Р Е Ш Е Н И Е
№ 1467, 17.04.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.03.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11568 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Г.И.А. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат С.Б., твърди, че с влязло в сила на 15.02.2011 г.
решение постановено по гр. д. № 822 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.
с. за 2010 г. е признато за установено, че покойният му вече баща И.Г.А., чийто
единствен наследник по закон е той предвид направения от сестра му отказ от
оставеното от него наследство, дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАИЯ” ЕАД следните
вземания, за които дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16127 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІV гр. с. за 2009 г.: за сумата от 1431.05 лева – главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009
г. ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до окончателното й изплащане; за
сумата от 196.63 лева - обезщетение за забава за периода 01.07.2007 г. –
29.11.2009 г. и за сумата от 132.55 лева - разноски, както и че за
принудителното им събиране е образувано изп. д. № ....по описа на ЧСИ рег. №
... - ..........., за 2011 г., в хода на което правото на принудително
изпълнение на ответника за същите е погасено по давност, тъй като след датата
на образуване на изпълнително дело поради бездействието на взискателя по силата
на закона на 13.10.2013 г. изпълнителното производство е прекратено, а
впоследствие е изтекъл и давностният срок за вземанията съответно на 15.02.2016
г. или на 13.10.2016 г. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника горните суми. Претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът му – адвокат С.Б., е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал.1 ГПК.
Ответникът “ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му ...... А.Т., в
Продължение на решение по гр. д. № 11568/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
депозирания
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба е заявил, че признава изложените
в исковата молба обстоятелства, както и твърдението на ищеца, че е погасено правото
на принудително изпълнение на дружеството за процесните вземания.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанията
на ответника във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
В съответствие с твърденията на ищеца от представените
с исковата молба и неоспорени заверени преписи на Удостоверение за наследници
изх. № ....../15.09.2015 г., издадено от Община ....., район ...... и на
Удостоверение издадено от Районен съд – Пловдив на 22.08.2014 г. по ч. гр. д. №
12766 по описа на съда за 2014 г. се установява, че наследници по закон на баща
му И.Г.А., починал на 26.07.2014 г., са той и сестра му – третото лице С.И.Г.,
както и че последната се е отказала от наследството на баща си И.Г.А., поради
което единствен наследник на последния е именно ищецът.
Не се спори, а и се установява от останалите
приложения към исковата молба, че на 02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 16127 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ. гр. с. за 2009 г., че : на 02.12.2009 г. е
издадена Заповед № 9530 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено бащата на ищеца И.Г.А. да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД : сумата от 1431.05 лева – главница, представляваща неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. ведно със законната
лихва от 30.11.2009 г. до окончателното й изплащане; сумата от 196.63 лева -
обезщетение за забава за периода 01.07.2007 г. – 29.11.2009 г. и сумата от
132.55 лева – разноски по производството, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е било депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е
предявило иск за установяване на вземанията си по заповедта, по който е
образувано гр. д. № 822 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г.; с влязло в сила на 15.02.2011 г.
решение постановено по гр. д. № 822 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г. е признато за установено,
че покойният наследодател на ищеца дължи на ответника вземанията по издадената
по ч. гр. д. № 16127 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ. гр. с. за 2009 г.
Заповед № 9530/02.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като за принудителното им събиране по молба на дружеството от 13.10.2011
г. е образувано изп. д. № ....по описа на ЧСИ рег. № ... - ..........., за 2011
г.
Страните не спорят, също така, че след датата на
образуване на изпълнителното дело по него не са поискани, съответно извършвани
изпълнителни действия, поради което по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено на 13.10.2013 г.
С оглед на безспорно установената в предходното
изложение фактическа обстановка, то предвид липсата на данни за период от 5
години от датата на влизане в сила на решението постановено по гр. д. № 822 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.
с. за 2010 г. – 15.02.2011 г., да са настъпили някакви
Продължение на решение по гр. д. № 11568/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
факти,
които да са прекъснали 5-годишния давностен срок съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
процесните вземания, в съответствие с твърдението на ищеца съдът приема, че
същият е изтекъл на 15.02.2016 г., а от тук и че се е погасило правото на
принудително изпълнение на ответника за тези вземания, поради което предявените
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като доказани следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 157.24 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца – адвокат С.Л.Б., сумата от 930.17 лв. адвокатско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в това число по иска за главницата в размер на 1431.05 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 330.17 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и по останалите две претенции – по 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.А. с ЕГН **********,***, в качеството му на единствен наследник по закон на баща му И.Г.А., починал на 26.07.2014 г., не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните вземания по издадения в полза на последното срещу И.Г.А. изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед № 9530/02.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 16127 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с за 2009 г. : сумата от 1431.05 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до окончателното й изплащане; сумата от 196.63 лева - обезщетение за забава за периода 01.07.2007 г. – 29.11.2009 г. и сумата от 132.55 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ....по описа на ЧСИ рег. № ... - ..........., за 2011 г. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Г.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 157.24 лв. разноски по производството. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да
Продължение на решение по гр. д. № 11568/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
заплати на адвокат С.Л.Б., със служебен адрес ***, офис 6, сумата 930.17 лв. адвокатско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала! ММ