Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 03.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело № 344/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от П.Ю.К. ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез адв. В.К. от ЛАК със съдебен адрес: *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
20-0906-000102/17.03.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна
полиция Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „д“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на
водач до заплащане на дължимата глоба.
По изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован – не се явява, представлява се от упълномощен адвокат. Излага
съображения по съществото на спора и претендира разноски.
Ответникът по делото - издателят на оспорената заповед
Началник Сектор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция” Ловеч – редовно
призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт. Оспорва
жалбата, не претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч
намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че с
Наказателно постановление (НП) № 19-0906-001198/09.09.2019 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция – Ловеч, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на
П.Ю.К. е наложено наказание глоба в общ размер на 60,00 лв. НП е влязло в
законна сила на 28.12.2019 г., видно от отбелязването, направено върху
документа.
На 03.01.2020 г. глобата е платена в полза на ГД Национална
полиция – приходи ЗДП, като в платежното нареждане и вносната бележка като
основание за внасяне е посочено НП № 19-0906-001198/09.09.2019 г.
На 06.03.2020 г. на П.К. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, с бланков номер
531452, за това, че на 06.03.2020 г., около 14:00 ч. в гр. Ловеч вход ж.к.
Младост, до ЦДГ „Детелина“ с посока на движение бл. 303 е управлявал л.а. Ауди
с рег. ***, собственост на Г.Г.Д. от гр. Ловеч, като при
проверката актосъставителят е констатирал, че водачът управлява с изтекъл срок
на АУАН серия GA № 29174 от СПП при ОДМВР Ловеч
от 29.08.2019 г.
На 17.03.2020 г. Н.Н. на длъжност Началник сектор към
ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч, (упълномощен със Заповед №
295з-805/25.04.2017 г.) е издал оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0906-000102/17.03.2020
г. С нея на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водач до заплащане
на дължимата глоба. За постановяване на процесния акт административният орган
се е мотивирал със следното: „Като взех предвид: За това, че на 06.03.2020 г.
около 14:00 часа в гр. Ловеч до ЦДГ „Детелина“ е управлявал л.а. Ауди с рег. № ***, като не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП да заплати в срок НП № 19-0906-001198/09.09.2019 г., влязло в сила на
28.12.2019 г.“.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 03.08.2020 г. и с
протокол за доброволно предаване от същата дата П.К. е предал на служител на
МВР при РУ Ловеч СУМПС № *********, изд. на 02.10.2015 г.
Въз основа на АУАН серия АА, с бланков номер 531452,
от 06.03.2020 г. е издадено НП № 20-0906-000273 от 17.03.2020 г. на Началник
Сектор към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч, с което на П.К. е наложена
глоба в размер на 20,00 лв. Видно от отбелязването, направено върху това НП, на
05.08.2020 г. П.К. е получил СУМПС, като на същата дата чрез АО е депозирана
жалбата на К. срещу ЗППАМ № 20-0906-000102/17.03.2020 г. на Началник Сектор към
ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч.
При тази установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
На първо място е налице безспорна материална
компетентност на издателя на заповедта. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра
на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата. По делото от страна на АО за обосноваване на материалната
компетентност на органа, издал процесната ЗППАМ са представени Заповед №
81213-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №
295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч. С първата заповед са
определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които,
в т.3 от заповедта са посочени и Областните дирекции на МВР. С втората
заповед Директорът на ОДМВР Ловеч е
оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т. 2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т.
1.2. фигурира Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч – за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР Ловеч.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр.
с чл. 59, ал. 2 АПК. В мотивите на заповедта е изложено описание на
фактическата обстановка.
Издадената заповед противоречи на материалния закон и
неговите цели и от административния орган са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на административното
производство, поради което заповедта подлежи на отмяна.
Обжалваната принудителна административна мярка е
наложена по реда на чл. 171, т. 1 б. „д“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 1
б. „д“ от ЗДвП (обявена за
противоконституционна с Решение №
3 от 23 март 2021 г. по
конституционно дело № 11 от 2020 г. на Конституционния съд на Република
България) е гласяла: За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
За да е налице фактическият
състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е необходимо: 1. да е издадено
наказателно постановление, с което на водача е наложено наказание „глоба“ и
същото да е влязло в законна сила; 2. това наказание да не е изпълнено, т. е.
глобата да не е платена и 3. глобата да не е платена в срок по-дълъг от един
месец от влизането в сила на наказателното постановление (чл. 190, ал. 3 от ЗДвП).
