Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
Мл.с. АНДРЕЙ Г.
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело
№ 7649 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 20.03.2017г. на СРС, ГО, 141 състав по гр.д.№ 56256/2016г. е признато за
незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П.Л.Т.,
извършено на основание чл. 330,
ал. 2,
т.6 КТ със заповед
№ 149/03.10.2016г.
на управителя на ,,А.Ю.С.”ЕООД, ,,А.Ю.С.”EООД е осъдено да
заплати на П.Л.Т. на основание чл.344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, сумата от 6 306. 81 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода от 03.10.2016г. до 07.03.2017г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата от 06.10.2016г. до окончателното плащане, като искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 6306,81 лв. до пълния
предявен размер от 7419,78 лв. и за периода от 08.03.2017г. до 03.04.2017г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК - сумата
1072,87 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по делото, определени по компенсация. С решението ,,А.Ю.С.”ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СРС
сумата от 502,27
лева - държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът-ищец П.Л.Т.
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ за разликата над сумата от 6306,61 лв. до пълния предявен размер
от 7419,78 лв. Твърди, че към датата на подаване на въззивната жалба е изтекъл целия
шестмесечен срок по чл.225, ал.1 КТ, поради което моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения иск
по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивникът-ответник ,,А.Ю.С.”EООД обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,
ал.1 КТ. Въззивникът поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на
извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е установил в хода на
производството пълно и главно както нарушенията, извършени от работника П.Т.,
така и наличие на основание на работодателя да издаде заповед № 149/03.10.2016г. Твърди, че фактът,
твърдян от ответника, че работникът Т. е употребил алкохол в работно време, се
установява пряко от показанията на разпитания по делото свидетел В. Г., който е
посочил, че ищецът, както и останалите трима негови колеги, е бил видимо пиян /в нетрезво състояние/, когато е дошъл на портала, за да
иска да бъде допуснат в сервизната база. От друга страна излага, че фактът на
отсъствието на ищеца от работа на 01.10.2016г. в следобедните часове се
установява и от написаното в исковата молба, че заради работата с бояджийските
бои му е станало лошо и затова не се е върнал на работа. Допълва, че липсата на
доказателства, че на ищеца Т. му е станало лошо поради боите, които се ползват
в сервиза, означава, че същият се е поставил в невъзможност да работи, по
собствено желание и заедно с колегите си е употребил алкохол и е решил
работният му ден да приключи 4-5 часа по-рано. Въззивникът счита за неправилен
и необоснован извода на първоинстанционния съд, че работникът не е употребил
алкохол по време на работа, а извън работно време. Посочва, че след като към
18.00ч. ищецът вече е бил под въздействие на алкохола, то невръщането му на
работа след обедната почивка означава, че употребата на алкохол е започнала
именно във втората половина на работния ден. Употребата на алкохол следва да е
започнала известно време преди 18.00 ч., така че да има достатъчно време
алкохолът да се приеме и усвои в организма и да въздейства върху него. Поддържа,
че по делото е установено, че употребата на алкохол през работно време е довела
ищеца до състояние, в което не може да изпълнява трудовите си функции. Именно
от невъзможността на Т. да работи вследствие на употребата на алкохол,
произтичат и другите нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от него, а
именно-служителят да бъде на работното си място до края на работния ден/чл.126, т.1 КТ/ и да изпълнява възложената му работа
през цялото работно време/чл.126,
т.3 КТ/. На
следващо място въззивникът твърди, че в хода на производството е установено
посредством приетите по делото докладни и свидетелски показания на К. Г., че
ищецът е нарушил забраната на работодателя да не се влиза в сервиза след 18ч. Излага, че цялостното поведение на работника е
било грубо и невъзпитано, и макар да е имало забрана да не се влиза в сервиза
след работно време същият, заедно с тримата си колеги, не е изпълнил това
нареждане на работодателя. Възразява, че с оглед гореизложеното, работодателят
е установил по делото четири нарушения на трудовата дисциплина-преждевременно
напускане на работа 4 часа преди приключване на работния ден, употреба на
алкохол в работния ден, неизпълнение на трудовите функции, въпреки че сервизът
е бил пълен с автомобили, оставен от клиенти на фирмата, и нарушение на
забраната да не се влиза в работните помещения след приключване на работното
време. В жалбата са релевирани и доводи, че тези нарушения, с своята
съвкупност, естество, начин на извършване, поведение на работника и субективно
отношение към извършеното, обосновават, съобразно критериите, посочени в чл.189 КТ, налагането на най-тежкото наказание-дисциплинарно уволнение. Въззивникът
посочва, че значимостта на неизпълненото задължение от ищеца се изразява в
това, че същият не се е върнал на работното си място след обедната почивка,
като същевременно не е изпълнил свое основно задължение, определено в
длъжностната му характеристика, а именно да боядисва и ремонтира оставените за
ремонт автомобили. Допълва, че употребата на алкохол по време на работа води до
извода за умисъл в действията на работника Т., тъй като същият е знаел, че като
употреби алкохол, няма да е в състояние да изпълнява възложените му трудови
функции. Посочва, че претърпените от
ответника работодател неблагоприятни последици от дисциплинарното нарушение на П.Т.
