О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ , 20.10.2017г.
, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесети октомври, две
хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД №1232
по описа за 2017 година на ВОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Постъпила е жалба от Г.И.Г. срещу
постановление на ВОП от 19.09.2017г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 486/2016г. по описа на ОД
на МВР- Варна, водено срещу неизвестен извършител по чл.213а, ал.3 т.5 и т.6
във вр. с ал.1 от НК. В жалбата се сочи, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Навеждат се доводи, че направените
в същото изводи не кореспондират с фактическата обстановка, която според
жалбоподателя не била изяснена. Бланкетно се сочи, че
не били извършени всички необходими действия за събиране и оценка на
доказателствения материал и разкриване на обективната истина по делото. Изтъква
се, че в постановлението липсват мотиви, както и подробен анализ на наличните доказателства и преценка на
тяхната тежест, като същите са тълкувани превратно. По изложените съображения
моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и даде задължителни указания относно прилагането на закона и
ангажирането на наказателната отговорност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: ДП № 486/2016г. по описа на ОД на МВР-Варна е образувано за престъпление
по чл.213а, ал.3 т.5 и т.6 във вр. с ал.1 от НК, като по същото няма повдигнато обвинение
срещу конкретно лице. По делото са проведени множество процесуално-следствени
действия, насочени към установяване на
обективната истина по делото, като в хода на разследването е установено
следното: Св. Г. Г. бил управител на
„Реал Асистънс Мениджмънт“ ООД, което на 01.02.2011г.
като изпълнител сключило договор за извършване на СМР със „Си Би Ей- Груп“ ООД-
възложител. Последното не разполагало с финансови средства, поради което не
изпълнявало задълженията си по договора, поради което от страна на
управляваното от св. Г. дружество били изпратени покани за изпълнение. „Си Би Ей- Груп“ ООД нямало възможност за
финансиране на СМР, но дало съгласие „Реал Асистънс
Мениджмънт“ ООД да извърши такива в южната част на парцела. Договорът между
двете дружества бил прекратен на основание чл.8т.3 от същия, като за
уговорената неустойка в размер на 1 310 000 лева по него била
постигната спогодба, с която същата се признавала от „Си Би Ей- Груп“ ООД и
като гаранция за плащането й от дружеството била издадена от запис на заповед с
падеж на 05.10.2012г. Плащане не последвало, а „Си Би Ей- Груп“ ООД изпаднало в
неплатежоспособност и започнало производство по несъстоятелност, като
управляваното от св. Г. дружество било един от кредиторите му.
На 13.12.2016г. св. Г. получил обаждане от
номер, за който не знаел на кого принадлежи. Отговорил на обаждането и разбрал,
че разговаря с лице на име Ваня Кънева. Тя му обяснила от къде получила номера
му и поискала да се срещне с него, като според нея темата щяла да бъде
интересна за него. Брат му потвърдил заявеното от нея, че той е предоставил
телефонния му номер. Г. отново й позвънил, за да разбере каква е интересната
тема, но същата му отвърнала, че разговорът не е за по телефон, след което се
уговорили да се видят до „Фул Макс“ Център – Варна, в
близост до хотел „Тюлип“. При срещата им св. Кънева
обяснила на Г., че имала интерес към недвижим имот на „Си Би Ей- Груп“ ООД, както и че
представлявала неофициално друг кредитор. Започнала да убеждавала същия да даде
пълномощно от неговото дружество на дружество, което представлявала Кънева,
като последното щяло да гласува от името на Г. на общото събрание на
кредиторите на „Си Би Ей- Груп“ ООД.
Целта била имуществото на последното да бъде разпределяно на части, а не на
цяло. Г. попитал Кънева
в качеството си на каква разговаря с него, при което тя му обяснила, че работи
в НАП – Варна, била наясно с неговия бизнес и ако не искал неприятности
трябвало да му съдейства. Също така му обяснила, че била запозната с финансовия
отчет на дружеството през периода на действие на договора, че имало нарушения,
тъй като този договор не бил осчетоводен. Св. Г. й заявил, че ще помисли и поискал три дни, за
да й даде отговор. При новата среща между тях, Г. разбрал, че целта била
събиране на определен процент от вземанията на няколко кредитори, които да
вземат самостоятелно решения вместо останалите кредитори. Тъй като вземането на
Г. не било гарантирано, той отговорил на Кънева, че няма да й съдейства и че
по- скоро бил склонен да забрави за вземането си. Въпреки това обещал на Кънева
да проведат отново разговор. При последния им разговор, той категорично отказал
да й съдейства, при което получил от Кънева заплаха, че ще му се случат
неприятности, без да уточнява от какво естество. Обяснила на Г. още, че ще
постигне своето чрез друг кредитор- „Живата вода“, които щели да бъдат по- сговорчиви
като видели какво се било случило с него.
Това бил последният им разговор,
но на дружеството на Г. била извършена данъчна проверка, която не установила
нарушения, както и бил подаден анонимен сигнал в ОД на МВР- Варна за извършени
данъчни престъпления от него. Св. Георгиева предположил, че автор на тези
сигнали била Кънева, което се потвърждава и от нейните показания.
Св.
Кънева провела разговори и със свидетелките К. Димитрова и майка й Е.
Карагьозова, представители на „Живата вода“ ООД, като се опитала да ги убеди да
упълномощят адвокати на кредиторите, чиито интереси тя представлявала.
Свидетелките не се съгласили, като по отношение на тях сочат, че не били
отправяни заплахи от нейна страна. От доказателствата по делото се установява,
че към този момент св. Кънева е била отстранена от работа, както и че същата е
провеждала телефонни разговори с Г..
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство се разпростира само върху
законосъобразното осъществяване на правомощията по чл. 243, ал. 1 НПК, които в
рамките на приключилото разследване се ограничават до оценката на
конкретизираното по време, място и начин на извършване деяние, както и до
точната индивидуализация на дееца. Съдебният контрол за законосъобразност
трябва да се вмести точно
в тези граници.
Съдът намира, че водещият разследването
орган е извършил всички възможни действия по разследването, насочени към
разкриване на обективната истина по делото, като е направил правилния извод, че
в наличните доказателства не се съдържат данни за извършено престъпление по чл.213а
ал.3 т.5 и т.6 във вр. с ал.1 от НК. Видно е от приетото за установено, че е даден кредит на
доверие на показанията на св. Г., тъй като същите кореспондират и със заявеното
от св. Кънева, че са били водени между тях разговори и провеждани срещи именно
по повод участието в общото събрание на кредиторите. Последната отрича да е
отправяла към Г. заплахи, но подала сигнал срещу него в НАП и Икономическа
полиция. Това е станало, видно от приложения такъв до НАП- Варна на
27.12.2016г., когато Г. й е отказал съдействие, а не преди това, което е в
подкрепа версията на Г.. В депозираната жалба не се конкретизира кои са
доказателствата, които не са били събрани от разследващия орган и кои факти са
били погрешно интерпретирани, като съдът намира, че въз основа на установените
по делото факти, от държавното обвинение са били направени правилни правни
изводи. За съставомерността на деянието по чл.213а от НК, е необходимо деецът да е употребил заплашване, застрашаване с бъдещо
деяние, което би се отразило неблагоприятно върху пострадалия или негови
близки, като средствата, с които деецът предизвиква страх са изчерпателно
посочени в нормата на ал.1 на чл.213а от НК. В случая упражнената спрямо Г.
заплаха не е съдържала заплаха с насилие / физическо/, разгласяване на позорящи
обстоятелства или друго противозаконно действие с тежки последици. При
последното действието може да бъде насочено
срещу личността и субективни права, които имат имуществен характер. Като такова не би могло да бъде възприето
обаче заявеното от Кънева, че договорът между представляваното от Г. дружество
и „Си Би Ей- Груп“ ООД не бил отразен
счетоводно и това било нарушение. Горното не представлява заплаха с
противозаконно действие с тежки последици, тъй като евентуалната проверка би се
осъществила от държавен орган и то по спазването на законодателството. От
доказателствата по делото не се установява и да е било налице заплашване с
увреждане на имуществото, тъй като в дадения случай св. Кънева е заявила, че на
св. Г. ще се случат неприятни неща, без да ги конкретизира, а в другия случай
са изтъкнати допуснати нарушения по
водене на счетоводството от страна на дружеството на пострадалия, които макар и
при бъдеща проверка да могат да доведат до санкционирането му и намаляване на
активите на същото, то това няма да е
вследствие на активно поведение, изразяващо се в противозаконно действие от
страна на св. Кънева. Действително заплахата дори и сама по себе си да е
правомерна, в случая- съобщаването на компетентните органи за допуснати от св. Г. нарушения по
водене на счетоводството, то противозаконно се явява използването на такова
заплашване, защото се извършва с цел да се мотивира пострадалия да се разпореди
със свое право. / В този смисъл решение № 94 от 17.02.1975г. по н.д.№
46/1975г., I н. о. / В нормата на чл. 213а,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК обаче са изчерпателно
посочени формите, в които би могло да се изрази това заплашване. Предвид
горното, съдът намира, че изводът на ВОП за липса на престъпление по чл.213а,
ал.3 т.5 и т.6 от НК е правилен. В случая не би могло да се приеме, че е налице
и принуда по смисъла на чл.143 от НК, тъй като това престъпление е резултатно,
като действията на дееца следва да са насочени към личността на пострадалия, а
не към имуществото му с оглед и на систематичното й място в НК-
„Престъпления против личността“. В този
смисъл и не биха могли да бъдат възприети като опит по чл.143 от НК неясно
отправените според св. Г. заплахи, че ще му се случат неприятни неща и че ще пострада, тъй като не става ясно
срещу имущество или срещу личността му са били насочени. Горното е от значение
с оглед обстоятелството, че престъплението по чл.213а от НК е такова,
охраняващо собствеността и имуществени права на пострадалия, докато при
престъплението по чл.143 от НК неправомерните действия са спрямо личността на
пострадалия.
Предвид горното, съдът
намира, че постановлението на ВОП следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето
защо и на основание чл.243ал.5т.1 от НПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ВОП от 19.09.2017г.
за
прекратяване на наказателното производство ДП № 486/2017г. по описа на ОД на МВР- водено за престъпление
по чл.213а, ал.3 т. 5 и т.6 от НК във вр. с ал.1 от НК.
Определението може да се обжалва и
протестира пред ВОС в 7-дневен срок от съобщаването му на ВОП и Г.Г.,***.
СЪДИЯ: