Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№6133 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „О.М.“ АД, ЕИК *******,
чрез адв.н.К., твърди, че е титуляр на лицензия № Л –
184 – 12/27.04.2009 година, издадена от ДКЕВР за осъществяване на дейността
снабдяване с природен газ от краен потребител на територията на Столична община
и община Божурище за срок до 17.12.2039 година.
Ищецът твърди, че на 21.01.2013 година е сключил с
ответника „С.“ ЕООД, ЕИК*******, договор за разпределение и снабдяване с
природен газ №848, за обект на ответника, представляващ административна сграда
в гр.София, ул.“*******.По силата на постигнатото съгласие се е задължил да
доставя на купувача в минимални количества по Приложение№1 към договора,
природен газ с договорено по спецификация – приложение 02 / качество и налягане
за периода на действие на договора, а купувачът се е съгласил да заплаща цена
на този продукт.Предаването и приемането на природния газ, както и търговското
му измерване, страните са се съгласили, да се извършва на мястото на доставката
– газомерен пункт /ГЗП/ на доставчика, а отчитането
на потреблението да се извършва ежемесечно.договорът е сключен със срок – до
изтичане на лицензията – 17.12.2039 година, при действие на ОУ на доставчика.
Ищецът твърди, че измерването на количествата
природен газ за ответника се извършва със средства за търговско измерване / разходомер и коректор /, собственост на ищеца, които
подлежат на първоначална и последващи проверки по
реда на Закона за измерванията и подзаконовите актове, свързани с неговото
прилагане.
Ищецът твърди, че на 15.12.2014 година разходомерът и коректорът на измервателното съоръжение на обикта на ответника са подменени с ново измервателно
съоръжение, проверено и сертифицирано, като след промяната е констатираната
разлика от обичайното изразходвано количество природен газ за обекта.
Ищецът твърди, че с писмо от 13.01.2015 година е
уведомил ответника за разлика в изразходваното количество природен газ / в
пъти8 за първата половина на декември 2014 година и втората половина на месеца,
като е помоли да бъде извършена проверка на монтираните измервателни уреди от
независима лаборатория.Твърди, че на 04.02.2015 година е извършена метрологична
проверка на измервателното устройство в независима лаборатория и е установено,
че е била налице грешна софтуерна конфигурация при снетия на 15.12.2014 година еликтронен коректор, което е довело до съществено
отклонение при текущите отчитания на обекта на ответника спрямо реалната
консумация.Установената неточност е 1 към 10 и фактурираните обеми за периода
на действие на договора са 10 пъти по- малки от реално изразходваните.Твърди,
че ответникът е уведомен за това с писмо от 09.02.2015 година, както и за
извършеното преизчисляване на реално изразходваните количества природен газ и
тяхната стойност.Ищецът твърди, че изразходвания природен газ от ответника за
2013 година е 70 010 куб.м, на стойност 72 300,46 лв
с ДДС, а през 2014 година – 88 399 куб.м, на стойност – 87 835,88 лв с ДДС.Твърди, че на 02.11.2015 година на ответника „С.*
ЕООД е връчена нотариална покана, чрез нотариус В.М., относно реално
изразходваното количество природен газ и неговата стойност за периода на 2013 –
2014 година.Твърди, че ответникът е извършил плащане на сумата от
21 870,71лв за 2013 годна и 8 721,87лв за 2014 година.поради липса на
пълно заплащане на стойността на доставения и потребен от ответника природен
газ, ищецът е връчил покана за ответника в 7-дневен срок- работни дни – от
датата на получаване на покана да извърши плащане.Твърди, че общо дължимата
сума е от 131 809,99лв + 2 266,23 лв акциз.Твърди,
че има вземане и за обезщетение за забавено плащане за периода на забава,
считано от 12.11.2015 година до подаване на исковата молба в съда, в размер на
9 054,85лв.моли съда, след като установи верността на изложеното, да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати претендираните
суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
дава следния отговор на исковата молба:
Не спори, че на 21.01.2013 година е сключил с
ищеца описания от последния договор за разпределение и снабдяване в природен
газ №848 за обект административна сграда, находяща се
в гр.София, ул.“*******; не спори, че на 15.12.2014 година по инициатива на
ищеца и за негова сметка е подменен разходомера и
коректора на територията на ответника, нито, че ищецът го е уведомил за
отчетената разлика касателно изразходваното лочичество природен газ за първата и втората половина на
декември 2014 година; че с писмо от 09.02.2015 година е уведомен за извършена
проверка на подменените измервателни устройства от независима лаборатория, към
което са приложени два броя протоколи и че ищецът едностранно е извършил
преизчисляване на изразходваните количества природен газ; не спори и за това,
че на 02.12.2015 година му е връчена нотариална покана от ищеца, касателно количествата природен газ за 2013 и 2014 година и
тяхната стойност.
Ответникът оспорва основателността на предявените
осъдителни искове.
Твърди, че не е неизправна страна по договора,
защото е заплатил за процесния период от време всички
дължими суми за доставен и изразходван от него природен газ.Твърди, че съгласно
чл.3.3, ал.2 от ОУ количествата природен газ, показани от измервателните уреди
се считат меродавни и задължителни за страните по договора и именно на база на
сочените от тях показатели са определяни и реално потребените
количества природен газ за съответния месец, тези количества са фактурирани от
ищеца и заплатени от ответника.Извършените плащания са авансови и плащания по
фактури, който факт не се оспорва от ищеца.
Ответникът твърди, че съгласно чл.3.4 от ОУ в
случаите, когато измервателните уреди на доставчика се окажат неизправни или по
някаква причина не работят, количествата
подаден и приет природен газ се установяват на база часовия разход на
работещите с природен газ монтирани мощности на купувача, като за целта се
съставя и подписва двустранен протокол между страните, в 3-дневен срок.Именно
тази е процедурата при констатирани неизправни/неработещи измервателни уреди и
начина, по който се установява реално потребените
количества природен газ и като част от договора ,тази процедура е задължителна
за страните по него.
В тази връзка твърди ответникът, ищецът
едностранно е извършил преизчисляване на реално потребените
от ответника количества природен газ през 2013 и 2014 година, като не е спазил
посочената в договора процедура.Не е установено реално количествата подаден и
приет природен газ, а извършеното от ответника преизчисление
е неправомерно и лишено от законово и договорно основание.Ето защо намира иска
за реално изпълнение за неоснователен.
Освен това ищецът е извършил проверка на вече
подменени измервателни уреди и на база получените резултати е направил преизчисление на дължимите суми за доставен и потребен
природен газ.Едностранната подмяна на съораженията за
измерване дава възможност за неправомерно въздействие върху тези уреди, а
липсва информация относно конкретните измервателни уреди, демонтаж, пренасяне и
съхранение за периода от 15.12.2014 година до 04.02.2015 година, не са
представени и документи, касателно акредитацията на
лабораторията, което поражда съмнение относно обективността на информацията и
за наличие на неточни твърдения.
Ответникът
оспорва да е доказа и размера на количествата газ, които ищецът твърди
ответникът да е разходвал.Установеното при проверката несъответствие не е
достатъчно основание за уважаване на претенцията.
Моли съда да отхвърли предявените осъдителни
искове.Претендира разноски в това производство.
В допълнителната искова молба ищецът „О.М.“ АД
поддържа заявената теза, като оспорва твърденията на ответника за точно
изпълнение на поетите с договора задължения.не спори, че процедурата по чл.3.4
от ОУ не е изпълнена, но твърди, че нейното изпълнение предпоставя
активно поведение от двете страни по договорната връзка, а купувачът по
договора и ответник в производството не е положил дължимата грижа да участва в
среща, след като е получил покана за нея за съставяне на двустранен протокол,
поради което не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение.По отношение на това, че ищецът едностранно е преизчислил
дължимите суми на потребения от ответника природен
газ, то поради липса на оспорване на истинността на представената от ищеца
справка за констатираните отклонения и дължими суми, моли съда да ги приеме за
установени.Твърди, че измервателните уреди са проверени от независима
лаборатория, за което са съставени протоколи, които са останали неоспорени от
ответника.Моли съда да уважи предявените искове.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
заявената теза, като навежда доводи, че не той, а ищецът не е проявил дължима
грижа относно измервателните уреди и той носи вина за техните
изчисления.Твърди, че спорно и недоказано в случая е какдво
количество природен газ ищецът е доставил на ответника, за да претендира
плащане и фактът на доставка на количествата природен газ не се установява от
представените от ищеца документи.по отношение на своето неучастие в среща за
съставяне на двустранни протоколи по чл.3.4 от ОУ, защото ищецът е бил направил
своето преизчисление, като за база на същото не е
използвал мощностите на ответника, работещи с природен газ, на база часовия им
разход.Ето защо твърди, че не може да се приеме тезата за дължима, но
неположена от него грижа.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
По делото няма спор относно това, че ищецът има
лицензия № Л – 184 – 12 от 27.04.2009 година, издадена му от ДКЕВР за
осъществяване на дейност снабдяване с природен газ от краен потребител, чийто
срок на действие е до 17.12.2039 година.Няма спор и относно това, че на 21.01.2013
година между неговия праводател газоразпределително
предприятие „С.“ ЕАД и ответника „С.“ ЕООД, ЕИК *******, е сключен договор за разпределение и
снабдяване с природен газ под №848/21.01.2013 година.Няма спор, че договорът е
със срок на действие до 17.12.2039 година.
Съобразно постигнатото между страните съгласие
доставчикът е поел задължение да доставя минимални количества по Приложение №1
природен газ с договореното по спецификация за съответната година
/Приложение02/ качество и налягане през периода на действие на договора срещу
задължението на купувача да приема и заплаща природния газ.Страните са се
съгласили предаването и приемането на природния газ, както и търговското му
измерване, да се извършва в мястото на доставка – изхода на ГЗП на доставчика,
обслужващо купувача с адрес ***, ул.“*******.
С разпоредбата на чл.6 от договора страните са се
съгласили относно начина на плащане, а с чл.7 са приели за необходимо в края на
отчетния период на база месечен акт по чл.6.1 от ОУ да се извършва изравняване
на вземанията между стойностите на авансово заплатените количества природен газ
и реално потребените по действаща цена в месеца на
доставка за цялото количество природен газ.Съгласили са се, че отчитане на
потреблението ще се извършва ежемесечно, а при по- рядко отчитане- ежемесечните
плащания ще се извършват съобразно приложение№3, като в края на отчетния период
ще се извършва изравняване.
Съгласили са се, че договорът ще се прилага ведно
с ОУ, приети от купувача при сключване на сделката.
Съгласно чл.3.1 от ОУ предаване и приемане на
природния газ, както и търговското му измерване се извършва на мястото на
доставката – изхода на ГЗП на доставчика, а измерването на преминалия природен
газ се осъществява чрез монтирани ГЗП средства за измерване разхода на природен
газ, проверени и маркирани от лицензирани органи като за контролен час на
отчитане на количествата газ за денонощие се приема 8,00 часа.С чл.3,3, ал.2 от ОУ страните са се съгласили, че количествата
природен газ, показани от измервателните уреди в ГЗП на доставчика, се считат
за единствено меродавни и задължителни за двете страни.При евентуална разлика
между тези показания и сумата от показанията на всички уреди на потребителя,
включени на тази измервателна линия в ГЗП на доставчика, разликата се
разпределя между тези потребители, пропорционално на приетия от тях природен
газ, отчетен от уредите им, или с подписан между тях протокол за разпределение
на разликата в количествата.
С разпоредбата на чл.3.4 страните са се съгласили,
че в случаите, когато измервателните уреди на доставчика се окажат неизправни
или по някаква причина същите не работят, количествата подаден и приет природен
газ се установяват на база часовия разход на работещите с природен газ
монтирани мощности на купувача, като за целта се съставя и подписва в 3-дневен
срок двустранен протокол.
Към исковата молба са приложени и следните
документи, явяващи се неразделна част от договора – Приложение 01,
представляващо спецификация за минималното количество природен газ, в което са
посочени количества за периода 2013 – 2016 година, включително- като общо
количество и като количество за всяко от четирите тримесечия на всяка от тези
години; приложение №2, представляващо спецификация за доставка на природен газ,
определящо минималните количества за 2013 година- по тримесечия и за всеки
месец от тази година; спецификация представляваща приложение IIR относно очакваната реална
консумация за 2013 година – по тримесечия и за всеки от месеците на 2013
година; характеристика на монтираните агрегати и инсталации на купувача –
ответник, представляваща приложение III, в която е описан газов котел 1125 Kw-два броя с посочени минимален,
номинален и максимален разход на газа, налягане на газа, вид гориво и минути на
превключване, както и същите спецификации, представляващи приложения към
договора, но касаещи 2014 година.Няма спор между страните, че представените от
ищеца документи са приложенията към договора, представляващи неразделна негова
част, двустранно подписани от страните, чиято автентичност не е оспорена в
процеса.
По делото не се спори относно това, че на 13.01.2015
година ответникът е изпрати писмо до ищеца, с което го уведомява относно извършена проверка на
измервателни устройства за търговско мерене на обект административна сграда на
„С.“ ЕООД *** и за установената от доставчика разлика между изразходваното
количество природен газ през първата половина на декември 2014 година и през
втората половина на този месец, както и желанието на ищеца да се извърши
проверка на монтираните измервателни уреди от независима оторизирана
изпитателна лаборатория.Не се спори и относно това, че на 09.02.2015 година
ищецът уведомява ответника за извършената смяна на разходомер
и коректор на измервателното устройство и на място на сменените са поставени
нови устройства, които са проверени и сертифицирани, за което представя протоколи.В
това писмо твърди ищецът е била налице грешна софтуерна конфигурация на снетия
на 15.12.2014 година коректор.В писмото ищецът не се противи на искането на
ответника за провеждане на метрологична проверка на новопоставените
съоръжения, за да се избегне съмнение относно измерването им.страната предлага
на своя съдоговорител среща за уреждане на
отношенията безконфликтно.
Към писмото е приложен протокол за извършена
метрологична проверка на електронен коректор от „Овъргаз
сервиз“ АД, представляваща лаборатория за проверка на средства за измерване, оправомощена със заповед на ДАМТН № А – О – 024/26.07.2011
година.
На 30.10.2015 година / петък / ищецът връчва на ответника
нотариална покана, чрез нотариус В.М., за заплащане на стойността на реално
изразходваните от ответника количества природен газ, който за периода от
28.02.2013 година до 29.12.2013 година е 70 010 куб.м и е на стойност
72 300,46лв, а за периода от 29.01.2014 година до 29.12.2014 година е
88 399 куб м и е на стойност 87 835,88лв.Срокът за доброволно
изпълнение на задължението за плащане, който кредиторът е дал на длъжника е
седем работни дни, считано от датата на получаване на поканата.Срокът за
плащане / 7 работни дни/ е изтекъл на 10.11.2015 година.
За установяване на възражението си, че е точен
платец на поетото с договора задължение за плащане, ответникът е представил
фактури за извършени плащания от ответника на ищеца, с посочено основание за
плащане – доставка на природен газ- договор №848/21.01.2013 година, за периода
февруари 2013 година- декември 2013 година, ведно с приложен месечен отчет, копия от известия и
банкови извлечения, както и фактури за 2014 година, ведно с месечни отчети .
По делото са допуснати и изслушани две експертизи
– СТЕ и ССчЕ – изготвени от вещите лица доц д-р маг.инж. Г.М. и С.М..Заключението са възприети от
страните безкритично и са приети от съда като годни доказателствени
средства.
От заключението на вещото лице доц. Д-р Г.М. се
установява, че при монтаж на разходомер и коректор,
извършен на 04.02.2013 година, е допусната субективна грешка, чрез монтаж на
неподходящ коректор, който не съответства на импулсния фактор на разходомера, което е довело до несъответствие между
изчислените на база инсталирани мощности и заявени количества и отчетени потребени количества природен газ през 2013 година и 2014
година.На 15.12.2014 година след демонтаж на СТИ с изтекъл междупроверочен
интервал, са монтирани еднотипни на предишните разходомер
и коректор, но при съответствие на импулсния фактор на двете съоръжения.
Вещото лице е посочило, че софтуерната
конфигурация на електронния коректор не възпрепятства работата на
електромеханичната част /хардуера/ на СТИ и в този смисъл не води до техническа
неизправност, но има пряко влияние върху отчета на СТИ, защото задава параметри
за изчислителната обработка на данните от регистъра на брояча на разходомера.Погрешната конфигурация води до погрешни
отчети- влияе негативно на отчитането на потреблението на природен газ.Вещото
лице е посочило, че СТИ се параметризират в сервизни
условия, с подходящо техническо и софтуерно обезпечаване и в последствие се
монтират от представители на ГРД.Не е възможна промяна в конфигурацията без
това да бъде забелязано от потрибитела на природен
газ, не е и констатирана намеса в работата на СТИ до момента на подмяната, след
изтичане на междупроверочния интервал на 15.12.2014
година, а протоколите за метрологична проверка, посочени от вещото лице на
стр5/ от заключението /т.4/ свидетелствуват за липса
на намеса в конфигурацията на СТИ от монтажа до извършване на МП, която
документира несъответствието.Вещото лице е дало отговор, че при жопределяне на размера на несъответствието в отчетите е
приложена Методика за коригиране на показанията на разходомери
за природен газ т.1.3 При липса на коректор или неизправен такъв в съответствие
с Инструкция за коригиране на показанията на разходомери
за природен газ, ред за определяне на обема на природен газ при отсъствие на
коректор или неизправен такъв.Съобразно избрания подход за определяне на
коефициент за преизчисление - реверсивен линеен
метод – се явява по- достоверен от изчисляване на коефициента по алтернативния
метод – на база инсталираните мощности на ответника, а в случая се явява и
оптимален за потребителя.При съпоставка между двама метода за изчисления на
количествата потребен природен газ, вещото лице е дало становище, че реверсивния метод е по- удачен, тъй като избрания от
страните на база инсталирани мощности, дава завишени стойности, поради което реверсивния линеен метод се явява по- обективен и
достоверен, още повече, че той изрично отговаря на инструкцията на
производителя в ръководството на експлоатация на съоръжението.
Вещото лице С.М. е изготвила заключение относно
това каква е стойността на потребения природен газ,
на база заключението от СТЕ, като е съобразила, че в ОУ е посочен механизма на
ценообразуване на стоката, като резултат от три компонента: доставна
цена, цена на разпределение и цена на снабдяване с
природен газ.Взело е предвид доставните цени за
периода февруари 2013 година – декември 2014 година, на база решенията на ДКЕВР;
посочило е каква е утвърдената цена за разпределение за процесния
период от време на праводателя на ищеца, както и
цената за доставяне и е достигнало до извод, че размерът на вземанията на ищеца
за главница са периода февруари – декември 2013 година с ДДС е сумата от
73 337,64 лв, а за периода януари –декември 2014
година – 91 122,82лв.Вещото лице е определило и размер на обезщетение за
забава на база изчислените главници за периода от 12.11.2015 година до
15.07.2016г., като върху главницата за 2013 година е посочило, че това е сума
от 5 037,48лв с ДДС, а върху главницата за 2014 година – 6 259,18лв с
ДДС.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
По исковете с правно основание чл.327 ТЗ във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД – за реално изпълнение на парично задължение –
заплащане на уговорена цена на доставена от ищеца и потребена
от ответника ел. енергия- природен газ за периода февруари 2013 – декември 2014
година.
Исковете са основателно предявени.
По делото не се спори наличието на договорна
обвързаност, представляваща облигационна връзка, носеща характеристиките на
договор за доставка, сключен между праводателя на
ищеца и настоящия ответник, по който се установява, че ищецът, в качеството си
на доставчик е изпълнил основното си задължение за предаде на ответника
стоката- предмет на договора – природен газ, съобразно условията на сделката, обективирана в документа от 21.01.2013 година, ведно с
приложенията към договора и действащите ОУ, представляващи неразделна част от
споразумението, обвързващо съдоговорителите.В тази
връзка настоящият състав не приема за необходимо да обсъжда възражението на
ответника за липса на изпълнение от страна на ищеца на това основно негово задължение,
тъй като възражението за липса на изпълнение на доставчика е сторено в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба и поради това се явява преклудирано.
