№ 14864
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110146185 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на
определение № 1619/07.02.2023г. на СГС, VI състав, ЧЖ по ч.гр.д.№ 11284/2022г, с което е
отменено решение № 9044/09.08.2022г. по гр.д.№ 46185/2021г., което има характера на
прекратително определение и делото е било върнато на СРС за продължаване на
процесуалните действия на произвостото, образувано въз основа на искова молба, подадена
от А. Б. В., с ЕГН: ********** против ФИРМА ООД, с ЕИК: ....., с която е предявен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е било образувано и.д. № 2190/2012
по описа на ЧСИ Д.В., въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2012г., издаден по гр.д.№
50326/2011г. по описа на СРС, 76 състав,в полза на „ФИРМА“ ЕАД за сумата от 3 945, 16
лева – остатък по договор за потребителски кредит от 25.10.2008г., договорна лихва в
размер на 228,62 лева, лихва за забава в размер на 14.01 лева и съдебни разноски в размер на
475,03 лева.
Твърди ,че не дължи посочената сума, защото вземането за нея е погасено по давност.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че исковата молба е недопустима.
По същество не оспорва да е кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е приложен изпълнителен лист от 03.07.2012г., издаден по гр.д.№
50326/2011г. по описа на СРС, 76 състав,в полза на „ФИРМА“ ЕАД. Приет е като писмено
доказателство договор за покупко – продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г.,
сключен между ФИРМА ЕООД и ФИРМА ЕАД (със старо наименование ФИРМА), от който
1
се установява, че ФИРМА ЕАД е цедирало на ФИРМА ЕООД портфейл от всичките си
вземания с номинална стойност от 99 183 000 лева, произтичащи от необслужвани договори
за потребителски кредити. В кориците на изпълнителното дело са налични няколко молби от
ФИРМА ООД – от 06.07.2018г., от 12.02.2019г, от 05.08.2020г, с които в качеството си на
взискател по ипълнителното дело ответнто дружество възлага на ЧСИ извършване на
изпълнителни действия по него. Неколкократно са били налагано запори въху сметки на
длъжника в полза на ФИРМА ООД – на 19.02.2019г. – запорно съобщение на л.86 от
изпълнителното дело, на 25.02.2019г. – запорно съобщение на л.87 от изпълнителното дело,
на 06.10.2020г. - запорно съобщение на л.87 от изпълнителното дело.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за
съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията
обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 03.03.2007 г.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая, именно датата на издаване на изпълнителен лист - 02.03.2007г. е тази именно дата,
от считано от която длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време
на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият
5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който образуваното срещу ищеца изпълнително дело е било висящо,
давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
била прекъсната на25.02.2019г. – с налагането на запор върху банковите сметки на
2
длъжника в ФИРМА АД. Впоследствие давността е била отново прекъсната с
предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело – запор на банкови
сметки на длъжника. Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените отрицателно установителни искове, с правно
основание чл. 439 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Б. В., с ЕГН: ********** против
ФИРМА ООД, с ЕИК: ....., отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439,
ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист от
03.07.2012г. по ч.гр.д. № 50326/2011г. по описа на 76 състав както следва: сумата от 3 945,
16 лева – остатък по договор за потребителски кредит от 25.10.2008г., договорна лихва в
размер на 228,62 лева, лихва за забава в размер на 14.01 лева и съдебни разноски в размер на
475,03 лева, въз основа на който е образувано изп. дело. № 20219240403602 по описа на
ЧСИ Г.К., с рег.№ ...., и район на действие СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3