№ 1159
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100507054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 8211/07.05.2024 г. по гр. д. № 65995/2023 г. на СРС, 63 състав, са
уважени исковете предявени от „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане Н. В. П. да
заплати: 1/сумата от 52.54 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул.
*******, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна
сметка № **********/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума
представлява ¾ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/ сумата от 12,88 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.09.2018 г., която сума представлява ¾ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна
лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници
ответницата Н. В. П. се е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия
съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“ ЕАД за сметка
на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга, като са
отхвърлени исковете: за сумата от 43.37 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за посочения имот и изцяло за сумата от 17,94 лева – обезщетение за
забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до
18.02.2020 г. поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част. Н. В. П. е осъдена
1
да заплати и разноски в размер на 542.03лв.
С постановеното решение е осъден и Д. В. П. да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД сумите: 1/сумата от 17.51 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул.
*******, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна
сметка № **********/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума
представлява ¼ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/ сумата от 4,30 лева –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018
г., която сума представлява ¼ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници ответникът Д. В.
П. се е обогатил, доколкото е спестил разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово
разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло,
доколкото е осигурило съответните доставка и услуга, като са отхвърлени исковете: за
сумата от 14.47 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на
претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
посочения имот и изцяло за сумата от 5,99 лева – обезщетение за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част. Д. В. П. е осъден да заплати и
разноски в размер на 180.59лв.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Бруната“ ООД.
Недоволни от решението, в частите, в които се уважат исковите претенции, са
останали ответниците, които в срока по чл.259, ал.1 ГПК са подали въззивна жалба, вх. №
174078/29.05.2024 г., подадена от адв. В. Р.-Й., особен представител на Н. П. и Д. П., с която
обжалва решението в частта. Наведените доводи са за необоснованост, доколкото се твърди,
че СРС не е изложил аргументи във връзка с възраженията в отговора на исковата молба, не
били обсъдени изцяло приетите по делото доказателства, приетите експертизи били
изготвени въз основа на документи, които не били приети като доказателства по делото, а
изходящи от ищеца, с което не можело да се приеме за безспорно, че счетоводството било
водено редовно. По делото липсвали покани за дължимите суми преди делото, нито били
представяни фактури, справки и изравнителни сметки. От представените документи било
видно, че нямало сключен договор между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, което не било обсъдено от първата инстанция. Приетите доказателства не
били относими към процесния период, за който ищецът претендирал, че имало незаплатени
суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната
неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Бруната“ ООД, не е изразило
становище по жалбата.
2
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на
чл.266 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма,
2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав намира следното:
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на делото (с оглед решение № 5560/07.11.2023г. по в.гр.д. № 9734/2022г. по
описа на СГС) е притезанието на ищеца за заплащане на суми от възникналото
облигационно правоотношение за неоснователно обогатяване от доставена на топлинна
енергия и извършена услуга за дялово разпределение. Ищецът основава претенциите си на
липсата на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците чрез
спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и за
извършена от страна на третото лице – помагач услуга дялово разпределение. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата
се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общия факт, от който
произтича обедняването и обогатяването, конкретно следва да се установи, че до имот,
собственост на ответниците (в съответните квоти) е доставено количество топлинна енергия,
съответно е била извършвана услугата дялово разпределение, за които услуги ответниците
са се обогатили неоснователно.
Съвкупно от събраните писмени доказателства, коректно анализирани от първата
инстанция, а именно нот.акт. за покупко-продажба на недвижим имот № 84/03.12.2012 г., се
установява, че на 03.12.2012 г. ответницата Н. В. П. и съпругът й В.А. П.й са придобили чрез
покупка собствеността върху процесния имот – офис № 12, находящ се в гр. София, бул.
3
*******, представляващ имот за небитови нужди. От нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том
III, рег. № 25261, нот.д. № 408 от 2018 г. се установява, че (л.60 към гр.д. № 21151/2021г.)
В.А. П.й е починал, оставил за наследници – ответниците, които се разпоредили с имота в
полза на трето лице на 28.09.2018г. Следователно в процесния период ответниците са били
собственици (вкл. по пътя на наследственото правоприемство) на процесния имот,
съответно при квоти ¾ за Н. П. и ¼ за Д. П.й). Фактът, че ответниците, като собственици на
имот за небитови нужди, до който е доставяна топлинна енергия, без да сключили договор с
ищеца, не ги освобождава от задължението да заплатят стойността й. Липсата на договор за
продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.
2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава в действителност е ползвана.
Съгласно разпоредбата на §1 т.3а ДР ЗЕ, "небитов клиент" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
За установяване обема на доставената топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза (л.28 към гр.д. № 65995/2023г.), което не е оспорено от
страните по делото и от което се установява, че за процесния период не е начислявана ТЕ за
отопление на имота, като е начислена ТЕ за сградна инсталация и общи части, както и за
битово горещо водоснабдяване, като общият размер на доставеното остойностено
количество на топлинна енергия (след изравняване) е в размер на 70.05лв. От заключението
се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период.
Вещото лице е дало заключение, че ФДР е извършвала дялово разпределение в съответствие
с нормативната уредба.
Съдът кредитира заключението, вкл. в частта по извършване на услугата дялово
разпределение от страна на третото лице – помагач, в която част същото е в съответствие със
събрания по делото доказателствен материал (конкретно приетите по делото: Договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в ЗЕ от 01.06.2015г. л.26 към гр.д. № 21151/2021г. и Договор от 19.12.2009г. между
ищеца и ЕС за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, вкл. видно и от
формуляр за отчет от 19.05.2018г. и изравнителни сметки л.26 и сл. към гр.д. №
65995/2023г.), така и по отношение на приетия размер за доставено количество топлинна
енергия (с оглед данните за реален отчет на уредите). Неоснователно е оплакването на
въззивника, че неправилно било взето предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на документи, които не
4
са приети по делото като доказателства. Това е така, тъй като в закона няма изискване
материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат
представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се
проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради
извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване
правото на другата страна за участие в делото /така и Определение № 333 от 21.05.2013 г. по
т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
Вещото лице по СТЕ е посочило (в отговор на т.1 от заключението, л.29), че
проверката на СТИ за 2018г. (касаеща процесния период) била направена 1м след законовия
срок, но от последващата метрологична проверка се установява, че СТИ „съответства“, от
което вещото лице дава заключение, че за периода общият топломер е бил годно СТИ. Съдът
приема, че когато за част от периода не са ангажирани доказателства за установяване на
техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от
исковия период и предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на
топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне на такава, съдът приема, че
когато за СТИ е извършена проверка след законоустановения срок, ако от същата се
установи, че СТИ е било изправно и при проверката не са констатирани повреди или
неправомерно въздействие върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на неточно
отчитане или неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода, че СТИ е отговаряло
на метрологичните изисквания през целия исков период. Констатацията, че същото
"съответства", след законовия двугодишен срок е нормативно нарушение, но от техническа
гледна точка наличието на метрологична проверка макар и след изискуемия се срок със
заключение "съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период общият
топломер е бил годно СТИ.
В ЗЕ е предвиден начина на определяне на количеството потребена топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. От доказателствата по делото
се установява, че в сградата - етажна собственост, където се намира топлоснабдения имот, е
въведено дялово разпределение. В случая от приетата техническа експертиза се установява,
че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите
от ТЛП доказателства.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
5
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. От разпоредбата следва, че независимо от потреблението на топлинна енергия в
обекта си, то всеки собственик дължи цена за отдадена от сградната инсталация топлинна
енергия.
Така съдът намира, че размерът на спестените от ответниците в настоящото
производство разходи следва да се определи въз основа на реално потребената топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от БГВ, която се установява от приетото от
първоинстанционния съд заключение на СТЕ. Съдът намира, че посочената сума е дължима
от ответниците. Според представените по делото доказателства процесният имот е част от
етажната собственост, поради което и се дължи заплащане на съответната част от отдадената
топлинна енергия за сградна инсталация, съответна на частта от общите части, припадаща се
на процесния имот.
Предвид това, че се установява по отношение на имота да е въведена система за
дялово разпределение, съответно е доставяна такава услуга, то правилно е уважен искът и за
тази главница. Задължението за обезщетение за неоснователно обогатяване (в случая за
ползване на топлинна енергия и за доставена услуга дялово разпределение), е без срок, т.е.
изискуемостта настъпва веднага без покана (каквато по същество представлява и исковата
молба) и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на услугата, поради
което са неоснователни доводите за липса на покана за заплащане на задълженията.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само въззиваемия, който е
доказал сторени разноски в размер на 150лв. за особен представител, така и е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност съдът определи в размер на 100лв. Отговорността за разноски е разделна.
Воден от горното, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8211/07.05.2024 г. по гр. д. № 65995/2023 г. на СРС, 63
състав, в обжалваните части, в които: Н. В. П., БУЛСТАТ: *******, родена на ********** г.
в Руска федерация с адрес: гр. София, общ. Средец, бул. *******, е осъдена да заплати на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумите: 1/сумата от 52.54 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул. *******, за периода от 01.02.2018 г. до
30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка № **********/м.11.2018 г. за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¾ от общото вземане в
размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. /датата на исковата молба/
до изплащане на вземането и 2/ сумата от 12,88 лева – цена на извършена услуга за дялово
6
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума представлява ¾ от
общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на
вземането – с които суми по двете главници ответницата Н. В. П. се е обогатила, доколкото е
спестила разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото
„Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило
съответните доставка и услуга; както и в частта, в която: Д. В. П., БУЛСТАТ: *******, роден
на ********** г. в Руска федерация, гр. Ленинград, с адрес: гр. Обзор, общ. Несебър,
местност *******, е осъден на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите: 1/ 17.51 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул.
*******, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна
сметка № **********/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума
представлява ¼ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/ сумата от 4,30 лева –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018
г., която сума представлява ¼ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници ответникът Д. В.
П. се е обогатил, доколкото е спестил разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово
разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло,
доколкото е осигурило съответните доставка.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. В. П., БУЛСТАТ: *******, родена на
********** г. в Руска федерация с адрес: гр. София, общ. Средец, бул. *******, и Д. В. П.,
БУЛСТАТ: *******, роден на ********** г. в Руска федерация, гр. Ленинград, с адрес: гр.
Обзор, общ. Несебър, местност *******, да заплатят (разделно при квоти от ½) на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по делото в размер на 250лв.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „ДАЛСИЯ“ ООД (с
предишна фирма „Бруната“ ООД).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7