Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 543 03.10.2019
г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети
състав
На осемнадесети септември 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.МИРА
КОЛЕВА
Секретар:
Валентина Войникова
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 1767 по описа за 2018 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск за обезщетение за неимуществени
вреди – уронване на име, чест,
достойнство и авторитет, приписване на извършване на престъпление, в размер на 4000 лв., с правно
основание чл. 45 ЗЗД и вр. чл.52 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.08.2017г. до
окончателното изплащане.
Ищецът
К.Д. *** исковата си молба, че е общественик в гр. Търговище, изразявал винаги
активна гражданска и обществена позиция. На 05.02.2016г. лично по телефона му
се обадил секретарят на община Търговище и му обяснил, че до кмета на общината
е депозиран сигнал, като подател на който е посочен той-ищецът , с неговите
имена и лични данни. Още същия ден
следобед при посещението си при Секретаря на общината , ищецът установил, че :
сигналът не е писан от него;
положеният подпис не е негов,
както и че някой друг е ползвал името и
личните му данни. В текста на сигнала срещу М.Р.П. е посочено, че същият
поискал от ищеца 200 лв., като му казал, че ще му ги върне във вид на гориво,
както и че многократно от години и по-точно от пет години той продава гориво от
общинските автомобили, а ищецът купува
това гориво. С текста на сигнала са
били запознати освен секретаря, още и кмета на общината, и служители на деловодството.
Ищецът се почувствал изключително обезпокоен
, наранен, унизен , компрометиран пред съгражданите си, от твърденията, че купувал крадено гориво. От
текста на сигнала ищецът е представен като съучастник в извършване на
престъпление и далавери. С този случай, ищецът запознал местната общественост –
публикация на 29.02.2016г. в сайта“Итар медия“, а също и в телевизия
„Скат“. С жалба от 09.02.2016г. сезирал
за случилото се РП-Търговище, въз основа на която било образувано ДП №
91/2016г. На 12.09.2016г. наказателното производство било спряно; на
26.06.2017г. депозирал жалба до ОП-Търговище ; с постановление от 05.07.2017г.
зам. Окръжният прокурор се произнесъл. Тъй като сигналът е приложен към жалбата
до РП-Търговище, със съдържанието му са запознати разследващия полицай и
наблюдаващия прокурор. Дълго време след
запознаването със сигнала ищецът продължавал да се чувства омерзен, унизен,
дълбоко и несправедливо обиден. Ищецът разбрал от ДП, че почеркът с ръкописно попълнените адрес
върху пощенският плик, с който сигнала е получен в Община Търговище, е изпълнен
от ответника – Й.Д.Н., работещ по това време като ш. към Община Търговище,
който по-рано имал някакъв личен конфликт с колегата си – лицето М.Р.П.. С
извършените действия от ответника , на ищеца са причинени неимуществени вреди –
уронване на добро име и авторитет, като му е преписал извършване на
престъпление. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 17.08.2017г. /по гр.д. № 1392/2017г. по описа на РСТ/ до окончателното
изплащане. Редовно призован , ищецът се яви лично в открито заседание и с
пълномощник – а.. Д. Б. от АК-Разград, като и двамата в хода на устните
състезания поддържат иска така, както е предявен. Подробни съображения са
изложени в писмено становище от а.. Б..
Ответникът Й.Д.Н. , редовно
уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор, видно от който счита иска за недопустим и неоснователен. Счита, че
искът е недопустим, тъй като датата на извършване на деянието е 05.02.2016г. и
правата на ищеца са преклудирани т.е. изтекла погасителна давност /според отговора на исковата молба това е
6-месечения срок за завеждане на наказателно дело от частен характер/. Излага
съображения, че ищецът не е уточнил какви са нанесените му неимущствени вреди и
каква е причинно-следствената връзка между деянието и неимуществените му вреди.
Навежда доводи, че графологичните експертизи в ДП установяват по безспорен и
несъмнен начин, че положения под „сигнала“
подпис не е на ответника и това е достатъчно основание за цялостно
отхвърляне на претенцията на ищеца. Прави възражение за съпричиняване от ищеца
– той сам е запознал със случая местната общественост чрез сайта „Итар медия“ и
телевизия „Скат“ Прави възражение за прекомерност и завишен размер на
претендираното обезщетение с оглед съпричиняването от страната на ищеца.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и в случай,
че бъде уважен , да бъде намален по размер. Редовно призован, ответникът се яви
лично в открито заседание и с пълномощник – а.. Н.А. ***, като и двамата
поддържат становището, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Подробни съображения са изложени в писмена защита от а.. А..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, че ищецът
е общественик в гр. Търговище, познат на местната общественост, изразявал
винаги своята активна гражданска и обществена позиция; че е многократно е
участвал в местни избори; бил е общински съветник; бил е кандидат за кмет; бил е административен секретар в областна администрация на област
Търговище.
Видно от
представените от ищеца писмени доказателства, от негово име – К.Д.Р., като подател
е подаден писмен сигнал от
03.02.2019г. до: Районна прокуратура-Търговище; до кмета на
община Търговище и с копие до ОД на МВР-търговище, Икономическа полиция,
като сигналът до кмета на община Търговище
е с Вх.рег. № 94-00-193/05.02.2016г. В текста на сигнала срещу М.Р.П.-ш. в
общинската администрация на община Търговище
е посочено, че същият поискал от ищеца 200 лв., като му казал, че ще му
ги върне във вид на гориво, както и че многократно от години и по-точно от пет
години той продава гориво от общинските автомобили, а ищецът купува това гориво. В сигнала е записано, че същият
– М.Р.П. е ощетил общината в особено големи размери и съответно следва да му бъдат проверени зарежданията,
отчитането на пътните листи и кой му ги е подписвал, както и да му се потърси
съдебна отговорност. Сигналът е изпратен до община Търговище с пощенски плик. В
титулната част на сигнала фигурират името на ищеца, ЕГН и адрес, като в края е
положен подпис от името на лицето – подател на сигнала. Няма спор, че ищецът
узнал за подадения от негово име сигнал от г-жа Х. Х. – секретар на община
Търговище. Тъй като ищецът не е автор на подадения от негово име сигнал, подал
по този повод жалба до Районна прокуратура – Търговище с Вх. № 132 /05.02.2016г. С постановление от А.Д.- прокурор в
РП-Търговище за образуване на досъдебно производство от 07.03.2016г. по преписка
Вх.№ 132/05.02.2016г. и ЗМ -91/16г. на РУ-Търговище е
образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че на 03.02.2016г. в гр. Търговище, сам
или чрез другиго съставил неистински частен документ и го употребил пред Община
Търговище, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено
или изменено някое право или задължение – престъпление по чл.309 ал.1 от НК. В
хода на ДП № 91/2016г. е назначена съдебна почеркова експертиза. Съгласно протокол № 90 от 19.05.2016г., съставен от
гл. инспектор Г.Д.-н-к сектор „Научно-техническа лаборатория“ при ОД на
МВР-Търговище, заключението е следното: 1. Ръкописните текстове в двата
пощенски плика, прикрепени към сигнал до РП-търговище и ОД на МВР-търговище , са изпълнени от Й.Д.Н..;
2. Цифрите , след текста „ЕГН“ не
притежават качеството за идентичност и са негодни за идентификация, тъй
като свойствата - индивидуалност и
устойчивост не са проявени достатъчно, за да бъдат разпознати и установени.;
3. Трите подписа след текстовете „С
уважение“ в инкриминираните документи са несъпоставими със сравнителния
материал от подписа на К.Д.Р. и Й.Д.Н. и не може да бъде извършено графично сравнително
изследване, за да се установи тяхното авторство. След това е назначена тройна
съдебна почеркова експертиза. Съгласно протокол № 21 от 22.07.2016г., съставен
от Д.Т.Д., А.П.М.и И.В.- вещи лица към Окръжен съд – Търговище, заключението е
следното: 1. Инкриминираните текстове в представените за изследване сигнали и
тези върху пликовете, с които са получени, са изпълнени от идно и също лице Й.Д.Н..;
2. Подписите срещу „С уважение“ под основния текст в трите документа7сигнал до
РПр.-Търговище, заведен на 05.02.2016г., сигнал до ОД на МВР-търговище,
Икономическа полиция, заведен на 03.02.2016г. и сигнал до Община Търговище,
заведен на 05.02.2016г. не са положени от К.Д.Р..; 3. При проведеното сравнително изследване на
инкриминираните подписи от трите сигнала и представените образци от лицето Й.Д.Н.
се установи, че в малкия по обем графичен материал на инкриминираните подписи,
липсва необходимата съвкупност от достатъчен брой характерни и устойчиви
идентификационни признаци, за да се определи дали лицето е изпълнило тези
подписи. И от единичната и от тройната
съдебни почеркови експертизи по ДП № 91/2016г. /виж том І/не е установено еднозначно, категорично, несъмнено,
безспорно, че подписът съответно авторството на сигнала, подаден от името на К.Д.Р.
принадлежи на Й.Д.Н.. Предвид това и от своя страна невъзможността за
конкретизиране на лицето, което е съставило /подписало/ процесните документи
води и до невъзможност за определяне на лицата, които евентуално биха могли да
отговорят за извършено с тях документно престъпление, поради което и с постановление за спиране на наказателното
производство от 18.01.2018г. по
преписка Вх.№ 132/2016г. по описа на Районна прокуратура – Търговище е спряно наказателното производство по ДП №
91/2016г. по описа на РУ-Търговище,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309 ал.1 от НК /виж
том ІІ/. Ищецът не представи в исковото производство други доказателства, от
които да се установи еднозначно и несъмнено, че процесният писмен сигнал е
подписан от ответника и че ответникът е негов автор т.е. че това е негово деяние.
За
изясняване на спора от фактическа страна бяха разпитани двама , посочени от
ищеца свидетели: 1. С.О.Х.и 2. Г.И.Р., без родство и дела със страните, негови
приятели. Първата свидетелка каза, че се познават с ищеца от около 10
години, почти всеки ден се виждат с него, пият кафе и обсъждат темите от
обществения живот от Търговище и неведнъж
и два път той лично и е споделял за сигнала, даже и го е показвал. Ищецът е публична личност, доста хора го
търсят за мнения и съвети, изявява се в медиите и дори в момента се готви за
участие в местните избори. От показанията на св. Х. се установи, че ищецът
се чувствал много омерзен от това, което е написано в сигнала; от това,
че е забъркан в тази интрига с друг човек; не му е приятно и се чувствал обиден. Впечатленията на същата свидетелка
са, че ищецът е много емоционален човек и много горд и винаги се е
възмущавал от подаването на сигнал от
негово име, поради което иска да защити
името си, да докаже, че това не е негово
дело. Ищецът и казвал кой е автора на въпросния сигнал и в този връзка и казвал
името на ответника. Св. Х. знае, че графологически е доказано, че ищецът не е
автор на сигнала, но не знае да е
доказано кой е автор на сигнала. Св. Р. познава ищеца от около 24 години, в
личен, и в професионален план и според него той е коректен, точен дисциплиниран,
и като приятел, и като колега. Ищецът е публична личност и се изявява пред
медиите от необхоД.ст – за
да помага на хората, така че не той търси медиите, а медиите го търсят него – при
казуси трудни за разплитане. Според този свидетел ищецът е винаги точен – вземал е заеми от него и навреме е изпълнявал задълженията
си. Вторият свидетел научил за въпросния сигнал,
след като ищецът му се обадил, че иска да му сподели нещо. Когато си видели К.
бил доста притеснен , като обяснил,
че имало някаква клевета против него за
някакви злоупотреби с гориво, свързани с общината. Св. Р. видял, че ищецът се чувства неловко, притеснен, доста е афектиран и омерзен, тъй като общественик разчита на доброто отношение на
хората към него. В хода на разговора им К. споменал на свидетеля, че има
някакви съмнения за авторството на сигнала и споменал името на г-н Н. –
ответника. След това отново са
провеждали разговор с ищеца и той казал на св. Р., че нещата се движат и
горе-долу изяснил кой е човека, който е
автор на сигнала. Свидетелят каза, че не
знае как е приключило делото и той лично не знае да се е установило кой е автора на сигнала.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД, като обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост от съда, на осн. чл.52 от ЗЗД. Възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като датата на извършване на
деянието е 05.02.2016г. и правата на
ищеца са преклудирани /исковата молба е
заведена на 17.08.-2017г./ т.е.
изтекла погасителна давност /според
отговора на исковата молба това е 6-месечения срок за завеждане на наказателно
дело от частен характер/, е неоснователно. Предявеният в
общото исково производство осъдителен
иск за заплащане на парично обезщетение от непозволено увреждане е оценяем и за него е приложима разпоредбата
на чл.110 от ЗЗД, а именно, че с изтичане на 5-годишна давонст се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Искът е допустим.
