
длъжникът е осъден да заплати на взискателя главница в размер на 100
лева, ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. до окончателното плащане,
както и разноски от 290 лева. С
молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да изпрати на
длъжника покана за доброволно изпълнение. Взискателят иска и адвокатско
възнаграждение, във връзка с приложени доказателства за платено такова за
образуване и процесуално представителство по изпълнително дело по щета №
0300/14/777/504271 в размер на 240 лева с ДДС. С постановление от 08.03.2019 г.
съдебният изпълнител е присъединил за събиране претендирания адвокатски хонорар
от 240 лева и е постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на
длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.03.2019
г. Поради липса на плащане в срока за доброволно изпълнение, взискателят подава
молба на 12.04.2019 г., с която иска съдебният изпълнител да извърши справка
относно притежаваните от длъжника банкови сметки. С последваща молба от
15.04.2019 г. иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска
банка“ АД, като бъде изпратено запорно съобщение. Претендира и възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 36 лева с вкл. ДДС. Към молбата представя доказателства за платено такова
възнаграждение з апроцесуално представителство по изпълнително дело по щета №
0300/14/777/504271 в размер на 36 лева с ДДС. Съдебният изпълнител изпраща
запорно съобщение, като с постановление от 16.04.2019 г. присъединява за
събиране допълнителния адвокатски хонорар от 36 лева. Това постановление е
съобщено на длъжника на 17.04.2019 г.
При
така установеното, Съдът намира, че жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на
обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти,
процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските
се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в
действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Предвид изложеното следва да се приеме, че на взискателя
се дължи възнаграждение, както по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на авкокатските
възнагражгдения за образуване на изпълнително дело, така и по чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително
дело - 200 лева или
240 лева с ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредбата и за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания дело до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
В конкретния случай при парично вземане под 500 лева, адвокатското
възнаграждение по т. 2 възлиза на сумата от 30 лева /или 36 лева с ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредбата/. Платеното от взискателя
допълнително възнаграждение от 36 лева е
именно в този размер, поради което не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство. Ето защо съдебният изпълнител правилно е определил
като дължими по изпълнителното дело, с постановлението от 16.04.2019 г., допълнителните
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г.
С
обжалваното в настоящето производство постановление не е определяна дължимата
от длъжника пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че включването на сумата за
адвокатско възнаграждение при определяне на таксата по т. 26 от Тарифата е
неправилно. Пропорционалната такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания, съдебният изпълнител
събира и т. нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само
главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради
което доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските
по изпълнението за адвокатско възнаграждение не може да бъде споделен.
Цитираната от жалбоподателя практика не е задължителна за настоящия състав, тъй
като съставлява решение на равен по степен съд, а и противоречи на други актове
в противния смисъл.
Предвид
изложеното жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на производството на взискателя се дължат разноски за настоящето
производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 240
лева с ДДС.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК – З.“ - длъжник по изпълнително дело №
20199210400355 на частен
съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу
постановление от 16.04.2019 г., с което съдебният изпълнител е присъедил за
събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар на
взискателя в размер на 36 лева с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****** да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за настоящето производство в размер на
240 /двеста и четиридесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.