РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501066 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Ат.Р., АК-Пловдив, като
пълномощник на С. Г. П. от с.С., Пловд.област против Решение №
843/27.02.2023г. постановено по гр.д.№ 12339/22г. по описа на ПОС, с което е
уважен предявен от К. М. К. от с.Д., Пловд.област евентуален иск по чл.55,
ар.1, пр.І ЗЗД за присъждане на сумата от 6 000 лева, получена без правно
основание от ответницата, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2022г.
до окончателното й изплащане. С въззивната жалба се поддържа оспорване на
така предявения иск въз основа на аналогични доводи и възражения,
изложени в първоинстанционното производство във връзка с предявения
евентуален иск и посоченото в платежното нареждане основание -
„задължение паричен превод, както и това основание да се явява свързано с
изпълнение от страна на ищеца на финансов, нравствен и морален дълг към
жалбоподателката по повод поддържани близки емоционални отношения
между страните, за което е налице признание от страна на ищеца при
изслушването му по реда на чл.176 ГПК. В тази насока се излагат възражения
в жалбата относно мотивите на районния съд, изведените крайни фактически
1
и правни изводи, както и анализа на доказателствения материал по делото.
Сочи се съдебна практика по чл.55, ал.1 ЗЗД, вкл. във връзка с
доказателствената тежест на страните в процеса. Иска се отмяна на
обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна К. М.К., чрез адв.С. М.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли като такава по
изложение съображения в отговора, вкл. съобразно постановеното решение
по делото, което се иска да се потвърди и се присъдят направените разноски
за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
и на основание чл.269 ГПК, намери следното:
В обжалваната част на постановеното решение е уважен предявен от ищеца К.
М. К. при условията на евентуалност иск за осъждане на ответницата С. Г. П.
от с.С., П. да му заплати сумата от 6 000 лева, представляваща заплатена от
ищеца сума по банков път по сметка на ответницата и получена без правно
основание от нея. Евентуалният иск е бил уважен след отхвърляне на главния
иск за присъждане на сумата по заявено, но недоказано заемно
правоотношение между страните. В тази част постановеното решение е влязло
в сила.
При уважаване на предявения иск районният съд е приел, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване следва да докаже само предаването на
процесната сума от 6 000 лева на датата 21.02.2020г. на ответницата. При
установяване на това обстоятелство ответницата е следвало да докаже, че е
налице основание за получаване на сумата. Принципно анализът на
елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр. I ЗЗД е
правилен и законосъобразен, но крайният фактически и правен извод се
намира от въззивния съд да не съответства на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Така именно с отговора по исковата
молба са въведени от страна на ответницата при оспорване на предявения иск
фактическите обстоятелства, свързани и произтичащи от съществували
предходни лични партньорски отношения. Посочено е, че при разпадане на
тази им връзка от страна на ищеца е имало продължаващи телефонни опити
за подновяване на връзката им и заздравяването й, по повод на което
2
ответницата е предявила своите си претенции с настоявания за репариране на
претърпени от нейна страна парични загуби, съставляващи разходи за гориво
на личния й автомобил. Тези разходи са конкретизирани като припадаща се
част по ремонти от амортизации на автомобила на ответницата, пътни такси
за винетки и др., които разходи същата поемала за съвместни пътувания до
посочени дестинации за поддържане на отношенията помежду им. В резултат
е постъпила по банковата й сметка заплатената от ищеца сума в размер на
6000 лева като банков трансфер с посочено основание „задължение паричен
превод“. Тезата на ответницата кореспондира както с представеното писмено
доказателство по делото – заверен препис за движението по сметка на ищеца
като клиент на банка „Уникредит Булбанк“ , видно от която е извършен
банков превод по сметка на ответницата в размер на процесната сума с вписан
текст в графата „основание“ – „задължение паричен превод“. В тази насока
изявлението на тази страна в проведеното о.с.з. на 26.01.2023г. относно
основанието , на което й е заплатена от ищеца, съответно получена от
ответницата сума е връщане на това, което ответницата е предоставяна на
ищеца по повод съществувалите им партньорски отношения , изразено като „
Аз съм се отзовавала, сега и аз имам нужда да ми върнеш това, което аз съм
предоставяла“. В тази насока са и показанията на ангажираните от
ответницата гласни доказателства чрез разпита на св.Й. М.Б., депозираща
показания относно знание, че ответницата е помагала на ищеца веднъж със
сумата 3000 лева, след това имало още няколко, многократно му е помагала
от 2012г – до 2020г., докато е траела връзката им. С оглед на това въззивният
съд намира, че при условията на главно и пълно насрещно доказване
ответницата е доказала наличието на основание за получаване на процесната
сума като заплатена от ищеца по повод предоставени му в предходен момент
парични средства, връщането на които е признато като парично задължение
от страна на ищеца спрямо ответницата поради отпаднало основание за
получаването им от страна на същия. Впрочем доказателства от страна на
ищеца по материалноправното основание на предявените искове не са
ангажирани, освен искането за изслушване на ответницата по реда на чл.176
ГПК, изпратените покани чрез ЧСИ и процесното писмено доказателство за
извършване на банковия превод от негова страна, свидетелстващо за
заплащане на процесната сума с цел погасяване на съществуващо парично
задължение спрямо ответницата.
3
По така изложените фактически и правни изводи както главния иск, в която
част решението е влязло в законна сила, така и предявеният евентуален иск
се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а постановеното
решение на районния съд в обжалваната му част следва да се отмени, ведно с
частта относно присъдените на ищеца разноски по делото.
С оглед на правния резултат пред въззивната инстанция на ответницата
следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции - в
размер на 630 лв за първоинстанционното производство, заплатената за
въззивната инстанция ДТ – 122,90лв, както и разноски за адв. възнаграждение
в размер на 400 лева, съответно общо сумата от 1 152,90 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 843/ 27.02.2023г. по гр. д. № 12339/ 2022г по описа на
Пловдивски районен съд – VI гр.с. в частта, в която С. Г. П., ЕГН: **********
е осъдена да заплати на К. М. К., ЕГН: ********** по предявения евентуален
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД сумата 6 000 лева / шест хиляди
лева/, представляваща платена по банков път от К. М. като получена без
правно основание от С. Г. П. на датата 21.02.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, КАКТО и в частта на разноските, в
която С. Г. П., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на К. М. К., ЕГН:
********** сумата 240 лв - внесена ДТ и 1200 лева – платено
адв.възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. К., ЕГН: ********** против С. Г. П.,
ЕГН: ********** евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД
ответницата да заплати сумата 6 000 лева / шест хиляди лева/, преведена по
банков път от К. М. на С. Г. П. на датата 21.02.2020г. и претендирана от
ищеца като получена без правно основание от ответницата, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 26.08.2022г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
4
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН: ********** да заплати на С. Г. П., ЕГН:
********** общо сумата 1 152,90 лв / хиляда сто деветдесет и два лева и 90
ст./ - направени деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5