имат както имуществен, така и неимуществен характер. При така изложените
съображения въззивникът моли съда да отмени решение в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,
ал.1 КТ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът П.Т.
е депозирал отговор на въззивната жалба, подадена о ответника, с който същата се оспорва като неоснователна.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби, с които е сезиран
настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивните жалби, от които съдът е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Безспорно е по делото, а и от събраните
доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът П.Л.Т. е изпълнявал длъжността
,,бояджия-МПС”
в ответното дружество ,,А.Ю.С.”EООД.
Безспорно е също обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено със заповед № 149/03.10.2016г.
на управителя на ,,А.Ю.С.”ЕООД,
с която на основание чл.188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.7 КТ и чл.187,
т.1, предл.2, т.2, т.3, предл.1, т.7 и т.10 КТ на ищеца П.Т. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Като причина за налагане на наказанието в
мотивите на заповедта е посочено следното: На 10.09.2016г. в гр.София,
служителят на ,,А.Ю.С.”ЕООД
П.Л.Т., около 14.00ч., заедно с още трима служители на сервиза е излязъл в
регламентирана обедна почивка. Това са служителите Д.Х.Ц., К.Д.М.и В.С.С..
Съгласно чл.28, ал.3 от утвърден Правилник за вътрешния трудов ред на
дружеството, обедната почивка е плаваща и е с продължителност 1 час. След
изтичането й, служителят П.Т., както и другите трима служители не се явили на
работното си място до приключване на работния ден. Съгласно чл.28, ал.2 от
Правилник за вътрешния трудов ред, установеното работно време в ,,А.Ю.С.”ЕООД, сервизен комплекс ,,Запад” е от 09.00ч. до 18.00ч. За този
ден е следвало да се отремонтират 7 автомобила, като част от работата е била
възложена и на ищеца Т.. В часовия период 18.30-19.30 ч., в извънработно време,
служителят П.Л.Т., във видимо нетрезво състояние и заедно с още трима служители
на дружеството, посочени по-горе, е дошъл при портала на ,,А.Ю.С.”ЕООД, сервизен комплекс ,,Запад”, като е поискал от охранителя Г.С.К.,
служител на ,,Боду”
ООД, да влезе в сервизната база, видно от докладна записка на Т.Л.-районен експерт,
и доклад на Г.К.-охранител. Съгласно горните докладни, охранителят Г.К. се е
позовал на заповеди, инструкциите и правилата за недопускане на хора в
извънработно време на територията на сервиза и е отказал да допусне служителят
и неговите придружители. От страна на служителя П.Л.Т. са последвали
недвусмислени заплахи за физическа саморазправа към охранителя, които са
възбудили основателен страх в него за целостта на неговата личност и повереното
му за охрана имущество.
Не
се спори по делото, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят
е спазил формалните изисквания на чл.193 КТ, чл.194 КТ и чл. 195 КТ-изискани са
писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е
мотивирана, наказанието е наложено в рамките на предвидените в КТ преклузивни
срокове.
Спорът между страните във въззивното производство е
концентриран върху това дали ищецът П.Т. е извършил всички посочени в заповедта
за уволнение дисциплинарни нарушения и дали наложеното наказание дисциплинарно
уволнение е съобразено с критериите на чл.189, ал.1 КТ.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. Г.,
преценени в съвкупност с представените докладни записки и твърденията на самия
ищец в исковата молба, се установява, че на 10.09.2016г. ищецът П.Т. е излязъл
в обедна почивка в 14.00ч. с трима свои колеги и след изтичането й не се е
върнал на работното си място до приключване на работното време в 18.00ч. От показанията на свидетеля К. Г., пряк
ръководител на ищеца, се установява още, че преждевременното напускане на
работа на 10.09.2016г. е извършено от ищеца без същият да уведоми прекия си
ръководител, без обяснение и без предупреждение, като доказателства относно
посочената в исковата молба и в обясненията по чл.193 КТ извинителна причина не са ангажирани от ищеца, нито е представен
документ, оправдаващ отсъствието му от работа. Ето защо правилно
първоинстанционния съд е приел за установено по делото първото от описаните в
уволнителната заповед дисциплинарни нарушения-преждевременно напускане на
работа от ищеца без наличие на обективна причина за преустановяване на работния
процес. Противно на приетото от първоинстанционния съд, въззивният съд намира,
че съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
обосновава приемането на извод, че ищецът П.Т. е извършил и другото нарушение
на трудовата дисциплина, обосновало налагането на дисциплинарното
наказание-употреба на алкохол през работно време.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел В. Г.
на 10.09.2016г., около 18.10 ч., ищецът П.Т.,
заедно с трима свои колеги, е пристигнал с кола пред входа на сервиза, който
свидетелят е охранявал, като ищецът и останалите трима били ,,подпийнали”, ,,весели”, във видимо
нетрезво състояние след употреба на алкохол. Същите поискали да влязат в
заключеното хале на ,,Нисан”, за да си вземат дрехите, но след като свидетелят ги
уведомил, че ключът е у техния пряк ръководител К. Г. и след обаждане до
последния, си тръгнали. Съдът кредитира тези свидетелски показания като
непосредствени, последователни, основани на преки впечатления и кореспондиращи
на останалите събрани по делото доказателства, включително представените по делото докладни записки и показанията
на свидетеля К. Г., който заявява, че около 18.10ч. е провел телефонен разговор
с колегите на ищеца, пристигнали с него при портала на сервиза, които звучали
нетрезво и фъфлели. Последните се обадили на свидетеля, за да попитат защо е
заключил сервиза и къде е, за да вземат ключа за сервиза. Неоснователен е
доводът на ищеца, че употребата на алкохол в работно време не е установена по
делото, тъй като същият е пристигнал в сервиза след края на работния ден - 18.10ч.
Както бе посочено по-горе, от показанията на свидетеля Г., преценени във връзка
с останалите събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че на
10.09.2006г., около 18.10ч., свидетелят П.Т. е бил под въздействието на
алкохол, независимо от какъв вид и какво количество /обстоятелство,
лично възприето от свидетеля/. Този факт, а именно, че към 18.10ч. употребеният от
ищеца алкохол вече е оказал въздействие върху физиологичните и психични процеси
у работника, обосновава приемането на извод, че употребата на алкохол е
започнала преди това, в рамките на работното време на ищеца, който към датата
на приключване на работния ден вече е бил в състояние след употреба на алкохол.
Показанията на свидетеля Г. не са опровергани от нито едно доказателство,
ангажирано от ищеца, включително свидетелски показания. С оглед гореизложеното,
въззивният съд намира за установено по делото, че описаното в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина-употреба на алкохол през работното
време, е извършено от ищеца в нарушение на забраната, установена с нормата на чл.126,
т.2 КТ.
При налагане на дисциплинарното
наказание уволнение на ищеца П.Т. за извършените от него дисциплинарни
нарушения, работодателят ,,А.Ю.С.”ЕООДД
е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, като се е ръководил от
критериите на чл.189, ал.1 КТ. Съгласно практиката на ВКС, намерила израз и в
решение №227 от 29.06.2012г. по гр.д. №1417/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№167 от 14.05.2013г. по гр.д.№1102/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение №29 от
10.03.2015г. по гр.д.№3149/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №162 от
18.05.2010г. по гр.д.№299/2009г. на ВКС, ІV г.о. и др., преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. В случая
работодателят е извършил такава преценка, като наложеното от него наказание –дисциплинарно
уволнение, съответства на тежестта и характера на извършените от ищеца
нарушения-преждевременно напускане на работа и употреба на алкохол в работно
време. Касае се до неизпълнение на основни задължения на ищеца по чл.126, т.1,
т.2 и т.3 КТ по трудовото правоотношение-да бъде на работното си място, в
трезво състояние, в рамките на работното време, установено от работодателя.
Тези нарушения са съществени, тъй като пречат на самото упражняване на работата
/с
престирането на работна сила за определено време, в което работникът или
служителят следва да е на разположение
на работодателя, в състояние, гарантиращо правилното протичане на
физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на
задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен
обем и качество при спазване на изискванията за това/. Безкритичността
към собственото поведение и неуважението към установените вътрешни правила на
труд следва да се отчетат като придаващи тежест на нарушенията на ищеца Т. от
субективна страна по чл.189 КТ. Обстоятелството, че на П.Т. не са налагани
други дисциплинарни наказания не се отразява на съответствието на наложеното му
най-тежко дисциплинарно наказание с нарушението, именно с оглед тежестта и вида
на нарушенията, свързани пряко със задълженията за предоставяне на работна сила
и точно и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, обстоятелствата,
при които са извършени и субективното отношение на ищеца към неизпълнението.
Без значение за крайния изход е и факта, че останалите нарушения, описани в
заповедта ,не са доказани по делото при условията на пълно насрещно доказване.
Установените по делото две нарушения – отсъствие
от работното място и употреба на алкохол от работника в работно време, са
достатъчни да обосноват налагане на соченото дисциплинарно наказание.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция намира, че ответникът-работодател законосъобразно е упражнил
субективното си потестативно право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца
на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ, поради което
предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
уволнението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора по главния
иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ.
С оглед изложеното, жалбата на ответника е основателна, а
жалбата на ищеца – неоснователна.
При така
изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ и бъде постановено друго, с което тези искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 225, ал.
1 КТ бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която ,,А.Ю.С.”ЕООД е осъдено да заплати на П.Л.Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1072. 87 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото, определени по компенсация, както и в
частта, с която ,,А.Ю.С.”ЕООД е осъдено да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 502,27 лева - държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
При този изход на спора на въззивника - ответник
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 166.14 лв.
– държавна такса за СГС. Претендираното адвокатско възнаграждение за СГС в
размер на 500 лв. не следва да се присъжда, тъй като липсват доказателства за
уговорено такова чрез размер и начин на плащане, удостоверено в двустранно
подписан документ, а само едностранно подписана разписка. Адвокатско
възнаграждение за СРС също не следва да се присъжда на въззивника – ответник,
тъй като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено такова в размер на 720 лв., но платимо по банков път, при липса на
доказателства за такова плащане. Представената и пред СРС разписка за
получаване на сумата 720 лв. от упълномощения адвокат не удостоверява плащане
по уговорения начин.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 20.03.2017г. на СРС, ГО, 141
състав по гр.д.№ 56256/2016г.
в ЧАСТТА, с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на П.Л.Т., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
със Заповед № 149/03.10.2016г.
на управителя на ,,А.Ю.С.”ЕООД,
осъдено е ,,А.Ю.С.” EООД да заплати на П.Л.Т. на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата 6306,81 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 03.10.2016г. до 07.03.2017г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 06.10.2016г. до окончателното плащане, в
частта, с която ,,А.Ю.С.”ЕООД
е осъдено да заплати на П.Л.Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1072. 87
лв., както и в частта, с която,,А.Ю.С.”ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК по сметка на СРС
сумата от 502. 27лв.- държавна такса и възнаграждение на вещо лице,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Л.Т., ЕГН **********, срещу ,,А.Ю.С.”ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението на ищеца от
длъжността ,,бояджия МПС”, извършено
на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със заповед № 149/03.10.2016г. на управителя на ,,А.Ю.С.”ЕООД и за заплащане на сумата от 6306,61 лв. - обезщетение за оставане без
работа за периода от 03.10.2016г. до 07.03.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 06.10.2016г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 20.03.2017г. на СРС, ГО, 141 състав по гр.д.№ 56256/2016г. в останалата част.
ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН **********, да заплати на ,,А.Ю.С.” ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 166. 14 лв. – разноски пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал. 3 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.