№ 355
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20211100510260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу
Постановление по изп. дело № 20219210401864 на ЧСИ С.П., с което е отказано
намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до
размер на 200 лева, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите,
посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, а и по отношение на начисляването на заплащане на четири броя запори на
банкови сметки на дружеството. Частният жалбоподател счита, че приетото адвокатско
възнаграждение е завишено, като не е съобразено с фактическата и правна сложност на
спора, не е отчетено, че не са били извършвани действия по процесуално представителство
по изпълнителното дело и удовлетворяване на взаменото, а само била подадена молба за
образуването му. Цитира подробно съдебна практика и решение на СЕС, които счита за
приложими във връзка с искането си адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200
лв. Намира, че не се следва събиране на адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва и
размера на таксата по т.26 от Тарифата като счита, че включването на адвокатско
възнаграждение в събраната сума е незаконосъобразно по подробно изложените доводи.
Оспорва и разноските за наложените пет броя запори, като счита, че след като длъжникът е
изпълнил доброволно не отговаря за тези разноски, които не са довели до събиране на
вземането и че не може да му се възлагат разноски за нереализиран способ на изпълнение.
1
Предвид горното претендира отмяна на постановлението и присъждане на сумата от 100 лв.
– разноски за настоящото производство по списък.
Взискателят по изпълнителното дело „Б.“ АД е подал възражение срещу жалбата от
09.08.2021г. като оспорва същата като неоснователна по подробно изложените доводи.
ЧСИ С.П. е изложил подробни мотиви, в които сочи, че счита, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело е започнало по молба за образуване на изпълнително дело с Вх.
№ 17053/05.07.2021 г., която е подадена от пълномощник на молителя - адвокат В.Л.Р.-П., с
искане да се извърши проверка на имуществото на длъжника и да се наложат обезпечителни
мерки, в това число запор на банковите сметки. Приложен е изпълнителен лист, съгласно
който длъжника – жалбоподател е осъден да заплати на взискателя сумата от 98 222 лв. –
неизплатена част от застрахователно обезщетение, ведно с лихва от 14.12.2018г., сумата от
26 740,51 лв. – лихви и 8 881,69 лв. – разноски. С Молба вх. № 17514/07.07.2021 г. е
претендиран за събиране и адвокатския хонорар в размер на 2500.00 лева, без ДДС, като е
приложен договор за правна помощ и защита по образец под №918322, като е отбелязано, че
сумата е платима по банков път. С Постановление от 07.07.2021 г. е присъединено за
събиране в настоящото дело претендираното адвокатскатско възнаграждение в размер на 2
500.00 лева. С допълнителна молба е претендиран и запор върху банкови сметки в пет
посочени банки, като такъв е наложен с разпореждане от 07.07.2021г., за което са начислени
90 лв. такси – по т.9, като е разпоредена и справка в БНБ с такса 2,50 лв. Изпратени са
запорни съобщения видно от материалите на стр.66 и следващите. Постъпил е отговор от
„УниКредит Бубланк“ АД във връзка със запора, а с представените съобщения от 12-
.07.2021г. и 14.07.2021г. запорите в „Банка ДСК“, ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ и др.
банки са вдигнати. На стр.85 от делото е представено преводно нареждане от 12.07.2021г., с
което сумата от 170 174,71 лв. е преведена от „УниКредит Булбанк“ АД на ЧСИ П..
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.07.2021г., като на
същата дата е постъпило възражение от същия срещу таксите и разноските по
изпълнителното дело. Срещу същото е постъпило становище от взискателя от 15.07.2021г. С
разпореждане от 27.07.2021г.,, стр.86 от изп.дело ЧСИ П. е отказъл редуциране на
адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата. Съобщение с разпореждането е
връчено на жалбоподателя на 28.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
2
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435
ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно т.7 – постановеното
относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се
тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител,
които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на
ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за
извършеното действие. В случая подадената на 29.07.2021г. жалба срещу отказа на ЧСИ да
намали приетите разноски с акта си, за който длъжникът е уведомен с писмо от 28.07.2021г.
е в срок и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 от
ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото
е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението
се възлагат на длъжника. Съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, макар, че действително с
оглед характера на изпълнителното дело, а именно за събиране на парично вземане срещу
търговско дружество, не е налице фактическа и правна сложност на същото, тъй като
присъдените са в минимален размер.
В случая е безспорно установено, че към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен сключен между взискателя и адвоката договор за правна помощ за
процесуално представителство по изпълнителното дело. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е по т.1 - за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 на същата Наредба. Съдът при съобразяване на правилата на чл. 10, т.2 от Наредба №
1/2004г. констатира, че при изчисляване на дължимите суми по изпълнителния лист, който е
за главница, но със законна лихва и разноски, се получава, че задълженията по същия
възлизат на 133 844,20 лв., само присъдените суми, без законната лихва, а същата възлиза на
25 919,69 лв. за периода от 14.12.2018г. до 21.07.2021г., т.е. общо събираните суми по
изпълнителния лист са в размер на 159 763,89 лв.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по т. 5 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. -
3530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв., възлиза на 4725,28лв, от които се следва
3
половината, т. е. 2362,64 лв. или общо с възнаграждението по т. 1, следващото се такова в
минимален размер възлиза на сумата 2562,64 лв. и то без дори да е начислен ДДС върху
сумата. Претендираният и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е 2500 лв. и не е над
минималния такъв по Наредбата. Твърденията на жалбоподателя, че по изпълнителното
дело са извършени действия само по образуване на изпълнителното дело, както и че
единственото процесуално действие е искането за образуване на делото и никакви други
действия не са извършени, не отговаря на обективната обстановка по делото. Видно от
кориците на делото, освен молбата за образуването му, взискателите са предприели и други
процесуални действия, а именно депозирани са други молби, посочващи способа на
принудително събиране на дълга – запор, взето е становище по исканията на ответника-
длъжник, т.е. подадено е възражение срещу искането за намаляване на разноските, т.е.
извършените процесуални действия от процесуалния представител на взискателя не се
изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не
може да се приеме, че се следват разноски само за нея. Следователно приетите като
адвокатски възнаграждения суми са определени правилно от ЧСИ и в съответствие с
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2, вр. с чл: 7, ал. 2, вр. с пар. 2А от ДР на Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид размера на
вземанията по делото и то дори без да се включва ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която
е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално
представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Поискани са допълнително
и други действия и са извършени, а именно запор на сметки. Цитираната от жалбоподателя
практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа обстановка, а
именно, че по изпълнителното дело освен образуването му по молбата е поискан и наложен
запор, в изпълнение на който именно е събрана процесната сума, тъй като сумата е
постъпила именно от изпълнение на запорното съобщение до УниКредит Булбанк“ АД.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което
за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото,
като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение,
преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на
жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по
влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед
гореизложените съображения.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, след като е неоснователно възражението за намаляване на адвокатското
възнаграждение, няма основание и за промяна на начислената такса. Съдът намира, че
размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно определен съобразно следващите се
суми и няма основание за намаляването или отмяната й. Пропорционална такса се дължи,
тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира
4
и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил
законодателя, такса се следва върху събраната сума, поради което доводът на
жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските по изпълнението не може
да бъде споделен. Предвид горното съдът намира, че са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не
върху събраните суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се
явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решение на равен
по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други актове в противния
смисъл.
По отношение на възражението относно таксите по наложените пет запора, съдът
констатира, че сумите са събрани в резултат на запорирането на сметките в „Уникредит
булбанк“ АД, а не от другите запори. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 т.3 от ГПК,
разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени, не са
за сметка на длъжника, т.е. за четири от запорите в общ размер на 72 лв. В случая само един
от запорите е довел до изпълнение, а останалите, не са били необходими и не може да се
приеме за основателно възлагането на тези разноски на длъжника. За наложените 4 запора
таксата в размер на 72 лв. следва да бъде отменена, като в тази част жалбата се явява
основателна, а в останалата – следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба с с вх.№ 19457/29.07.2021г., подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“
постановеното по разноските по изп. дело с номер 20219210401864 на ЧСИ С.П., като
постановява:
ОТМЕНЯ следните такси – четири такси по т.9 от Тарифата към ЗЧСИ за запори в
размер на сумата от общо 72 лв. / седемдесет и два лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 19457/29.07.2021г., подадена от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ срещу постановеното по разноските по изп. дело № 20219210401864 на ЧСИ
С.П., В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, а именно отказ за намаляване на приетите по делото
разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на
взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лева, и за пропорционална такса над
5
размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6