№ 413
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С.М. Д. срещу
решение № 262432/ 08.04.2021г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д.
№ 5989/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 26 000 лв. до пълния предявен размер от 40
000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „ЗАД
Даллбог: Живот и здраве“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1
от КЗ за сумата над 13 000 лв. до сумата от 26 000лв., присъдена като
обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 217лв. присъдена като
обезщетение за имуществени вреди.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон. Счита, че в производството са събрани
доказателства, свързани с настъпването на ПТП и причинно- следствената
връзка между него и претърпените от нея вреди. Доказани са елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и наличието на валиден
застрахователен договор между деликвента и ответното дружество. При
1
определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е отчел в
достатъчна степен болките и страданията й, възрастта й към момента на
настъпване на пътния инцидент-55години. Съдът не се е съобразил с
общественото разбиране за справедливост и практиката на ВКС. При
извършените прегледи в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД й е поставена
диагноза: счупване на други уточнени шийни прешлени. Счупване на дъгата
на шести шиен прешлен без разместване. Контузия на лява раменна става.
Поставена й е шийна яка. На 04.03.2018г. в УМБАЛ „Света Анна“- гр. София
е диагностицирана с фрактура на шиен прешлен. От проведена компютърна
томография е установен оток на меки тъкани вляво фронтално. На
17.04.2018г. й е направена магнитно- резонансна томография, при която е
установена изразена стеноза на канала на нива С5-С6 и С6-С7 без данни за
миелопатия. Според приетата медицинска експертиза получената контузия
на шиен прешлен е довела до трайно затруднение на главата за период от
около3-3,5 месеца. Контузията на лявата раменна става и контузията на
главата в ляво са довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При личния преглед е установена трайно състояние от травмата на
шията по отношение на обема на движения на главата. Въззивникът навежда
довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй
като не й е допуснал поисканите двама свидетели. Счита, че когато
основанието на иска е непозволено увреждане, обезщетението включва и
законната лихва от датата на причиняване на вредите, независимо дали
ответник е прекия причинител или трето лице. Позовава се на чл.429, ал.2,
изр.1 от КЗ. Счита, че чл.497 от КЗ урежда допълнителна лихва , която се
начислява върху застрахователното обезщетение за периода от момента, в
който застрахователят е изпаднал в забава до момента на окончателното
плащане.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, както и искането за законна лихва за периода от
03.03.3018г. до 20.05.2019г.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в обжалваната от него част
решението е неправилно. Първоинстанционният съд е нарушил нормата на
чл.52 от ЗЗД като е присъдил обезщетение в прекомерно завишен размер.
2
Счита, че въззивният съд следва да отчете процент съпричиняване за ищеца.
Присъдено обезщетение не отговаря на продължителността и интензитета на
търпените от С. Д. болки и страдания. Счита, че от медицинската експертиза
се установява, че получените увреждания на ищеца нямат морфологичните
особености на получени от лице с поставен обезопасителен колан. Вещото
лице е посочило, че ако ищецът е била с такъв не би претърпяла контузия в
лявата челна област. Липсват медицински документи, от които може да се
приеме, че при ищеца има специфични увреждания от поставен предпазен
колан. Въззивникът посочва, че при С. Д. се наблюдава наличие на
дегенеративно заболяване, предхождащо ПТП, което е свързано с промени в
шийния отдел на гръбначния стълб. То е установено на 17.04.2018г. чрез
проведено магнитно- резонансна томография. Няма доказателства то да е
било лекувано преди инцидента, което е благоприятствало по- лесното
получаване на фрактурата на шести шиен прешлен и за по- трудното
заздравяване. Неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за
съпричиняване. В чл.137а от ЗДвП под движение законодателят има предвид
МПС със стартиран работен режим на двигателя. В хода на съдебното дирене
е установено, че този на процесния автомобил е работел към момента на
ПТП. Доказано е, че ищецът е седяла на задна лява седалка без поставен
колан. Неправилно съдът е уважил разходите по фискалните бонове от
11.04.2018г. и 17.04.2018г., тъй като от тях не става ясно какви медицински
услуги са извършени на С. Д.. Не е отчетено, че тя не е доказала психичното
си състояние по време на лечебния и възстановителния период. Липсват
доказателства тя да е приемала медикаменти за стреса и да е извършвала
прегледи при психиатър.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
неимуществени вреди над сумата от 13 000 лв. до уважения размер от
26 000лв. и искът за имуществени вреди над сумата от 217 лв. до уважения
размер от 434 лв.