Още с определението си по реда на
чл.140 от ГПК и в хода на доклада по делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова тежест е
доказването на: деяние /действие, извършено от ответника; противоправност
на деянието и вина на ответника, като вината се предполага до доказване на
противното; претърпени от ищцата неимуществени вреди –
уронване на име, чест, достойнство и авторитет, приписване на извършване на
престъпление, безпокойство и чувство на унижение; чувство на дълбоко и несправедливо обиден; причинно-следствена
връзка между деянието на ответника и претърпените
вреди на ищеца. За да бъде осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице
осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване
на противното. Когато ищецът основава своите искания на
твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие
или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината
се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи противоправното увреждащо
деяние, вредите
и
причинно-следствената
връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. В този смисъл е напр. Решение № 147 от
19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС, по чл.290 ГПК. В конкретния случай ищецът доказа чрез свидетелските
показания единствено настъпване на
неимуществени вреди – притеснение и безпокойство, чувство на омерзение
и обида. Същият не
проведе в настоящия исков процес пълно и
главно доказване, за което са допустими
всички доказателствени средства, че ответникът е осъществил противоправното
действие т.е. че ответникът лично е автор
на процесният сигнал и не доказа пряка причнно-следствена връзка
между деяние на ответника и претърпените
вреди. От своя страна ответникът от
приложените материали по ДП № 91/2016г. по описа на РУ-Търговище по преписка Вх.№ 132/2016г. по описа на
РП-Търговище доказа възражението си, че той не е автор на въпросния писмен
сигнал, тъй като положеният подпис не е
негов, следователно той не е извършител на деянието и няма вина. Освен това
по отношение на настъпването на
неимуществените вреди /уронване на доброто име, чест, достойнство и авторитет като изявен общественик/ ищецът сам излага в исковата си молба твърдения за неизгодни за
себе си факти, а именно, че с този случай, ищецът е запознал местната общественост
– публикация на 29.02.2016г. в сайта“Итар медия“, а
също и в телевизия „Скат“ т.е. той сам е разпространил съдържанието на подадения от негово име писмен сигнал.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът
счита, че така предявеният иск не е доказан по основание, поради което и следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен, поради което и не стои въпроса и не
следва да се обсъжда размер на обезщетение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ответникът претендира заплащане на направените разноски
по делото, включително адвокатския хонорар, посочен в приложеното адвокатско
пълномощно. Безспорно ответникът е
представил и е приложено на лист 22 по гр.д. № 1767/2018г. по описа на РСТ – пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, но в последното не е записано , нито договорено възнаграждение,
нито платена сума, нито по какъв път е платена
/по банков път или в брой/. Не е представен и списък на разноските. Ответникът е представил по В.гр.д. №
138/2018г. по описа на ОСТ договор за правна защита и съдействие към пълномощно
/л. 7/, в който е записано, че е договорено възнаграждение в размер на 600 лв.-изплатено по сметка;
договор за правна защита и съдействие /л. 41/, в който е записано договорено
възнаграждение в размер на 200 лв.- изплатено в брой, за явяване в открито
заседание на 27.09.2018г. пред ОСТ и
вносна бележка за платена държавна такса в размер на 80 лв. /л. 17/ по
сметка на ОСТ на осн. чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Представен
е списък на разноските в размер на общо 880 лв. /л.40/. Съгласно
решение № 109/08.10.2018г. по В.гр.д. № 138/2018г. по описа на ОСТ, с
което е отменено неприсъственото решение
№ 158/10.04.2018г. по гр.д. № 1392/2017г. по описа на РСТ и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на районния съд, на осн. чл.240 ал.1 т.1 от ГПК, както и определение №
207/01.11.2018г. по В.гр.д. № 138/2018г. по описа на ОСТ по реда на чл.248 от ГПК, въпросът за разноските в
контролно-отменителното производство подлежи на разрешаване не в същото, а в
исковото производство при новото разглеждане
на делото от районния съд и съобразно неговия изход. С решението по
настоящото гр.д. № 1767/2018г. по описа
на РСТ, с което се решава спора по същество следва съдът да се произнесе за разноските
по в.гр.д. № 138/2018г. по описа на ОСТ. Съгласно т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г.
по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. В конкретния случай
не е представен документ за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. – по банкова сметка,
***тената държавна такса от 80 лв. и е записано в
договора за правна помощ плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
– в брой. Ето защо ищецът следва да заплати на ответника сумата от 280 лв. –
направени по делото разноски, на ос. Чл.78 ал.3 от ГПК, като в останалата
част до пълния претендиран размер от 880
лв. следва да се отхвърли искането като
неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник – а.. Д. Б. от АК-Разград, съдебен адрес:***5 против
Й.Д.Н., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес:***, чрез пълномощник – а.. Н.А. ***, съдебен адрес:***, иск за
заплащане на обезщетение в размер на
4000лв. за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД във вр.
чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.08.2017г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – а.. Д. Б. от АК-Разград,
съдебен адрес:***5 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Н., ЕГН **********,***, с настоящ
адрес:***, чрез пълномощник – а.. Н.А. ***, съдебен адрес:***, сумата от 280
лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, КАТО