Основният
спорен въпрос по делото е какви са количествата доставен от ищеца на ответника
природен газ и каква е стойността на същия.
Тезата на ищеца е, че доставената и потребена енергия е преизчислена от него, поради факта, че
съоръженията, които са негова собственост и с които се отчита количеството
доставен природен газ и потребен от ответника, неправилно са извършвали
отчитане на стоката.
Тезата на ответника е, че претенцията за плащане
не следва да бъде уважена, тъй като ОУ, представляващи неразделна част от
договора – чл.3.4 - предвиждат
процедура по смяна на тези уреди, която е останала неизпълнена, а това поражда
съмнение за верността на твърденията на ищеца касаещи количество и стойност на
доставената стока.
По отношение на нормата на чл.3.4 от ОУ на база,
на която ответникът гради защитната си теза.
Разпоредбата на ОУ сочи, че когато измервателните
уреди на доставчика са окажат неизправни или по някаква причина не работят,
количествата продаден и приет природен газ следва да се установят на база
часовия разход на работещите с природен газ монтирани мощности на купувача,
като за целта страните съставят протокол, който следва да е двустранно
подписан.
Смисълът на разпоредбата е, че същата следва да
намери приложение при неизправни или неработещи измервателни уреди.
В настоящия случай нито една от посочените
хипотеза в разпоредбата на чл.3.4 от ОУ не е налице.
Заключението на вещото лице по СТЕ е, че е
допусната субективна грешка, касаеща софтуерната конфигурация
на измервателните уреди, която по никакъв начин не влияе и не възпрепятства
работата на електромеханичната част на СТЕ, поради което не може да се приеме,
че е налице техническа неизправност на измервателните съоръжения.Т.е. същите не
са неизправни или неработещи, а това изключва възможността страните да се
позоват на нормата на чл.3.4 от ОУ и да се изисква от тях да спазят процедурата
по съставяне на констативни протоколи относно тези факти, които да са длъжни да
бъдат подписани от тях.Едновременно с това субективната грешка е довела до
неправилно отчитане на доставения от ищеца и потребен от ответника природен
газ, което пък от своя страна е наложило отстраняване на грешката и преизчисление на стойността на стоката, а оттам и на цената
и, което безспорно рефлектира върху правната сфера на ответника.Но това не е
основание същият да откаже плащане на посоченото от него основание.
В тази връзка съдът намира, че заключението на
вещото лице, дава основание да се приеме, че липсва възможност за манипулации
върху измервателните уреди по начин, който би повлиял негативно на ответника, а
избраният от ищеца способ за изчисляване на количеството на доставен и потребен
природен газ – чрез реверсивен линеен метод, дава по-
голяма обективност и сигурност относно количества природен газ, доставени от
ищеца на ответника, отколкото посочения от страните способ за алтернативно
измерване на база монтираните мощности на ответника.Ето защо не може да се
приеме, че липсва основание да се ангажира имуществената отговорност на
ответника за заплащане на цената на доставената му енергия под формата на
природен газ.Налице е изпълнение на задължение от страна на доставчика –
доставено и предадено на купувача количество природен газ, поради което за
последния е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена на стоката.
По отношение на размера на предявените искове.
Установено е по делото, че количеството природен
газ, което е доставена на ответника за периода февруари –декември 2013 година е
70 010 куб.м, а за периода януари –декември 2014 година – 88 399
куб.м.
Вещото лице М. е посочило, че стойността /цената/
на доставения и потребен от ответника природен газ за посочения период на 2013
година е 73 337,64лв с ДДС, а за количествата, доставени през 2014 година
– 91 122,82 лв.
Ищецът е признал, че ответникът е извършил плащане
за 2013 година – в размер на 21 870,71лв и 8 721,87лв.
Ищецът претендира за 2013 година сумата от 50 429,75лв
/ 72 300,46-21 870,71лв/ и за 2014 година – 79 114,04лв – 8 721,87лв/
- общо сумата от 129 543,76лв.
Ответникът твърди, че е извършил плащане на
дължимите по договора суми, като за установяване на това правопогасително
възражение е представил на съда фактури и авизо за местен превод – преводно
нареждане за кредитен превод, с наредител на
операцията – настоящия ответник По своята същност преводното нареждане за
кредитен превод е банков платежен документ, чрез който се
отчита банкова операция за прехвърляне на парични средства от сметка на клиент-наредител към сметка на получател. Документът се
съставя от наредителя, подписва се от него и се
представя в банката, която обслужва сметката на клиента. Когато платежното
нареждане за кредитен превод е на хартиен носител, то се изготвя в два
екземпляра. След регистриране на операцията по прехвърляне на средствата от
сметката на клиента в сметката на получателя, банката връща единия екземпляр на
клиента и задържа втория.Представените платежни документи отразяват, че
плащанията са извършени на база действащия между страните договор.Съотнесени към другите представени от ответника документи
може да се направи извод, че за 2013 година ответникът е извършил плащане в
размер на 18 591,23 лв, но поради признанието на
ищеца, че платената сума е от 21 870,71лв, съдът приема това твърдение за
безспорно.Следователно твърдението на ищеца, че е налице остатък от дълга за
периода февруари –декември 2013 година в размер на 50 429,75лв, приема за
основателно.
По отношение на дълга касаещ 2014 година.Представените са преводни нареждания, но
от тяхното съдържание не може да се установи кои периодични плащания,
произтичащи от договора са погасявани от ответника и този извод на съда не се
промени от датите, които са посочени на преводните нареждания – някои от
документите се повтарят, а други касая период на 2015 година, поради което
съдът приема, че ответникът е извърши частично плащане на дълга за 2014 година
в размера, признат от ищеца – сумата от 8 721,87лв.
При така изложеното настоящият състав на съда
намира, че вземането на ищеца за цена на доставен и потребен от ответника
природен газ се явява основателно предявено и доказано в размер, който страната
претендира – общо 131 809,99лв, представляваща сумарна величина от
129 543,76лв стойност на природния газ и 2 266,23лв акциз.
По отношение на претендираното
обезщетение за забава за периода за забава- от 12.11.2015 година до 15.07.2016
година.Тъй като се касае за обезщетение, то върху него не се дължи ДДС, поради
което съдът служебно изчислява размера на претендираната
обезвреда за периода на база.размерът на
обезщетението за забавено плащане на сумата от 131 809,99лв и сумата от
9 061,72лв.Ищецът претендира обезщетение в по-нисък размер –
9 054,85лв, в който тази претенция следва да бъде уважена.
По разноските.
Всяка от страните е направила искане за присъждане
на разноски, като ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, включващ в себе си
следните разходи, направени от него в това производство: държавни такси от
5 634,59лв, депозити за вещи лица в общ размер на 1 500лв и адвокатско
възнаграждение в размер на 5 216,75лв, за които страната е представила
доказателства, че са реално понесени от нея.
Ответникът не представя списък с разноски, а
такива не му се дължат, поради извод на съда за основателност на предявените от
ищеца искове, поради което разноските следва да бъдат разпределени на база
нормата на чл.78, ал.1 ГПК.Дължимата от ответника на ищеца сума, представляваща
сторени разноски в това производство е в общ размер на 12 351,34лв.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД, „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.М.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес гр.София, площад „*******,
чрез адв.Н.К., сумата от 131 809,99 лв/ сто тридесет и една хиляди осемстотин и девет лв и 99ст./, представляваща цена на доставен от ищеца и
потребен от ответника природен газ, на основание договор №848 от 21.01.2013
година за разпределение и снабдяване с природен газ за обект на
ответника-административна сграда в ***, ул.“*******, за периода от февруари
2013 година до декември 2014 година, включително, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 15.07.2016 година до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.М.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, площад „*******,
чрез адв.Н.К., сумата от 9 054,85лв/ девет
хиляди и петдесет и четири лв и 85ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 131 809,99лв
за периода от 12.11.2015 година до 15.07.2016 година.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.М.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес
гр.София, площад „*******, чрез адв.Н.К., сумата от 12 351,34лв,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на обжалване пред
САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: