РЕШЕНИЕ
Номер 322 26.02.2020
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На пети ноември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 6020 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № НЯСС-171
от 03.09.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Хисаря, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Генерал Гурко“ № 14,
представлявано от П.Д.Д.– кмет на Общината, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 / две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаващ
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № НЯСС-171 от 03.09.2019г. на Заместник-председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Хисаря,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Генерал
Гурко“ № 14, представлявано от П.Д.Д.– кмет на Общината, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева за извършено административно
нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаващ
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят Община
Хисаря, по съображения, изложени в
жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Евентуално,
моли да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. В
съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата
страна – ДАМТН, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което излага
доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 30.05.2019г.
на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите била извършена проверка на
язовир „Хисар 6/Веригово“, находящ се в поземлен имот № 77270.2.926 в землището
на гр. Хисаря, Акт за публична общинска собственост № 4/07.03.2006г.,
собственост на община Хисаря, за което е съставен констативен протокол № 07-01-
88/30.05.2019г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било
установено, че въздушният откос е обрасъл с дървесна и храстовидна
растителност, с което се създават предпоставки за нарушаване еднородността на
язовирната стена и затруднява огледа му, т.е. че не са изпълнени от собственика
на язовир „Хисар 6/Веригово“ задължителните предписания, дадени в констативен
протокол № 07-01-91/28.08.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“, а именно: Да се почисти въздушния откос на язовирната
стена от дървесна и храстовидна растителност, със срок на изпълнение 13.03.2019г.
С това било
прието, че Община Хисаря е извършила нарушение по по чл.190а, ал.2 от ЗВ,
задължаващ собствениците на язовирни
стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ
АУАН № 07-020/24.06.2019г. бил съставен от свид.
О.Б.Г. – ** в ** – Пловдив при ** –
Пловдив на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, поради неявяването на представител на
общината, въпреки изпратената нарочна и своевременно поучена покана. Актът бил
предявен на представляващия общината - кмета на Община Хисаря – П.Д.на
04.07.2019г. и подписан с възражение.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение № 85-02-135-2/09.07.2019г. от кмета
на Община Хисаря.
Наказващият орган
счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, било
издадено наказателното постановление, с което
на Община Хисаря, на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за същото нарушение.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Г., така
и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни,
логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа
установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от
страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава
на вмененото административно нарушение. В случая с констативен протокол №
07-01-91/28.08.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, е дадено преписание, а именно: Да се почисти въздушния
откос на язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност, със срок на
изпълнение 13.03.2019г. Предписанието се отнасяло до язовир „Хисар 6/Веригово“,
находящ се в поземлен имот № 77270.2.926 в землището на гр. Хисаря, Акт за
публична общинска собственост № 4/07.03.2006г., собственост на община Хисаря. В
качеството й на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, Община Хисаря
е задължена да изпълнява предписанията на контролните органи на ДАМТН. Доколкото в определения срок за
изпълнение на предписанието от 13.03.2019г. / не е извършила действия да почисти въздушния откос на язовирната стена от
дървесна и храстовидна растителност, Община Хисаря не изпълнила предписание по
смисъла на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, обективирано в КП №
07-01-88/30.05.2019г., с което е нарушила чл.190а, ал.2 от ЗВ. Предвид това, че
нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, не
се изследва въпросът за вина.
Относно възражението на жалбоподателя, че понеже
случаят касаел „малка язовирна стена“, подчинен на други правила и не следвало
да отговаря за вменото нарушение, съдът го намира за неоснователно, доколкото собствениците
на язовири имат задължение да спазват предписанията на контролните органи с цел
поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в техническа изправност,
което задължение не е обусловено от големината/вида на язовирната стена. В
случая самото предписание, изразяващо се в почистване на въздушния откос на
язовирната стена от обраслата дървесна и храстовидна растителност, определено
възпрепятства контрола по филтрация и пробойни по стената, което от своята
страна е свързано с техническата изправност и безопасната екплоатация на
язовира. Последното бе потвърдено и в показанията на актосъставителя Г.,
разпитан в съдебно заседение в качеството на свидетел, който всъщност заявява
каква потенциална опасност се създава с неспазването на тези предписания,
подчертавайки и местонахождението на процесния язовир. По случая не бяха
представени и доказателства, оборващи установеното в двата акта на
администрацията.
На слевдащо
място, АУАН и НП са издадени от компетентни органи въз основа на предоставените
им правомощия и в законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН, предвид времето
на извършване на нарушението и неговото установяване.
Описаната
противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а,
ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. В случая
наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в размер на 2000
лв, ориентиран към минимума, като е отчел в достатъчна степен предпоставките по
чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Следва да се отбележи,че законодателят е определил
относително висок минимален и максимален праг на санкцията за това нарушение, с
което е подчертал значимостта на засегнатите обществени отношения. Ето защо, съдът
намира, че така наложеният размер на санкцията се явява съответен на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същият се явява
справедлив.
С оглед на
събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение не
съставлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение
не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от
типичната в сравнение с други нарушеният от този вид. В случая е отчетена и
значимостта на нормите, регулиращи обществените отношения и по-конкретно,
отчетено е местонахождението на процесния язовир - непосредствено над гр. Хисаря и
урегулираните поземлени имоти, което го прави потенциално опасен с неспазване на дадените от контролните органи
предписания за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена
и съоръженията към тях, както и за
безопасната им експлоатация.
При извършената
служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на АУАН
и НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
С оглед на всичко
гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № НЯСС-171 от 03.09.2019г. на Заместник-председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Хисаря,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Генерал
Гурко“ № 14,
представлявано от П.Д.Д.– кмет на Общината, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2000 / две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ, задължаващ собствениците на
язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
За изложените
изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.