Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 14928 по описа на СГС за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 160130 от 08.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 39985 по описа за 2018 г. на СРС, 56 състав, е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „У.Е.У.
Кфт“ /Дружество с ограничена отговорност/, вписано в Търговския регистър към
Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен номер Cg. 01 – 09 –
964332, действащо чрез клона си „У.Е.У. Кфт“ – клон България“ дължи на Г.И.П.
сумата от 782,33 лв., представляваща обезщетение за отменен полет W6 4326
/Aйндховен – София/ от 07.05.2017 г. с планиран час на излитане 16:20 ч.,
дължимо на основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2017 г. до окончателното плащане.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство,
предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди се, че при
постановяването му съдът не съобразил, че от страна на ответника в
производството било проведено доказване за наличието на извънредно
обстоятелство по см. на Регламент 261/2004, което не е могло да бъде
преодоляно, въпреки че превозвачът взел всички необходими мерки. Поддържа се,
че обстоятелството имало такъв характер, че попадало извън ефективния контрол
на авиокомпанията /удар от мълния на въздухоплавателното средство, което
следвало да осъществи процесния полет/.
В жалбата се
излагат подробни доводи относно неправилна интерпретация на събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че дейностите по отстраняване на щетите от мълния
по самолета започнали в 10:05 часа на 07.05.2017 г. и приключили в 01:00 часа
на 12.05.2017 г., от което счита, че се установяват действията на ответника по
назначаване на незабавна инспекция и поправка на процесния самолет. Счита, че
по делото безспорно е установено, че самолетът е ударен от мълния при кацане на
предходния полет на летище София на 07.05.2017 г. Развива подробни съображения
относно разликите между отмяна и закъснение на полет. След отмяната на
процесния полет ищецът презаверил самолетния си билет, вместо да му бъде
възстановена сумата за закупуване на същия. Позовава се на съобр. 14 от
Регламента и на чл. 5, пар. 3 от същия, като искането до въззивния съд е да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Заявява становище, че полетът е бил потвърден от
страна на превозвача на 07.05.2017 г., като е информиран за закъснението
/отмяната на полета едва на летището. Забавянето в осъществяването на полета било
с над 24 часа, с оглед което намира решението на СРС за правилно и
законосъобразно. Ответникът не е доказал самолетът, за който твърди, че е
следвало да осъществи процесния полет, да е бил ударен от мълния, а също и че
причинените увреди са били от естество да застрашават осъществяването на
полета. На следващо място поддържа, че ударът от мълния не би следвало да се
третира като извънредно обстоятелство, доколкото такива явления били обичайни
за дейността на авиопревозвача, а конструкциите на самолетите били проектирани
така, че да издържат на същите. Обръща внимание, че не се твърди ударът от
мълния да касае процесния полет, а предходен такъв. В заключение моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Във въззивното
производство е констатирана промяна в правноорганизационната форма и в
наименованието на дружеството, с оглед което и същата следва да бъде
съобразена, като се приеме, че въззивник и ответник в произовдството е „У.Е.У.“ Црт.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Предявен за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004г. /Регламента/ за
сумата от 782,33 лева, представляваща левовата равностойност на сумата от 400
евро - обезщетение за закъснял полет, за което вземане е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87012/2017 г.
по описа на СРС, 56 състав.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно, обосновано и съответства
на приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявения иск правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, като в тази връзка не са
наведени оплаквания във въззивната жалба.
С доклада по делото са отделени като
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства – че ищецът е имал закупен билет
за полет W64326, опериран от ответника,
предвиден за излитане на 07.05.2017 г. 16:20 ч. от летище в Айндховен до летище
София, че се е явил на летището в Айндховен 45 минути преди определеното време
за излитане, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е над
1500 км., както и че полетът е осъществен със закъснение на следващия ден –
08.05.2017 г.
Ето защо, настоящият
състав приема, че в тежест на ответника по предявения иск с оглед наведените с
отговора на исковата молба възраженя е да докаже, че закъснението е причинено
от събитие, представляващо извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира
извън ефективния му контрол.
Предвид изложеното
и заявените във въззивното производство доводи, съдът приема, че в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция е установено, че страните са обвързани
от облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз за процесния
полет, осъществен с повече от двадесет и четири часа закъснение, както и че
ищецът е изправна страна по сключения договор.
Съгласно чл. 5,
пар. 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Като извънредни обстоятелства по смисъла на член
5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради
своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му
контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C
549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU:
C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C 257/14, EU: C:
2015: 618, т. 36). Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност този, който иска да се позове на тях, трябва да се установи, че във
всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията
мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими
за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл —
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането
му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г.,
Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011
г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Съгласно Конвенцията
от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат
по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В настоящия случай
правилно районният съд е приел, че не е налице извънредно обстоятелство по
отношение на процесния полет от Айндховен до София, което не е могло да бъде
избегнато при полагане на нужната грижа и предприемане на съответните мерки по
планиране ресурсите на превозвача и реорганизация на полетите.
По конкретните
доводи, направени с въззивната жалба, съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
В съображение 14
от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни
обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено,
че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия
ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения
или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства,
съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина
за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5,
§ 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход.
За установяване на
твърдените извънредни обстоятелства ответникът е представил писмени
доказателства, като въз основа на съвкупната им преценка, въззивният съд
приема, че полети №W6 4325/4326, определени за изпълнение със самолет с рег.
№HA-LXН с дестинация София – Айндховен –
София са били отменени, тъй като самолетът, който е бил определен да ги изпълни
бил ударен от мълния по време на заход за кацане на летище София и бил оставен
на земя поради нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В тази връзка
били изготвени поръчки за работа на 07.05.2017 г., съответно в 10:05 ч. и 17.
00 ч.
Според настоящия
състав на въззивния съд ударът от мълния не би могъл да бъде обхванат от
понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004. На първо място по отношение на това събитие не може да се
приложи аналогията със "сблъсък с птица" – признато като извънредно
обстоятелство с цитираната по-горе практика на СЕС. Въздушният превозвач обичайно
експлоатира самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни,
дори екстремни /в този см. Решение на СЕС по дело С-257/14/. При осъществяване
на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични проблеми,
които се проявяват при изпълнение на планираните полети. Според Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване /ратифицирана от НС на Република
България; страна по същата е и Унгария – където е регистрирано ответното
дружество/, както самолетите на ответното дружество, така и операторите на
летищата могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните
условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се
предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите, поради
което не може да бъде възприета тезата на ответника, че ударът от мълния във
всички случаи е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане
на дължимата грижа.
В Решение на СЕС
по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази
риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.
Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност,
че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В случая ответникът
не установява по делото да е предприел необходимите мерки по своевременно
осигуряване на друго въздухоплавателно средство, което да изпълни процесния
полет, след като въздухоплавателното средство, определено да изпълни полет.
Такъв обаче не е бил осигурен навреме за полета, като превозвачът нито се
позовава, нито установява някаква пречка за това, т. е, че би се стигнало до
непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието му. Ето защо не
може да се приеме, че забавянето на полета е в резултат на непредвидени
обстоятелства – същото се дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети
всички разумни мерки, за да се избегне възможността извънредните обстоятелства,
с които ответникът се сблъсква ежедневно като професионалист в областта. В тази
връзка претенцията на ищеца е изцяло основателна и правилно е уважена от
районния съд.
С оглед изводите
на съда за основателност на предявения иск, въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските. Тъй като
въззивната жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се
следват само на въззиваемата страна. Искане за присъждането им е своевременно
заявено, като от представените доказателства се установява извършването на
разноски в размер на 300 лв. - заплатено в брой на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение съгласно условията на подписания между
страните договор. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в посочения
размер следва да се възложи в тежест на въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-B въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 160130 от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. №
39985 по описа за 2018 г. на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ Црт., вписано в регистъра на дружествата под
№ 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, Унгария, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.И.П., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.