О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2257
гр.Бургас, 07.08.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, в закрито заседание, на седми август две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Майска ч.в.гр.д. № 1940 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД с
ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.Витоша № 146, сграда
А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива
Шаламанова, заявена чрез юк.Весислав Генов против Определение № 53455/27.05.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2388/2020г. на Районен съд-Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК
срещу длъжника С.С.С. с ЕГН-**********, за изпълнение на парични задължения по договор за кредит № 1005521/05.01.2018г..
Моли се определението да бъде
отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за всички претендирани суми.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването, поради което е и допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Заповедното производство по
ч.гр.д.. № 2388/20г. по описа на БРС е образувано по постъпило заявление по реда
на чл.410 ГПК от „Ай
Тръст“ - ЕООД, срещу С.С. С., за следните суми: 1149,87 лева, от които 700,00лева
главница, 59,75 лева административни разноски; 83,45 лева възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 86,54 лева – договорна лихва от 05.01.2018
– 10.07.2018г.; 220,13 лева – наказателна лихва от 11.02.2018г. до 04.03.2020г.,
законната лихва от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
главницата, 25лева – държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Изложени са твърдения за сключен на 05.01.2018г. между
длъжника и трето лице – Кредисимо“ – ЕАД – договор за кредит, с избрано
обезпечение – договор за поръчителство; твърди се, че на същата дата между
заявителя, в качеството му на поръчител и длъжника е сключен договор за
поръчителство; такъв договор е сключен и между заемодателя и поръчителя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което заемодателят поканил поръчителя да ги
заплати. На 09.03.2020г. поръчителят заплатил на заемодателя сумите по договора
за кредит както следва: 700лева главница, 86,54 лева – договорна лихва; 220,13
лева – наказателна лихва и 59,75 лева административни разноски за опити за
извънсъдебно погасяване на дълга. Претендира съдът да разпореди тези суми ведно
със сумата от 83,45лв.-възнаграждение по договор за поръчителство да бъдат
заплатени от длъжника на поръчителя.
Представя Общи условия за предоставяне на кредити на
„Кредисимо“ – ЕАД; договор за потребителски кредит №1005521/05.01.2018г. между
„Кредисимо“ – ЕАД и С. С. С.; Приложение №1 към договор за кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация; договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „Ай тръст“ – ЕООД и С.С. на 05.01.2018г.;
приложение №1 към договора; договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“
– АД и „Ай Тръст“ – ЕООД на 05.01.2018г., пълномощни.
С обжалваното разпореждане Районен
съд Бургас е отхвърлил заявлението като е приел, че представените документи не
носят подписа на длъжника, поради което не са налице императивните изисквания
на чл.11, ал.1, т.27 и ал.2 ДПК.
В частната жалба се излагат
съображения, че договорът за кредит и поръчителство са сключени по реда на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Пред вид така установените факти и
като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно.
В производството по чл.410 ГПК, съдът се произнася само по наведените в заявлението фактически твърдения.
В това производство съдът следи единствено за посочените в нормата предпоставки - дали
вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими
вещи; дали искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението
с чл.127,
ал.1 и 3
и чл.128,
т.1 и 2
от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните
приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.
411, ал. 2 ГПК, в т. ч. за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Независимо от измененията на
закона – ДВ бр.100/2019г. и конкретно чл.410 ГПК, чрез въвеждане на ал.3, и
чл.411, ал.2, чрез въвеждане на т.3, производството остава такова по чл.410 ГПК. Документите, които законът изисква да се представят от заявителя, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител - договорът, ако е в писмена форма, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива, трябва да се изследват от съда само в контекста на чл.411, ал.2, т.3 -
за преценка дали искането се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това. С горните изменения, не е предвидено препращане
към разпоредбата на чл.418 ГПК, според която съдът следва да провери
редовността на документа от външна страна, в т.ч. и дали документът, от който
произтича вземането е подписан от длъжника. Обхватът на извършваната от
заповедния съд проверка по чл.410 и чл.411 се простира върху валидността на
основанието за издаване на заповед за изпълнение само досежно констатирано
наличие на неравноправна клауза в потребителски договор. Да се приеме че следва
да се извършва проверка за редовността от външна страна на документите или
сделките, обективирани в тях, в т.ч. наличието или липсата на подпис на
длъжника, означава са се извършва проверка за валидност, респ. недействителност
на договора поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД, за което в това
производство съдът не следи служебно. В този смисъл Определение № 454 от 23.07.2020 г. на ОС -
Враца по в. ч. гр. д. № 291/2020 г.. Възраженията за липса на подпис, респ. –
форма на договора, длъжникът може да направи, ако депозира възражение по чл.414 ГПК и кредиторът предяви иск за установяване на вземането си.
Както
се посочи по-горе заповедният съд извършва проверка и досежно наличие на
неравноправни клаузи. Видно от заявлението с оглед извършеното плащане от
поръчителя на задълженията по договора за кредит, същият е встъпил в правата на
кредитора и на това основание претендира в заповедното производство сумите по
договора за кредит от 05.01.2018г.. В заявлението се претендира и
възнаграждение от 83,45лв. на основание договор за предоставяне на
поръчителство от 05.01.2018г.. Поради взаимната свързаност и обусловеност на
двата договора/за кредит и поръчителство/ те следва да бъдат разглеждани заедно.
Видно от представените договори и приложения към тях разходите за
кредитопоучателя по договора за поръчителство не са включени в ГПР по договора
за кредит. ГПР по договора за кредит е уговорен в размер на 50%. Тъй като сключването на договора за
поръчителство и възнаграждението по него е обусловено от сключването на
договора за кредит и възнагражденията и разходите по него, то възнаграждението
по обусловения договор увеличават над 50% ГПР по договора за кредит. Съдът намира,
че със сключването на отделен договор за допълнителна услуга с възнаграждение,
невключено в ГПР, е заобиколено и ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. Този допълнителен договор на практика води до заобикаляне на
закона, което е довело до оскъпяване на кредита. По този начин се получава ГПР,
надвишаващ петкратния размер на законната лихва от 10%, установена с ПМС № 426/ 2014 г.,
издадено на основание чл.
86, ал. 2 от ГПК. Ето защо и обжалваното разпореждане в частта досежно
претендираната сума от 83,45лв.-възнаграждение по договор за поръчителство от
05.01.2018г.. Предвид вида и характера на
производството съдът определи юк. възнаграждение в размер на 50лв. за всяка от
инстанциите.
Поради изложените съображения,
заявлението следва да бъде уважено в посочените части.
С оглед на гореизложеното и на
осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 3455/27.05.20г.,
постановено по ч.гр.д. № 2388/20г. на Районен съд – Бургас и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ай Тръст“ – ЕООД – ЕИК203508899,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146,
сграда А, ет.4, Бизнес център „България“, в качеството му на поръчител, заповед
за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника С.С.С. с
ЕГН-********** от гр.Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за суми, дължими на основание договор за кредит № 1005521/05.01.2018г.,
сключен между длъжника и „Кредисимо“ – ЕАД ЕИК175330437, както следва: 700,00/седемстотин/лева
главница, 59,75/петдесет и девет лева и седемдесет и пет ст./ лева
административни разноски; 86,54/осемдесет и шест лева и петдесет и четири ст./лева
– договорна лихва от 05.01.2018 – 10.07.2018г.; 220,13/двеста и двадесет лева и
тринадесет ст./ лева – наказателна лихва от 11.02.2018г. до 04.03.2020г.,
законната лихва от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
главницата, 25лева – държавна такса за запоредното производство;
15лв./петнадесет/лева дължавна такса за въззивното производство и 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3455/27.05.20г., постановено по ч.гр.д. № 2388/20г. на
Районен съд – Бургас в останалата му обжалвана част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: