Решение по дело №1971/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1627
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20213100501971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1627
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501971 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 261854/07.06.2021 год., постановено по гр.д. № 15117/2020 год., ВРС –
40 състав е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.Позитано № 5 да заплати на АЛ. ИВ. К., ЕГН: ********** от гр.Варна, сумата от 740.87
лв., представляваща неплатен остатък от стойността на обезщетение в общ размер на
6 726.06 лева по застрахователна претенция № 52-04000-00343/20 по щета №
471019202005519 за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил
Мерцедес Е 200 с рег.№ В 6636 ВХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/03/119003147864 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 21.64 лв., представляваща
обезщетение за забава като е отхвърлил иска за остатъка до пълния претендиран размер от
2 578.87 лв., като неоснователен и е осъдил ищцовата страна за разноски, съразмерно на
отхвърлената част.
Недоволна от горното решение в отхвърлителната му част е останала ищцата, която
обжалва постановеното първоинстанционно решение като неправилно поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалните норми, като не е указал на ответника, че към момента на ПТП
1
автомобилът е бил с оригинални части, което обстоятелство не е и било спорно между
страните. Позовава се на нарушение на чл.386 КЗ като твърди, че съдът не е приложил
нормата за обезщетяване по възстановителна стойност, за което са представи доказателства
за реално извършен ремонт и неговата стойност. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал, в частност заключението по проведените
СТЕ и присъдения размер на обезщетение, изхождащ от средните пазарни стойности.
В с.з. по същество, въззивникът ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД не изпраща
представител.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното
решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, определено и изплатено от
застрахователно обезщетение на ищцата, с чийто размер ищцата не е съгласна, искът се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“, в срока на
действие на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно
обстоятелството, че след завеждане на щета застрахователното дружество е определило и
заплатила застрахователно обезщетение в размер на 5988.19 лева.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно размера
на подлежащите за възстановяване щети, като в хода на първоинстанционното производство
е изготвена САТЕ, установяваща общата стойност на уврежданията по автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието, включващи стойността на необходимия труд,
материали и резервни части.
2
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о.,
както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега действащия КЗ, Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал.
3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея,
представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато
не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г.
на КФН. Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
От гореизложеното следва, че ако застрахованият представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност. Като не се е съобразил с представените разходни
документи за извършен ремонт, които като действителен размер на вредата са релевантни за
размера на дължимото застрахователно обезщетение, първоинстанционният съд е формирал
неправилен извод относно размера на вземането.
Така, при наличие на безспорни доказателства, че ищцата е заплатила по фактура за
извършен ремонт на увредения автомобил в специализиран сервиз сумата от 8567.06 лв. с
ДДС и изплатените от ответника общо 5988.19 лв., искът е основателен за разликата
2 578.87 лв. Възражението на ответника, че част от реално извършените дейности не са част
от щетата поради липсата им като описани в изготвените опис на щети от застрахователя,
съдът не споделя. Видно ремонтът е извършен именно по заведената от застрахователя
щета, като липсва отбелязване да са извършени допълнителни ремонтни дейност по
автомобила. Не на последно място, посочените като недължими от ответника дейности от
една страна са консумативи, от друга – невидими при оглед на автомобила. В този смисъл,
доводът за недължимост на сумата, основан на непочоването на консумативите и скритата
повреда, е неоснователен.
Като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 740.87 лв. до пълния
предявен размер от 2578.87 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени и се постанови ново, с което се присъди посочената
3
сума.
Гореизложеното налага отмяна и на решението в частта му за разноските, които
следва да се присъдят изцяло в полза на ищцата, ведно със сторените такива пред въззивната
инстанция в размер на 39.76 лв.

Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261854/07.06.2021 год., постановено по гр.д. № 15117/2020
год., ВРС –40 състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от АЛ. ИВ. К., ЕГН:
********** от гр.Варна, ул.“Балкапан“ бл.7, ет.4, ап.13 срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.Позитано № 5 иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на,ищцата сумата от 1838 лв. /разлика над присъдените от ВРС в
размер на 740.87 лева до пълния предявен размер от 2 578.87 лв./ представляваща неплатен
остатък от стойността на обезщетение в общ размер на 6 726.06 лева по застрахователна
претенция № 52-04000-00343/20 по щета № 471019202005519 за причинени имуществени
вреди на собствения на ищцата лек автомобил Мерцедес Е 200 с рег.№ В 6636 ВХ,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/119003147864 при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 5 да заплати на АЛ. ИВ. К., ЕГН:
********** от гр.Варна, ул.“Балкапан“ бл.7, ет.4, ап.13 сумата от 1838 лв. /разлика над
присъдените от ВРС в размер на 740.87 лева до пълния предявен размер от 2 578.87 лв./
представляваща неплатен остатък от стойността на обезщетение в общ размер на 6 726.06
лева по застрахователна претенция № 52-04000-00343/20 по щета № 471019202005519 за
причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил Мерцедес Е 200 с
рег.№ В 6636 ВХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/03/119003147864 при ответното дружество,на основание чл.432 КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.11.2020 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 5 да заплати на АЛ. ИВ. К., ЕГН:
********** от гр.Варна, ул.“Балкапан“ бл.7, ет.4, ап.13 сумата от 267.18 лева съставляваща
разноски за първа инстанция и сумата от 39.76 лв., съставляваща сторени през въззивна
инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
4
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5