В депозиран писмен отговор Св. Д. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ответника. Поддържа, че
жалбата му е неоснователна.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
3
си представител застрахователното дружество оспорва жалбата на ищеца.
Счита я за неоснователна.
Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ не взема
становище по жалбите.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът С. Д. твърди, че на 03.03.2018г. около 13, 10 ч. Х. М. е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. номер *** по автомагистрала
„Тракия“ в посока на движение от гр. София към гр. Бургас. В района на км.
142 водачът му е нарушил правилата за движения по пътищата като е
управлявал МПС в аварийната лента, вследствие на което се е блъснал в
спрелия в нея лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от К. Д..
В него е пътувала ищецът като пътник на задна лява седалка. Във връзка с
пътния инцидент е образувано досъдебно производство № 78/18г. на РУ-
Труд, пр. пр. № 2182/18. на РП- Дупница. Водено е нохд № 6543/18г. по описа
на РС- Пловдив, по което Х. М. е сключил споразумение и се е признал за
виновен за процесното ПТП. Ищецът е откарана по спешност в УМБАЛ „Св.
Георги“- Пловдив, където й е поставена диагноза: счупване на други
уточнени шийни прешлени. Счупване на дъгата на шести шиен прешлен без
разместване. Контузия на лява раменна става. Поставена й е шийна яка за три
месеца. На 04.03.2018г. поради оплаквания е прегледана в УМБАЛ „Св.
Анна“- София, където й е поставена диагноза: фрактура на шиен прешлен.
Проведена е томография на главен мозък и е установен оток на меки тъкани
вляво фронтална. При проведеното КТ изследване на цервикални прешлени
е установена фрактура в областта на дясната дъга на С6 и стесняване на
рецесура по съседство. На 17.04.2018г. е извършена магнитно-резонансна
томография на шийния отдел на гръбначния стълб са установени
травматични увреждания: изразена стеноза на канала на нива С5-С6 и С6-С7
без данни за миелопатия. По своя медикобиологичен характер тези травми са
обусловили затруднение на движенията на врата за период по- дълъг от 30
дни и представлява средна телесна повреда. Ищецът е претърпяла и
4
имуществени вреди в размер на 434 лв. По фактура 3355/17.04.2018г. за 290
лв. за ЯМР. Касов бон от 11.04.2018г. от АСИМП „Свети Панталеймон“
ЕООД за 96 лв. за медицински услуги. Касов бон от 17.04.2018г. от АСИМП
„Свети Панталеймон“ ЕООД за 48 лв. за медицински услуги. Водачът на
„Фолксваген поло“ с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника валидна за периода
24.10.2017г. до 23.10.2018г. Със заявление № 610/20.02.2019г. ищецът е
заявила претенция за доброволно заплащане на обезщетение като е
представила всички необходими документи. Била е образувана щета, но
ответното дружество е отказало да изплати такова поради липса на
основание. Затова ищецът моли съда да го осъди да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в едно със законната лихва
от 03.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и 434 лв.
имуществени вреди в едно със законната лихва, считано от 03.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че водачът Х. М. няма
вина за пътния инцидент, тъй като става въпрос за случайно деяние, което е
било технически непредотвратимо за него. Неоспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег. № ***.
Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредите
от ищеца, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване от водача на товарен
автомобил „Форд Транзит“ , защото не е изпълнил задълженията си по чл.59
от ЗДвП да обезопаси участъка и да сигнализира на другите участници в
движението чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник. Твърди
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
***, тъй като не е спазил изискването на чл.59 от ЗДвП. Счита
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно по
размер. Счита, че се дължи лихва от датата на постъпване на исковата молба в
съда.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.03.2018г. и протокол за оглед на местопроизшествието
от същата дата е, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при
5
което е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. номер *** е
имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към
датата на ПТП.
Безспорно е, че на 03.03.2018г. на С. Д. е оказана медицинска помощ в
ЦСМП- гр. Пловдив, филиал Раковски, от където е била изписана на същата
дата. Във връзка с твърденията в исковата молба за получени увреждания са
представени и приети медицински документи.
