Решение по дело №30/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 45

 

Гр. Разград, 14 април 2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                     МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №30 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна   срещу Решение №392/30.10.2020г., постановено по АНД №489/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 521325 – F552297/ 01.07.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Селект“ ЕООД, гр.Разград за нарушение на чл. 39, ал. 1 във вр. с § 21, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18, Наредбата) на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена  санкция в размер на 500 лв.

Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по нея.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като споделя изводите на районния съд, че процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните по делото доказателства сочат, че срещу „Селект“ ЕООД, гр. Разград е съставен АУАН № F552297/09.06.2020г. за това, че при извършена проверка на 05.06.2020 г. в търговския обект, находящ се в гр.Разград, стопанисван от дружеството, данъчните служители са установили, че за 04.06.2020г. при извършени продажби на стойност 32,00 лв. всяка една от тях, в края на деня касовият апарат не е приключен с извеждане на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на въведеното в експлоатация фискално устройство. При тези данни е прието, че дружеството е извършило нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с § 21, ал. 2 от ПЗР на същата наредба. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и при идентично описание на нарушението от фактическа и правна страна, с процесното НП на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на уличеното юридическо лице е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С решението си Разградският районен съд е отменил това НП, като в мотивите си е приел, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението го определят като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените от него съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Безспорно и в случаите, когато се ангажира имуществената отговорност на едноличен търговец (ЕТ) или юридическо лица (ЮЛ) по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, също се дължи преценка дали деянието не съставлява маловажен случай. Цитираната разпоредба предвижда, че налагането на имуществената санкция се извършва по реда на ЗАНН, доколкото не е предвиден специален ред. Това предполага, че при налагане на имуществена санкция на юридически лица следва да се изпълни цялото производство по ЗАНН като се приложат и правилата за определяне на наказанието, разписани в чл. 27- чл. 29 от него, включително да се извърши и преценка за маловажност на конкретното нарушение. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и при липсата на регламентирано изключение както в общия закон (ЗАНН), така и в специалния закон (ЗДДС) тя намира приложение във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение, независимо кой е субектът на административнонаказателната отговорност, независимо за нарушения на кой закон или кодекс се отнася, както и независимо дали те са резултатни или формални нарушения, стига да са налице законовите предпоставки за това.

Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези. В казуса, характерът и видът на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, данните за наказаното дружество сочат, че се касае за инцидентен случай, с незначителна степен на обществена опасност. С оглед на това правилно и обосновано въззивният съд е приел, че конкретното деяние съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Наред с това съдът намира за необходимо да посочи, че липсват категорични доказателства, които да установяват съставомерност на деянието. Посочената от наказващия орган разпоредба на § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредба № Н-18 не въвежда абсолютно и императивно задължение на лицата да отпечатват дневни отчети. Според нея до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 от наредбата, но не по-късно от 31.07.2020 г.( в относимата редакция), лицето е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Следователно законодателят е предвидил два алтернативни способа за отчитане на извършените от търговеца дневни продажби в брой, нулиране на касата и записване на продажбите от деня в историята на фискалната памет: 1) посредством фискално устройство, което отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18; или 2) чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С привеждане на въведеното в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, търговецът се освобождава от задължението да отпечатва дневен финансов отчет, но не защото е отпаднало изискването за отчитане на финансовите операции, а защото коригираната версия на фърмуера осигурява автоматично изпълнение на това изискване, като генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. От данните по делото се установява, че ползваното в обекта фискално устройство е въведеното в експлоатация на 14.05.2020г., т.е.  след предоставения от наредбата срок, в  който търговците са длъжни да приведат дейността си в съответствие с нейните изисквания. Наказващият орган не твърди и не е ангажира доказателства, които да установяват, че ползваното ФУ не отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н- 18. С оглед на това не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че наказаното юридическо лице е било длъжно да отпечатва дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №392/30.10.2020г., постановено по АНД №489/2020г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

            ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                 2./п/