№ 41789
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125394 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.
А. С., ЕГН **********, срещу “************” ЕООД, ЕИК ********, която е редовна и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищцата писмени доказателства.
По отношение искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира, че същата не е необходима.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2024г. от
09.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата – и препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № *********,
сключен между ищцата и ответника “************” ЕООД, ЕИК ********.
Ищцата твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № *********
ответникът се задължил да предостави на ищцата сумата от 3 000 лв., при уговорени ГПР –
1
48,47%, годишен лихвен процент – 41%, срок на кредита – 36 погасителни вноски върху
главницата от 3 000 лв. и обща стойност на всички плащания – 5 259,00 лв. Твърди
постигната договореност в раздел 6 за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер
на 2 250,00 лв., като сочи, че така за срока на договора е следвало да върне сумата от
7 509,00 лв. Поддържа, че уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги противоречи на императивни законови разпоредби. Счита допълнителните услуги за
средство за заобикаляне на забрани. Твърди, че чрез посочените услуги, касаещи
управлението на кредита, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер
на 100% от предоставената главница, което противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност. Твърди недължимост на сумата в размер на
1 933,75 лв. поради недействителност на клаузите, с които е уговорена. Счита, че
възнаграждението за пакет допълнителни услуги представлява разход по кредита, който е
следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, като поддържа, че това не е сторено, с
което са нарушените императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа, че в
посочения ГПР от 48,47% кредиторът не е включил разходите, които ищцата е следвало да
извърши за възнаграждение на фирмата-поръчител. Излага, че посоченият в договора ГПР
не съответства на действително прилагания в отношенията между страните, което счита за
заблуждаваща търговска практика. Твърди да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като сочи, че със заплащането на пакет от допълнителни услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14 г. Твърди липса на реално
предоставени допълнителни услуги и калкулиране на допълнителна лихва /печалба/ към
договорената възнаградителна лихва чрез нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на
императивната правна норма на чл. 19, ал. 3 ЗПК и несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване.
Ответникът “************” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита за
неоснователни всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и
оспорвания във връзка с действителността на процесния договор за кредит, респ. отделни
негови клаузи. Поддържа, че договорът за кредит отговаря както на общите, така и на
специалните изисквания на ЗПК относно неговата действителност. Твърди, че в чл. 4 и 5 от
ОУ, представляващи неразделна част от договора и подписани от ищцата, ясно и
недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение, какви са
условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. Сочи, че дори
твърденията на ищцата по отношение на ГПР да се приемат за основателни, това не би
довело до недействителност на процесния договор. Счита, че в случая е неприложимо
изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на
ГПР. Твърди още, че в разпоредбата на чл. 5.2 от ОУ са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.
Излага, че в практиката си СЕС трайно е приел, че при преценка на възможността за
въвеждане в заблуждение, националните юрисдикции трябва да вземат предвид
възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен. Поддържа, че изборът и закупуването на допълнителни
услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит. Счита, че
допълнителните услуги представляват услуги предлагани само от съответния кредитор и
възнаграждението за тях не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като би
въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Излага, че разходите за
допълнителни услуги следва да се отчетат при формиране на ГПР, но само когато
получаването им представлява задължително условие за сключване на договора. Счита, че
дори да се приеме, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4
2
ЗПК, то последица от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размера по
посочената разпоредба, но не и недействителност на целия договор. Оспорва
възнаграждението за допълнителните услуги да представлява такса за дейност, свързана с
усвояване и управление на кредита. По отношение допълнителната услуга “****”, навежда
твърдения, че ищцата е била информирана и изрично е заявила желание да се ползва от
същата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски и релевира вързражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличието
на валидно възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
********* от 26.04.2022 г., сключен между ищцата Б. А. С., ЕГН **********, и ответника
“************” ЕООД, ЕИК ********; усвояване от ищцата на заемна сума в размер на
3 000,00 лв.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор за
потребителски кредит № ********* от 26.04.2022 г., като установи, че същият е сключен в
противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата молба.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3