№ 73
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002478 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК и е образувано, както следва:
По въззивна жалба вх. № 82642/12.08.2020 г., подадена от „Фикосата фууд“ ЕАД чрез адв. К.
Г., адв. Х. К. и адв. Л. Т. срещу решение № 977/11.07.2020 г., постановено по търг. дело № 22/2018
г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ ЕООД и
„Ню Бейкъри“ ЕООД) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3
ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна
марка „***“, peг. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29,
30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен
елемент „***“, peг. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове
30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови
извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в
причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични; за
постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата
за неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие; както и жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружеството „Дъ Бейкърс“ АД
разноски в размер на 17 300 лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
необоснованост, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи
изцяло всички искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
Излага съображения в подкрепа на твърденията си, както следва: 1) За допуснати съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила: В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК,
съдът отхвърлил исковете, касаещи комбинираната марка „***“ без излагане на каквито и да било
мотиви по отношение на тази марка. Съдът въобще не обсъдил хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3
ЗМГО (отм.) за наличие на сходство между използван знак и марка, ползваща се с известност. Не
се бил произнесъл и по наведените от ищеца твърдения за ползване на притежаваните от него
търговски марки от страна на ответното дружество в рекламната му дейност на притежаваната от
него интернет-страница. Били нарушени разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като
съдът формирал изводи за факти, без наличие на твърдения от страните и без събиране на
доказателства в процеса – съдът приел, че били налице доказателства за „инвестиране на средства
в производство на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутирането им именно като
произхождащи от ответника … „, каквито доказателства реално липсвали. Нарушена била
разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не отчел устните разяснения на вещото лице Д.
при излагането па заключението в открито съдебно заседание, които представлявали част от
заключението. Били нарушени разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с
доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест като извършеното от
първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест в частта относно
установяване, че „използваните от ответника знаци не са единствено указание за вида стока“ било
неправилно, доколкото противоречало на общото изискване, че всяка страна в производството
следва да установи изгодните за себе си положителни факти, които твърди. При това, съдът не
следвало да приема, че ищецът не бил доказал, че ответникът не използва процесните търговски
марки само като указание за вида продукт, а следвало да приеме, че ответникът не е установил, че
продуктът му представлява брускета. Това нарушение довело до опорочаване на решаващите
изводи на съда, поради което въззивният съд следва да извърши ново разпределение на
доказателствената тежест по отношение на този твърдян от ответника положителен факт, като
приложи съответните последици на липсата на установяването му. Съдът извършил нарушения и
на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК като допуснал изслушването на съдебно-маркови
експертизи, приемайки, че по тези въпроси същият се нуждаел от специални знания, а в
действителност съдът игнорирал всичките три отделни заключения и формирал независими, свои
самостоятелни изводи по въпросите, поставени на вещите лица - по-конкретно, съдът
самостоятелно извел извод, че „ответникът използва знак, който по начина па изписването си е
различен както от марката Брускети, така и от елемента „Bruschetle“ в комбинираната марка -
различни са не само буквите (латиница, кирилица, разлика в последната буква), но и шрифтът, чрез
който те са изписани върху опаковките … Всичко това сочи, че дори да е налице вероятност от
объркване, тя не е целена спрямо масовия потребител, който би възприел марките като
асортименти, само когато във всяка от тях има някакъв общ детайл или елемент, който може да
бъде забелязан без затруднение“. 2) За противоречия с материалния закон: Знакът „bruschetta“ не
бил указание за вида на стоките на ответника, а приемайки обратното, съдът направил изводи,
противоречащи на чл. 14 ЗМГО (отм.) вр. чл. 11 от ЗМГО – съдът бил длъжен да приеме, че
марката била отличителна към момента на регистрацията си, „***“ не било означение за вида на
продуктите на ищеца към 2005 г. Като преценил, че марката не можела да бъде защитена, защото
съвпада с наименованието на клас стоки на италиански и български език, съдът допуснал
противоречие с чл. 11, ал. 1 ЗМГО, а освен това, разгледал и въпрос, който не бил включен в
предмета на производството. Съдът неправилно приложил материалноправната норма на чл. 14
ЗМГО (отм.), доколкото не установил какво се включвало в понятието „недобросъвестност“ и
2
оттам – кои факти следвало да бъдат отчетени при формиране на решаващата му воля по
приложението на тази разпоредба. Така, съдът изцяло пренебрегнал твърденията на ищеца,
неоспорени от ответника и доказани от публични регистри, че законните представители на
ответника (и неговите праводатели) участвали в управлението на „Фикосота Фууд“ ЕАД, знаели за
правата върху търговски марки на дружеството, както и познавали в детайли маркетинговата му
стратегия. Именно на базата на тази информация ответникът избрал да започне предлагане на
продукти под марка „bruschetta“ - тъй като законните му представители знаели, че могат да се
възползват от известността на марките на ищеца и целели този резултат, видно от множеството им
действия в посока да наподобят продукта на ищцовото дружество изцяло. Нарушена била
разпоредбата начл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.), тъй като сходството между използвания знак и марките
на ищеца установявало категорично наличието на възможност за объркване на средния
потребител, а обратният извод на съда бил формулиран в нарушение на материалния закон, при
което съдът разгледал обстоятелства, които нямали отношение към възможността за объркване, а
същевременно не анализирал онези обстоятелства, които водели до възможност за объркване. 3)
За необоснованост: Вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се били изводите на съда
още по отношение на правния въпрос какви обстоятелства са релевантни за решаването па спора.
От една страна съдът приемал, че знакът „bruschetta“ се ползвал като указание за вида продукт на
ответника, а от друга - че бил задължен да приеме, че марката била отличителна и следователно -
не представлявала указание за вида продукт. Направеният от съда извод, че „***“ било указание за
продукта на ответника също не бил обоснован - налице били логически противоречия в мотивите,
съдът кредитирал отделни доказателства, докато изцяло пренебрегнал други. Изначално грешни
били изводите на съда и по отношение на дружеството „Вкусни мечти“ ЕАД и позоваването на
неговата дейност, окачествявайки го като трето лице. Съдът базирал изводи в обхвата на съдебно-
марковата експертиза на противоречиви заключения на хранително-вкусовите експертизи.
Необосновани били изводите на съда и при преценката дали знакът „bruschetfa“ се ползвал
добросъвестно от ответника. Необосновани били изводите на съда, с които исковете по отношение
на марка „***“ били отхвърлени. Съдът необосновано не обсъждал и аргументите на ищеца, че
марката „***“ се ползвала с известност, като приемал, че тази марка не се включвала в състава на
комбинираната такава „***“ заради изписването на различен език. В заключение, жалбоподателят
излага доводи по същество на спора, обосновавайки основателност на исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът в производството „Дъ Бейкърс“ АД е подал отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва и по изложените съображения за нейната неоснователност
моли въззивния да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски.
По частна жалба вх. № 267417/02.10.2020 г., подадена от подадена от „Фикосата фууд“ ЕАД
чрез адв. К. Г., адв. Х. К. и адв. Л. Т. срещу определение № 260181/21.09.2020 г., постановено по
търг. дело № 22/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на
дружеството за изменение на решението в частта му относно присъдените на ответника „Дъ
Бейкърс“ АД разноски за адвокат.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно и по изложените съображения
моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи молбата му по чл. 248 ГПК като
измени решението като намали размера на присъдените на „Дъ Бейкърс“ АД разноски за адвокат
3
до предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.
„Дъ Бейкърс“ АД е подало отговор, с който оспорва частната жалба и моли въззивния съд да
я остави без уважение като неоснователна.
Софийският апелативен съд, по реда на чл. 267 ГПК намира следното:
Всяка една от жалбите се явява редовна и процесуално допустима – депозирана е в законния
срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което следва да се насрочи съдебно заседание за разглеждането им по
същество, каквото е насрочено за 15.02.2021 г. от 14.00 часа.
Неоснователно е искането на жалбоподателя въззивният съд да извърши ново разпределение
на доказателствената тежест по отношение на обстоятелството, че ответникът не използва
процесните търговски марки само като указание за вида продукт. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения по т. 2 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 Г.,
ОСГТК на ВКС, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за
основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.
146, ал. 1 ГПК, а в тази хипотеза дължи единствено даване на указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е
извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното
производство. В случая не е налице тази хипотеза, като се има предвид и че неправилността на
доклада във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и указване за кои
факти страните не сочат доказателства представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила само в случая, когато делото е останало неизяснено от фактическа
страна (в този смисъл определение № 492/09.11.2018 г. по т. д. № 606/2018 г., т. к., I-во т. о. на
ВКС), какъвто не е настоящия. Поради това, след като жалбоподателят не твърди да е допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 ГПК, което да е довело до непълнота на
доказателствата и не прави доказателствения искания за събиране на доказателства във въззивното
производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, то и не следва въззивния съд да прави нов доклад,
различен от този на първоинстанционния съд относно разпределяне на доказателствената тежест
между страните.
По тези съображения и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 82642/12.08.2020 г., подадена от „Фикосата
фууд“ ЕАД чрез адв. К. Г., адв. Х. К. и адв. Л. Т. срещу решение № 977/11.07.2020 г., постановено
по търг. дело № 22/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Докладва делото по смисъла по-горе.
4
Оставя без уважение искането на жалбоподателя „Фикосата фууд“ ЕАД въззивният съд да
извърши ново разпределение на доказателствената тежест по отношение на обстоятелството, че
ответникът не използва процесните търговски марки само като указание за вида продукт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5