№ 17
гр. Перник, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720103120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Настоящето производство е образувано по искова молба, подадена от Л. Т. Д. чрез
пълномощникът му адв. Д. М. срещу „Изи финанс" ЕООД, с която се иска да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. Т. Д. не дължи на ответника
сума в размер от 50,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за кредитора ИЗИ
ФИНАНС ЕООД по Договор за паричен заем № 367001/22.12.2021 год.
В исковата молба се твърди, че ищецът Л. Т. Д. е сключил Договор за паричен заем
№ 367001/22.12.2021 год. с „Изи финанс" ЕООД. Съгласно договора, кредиторът е
предоставил на потребителя в собственост сумата в размер на 2000,00 лв. за срок от 180 дни.
След сключването на договора потребителят е уведомен, че следва да заплати и
допълнителни такси, касаещи обезпечение на кредита. В сайта на кредитора minizaem.bg е
посочено, че потребителите изтеглили бързи кредити от Мини Заем се задължават да
предоставят според Общи условия, обезпечение по кредита до размера на главницата, като
представят банкова гаранция или осигурят двама поръчители. При непредставяне на
обезпечение по кредита се начисляват допълнителни разходи.
Твърди се в исковата молба, че процесния договор е нищожен на осн. чл. 10, ал. 1,
вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че копие от договора, СЕФ и
погасителен план не е представен на ищеца. Договорът за потребителски кредит, според
твърденията в исковата молба, е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от
Договор за потребителския кредит. Според твърденията в исковата молба, с клаузата, с
която е уговорено заплащане на неустойка в случай, че не е представен поръчител е
1
недействителна.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се сочи, че искът е неоснователен по основание и размер, като подробно се излагат и
доводите на ответника в тази насока.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
предоставяне на кредит № 367001 от 22.12.2021 г., съгласно който ответното дружество, в
качеството му на кредитор се задължило да предаде на ищеца- потребител сумата от 2000
лв., а потребителят се задължил да върне същата на кредитора, при условията, посочени в
договора. По делото е приета като доказателство, представено от ответника, копие от
счетоводна справка и СЕФ, за сумата от 2000 лева, с партида 367001 и име на подсметка Л.
Т. Д.. Представено от ответника е и копие от насрещен иск с вх. № 13700/ 04.07.2022 г. на
РС Перник, с който се иска съда да осъди ответника Л. Т. Д. да заплати суми за главница
и лихва по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 367001 от 22.12.2021 г. С
оглед представените по делото доказателства, неоспорени от страните, съдът намира за
установено възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за
предоставяне на кредит № 367001 от 22.12.2021 г., а доводите на ответника в
противоположната насока за неоснователни.
Подаването на насрещен иск от страна на ответното дружество срещу ищеца за
присъждане на суми, дължими по същия договор съставлява признание от страна на
ответника, че облигационното правоотношение е възникнало, което признание следва да
бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Останалите представени по
делото доказателства-копие от счетоводна справка и СЕФ във връзка с процесния Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 367001 от 22.12.2021 г. водят до същия извод, а
именно че е възникнало соченото от ищеца облигационно правоотношение между страните.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.
2
Съгласно клаузите на сключения между страните договор срокът на кредита бил 180
дни, при фиксиран годишен лихвен процент - 40.15 %, Обща дължима сума: 2230.94 лв. при
представяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 и изплащане на погасителните вноски в срок, обща
дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 и изплащане на
погасителните вноски в срок 2818.76 лв.; Годишен процент на разходите по кредита: 48.44
%, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Първата вноска по договора била с падеж 21.01.2022 г., а последната вноска – 20.06.2022г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за обезпечаване на вземанията си във връзка с
предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор
или две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като
нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи финанс" ЕООД , да нямат неплатени осигуровки за последните две години;
да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. Съобразно чл. 3, ал. 2 от договора страните са
постигнали съгласие, че евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от
договора ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка; размерът на тази
неустойка бил договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е
прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в
конкретния случай бил 587.82 лева. Същата се начислявала в деня, следващ неизпълнението
по предходната алинея, като определената обща сума се заплащала на определен с
погасителния план брой вноски.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния
договор, спрямо които ищецът следвало да заплати неустойка за непредоставено
обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащи на закона и добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на
3
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес
на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния договор за
потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство.
Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката, поради което настоящият състав намира, че тази
клауза (чл. 3, ал. 2 от Договора) е нищожна. В тази част процесният договор за кредит не е
породил правно действие и същата не се дължи, поради което претенцията на ищеца за
недължимостта на тази сума е основателна и предявеният иск следва да бъде уважен .
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 50,00 лева-държавна такса /за която е представено платежно
4
нареждане/, която следва да се присъди изцяло на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично
посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38,
ал. 2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. М. в размер
на 360.00 лева, съобразно материалния интерес по делото, която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищеца. Възражението за прекомерност на
адвокатското възражение на ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Т. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.
Дивотино, НЕ ДЪЛЖИ на „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Иван Вазов" ул. „Балша" № 17 an. 1 представлявано от Б.И.Н. сумата
от 50,00 лева, представляваща частична сума от допълнително възнаграждение за кредитора „Изи
финанс" ЕООД , в размер на 587.82 лв. , съгл. чл. 3, ал.2 от Договор за предоставяне на кредит №
367001 от 22.12.2021г.
ОСЪЖДА „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. „Иван Вазов" ул. „Балша" № 17 an. 1 представлявано от Б.И.Н. ДА ЗАПЛАТИ на
Л. Т. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. Дивотино , сумата от 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение и сумата от 50,00 лева за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5