Представен е болничен лист за временна нетрудоспособност на ищеца
за времето от 03.04.2018г. до 16.04.2018г.
Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени и
фактура и два касови бона.
Не се спори, че на 20.02.2019г. ищецът е предявил пред ответното
дружество писмена застрахователна претенция, по която е образувана щета.
По нея застрахователят е отказал да плати застрахователно обезщетение.
Към отговора на исковата молба са представени протоколи за разпит на
свидетели от 03.03.2018г., 07.03.2018г. и 19.03.2018г., които съдът не може да
вземе предвид, доколкото свидетелските показания следва да се дадат
непосредствено и устно пред съда според изискването на принципа,
регламентиран в чл.11 от ГПК. Депозирани преди други органи, в
включително в наказателно производство не могат да се вземат предвид,
освен ако не изхождат от страна в гражданския процес. Тогава съдържащите
с в тях неизгодни за нея факти могат да се приемат като извънсъдебно
признание.
Не се спори, че водачът на „Фолксваген Поло“ е сключил споразумение
по нохд № 6543/18г. на РС- Пловдив, одобрено от съда, с което се е признал
за виновен за ПТП, станало на 03.03.2018г., при което е пострадала ищецът.
Определено му е наказание от 9 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза,
която е посочила механизма на ПТП, причините за настъпването му.
Вещото лице е установило, че лек автомобил „Тойота Ярис“ е бил фабрично
оборудват с триточкови предпазни колани за всички места. Изяснена е
6
тяхната функция. При удара отзад, който е получил този автомобил,
предпазните колани нямат превантивно действие. Автомобилът е имал
въздушна възглавница, находяща се на волана. За отварянето й не е
обвързано с поставяне на предпазен колан. Според експерта системите за
сигурност не биха предотвратили настъпването на така наречения „камшичен
удар“. Вещото лице е определило скоростта на движение на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ към момента на удара- 58 км/ч., а преди това- 140 км/ч.
Опасната зона за спиране е 157, 23м. Лекият автомобил „Тойота Ярис“ в
този момент е бил неподвижен- спрял в аварийната лента. Участъкът, в който
е настъпил пътния инцидент е бил прав без ограничение на видимостта.
Водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е следвало да постави
светлоотразителен триъгълник на определеното от закона разстояние. Той е
бил с включени аварийни светлини. Самокатастрофирането на товарен
автомобил „Форд Транзит“ се дължи на спукване на предна лява гума, поради
което водачът му е загубил контрол върху управлението му. Няма данни
водачът на товарния автомобил да е обезопасил със светлоотразителен
триъгълник мястото на произшествието. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си като е потвърдило, че при заден удар коланът
няма превантивно действие. Тялото се връща напред. Основният и най-
опасният удар е първият и тогава настъпват уврежданията. При него коланът
не може да осигури превантивно действие.
Допусната медицинска експертиза е изготвена от вещото лице,
специалист по ортопедия и травматология, което се е запознало с
доказателствата по делото, както и на 06.01.2021г. е извършил личен преглед
на ищеца. При него е установен ограничен обем на движение при въртене на
главата на ляво и на дясно от 60 градуса при норма от 90 градуса. При
процесното ПТП и в причинна връзка с него С. Д. е получила следните
травматични увреждания: счупване на дъгата на шести шиен прешлен без
разместване; контузия на лява раменна става; контузия на главата челно в
ляво. Фрактурата на шести шиен прешлен е причинил трайно затруднение на
движението на главата за срок по- дълъг от 30 дни. Всички увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма
данни за настъпили усложнения на здравословното състояние на ищеца през
периода на лечение. Ограниченият обем на движение на главата ще остане
за постоянно. Ищецът, по нейни сведения, е носила шийна яка 3 месеца. По
7
делото няма данни за начина на протичане на възстановителния период.
Други трайни последици от уврежданията при ищеца няма, с изключение на
ограничения обем на движението на главата от 45 градуса. Фрактурата на 6ти
шиен прешлен е зараснала. Представените разходни документи са във връзка
с в причинна връзка с ПТП, като за двата касови бона няма данни какви
медицински услуги са заплатени. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението. Посочило е, че ищецът има дегенеративно
заболяване- възрастови промени в шийния отдел на гръбначния стълб. Не
може да се направи разграничение дали болката е от тези шипове или в
следствие на травмата.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила и опита на експертите.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв.
като не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца .
Присъдил е 434 лв. имуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в
която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за 13 000лв. и искът
за имуществени вреди за сумата от 217лв.
Пред настоящата инстанция като ново доказателство са депозирани
свидетелски показания. Те са допуснати във връзка с твърдяно съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд. С определение от
14.09.2021г., постановено по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд е
допуснал гласни доказателства, поискани с въззивната жалба като мотиви е
изложил в горния съдебен акт.
Свидетелят Д. твърди, че е съпруг на ищеца и желае да свидетелства.
На 03.03.2018г е настъпило ПТП. Съпругата му е седяла на задна лява
седалка, а до нея техният внук в лек автомобил, който свидетелят е шофирал.
На седалката до него е седял синът му. Видели са катастрофирала кола и е
спрял в аварийната лента като е включил аварийни светлини. След като са
се уверили, че хората на катастрофиралото МПС нямат нужда от помощ
свидетелят и синът му са се върнали при тяхната кола. Един от движещите
се автомобили в аварийната лента е ударил техния автомобил. Съпругата му
е била първоначално в неподвижно състояние. Можела е само да си движи
очите. Била е парализирана, абсолютно неподвижна. След малко се е
8
раздвижила, но внукът им е останал неподвижен. Дошла е линейка и двамата,
заедно със синът му са отишли в болницата в Пловдив. Свидетелят е останал
на мястото на инцидента. Отсъствали са от местопроизшествието около 4
часа като след това са се върнали. В болницата са извършени изследвания и
са констатирани увреждания. На другия ден в Окръжна болница в гр. София
на ищеца са й направени нови прегледи и уврежданията са се потвърдили.
Съпругата му е имала нужда от чужда помощ. В ежедневните дейности се е
обслужва трудно сама. Били са й счупени два шийни прешлена. Носила е яко
около 2 месеца. През това време не е излизала от дома си. Наложило се е да
извикат майката на свидетеля. От момента на катастрофата Св. Д. не е същият
човек и психически и физически. Имала е сериозни наранявания по главата-
кръвоизливи и отоци и в неокосмената част на главата. Те са й създавали три-
четири месеца дискомфорт. Изглеждала е доста неприятно. В дома си
ищецът се е обслужвала с помощта на чужд човек. И сега продължава да се
оплаква от болки.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага, но ги преценява при условията
на чл.172 от ГПК, поради връзка му с ищеца- неин съпруг. Не ги кредитира в
частта, в която заявява, че Св. Д. е имала два счупени шийни прешлена, тъй
като противоречи на събраните писмени медицински документи, както и на
заключението на медицинската експертиза. Не им дава вяра и в частта, в
която заявява, че е губила равновесие, доколкото в тази насока няма
медицински данни, както и по отношение на твърденията му, че е била
неконтактна, доколкото от медицинският документ, издаден от ЦСМП- гр.
Пловдив, филиал Раковски, съставен тридесет минути след инцидента, тя е
описана като контактна.
С въззивната жалба на застрахователното дружество са представени
доказателства за плащане на застрахователно обезщетение за сумите по
исковете, за които решението на СГС е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
9
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на вКс, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че С. Д. е отправила писмена претенция
към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и през него
застрахователят е отказал да плати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявените
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата активна
материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
10
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. номер *** е била сключена при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото е изяснен механизма му от
заключението на автотехническата експертиза, както и причините за
настъпването му. Със споразумение, одобрено от съда, виновният водач, се е
признал за виновен за настъпилото на 03.03.2018г. ПТП. То има правните
последици на влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, а именно: дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това са настъпили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди и имали
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
11
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар -
ортопед травматолог, установя травмите, получени от ищеца: счупване на
дъгата на шести шиен прешлен без разместване; контузия на лява раменна
става; контузия на главата челно в ляво. Фрактурата е средна телесна
повреда. Общо всички травми са създали временно разстройство на здравето
на ищеца неопасно за живота му. Възстановителният период е бил около 2-3
месеца и то само за установеното счупване на шести шиен прешлен. По своя
медико- биологичен характер последното е довело до затруднение на
движението на главата за срок по- дълъг от 30 дни. Свидетелят Д. излага, че
съпругата му е носила шиийна яка около 2 месеца, а тя при личния преглед е
заявила, че я е носила три месеца. Поради съществуващите дегенеративни
промени в областта на прешлените, установени при проведените
изследвания, вещото лице ортопед-травматолог е заявило, че не може да се
направи разграничение дали болката е от шиповете или от травмата. Не се
установява през лечебния и периода на възстановяване при ищеца да е имало
усложнения, като счупването на прешлена е зараснало и е възстановено
напълно. Установено, че ищецът е била контактна, не е губила съзнание при
удара. Той не се е отразил на двигателните й възможности. В момента С. Д. е
с намален обем на движения на главата на дясно и на ляво от 60 градуса при
норма от 90 градуса. Това състояние е трайно. Останалите травматични
увреждания: контузия на лявата раменна става и контузия на главата челно
са леки телесни повреди, не са оставили трайни последици, а са причинили на
ищеца дискомфорт, като тези в областта на главата от естетично естество.
Съдът като съобрази обективно настъпилите травматични увреждания на
ищеца, нейната възраст към момента на настъпването им -55г.,
затрудненията, които тя е имала в обичайния си начин на живот,
възстановителния период, но същото така и трайни последици от травмите,
изразяващи се в намален обем на движение на главата, намира че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира
болките и страданията й е 20 000 лв.
По отношение претенцията за имуществени вреди.
Установено по делото е, че застрахователят по застраховка
12
„Гражданска отговорност“ отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП, причинено от виновен водач, застрахован
при него- имуществени и неимуществени. За своето лечение С. Д. е направила
разходи. Нейна е доказателствената тежест да ги докаже. Представени са
фактура и два фискални бона, от които се установява, че разходите, които
следва да се вземат предвид от съда като имуществени вреди са в размер на
290 лв. Във фискалните бонове е записано, че с тях са заплатени медицински
услуги без те да са конкретизирани, поради което макара и да са с дата близка
по пътния инцидент, не може да се направи извод за връзката им с травмите
на ищеца от него и тяхното лечение. Или общо претенцията за имуществени
вреди е основателна за 290лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Тази разпоредба предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за
вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъди
заключенията на допуснатите автотехническа и медицинска експертиза,
както и констативния протокол с пострадали лица. Безспорно е установено,
че С. Д. е била пътник на задна лява седалка в лек автомобил „Тойота Ярис“,
както и че той е бил оборудван с триточкови колани на всички места.
Според заключенията на вещите лица може да се направи извод, че ищецът
в момента на удара е била без поставен обезопасителен колан. Но с оглед
механизма на ПТП – удар отзад, с поставен или без поставен предпазен
колан това не се отразява съществено на настъпилите увреди. Нормата на
чл.137а от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от
13
категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. В тежест на ответника,
направил правоизключващото възражение за съпричиняване, е да го докаже.
Нормата на чл.137а от ЗДвП е императивна и вменява поведение, което е
задължително за водачите и пътниците в МПС. Отклоняването от него е
противно на закона. Същата разпоредба предвижда поставянето на
обезопасителни колани при движение, т.е. МПС се движат по пътното платно,
но не и когато те са в покой/спрели. От установения механизъм в
заключението на автотехническата експертиза се установява, че при удара
лек автомобил „Тойота Ярис“, в който е пътувала ищецът, е бил спрял в
аварийната лента. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на
свидетеля Д., разпитан пред въззивния съд. Констативния протокол с
пострадали лица, съставен на 03.03.2018г., който е официален свидетелстващ
документ по отношение на фактите, възприети непосредствено от
съставителя му, също описва в частта: „Обстоятелства и причини за ПТП“, че
удареният отзад автомобил е бил спрял в аварийната лента, където се е
движел участник № 1- лек автомобил „Фолксваген Поло“. В тази част
писменият документ има характер на официален по смисъла на чл.179 от
ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила. Фактът, описан в
тази му част е възприет непосредствено от съставилото го длъжностно лице.
При спрял автомобил водачът или пътникът в МПС нямат задължението да
са с поставени предпазни колани. Установяването на превозното средство в
покой е състояние, което е изключва движение, респективно задължението,
установено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По делото няма ангажирани
доказателства, че лек автомобил „Тойота Ярис“ е бил със стартиран работен
режим на двигателя, което също следва да се приеме за движение.
Настоящият състав намира, че горната разпоредба е императивна и не може
да се тълкува разширително като се приеме, че движението, включва и
работещ двигател, макар и МПС да остава на едно място. Възражението за
съпричиняване е неоснователно и с оглед заключението на автотехническата
експертиза, според което обезопасителните колани нямат ефективност и
превантивно действие при удар отзад. Освен това главата остава свободна от
тях и не е фиксирана, поради което при удар може да се получи увреждане в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб, както при ищеца. Т.е. и с
поставен предпазен колан С. Д. би получила както тази травма, така и
14
другите. С оглед на горните правни изводи направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2018г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о., Р № 60090/29.07.2021г.
по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о. /. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение от 20 000 лв.
представлява 39 минимални работни заплати за страната за 2018г./510 лв.
МРЗ за 2016г./ и 18 средно месечни заплати при 1107 лв. средно месечна
работна заплата за страната за месец март 2018г. Определеното обезщетение
е съответно на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
20 000 лв. до 26 000 лв., както и в частта, в която е уважен искът за
имуществени вреди над сумата от 290лв. В останалата обжалвана част
решението на СГС трябва да се потвърди.
По претенцията за лихвата за забава.
Ищецът твърди, че му се дължи такава върху обезщетението за
неимуществени вреди от момента на увреждането на основание чл.429, ал.2,
т.2 от КЗ, а не така както е присъдена от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция счита жалбата в тази част за неоснователна по
следните съображения: Трябва да се прави разграничение между
разпоредбите на чл.429, ал.3 и чл.497 КЗ. Първата има предвид лихвата за
забава, която се плаща от застрахования. Съгласно чл. 429, ал.3, изр.2-ро КЗ
вр.чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
15
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума. Втората разпоредба/ на чл.497 КЗ/ урежда случаите, на лихвата за
забава при гражданската отговорност на автомобилистите, която е специална
спрямо първата. Това е лихвата, която се дължи от застрахователят, когато не
е определил и изплатил в срока по чл.380, ал.1 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ
обезщетението. Затова е неоснователно поддържаното от жалбоподателя-
ищец твърдение за началния момент на лихвата върху обезщетението за
неимуществени вреди.
По разноските.
На жалбоподателя Д. не се дължат разноски за въззивната инстанция,
тъй като жалбата й не е уважена, а в договора за правна защита и съдействия
няма разграничение каква част от платеното от нея адвокатско
възнаграждение е за защита по нейната жалба и каква за защита по тази на
другата страна.
На ответника – жалбоподател се дължат разноски за въззивната
инстанция за отхвърлената част от искове, а именно 5 лв. Съдът счита, че не
следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение доколкото
застрахователното дружество е защитавано от адвокат, на когото няма данни
да е платено възнаграждение. Процесуалното представителство не е
осъществявано от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262432/ 08.04.2021г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 5989/19г. в частта, в която уважен искът на С. М. Д. с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди
над сумата от 20000 лв. до 26 000 лв., както и в частта, в която е уважен
искът й за имуществени вреди над сумата от 290лв. до 434 лв., както и в
частта, в която е присъда държавна такса в полза на СГС над сумата от 1057,
36лв., както и на адв. В. Н. е присъдено адвокатско възнаграждение на
16
основание чл.38 от ЗАдв над сумата от 868, 12лв. от КЗ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ исковете, предявени от С. М. Д., гр. *** срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за неимуществени вреди над 20 000лв. до уважения размер от 26 000лв. и
за имуществени вреди над 290 лв. до уважения размер от 434 лв. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“, бл. ***, ет.16,
ап.61 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 7, ет.4, ап.9 чрез адв. В. Н. да
заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 5лв. / пет лева / разноски по делото
пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск по чл.
432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата
над 13 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен за сумата
над 26 000 лв. до 40 000лв., както и в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от
КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата
над 217 лв. до 290 лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 13 000лв., а
този за имуществени вреди за 217лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17