№ 1651
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивникът - ищец Д. В. З., чрез процесуалния си представител, обжалва
решение № 20097397/16.04.2021 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 47130/2020 г., с което са
отхвърлени предявените от нея срещу С.и. към СО обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ, чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 от КТ - за приема за установено, че споразумение №
ССИ20 - РД15 -1401/08.07.2020 г. е недействително в частта по уговорката за 6 -
месечен срок за изпитване в полза на работодателя, за признаване за незаконна Заповед
№ ССИ 20-РД-15-1799/26.08.2020 г. и отмяната й, за възстановяване на ищцата на
заеманата длъжност „главен специалист в Сектор „Обща администрация и
информационно обслужване и деловодство“, Отдел „Административно и
информационно обслужване“ и присъждането на обезщетение за незаконно уволнение
в размер на 6 185 лв. за пълен 6 - месечен период и ищцата е осъдена за разноски в
производството.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства.
Съдът не е обсъдил допълнителното заключение на ССчЕ относно функциите на
ищцата и идентичността на длъжностите „главен специалист“ и „старши инспектор“,
като двете длъжности не са идентични само по отношение на изискуемото за тях
образование - за „главен специалист“ се изисква средно образование, а за „старши
инспектор“ - висше. Поддържа, че неоснователно СРС е приел, че допълнителното
споразумение, от 08.07.2020 г., с което ищцата е назначена на длъжност „главен
1
специалист“ за неопределен срок с 6 - месечен срок за изпитване не е недействително,
на основание чл. 74 КТ. Сочи, че част от длъжностните задължения на двете
длъжности са идентични и тя е имала повече задължения и отговорности на
длъжността „старши инспектор“, която е изпълнявала 12 години, отколкото като
„главен специалист“. Позовава се на нарушения на нормата на чл. 70, ал. 5 КТ. Тъй
като за същата работа ищцата вече е имала срок за изпитване, уговорката за срок в
допълнителното споразумение от 08.07.2020 г. е недействителна и договорът й е
безсрочен. Поради това се поддържа, че незаконосъобразно е прекратен на основание
чл. 71 КТ и искът за отмяна на незаконното уволнение е основателен и следва да бъде
уважен, а ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Сочи, че доколкото не е започнала работа по друг трудов договор, основателен е и иска
по чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение. Моли да се отмени решението, а
исковете да се уважат изцяло. Претендира направените по делото разноски за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ответникът С.и. към СО, чрез представителя си оспорва
жалбата в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Излага съображения, че
жалбата е неоснователна, а решението на СРС е законосъобразно и съобразено с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че са реализирани
условията на чл. 71, ал. 1 КТ за прекратяване на договора. С допълнителното
споразумение от 08.07.2020 г. ищцата се е съгласила на изменение на трудовото си
правоотношение относно заеманата от нея длъжност от „старши инспектор“ на „главен
специалист“ с нов 6 - месечен срок за изпитване за новата длъжност. Поддържа, че
двете длъжности са напълно различни, имат различни трудови задължения, като за
изпълнението им са необходими различни умения, което се установява от приетите по
делото длъжностни характеристики. Излага доводи, че функциите на двете длъжности
и техният характер не са идентични, въпреки някои сходства. Изводите за различният
характер на длъжностите се потвърждават и от заключенията на приетите по делото
ССчЕ, които са съобразени от съда. Поддържа, че доколкото става въпрос за различни
трудови функции, страните са можели да уговорят срок за изпитване за новата
длъжност, поради което клаузата за уговаряне на нов срок за изпитване не противоречи
на императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ. Правилно СРС е приел, че двете
длъжности са различни по своите задължения и характер. За разлика от предходната
заемана от ищцата длъжност, която е с контролно – административни функции,
длъжността „главен специалист“ е с подчертано деловодни функции. Сочи, че
уволнението на ищцата на основание чл. 71 КТ е законосъобразно, както приема и
СРС, поради което моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно постановено. Претендира разноски за въззивното производство.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата, по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери
валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на
неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Решението е
валидно и допустимо постановено.
СРС се произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 74, ал. 1 и 4 от КТ, чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
2
От доказателствата се установява, че ищцата е работила по трудов договор № РД-
15СИ-155/22.02.2009 г. с ответника на длъжността „старши инспектор" със срок за
изпитване в полза на работодателя 6 м. - чл. 70, ал. 1 от КТ. Не е спорно, че този договор е
бил превърнат в безсрочен.
С допълнително споразумение № ССИ 20-РД15-1401/08.07.2020 г. към основния
трудов договор, трудовото правоотношение е било изменено, считано от 13.07.2020 г., като
ищцата е приела да изпълнява длъжността „главен специалист в Сектор „Обща
администрация и информационно обслужване и деловодство“, Отдел „Административно и
информационно обслужване“ по безсрочен договор, със срок за изпитване в полза на
работодателя 6 м. - чл. 70, ал. 1 от КТ.
Безспорно между страните е, че преди изтичането на срока за изпитване, със Заповед
№ ССИ 20-РД-15-1799/26.08.2020 г., връчена на ищцата на 01.09.2020 г., трудовото й
правоотношение по длъжността „главен специалист" е било прекратено без предизвестие на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ - при упражнено право от страна на работодателя в
изпитателния срок.
По съществото на спора и при така установените факти, като съобрази
възраженията на страните във въззивното производство, настоящият състав намира
следното :
По исковете за по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 74, ал. 1 и 4 КТ – за признаване за
установено, че споразумение № ССИ20 - РД15 -1401/08.07.2020 г. е изцяло
недействително или, при евентуалност, е недействително в частта по уговорката за 6 -
месечен срок за изпитване в полза на работодателя, съдът намира следното :
На първо място въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
признаването, че споразумението е без срок за изпитване е факт с прано значение за
първия иск и не съставлява различен от предявения иск за недействителност на
договора или клаузата от договора.
Като съобразят исканията в исковата молба и нейният петитум, съдът намира, че
ищцата е искала да се обяви за изцяло недействително допълнителното споразумение №
ССИ 20 - РД15 -1401/08.07.2020 г., с което е изменен трудовия договор относно заеманата от
нея длъжност от „старши инспектор“ на „главен специалист“, а при условията на
евентуалност е искала да се признае за недействително само клаузата за срока на изпитване
за новата длъжност „главен специалист“.
Съгласно императивното правило на чл. 70, ал. 5 КТ е недопустимо за една и
съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие да се
сключва трудов договор със срок за изпитване повече от веднъж.
В случая с атакуваното допълнително споразумение страните са постигнали
съгласие ищцата да бъде преназначена от длъжността „старши инспектор“ на
длъжността „главен специалист“, за която в споразумението е включен нов срок за
изпитване от 6 месеца.
При съпоставка на длъжностните характеристики на двете трудови функции се
установява, че с изменението на трудовото правоотношение между страните
действително е променена и трудовата функция на служителката - не само формално,
чрез промяна наименованието на длъжността, но и чрез реално въвеждане на нови и
изцяло различни от вменените до този момент задължения за изпълняваната работа.
Видно от неоспорените длъжностни характеристики, приети пред СРС, за
длъжността „главен специалист" и „старши инспектор“, двете длъжности се различават
по своето съдържание и вменените им трудови функции.
3
За длъжността „старши инспектор" са предвидени трудови задължения свързани
с извършване на проверки на място, извън сградата на работодателя, като се следи за
изпълнението на конкретни договори и нормативни изисквания от контрагентите,
гражданите и юридическите лица, установяват се нарушения, налагат се съответни
глоби. Образованието за тази длъжност е бакалавър, и тя е пряко подчинена на
Районния инспекторат, като взаимодейства с всички институции и районни
администрации – РИОСВ, РПУ, РВМС, СРИОКОЗ и т. н. Видно от характеристиката
основните трудови задължения и функции на тази длъжност са изцяло контролни.
Втората длъжност на „главния специалист", на която ищцата е преназначена с
атакуваното от нея допълнително споразумение и от която е уволнена, изисква трудови
задължения по водене на съответните деловодни архиви, включително електронни
такива, в рамките на сградата на работодателя. Задълженията и функциите на таи
длъжност са свързани с водене на отчетност, картотеки, съхраняване, достъп и
обработка на лични данни, получаване и обработка на информация по електронен път
и т. н. Длъжността е подчинена на началник сектор „Обща администрация,
информационно обслужване и деловодство“ и началник отдел „Административно и
информационно обслужване“ и е изцяло изпълнителска. За изпълнението и е
достатъчно средно образование.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че длъжността, на която ищцата
преназначена с атакуваното споразумение към трудовия си договор, а впоследствие е
уволнена от нея, има деловодни функции и изисква компютърна грамотност на ниво
съответната операционна система.
Посочените характеристики на двете длъжности сочат, че новата длъжност се
различава съществено от предходната длъжност „старши инспектор“, която има
подчертано контролно - административни функции. Обстоятелството, че за новата
длъжност се изисква по – ниска степен на образование, не променя направения извод, а
е по – скоро в негова подкрепа.
Не следва различен извод и от приетите пред СРС основна и повторна ССчЕ.
Според вещото лице длъжността „старши инспектор“ извършва основно контролни
функции в областта на общинската инфраструктура, докато длъжността „главен
специалист“ извършва основно изпълнителски функции в областта на общинската
администрация - техническа обработка и отчетност в областта на деловодството.
Според експертизите двете длъжности се различават по същество според
изпълняваните от тях трудови функции.
При така обсъдените данни, въззивният състав като цяло споделя решаващият
извод на СРС, че с изменението на трудовото правоотношение чрез назначаване на
ищцата на длъжност „главен специалист“ е осъществена реална промяна във
възложените й трудови функции. При това не е била налице пречка, по смисъла на чл.
70, ал. 5 КТ, да се включи нова клауза със срок за изпитване в атакуваното
допълнителното споразумение.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че уговарянето на 6 - месечен срок
за изпитване в полза на работодателя, със споразумението № ССИ20-РД15-
1401/08.07.2020 г., не противоречи на чл. 70, ал. 5 от КТ. Страната, в чиято полза е
уговорен срокът може да прекрати правоотношението преди изтичането му, като не
дължи мотиви или предизвестие за прекратяването на договора.
Само за пълнота следва да се отбележи, че обявяването на недействителността,
пълна или частична, на трудовия договор има действие за в бъдеще – дори да бъде
4
обявена, недействителността по чл. 74 КТ тя няма ректроактивно действие, а важи само
занапред, т. е. след влизане в сила на акта на съда. При добросъвестност на работникът
или служителят при сключването на трудовия договор до обявяването на
недействителността по съдебен ред (чрез иск или възражение) поражда правни
последици фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ. Правните последици, породени от законно
установената фикция се отнасят до реализирането на правата и задълженията по
трудовия договор, чиято недействителност може да има различен обхват, съответно да
бъде пълна или частична.
Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за
недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при
сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на
неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Следва
да се отбележи също така, че работникът е добросъвестен, когато не знае
опорочаващите договора или съответната клауза на договора факти, но не и когато се
позовава на незнанието на закона. (в този смисъл последователната практика,
обективирана в решение № 147 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 5534/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, решение № 42 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 3042/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
решение № 255 от 13.11.2014 г. по гр. д. № 5893/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.)
Следователно, дори да се установи недействителност, обхващаща клауза на
трудов договор по чл. 70, ал. 1 КТ, действието на фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ (ако са
налице предпоставките за приложението й) дава възможност на работодателя да
упражни правото си да прекрати трудовия договор в срока за изпитване, понеже
трудовото правоотношение се приеме за валидно до обявяване на недействителността
му, по смисъла на посочената фикция. (в този смисъл е и решението по гр. дело №
4848/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС).
При тези мотиви въззивният състав споделя крайните изводи на СРС, че не е
нарушено императивното изискване на чл. 70, ал. 5 КТ с включването на нов срок за
изпитване. Поради това нито целият договор, нито клаузата със срок за изпитване са
недействителни на това основание.
Следователно както главния, така и евентуалния иск по чл. 74, ал. 1 и 4 КТ са
неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ : В производството по
оспорване на законността на уволнението в тежест на работодателя е да установи
наличието на посоченото от него основание за прекратяване на договора, както и
законосъобразността на това прекратяване.
Предвид изложените по – горе съображения, обосновани са и изводите за
прекратяване на трудовото правоотношение в 6 - месечния срок по чл. 70, ал. 1 КТ от
страната, в чиято полза е уговорен същия срок, при спазване изискванията на чл. 71, ал. 1
КТ. Както се посочи, при прилагане на това основание за прекратяване на договора,
страната, в чиято полза е уговорен срокът, не дължи мотиви или предизвестие за
прекратяване на договора. Достатъчно условия за законност на уволнението е, договорът да
е прекратен в уговорения срок за изпитване и преди неговото изтичане. В процесния случаи
това условие е спазено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и законосъобразно е
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ. Уважаването на исковете е обусловено от признаване уволнението за незаконно и
от неговата отмяна. Доколкото с решението няма да се постигне този резултат -
обективно съединените искове са неоснователни и също подлежат на отхвърляне.
5
Решението на СРС, с което исковете са отхвърлени, е съобразено с нормите на КТ и
следва да се потвърди и в тази част.
Тъй като изводите на двете инстанции като цяло съвпадат, обжалваното решение
е законосъобразно постановено - не са допуснати твърдените във въззивната жалба
нарушения на материалния и процесуален закон. Решението следва да се потвърди,
както е постановено. Предвид изхода от спора, същият извод се налага и по отношение
на присъдените с решението разноски в полза на ответника за пред СРС.
По разноските за СГС : С оглед изхода на делото право на разноски за
въззивното производство има въззиваемата страна - ответника. В полза на ответника
съдът присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20097397/16.04.2021 г. на СРС, 78 с - в,
по гр. д. № 47130/2020 г.
ОСЪЖДА Д. В. З., ЕГН: **********, съд. адрес по делото : гр. София, ул. „****,
чрез адв. М. да заплати на ответника С.и. към Столична Община, ЕИК: ****, адр. гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при условията на 280, ал. 1 ГПК пред ВКС,
в едномесечен срок от получаването на съобщението от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6