В настоящия случай, заплащането
на глобата по влязлото в сила на 28.12.2019 г. НП № 19-0906-001198/09.09.2019 г. е станало на
03.01.2020 г. - преди издаването на оспорената заповед за прилагане на ПАМ от
17.03.2020 г. Т.е, към момента на издаването й, не са били налице две от
материалноправните предпоставки, обуславящи законосъобразността й, а именно –
неплатена глоба и същата да не е платена в срок по-дълъг от един месец от
влизането в сила на наказателното постановление. С оглед на това, съдът
намира, че принудителната административна мярка, наложена със ЗППАМ №
20-0906-000102/17.03.2020 г. е издадена при липса на всички необходими
материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
Горното налага и извод, че административният орган в нарушение на чл.
35 от АПК е издал заповедта без да е изяснил всички правнорелевантни
обстоятелства от значение за случая. Допуснатото нарушение на
административнопроизводствените правила е съществено, доколкото при липсата му,
крайният извод на административния орган би бил различен. Административният
орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва
доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. При
надлежно изпълнение на визираните задължения, фактическите и правни изводи в
оспорения акт биха били различни. Задължението за отразяване на платените
задължения за глоби е на административния орган и законосъобразното развитие на
производството е изисквало същият да извърши проверка и да удостовери дали
глобата, наложена с визираното в ЗППАМ наказателно постановление №
19-0906-001198/09.09.2019 г., към момента на издаване на заповедта е била
платена, като постанови ЗППАМ само в случай, че към този момент задължението не
е погасено. Като не е положил дължимата грижа служебно да установи релевантните
за случая факти и обстоятелства, административният орган е допуснал нарушение
на административнопроизводствените правила, което може да се определи като
съществено, тъй като недопускането му води до различен от постановения правен
резултат.
Неоснователни са доводите на ПП на ответника, че липсва годен предмет
на спора предвид обстоятелството, че СУМПС на жалбоподателя му е било върнато
на 05.08.2020 г. (деня на подаване на жалбата до съда чрез АО). Това е така,
тъй като К. има интерес да установи незаконосъобразността на ПАМ към датата
прилагането й – 03.08.2020 г. Заповедта има допуснато предварително изпълнение
по закон. Също така, евентуалното оборване на фактите, въз основа на които
органът е постановил ПАМ, биха довели до промяна в правната сфера на
жалбоподателя. В настоящия случай, както се спомена и по-горе, процесната заповед е изначално незаконосъобразна.
След като е констатирал, че глобата е платена за АО е съществувала възможността
да оттегли административния акт.
За пълнота следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна с Решение № 3 от
23 март 2021 г. по
конституционно дело № 11 от 2020 г. на Конституционния съд на Република
България – т.е. след датата на приключване на устните състезания по настоящето
производство. Поради което и с оглед чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът не следва да
обсъжда това обстоятелство.
По
отношение направеното от страна на ПП на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски, съдържащо се в жалбата и сторено
своевременно в о.с.з, съдът счита, че следва да бъде уважено. По
отношение на претендирания адв. хонорар от 480,00 лв., същият следва да се уважи
в размера, поискан от страната, предвид обстоятелството, че не надхвърля размера,
посочен в чл. 8, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят е внесъл и
държавна такса в размер на 10,00 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012, т. 1, в договора за правна защита и съдействие следва
да е указан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това с платежни нареждания, банкови извлечения и т. н. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и действително заплатила адвокатското възнаграждение.
Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е надлежно
оформен. Посочено е основанието за неговото сключване, договореното адвокатско
възнаграждение, като е отразено, че договорената сума е изплатена в брой, в
пълен размер и е подписан от страните.
Издател на оспорваната заповед е Началник Сектор към
ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция” Ловеч. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
областните дирекции на МВР са юридически лица. Съобразно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт. Предвид изложеното, сторените от жалбоподателя
разноски, в размера посочен по-горе, следва да се възстановят от бюджета на
Областна дирекция на МВР Ловеч, в чиято структура е Сектор „Пътна полиция“
Ловеч.
С оглед горното и при този изход на спора и
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира,
че такива се следват и същите се дължат в общ размер на 490,00 (четиристотин и
деветдесет) лева, от които: 10,00 лв. внесена държавна такса и 480,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК Административен съд – Ловеч,
първи административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0906-000102/17.03.2020 г. на Началник Сектор към
ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч, с която на П.Ю.К. ЕГН ********** с
адрес: *** е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водач до заплащане на
дължимата глоба.
ОСЪЖДА ОДМВР – Ловеч да заплати на П.Ю.К. ЕГН **********
с адрес: ***, сумата от 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева, разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: