№ 100
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000395 по описа за 2020 година
С Решение № 87/ 13.07.2020 г. по т.д. № 63/ 2019 г. на ОС – Плевен е отхвърлен
предявеният от „Юробанк България“ АД иск за приемане за установено по отношение
на Х. П. Д., че в полза на Банката съществува вземане от нея, произтичащо от отпуснат
кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и
допълнителни споразумения от 14.04.2009 г. и 28.07.2010 г., общо в размер на сумата
17 490.04 швейцарски франка – CHF, от която сума 17 194.91 CHF – главница за
периода от 27.04.2012 г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане,
295.13 CHF – част от общо дължимата сума за банкови такси по договора за периода
27.03.2015 г. до 13.11.2017 г. и 258 лв. – банкови такси за периода от 20.10.2017 г. до
13.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6204/ 22.12.2017 г. и
изп. лист по ч. гр.д. № 8750/ 2017 г. по описа на РС – Плевен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД. Счита
решението за неправилно и необосновано. Съдът приел, че между страните е сключен
процесният договор за кредит, че договорената сума е отпусната и усвоена от
кредитополучателя, че са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост и такава е обявена, но противно на тези си констатации отхвърлил
исковата претенция по напълно несъстоятелни съображения, които не намирали упора
1
нито в закона, нито в практиката и били в противоречие с редица законови норми,
чието тълкуване никога не било създавало съмнения. Съдът надхвърлил границите на
служебната проверка за наличието на неравноправни клаузи, не съобразил доводите на
страните, а в изложените от него многостранни разсъждения, които били лични и с
голяма доза предубеждение, се изгубила същността на спора. Незаконосъобразен бил
изводът на съда, че Банката няма качеството на кредитор по отношение на ответника за
заявеното с иска вземане, като се обосновал с недоказаност от ищеца на сключените от
него с трето за спора лице договори за обратна цесия, които нито били основен
предмет на делото, нито се спорили в производството, в което били ангажирани
доказателства за съществуването им. Неправилни били и изводите, че сключените от
цесионера – впоследствие негов цедент допълнителни споразумения не са породили
правно действие, защото цесията прехвърляла вземането с неговите принадлежности,
т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърлянето права, включително и
правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем. Банката обявила кредита за
предсрочно изискуем след придобиване на вземането с обратната цесия и това право
било упражнено от нея надлежно при наличието на материалните предпоставки за
това. По отношение валутата на кредита абсолютно необясними били изводите на
съда, че кредитът реално не бил отпуснат в швейцарски франкове, а в евро, въпреки че
клаузите на договора ясно установявали, че кредитът е отпуснат в швейцарски
франкове и било договорено връщането му именно в тази валута, поради което и
претендираната от Банката сума била в тази валута. Независимо от това, приемайки
обвързаност в друга валута, съдът не присъдил сумата в евро, както следвало да стори
при съобразяване на ТР № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, а отхвърлил иска.
Превалутирането на кредита от швейцарски франкове в евро било по искане на
кредитополучателя, като съдът неправилно игнорирал представената молба в тази
насока по аргумент, че нямала дата. Излага подробни съображения относно
действителността на клаузите на процесния договор, касаещи валутата на договора,
промяната във валутния курс и превалутирането, както и за липсата на неравноправен
характер на същите, преценено към датата на сключване на договора. Моли решението
да бъде отменено и съдът да уважи исковата му претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
назначения на ответника Х. П. Д. особен представител – адв. Г. Г. от АК – Плевен.
Заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че постановеното
решение е правилно, законосъобразно и постановено при задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. Банката – ищец не представила доказателства за
изпълнение на задълженията си по договора – че е предоставила договорената сума и
че тя е усвоена от Д., не ставало ясно в каква валута е отпуснат и усвоен кредитът.
Правилно било прието от съда, че клаузите на чл.22 и чл.24 от договора, с които върху
кредитополучателя е прехвърлен рискът от промяна на валутния курс, водещ до
2
увеличаване на дължимите погасителни вноски, както и част от клаузите на чл.1, чл.3
ал.5, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.13 ал.1 от договора са нищожни като неравноправни на
основание чл.143 ЗЗП. Банката не доказала и „Бългериан ритейл сървиз“ АД да е имала
право да изменя договора с процесните две допълнителни споразумения, в които не
ставало ясно как е формирано задължението на кредитополучателя. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Във връзка с констатирани от
въззивния съд нередовности на исковата молба в частта за претендираните от Банката
вземания за банкови такси в щвейцарски франкове и в лева с молба от 02.02.2021 г.
претенциите са конкретизирани както следва: сумата 295.13 CHF – част от общо
дължимата сума в размер на 584.93 CHF за банкови такси по чл.4 т.1 от договора – за
управление и по чл.11 т.2 от договора – за просрочие за периода 27.05.2012 г. до
13.11.2017 г. и 258 лв. – нотариални такси за периода от 20.10.2017 г. до 13.11.2017 г.
във връзка с обявяването на договора за предсрочно изискуем.
По конкретизираната искова претенция за търсените банкови такси насрещната
страна заема становище, че същата е неоснователна. Не ставало ясно каква е причината
таксите да са определени в CHF и коя е причината да са в заявения размер, защото
видно от тарифата на Банката, действаща към 2012 г., - т.9.7.12 при забава от 121 – 150
дни се дължи такса от 27 лв. Отделно нямало данни Д. да е запозната с тази тарифа.
Счита за недопустимо и поради това за нищожни като противоречащи на добрите
нрави клаузите на чл.4 и чл.11 от договора, предвиждащи едновременното заплащане
на такса за управление върху непогасената част от главницата и такса за просрочие,
при положение, че кредитът е бил в просрочие.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на
страните, намира следното:
ОС – Плевен е сезиран с иск от „Юробанк България“ АД за установяване, че в
полза на Банката съществува вземания от Х. П. Д. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009
3
г. и 28.07.2010 г., като Банката се е снабдила за дължимите суми със заповед за
изпълнение и изп. лист. Претенцията е основана на твърденията за неизпълнение и
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по сключения между страните
процесен договор за кредит с отпуснат кредитен лимит в CHF в размер на
равностойността на 9 100 евро с краен срок на погасяване на кредита 420 месеца.
Изложено е, че правата по договора са били прехвърлени с договор за цесия на
„Бългериан ритейл сървиз“ АД, което е предоговорило кредита с две допълнителни
споразумения, като при предоговарянето на кредита не е допуснат анатоцизъм, а само
е направена капитализация на задълженията. На 27.05.2015 г. това дружество е
цедирало вземанията обратно на Банката, която с нотариална покана до
кредитополучателя обявила кредита за предсрочно изискуем.
С отговора на исковата молба ответникът Д. чрез назначения й особен
представител е оспорила кредитът да е реално предоставен и усвоен от
кредитополучателя, валутата на отпускане и усвояване на кредита, валидността на
клаузите на чл.22 и чл.24 от договора относно поемането на валутния риск,
валидността на допълнителните споразумения, предвид сключването им от трето на
договора лице „Бългериан ритейл сървиз“ АД, за което не ставало ясно, по какъв начин
е встъпило в правата на Банката и кредитополучателят да е бил уведомен за това,
настъпването на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
достигането на изявлението в тази насока до кредитополучателя, липсата на
предоставен достатъчен срок за доброволно изпълнение, размера на задължението,
като прави и възражение за погасяване по давност на част от главницата.
Релевантните за спора факти са следните: Не е спорно, че между страните е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г., по
силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставила на Д. кредитен
лимит в CHF в размер на равностойността на 9 100 евро по курс „купува“ на Банката за
CHF към деня на усвояване на кредита, като равностойността в CHF на 3 550 евро е за
покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в CHF на 5 550
евро е за други разплащания. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
лимит на месечни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок на погасяване 420
месеца /35 години/ от датата на усвояването на кредита, при договорена
възнаградителна лихва, която съдът не следва да коментира, тъй като вземане за нея не
е предмет на предявения иск. Съгласно чл.2 ал.1 разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка на кредитополучателя в CHF IBAN: BG 58 BPBI 7923 ***********
след представено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец.
Искане за усвояване е направено от Д. на 27.02.2008 г. /лист 168 от делото/ - искането е
посочената банкова сметка да бъде заверена със сумата от кредита в размер на 14 981
CHF и със сумата на предоставения й кеш бонус в размер на 749.06 CHF. Бонусът е
4
договорен в чл.10 от договора, като съгласно ал.3 кредитополучателят не дължи
връщането му освен в хипотезата на ал.4 – само при предсрочно погасяване на
кредита. По делото липсва подписано от страните Приложение № 1 за приложимия към
същата дата курс „купува“ на Банката за CHF към ЕUR, което съгласно чл.1 ал.3 е
неразделна част от договора, но при съотнасяне на отпуснатата сума в CHF към
договоренaта равностойност в EUR се установява, че приложеният курс е 1,64626
/който е посочен и в заключението на вещото лице Т. И./. Съгласно чл.2 ал.3 усвоеният
кредит се превалутира служебно от Банката в EUR по търговски курс „купува“ CHF
към EUR в деня на усвояването, като сумата се превежда по еврова сметка на
кредитополучателя в Банката. Представен е документ без дата, наименуван „молба“, от
съдържанието на която се установява, че е за превалутиране на CHF в EUR – с
15 729.67 CHF са закупени 9 555 EUR, които са преведени по посочената в чл.2 ал.3
сметка. В чл.6 ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата
на кредита – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но
има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира
чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към
BGN/EUR. В чл.24 ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е
съгласен с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/ „продава“ на CHF към
BGN, както и превалутирането по чл.22 може да има за последица, включително и в
случаите на чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски,
изразени в лева, като напълно поема да носи риска от такива промени и повишаване,
както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.4 от
договора кредитополучателят дължи на Банката годишна такса за управление, платима
в началото на всяка година в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница
към същата дата. Съгласно чл.11 т.2 той дължи и всички такси и комисионни,
предвидени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката
прилага по операциите си. В чл.19 от договора е предвидено правото на Банката при
непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по
договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно
ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.
Видно от приета като доказателство нотариална покана рег. № 4285/ 2017 г. на
Нотариус Д. И. – лист 82 от делото, „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД съобщава на
кредитополучателя Д., че прехвърля вземането по процесния договор, което сочи да е
придобито от него по договор за цесия от 15.07.2008 г., ведно с прилежащите му
допълнителни споразумения, обратно на „Юробанк България” АД. Представен е
договор за цесия от 27.05.2015 г., който установява, че „Бългериан ритейл сървиз“ АД е
5
прехвърлила на „Юробанк И Еф Джи България“ АД вземанията по договори за
кредит, в това число и по процесния, заедно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. По
делото не е представен договорът за цесия от 15.07.2008 г., но са представени две
допълнителни споразумения към процесния договор за кредит, сключени от
кредитополучателя именно с това дружество, за което не се спори, че е от групата на
„И Еф Джи Юробанк“. Съгласно чл.29 от договора за кредит възможността за цедиране
на вземането от Банката на дружество от тази група е изрично уговорена между
страните. В ал.2 на цитираната клауза е предвидено, че при прехвърляне на вземането
кредитополучателят се задължава да продължи да погасява задълженията си на падежа
по сметката си в Банката, която от своя страна ще ги превежда на цесионера. Първото
допълнително споразумение е от 14.04.2009 г. С него страните са приели, че размерът
на задълженията възлиза на 15 436.86 CHF както следва: 9.72 CHF – просрочена
главница, 416.58 CHF – просрочена лихва, 14934.94 CHF – редовна главница и 78.62
CHF – редовна възнаградителна лихва. Кредитополучателят се е задължил да внесе
еднократно сумата 142.04 CHF, съгласил се е остатъкът от просрочена лихва и
просрочена главница да бъде преоформен чрез натрупване към редовната главница,
задължил се е да ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг на
равни месечни погасителни вноски, определени по размер в двустранно подписан
погасителен план. Второто допълнително споразумение е от 28.07.2010 г. С него
страните са приели, че размерът на задълженията е както следва: 4.12 CHF –
просрочена главница, 150.51 CHF – просрочена лихва и 16194.14 CHF – редовна
главница. Кредитополучателят се е съгласил кредитът да бъде преоформен, като
просрочена лихва и просрочена главница да бъдат натрупани към редовната главница.
Предоставен му е 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг на
намалени равни месечни погасителни вноски от по 78 CHF, като начислената
непогасена през периода на облекчението лихва натрупва върху дълга и върху така
получения размер се начислява годишната лихва, договорена по договора за кредит.
Представен е погасителен план към това допълнително споразумение, видно от който
през периода на облекчено погасяване и по двете споразумения е предвидено
погасяване само на лихва – съответно месечно по 72 CHF по първото и по 78 CHF по
второто споразумение. В сключеното второ допълнително споразумение в чл.12 е
уговорена месечна такса за администриране на просрочен кредит, която служи за
покриване на административните разходи на кредитора по предприети действия по
събиране на просрочените плащания, като примерно са посочени телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.
Нотариалната покана на „Бългериан ритейл сървиз“ АД ведно с приложеното
уведомление за цесията от 27.05.2015 г. са връчени на кредитополучателя на 04.10.2017
6
г. на постоянния адрес на същия чрез неговия брат А. П. Д., което е удостоверено в
приложените разписки на връчителя при нотариуса. На същата дата и по същия начин
е връчена нотариална покана от цесионера „Юробанк България” АД, с която
кредитополучателят се уведомява, че кредитът се обявява за изцяло и предсрочно
изискуем поради непогасяване на задълженията по него и формираните към 21.08.2017
г. просрочия в размер на 11 213.84 CHF. Поканен е в седмодневен срок да извърши
пълно погасяване.
Поради неплащане в дадения срок Банката се е снабдила по реда на чл.417 ГПК
със Заповед за изпълнение № 6204/ 22.12.2017 г. и изп. лист по ч. гр.д. № 8750/ 2017 г.
по описа на РС – Плевен за сумите: 17 194.91 CHF – главница за периода от 27.04.2012
г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, 584.93 CHF – банкови такси
по договора за периода 27.03.2015 г. до 13.11.2017 г. и 258 лв. – банкови такси за
периода от 20.10.2017 г. до 13.11.2017 г., а също и за възнаградителна и наказателна
лихви, които не са предмет на настоящото производство. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Х. П. Д. при условията на чл.47 ал.5 ГПК, което е обусловило
предявяването от кредитора на настоящия установителен иск.
По делото е приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която – Т.
И. – дава заключение, че съгласно проверените счетоводни документи по процесния
договор е усвоена сумата 14 981 CHF, но вследствие на извършени капитализации
дължимата главница по договора е нараснала на 17 297.20 CHF, формирана както
следва: усвоен на 27.02.2008 г. кредит – 14 981 CHF, капитализация от 14.04.2009 г.
/първо споразумение/ – 426.30 CHF, капитализация от 27.10.2010 г. /изтичане на
периода на облекчено погасяване по споразумението/ – 848.40 CHF, капитализация от
28.07.2010 г. /второ споразумение/ – 154.63 CHF и капитализация от 27.07.2011 г.
/изтичане на периода на облекчено погасяване по второто споразумение/ – 886.87 CHF.
Вещото лице е установило, че по договора възнаградителната лихва е увеличавана
трикратно вследствие промяната на БЛП на Банката за кредити в CHF. По
счетоводните документи последното извършено от Д. плащане е на 05.09.2012 г., като
с платената сума е погасена вноската с падеж 27.02.2012 г. и частично следващата
вноска за м.03. Вещото лице е посочило, че от общо дължимата главница Д. е погасила
102 CHF и остава дължима такава в размер на исковата претенция. Относно размера на
дължимата месечна погасителна вноска за главницата е съобразило приложения
погасителен план без да вземе предвид в каква валута е извършено конкретното
погашение и съответно курса на извършеното превалутиране на тази валута в CHF.
Посочило е, че погасяването е ставало по три начина – с налични по банковата сметка
CHF, с преводи и вноски в BGN и в EUR. Дало е заключение, че вследствие на промени
в обменния курс на CHF към датата на извършената вноска спрямо курса към датата на
7
усвояване на кредита погасените за процесния период суми по кредита са с 1111.74
CHF по-малко от тези, които биха били погасени при непроменен обменен курс.
Във въззивната инстанция е допусната и приета допълнителна съдебно-
икономическа експертиза. На вещото лице И. Т. е възложено да изчисли размера на
задълженията на Д. за главница и банкови такси, като преизчисли извършените от нея
погашения в BGN и в EUR по обменния курс за тези валути към датата на сключване
на договора, като съобрази капитализацията по допълнителните споразумения само на
просрочената към датата на сключването им главница и съобрази възнаградителна
лихва за целия период в договорения в чл.3 ал.1 размер. Вещото лице дава заключение,
че към 04.10.2017 г. – твърдяната от Банката дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – е следвало да бъде погасена от кредитополучателя сума в
размер на 14 738.73 CHF, от която 678.21 CHF – главница, 13 636.44 CHF – лихва и
424.08 – такси, на които не е посочило основанието, но видно от размера им и датата на
падежа им, те са по чл.4 – годишна такса за управление. При преизчисляване на
извършените от Д. погашения във франкове съобразно обменния курс за евро към
франк /1.646/ и лева към франк /0.826398/ към датата на усвояване на кредита е
изчислило, че е погасена сума в размер на 11 917.33 CHF. Погасената главница е 440.26
CHF – била е дължима главница съгласно погасителния план 678.21 CHF, а е останала
непогасена към 04.10.2017 г. сумата 217.95 CHF, като непогасените вноски са за
главниците, считано от 27.12.2015 г. до 04.10.2017 г. Установило е дължими банкови
такси в размер на 168.22 CHF.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД за установяване на вземанията на „Юробанк България“ АД от Х. П. Д.
по договор за кредит – предмет на издадената в полза на Банката заповед за
изпълнение.
Между страните е налице валидно облигационно отношение, основано на
процесния договор за банков кредит. Валутата на кредита е ясно и разбираемо
договорена – сумата се отпуска в чуждестранна валута – CHF, независимо от клаузите
за служебното й превалутиране от Банката в евро и реалното й усвояване от
кредитополучателя в евро, остойностени по курс „продава” на банката 1 CHF : 1.6462
EUR. От представените по делото доказателства и от заключението на вещото лице Т.
И. се установява, че договорената сума 14 981 CHF, представляваща равностойността
на 9 100 EUR, е усвоена от кредитополучателя, с което Банката е изпълнила своето
договорно задължение. Възраженията в обратния смисъл на особения представител на
кредитополучателя са неоснователни като неподкрепени с доказателства,
опровергаващи ангажираните от Банката и заключението на вещото лице. За
8
кредитополучателя е възникнало насрещното задължение за връщане на получената
сума съобразно уговореното. Безспорно е установено, че същият е изпаднал в забава за
плащане на договорените погасителни вноски от 27.02.2012 г., като дължимата към
този падеж вноска е погасена на 05.09.2012 г., когато е реализирано последното
плащане по договора. Това неизпълнение е обусловило правото на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем, т.е. да изиска връщане на дължимия остатък от
кредита преди настъпване на договорения краен срок за издължаване. Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответника, че това право не е
възникнало, както и че не е надлежно упражнено от Банката. Неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя, датирано от 27.03.2012 г. до датата, на която
Банката е направила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
повече от 5 години, а възникването на правото чл.19 ал.2 предпоставя от
неиздължаване на три последователни вноски, при което очевидно е, че кредиторът е
имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем далеч преди да стори това.
Банката е упражнила правото след като отново е станала кредитор на Д. по силата на
сключения с предишния кредитор договор за цесия. Вземането по договора й е
цедирано с всички негови принадлежности, при което тя встъпва в правата на цедента
по основния договор за кредит и има всички права, произтичащи от него, включително
и правото по чл.19 ал.2. Банката е упражнила правото си надлежно – волеизявлението
й е обективирано в отправената нотариална покана, която е редовно връчена на
ответницата на 04.10.2017 г. За връчването на нотариалните покани важат правилата на
чл. 569-576 и чл. 592 ГПК, както и общите правила на ГПК – чл. 540 ГПК. Връчването
на съобщения и книжа се удостоверява с подпис на връчителя и с подпис на
получателя – чл. 44, ал. 1, изр. 1 и 4 ГПК, като връчването се счита за редовно в
случаите на връчване на друго пълнолетно лице от домашните на адресата, което
живее на адреса и е съгласно да приеме книжата със задължение да ги предаде. В
случая в представената разписка връчителят е отразил коректно всички обстоятелства
относно връчването и братът на кредитополучателя е удостоверил с подписа си
верността на отразеното и получаването на нотариалната покана. По тези съображения
настоящият състав приема, че фактическият състав на настъпване на предсрочна
изискуемост е осъществен преди подаване от Банката на заявлението по чл.417 ГПК,
което е станало на 15.11.2017 г.
Размерът на задължението на Д. към Банката зависи от преценката на съда за
валидността на клаузата на чл.24 от договора, рефлектираща и върху разпоредбата на
чл.6 ал.2 от договора, от валидността на допълнителните споразумения и размера на
извършените погашения.
Настоящият състав приема направеното възражение в отговора на исковата
молба и поддържано във въззивната жалба на за неравноправност на клаузите на
9
договора, предвиждащи потребителят да носи валутния риск от промяна в курсовете на
швейцарския франк към българския лев, респ. към резервната валута на страната евро,
за основателно. Както бе посочено валутата на кредита е швейцарски франкове, при
което в чл.6 ал.2 е предвидено погасяването да се извършва в тази валута и в същата е и
изготвеният погасителен план. При отчитане на обстоятелството, че кредитът е в
чуждестранна валута, критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими
към поемане на валутния риск, следва да се анализират в тази хипотеза. Съгласно
формираната постоянна практика на ВКС /Решение № 295/ 22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г., ІІ т.о., Решение № 294/ 27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г., ІІ т.о.,
Решение № 384/ 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., ІІ т.о., Решение № 66/ 29.07.2019
г. по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т.о./ неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато
при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл.144, ал.3 ЗЗП. Тази практика на ВКС е съобразена с постановените решение по дело
С-186/16 на СЕС, определение по дело С-119/17, във връзка с тълкуване на
разпоредбите на чл. 3 – чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл.143, чл.145
и чл.147 ЗЗП. В конкретния случай длъжницата по договора за кредит е физическо
лице, което ползва финансова услуга от търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
поради което има качеството на потребител, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като
такъв се ползва от правилата на ЗЗП. Оспорената клауза не е индивидуално уговорена,
тъй като липсва такова твърдение от страна на ищеца и съответно представени
доказателства в тази насока – чл.146 ал.4 ЗЗП. С оглед на бланкетния и декларативен
характер на клаузата на чл.24 от договора, както и предвид цитираната по-горе
практика на ВКС, касаеща същата клауза от идентични договори, сключвани от същата
Банка с потребители, настоящият състав приема, че тя е била изготвена предварително
и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /чл.146 ал.2
ЗЗП/. Преценяването на неравнопоставеността на клаузи в договора предполага анализ
на предмета му, обстоятелствата, свързани с неговото сключване и всички останали
клаузи, които за да се приеме, че не увреждат потребителя, следва да са ясни и
разбираеми, като факторите, подлежащи на преценка са посочени в нормата на чл.145
ЗЗП. Съгласно чл.143, т.10, т.12 и т.13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
10
търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай е видно, че основата на
изчисляване размера на кредита, е заложена в евро, преизчислени в равностойността на
швейцарски франкове по курс „купува” на Банката – чл. 1, предвидено е, че кредитът
се усвоява в швейцарски франкове, но всъщност сметката, по която се отпуска
кредитът, е блокирана, т.е. длъжникът няма възможност да тегли суми от нея.
Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от Банката в
левове преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро –
чл.2 ал.3. Едновременно с това чл.6 ал.2 предвижда, че погасяването се извършва в
CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства в лева
или евро, Банката служебно изкупува дължимите CHF по курс „продава” за
швейцарски франк към лева. Това налага извода, че освен възнаградителната лихва
като цена на кредита, в тежест на потребителя са възложени и допълнителни разходи,
вследствие на поемане на валутния риск и валутните разлики, което оскъпява общите
разходи по кредита. Разходите по кредита трябва да са посочени от Банката изрично и
изчерпателно и подлежат на предварително оповестяване – чл.58 ал.1, т.1 и ал.2 ЗКИ.
Отделно, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП клаузите трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме, че двойното служебно
превалутиране на сумите по кредита и погасяването му в чуждестранна валута, в която
потребителят не получава доходите си, са валидни клаузи по договора, следва Банката
да е предоставила на кредитополучателя необходимата информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от този договор – евентуално
движение и промяна на валутния курс, съотношение между курс „купува” и курс
„продава” на Банката и тази информация да се проследи и прогнозира в перспектива, с
оглед срока на сключване на договора – 35 години, както и следва да се предостави
информация по какъв начин потребителят би могъл да минимализира валутния риск и
да се освободи от тежестта му, при неочакван обрат на пазара. Едва тогава той би
могъл да прецени икономическите последици от сключването на договор с тия
уговорки дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск,
или да получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск. Доколкото
Банката като професионалист в сферата на финансовите услуги е можела да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк, и това обстоятелство е
съществено, с оглед изпълнението на договора за дълъг период от време, тя е следвало
да предостави тази информация на кредитополучателя и той да може да формира
своето решение, съобразно с нея. Непредоставянето на тези данни от страна на Банката
води до нарушаване на принципа на добросъвестност, още повече че реален паричен
поток в швейцарски франкове не се е осъществил. Ето защо, настоящият състав
приема, че клаузите от договора, предвиждащи поемането на валутния риск от
потребителя /чл.24 и чл.6 ал.2/, се явяват неравноправни, което води до тяхната
нищожност на основание чл.146 ал.1 ЗЗП. Нищожността им не води до нищожност на
11
целия договор, защото неприложимите поради неравноправния им характер клаузи
могат да бъдат заместени с диспозитивна уредба от националното право – чл.240 ал.1
ЗЗД, която норма предвижда, че заемателят дължи връщане на заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Очевидно е, че длъжникът не би могъл да бъде
осъден за връщане на дължимото в CHF, защото той не може да купи тази валута по
курса, действащ към датата на усвояване на кредита. Според съда връщането на
заетата сума се следва да се извърши в националната валута по курс „купува” на
Банката в деня на получаването на паричните средства – 1 CHF = 1,2106 BGN лв.
/възможност, която ТР 4/29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС не изключва/.
По отношение на допълнителните споразумения: „Бългериан ритейл сървиз“ АД
е имала право да сключи същите в качеството си на кредитор, на когото е цедирано
вземането по процесния договор за кредит, ведно с произтичащите от този договор
права, включително правото да предоговаря условията по кредита. Извършеното с тези
допълнителни споразумения олихвяване на просрочени лихви не е допустимо от
закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм, а такава
наредба не е приета към момента. Включването им в главниците представлява
анатоцизъм съгласно чл.10 ал.3 ЗЗД, защото върху така формираната главница се
предвижда начисляването на възнаградителна лихва, и доколкото анатоцизмът е
допустим само при изрична уговорка между търговци, каквото качество
кредитополучателят няма, клаузата за включването им е нищожна и не поражда
действие. Поради изложеното съдът не възприема заключението на вещото лице Т. И.
за размера на усвоената от Д. главница, изчислена на базата на тази нищожна клауза.
Размерът на усвоената от нея главница е 14 981 CHF. От нея е погасена само сумата
440.26 CHF, при което е останала дължима главница в размер на 14 540.74 CHF. За
размера на погашението съдът изцяло кредитира експертизата на вещото лице И. Т.,
което е направило изчисленията при игнориране на клаузата за валутния риск – при
съобразяване на обменния курс към датата на усвояване на кредита и възнаградителна
лихва в размера, договорен с първоначалния договор, доколкото клаузата за изменение
на лихвения процент едностранно при промяна на БЛП на Банката е нищожна като
неравноправна на основание ЗЗП.
По изложените съображения решението на ОС – Плевен следва да бъде
отменено за сумата 14540.74 CHF, за която сума, изчислена в левовата й равностойност
по курс „купува“ към 26.02.2008 г. - 17 603.02 лв. - следва да се признае, че Банката
има вземане от ответника. За разликата над тази сума до претендирания размер от
17 490.04 CHF искът е неоснователен и първоинстанционното решение като правилно
следва да се потвърди.
Исковата претенция за заплащане на банкови такси по чл.4 т.1 от договора – за
12
управление и по чл.11 т.2 от договора – за просрочие за периода 27.05.2012 г. до
13.11.2017 г. в размер на сумата 295.13 CHF, заявена като частична от общо дължимата
сума в размер на 584.93 CHF, се явява частично основателна. По делото се установи, че
за исковия период се дължат две годишни такси по чл.4 ал.1 от договора в размер общо
на сумата 168.22 CHF. В представената от Банката Тарифата, действаща към 2012 г.,
няма договорена такса за просрочие, а има месечна такса за администриране на
просрочен кредит, която при това е уговорена в лева, а не в чуждестранна валута.
Освен това, видно от молбата, с която претенцията за банкови такси е конкретизирана,
таксите по чл.11 т.2 от договора са начислени за 2012 г., към който период Банката не е
имала качеството кредитор на длъжника, няма как да е начислила тези такси, нито
вещите лица в експертизите посочват начисляването им. Решението на ОС – Плевен
следва да бъде отменено за сумата 168.22 CHF, за която сума, изчислена в левовата й
равностойност по курс „купува“ към 26.02.2008 г. - 203.65 лв. - следва да се признае, че
Банката има вземане от ответника. За разликата над тази сума до претендирания размер
от 295.13 CHF искът е неоснователен и първоинстанционното решение като правилно
следва да се потвърди.
Съдът счита за неоснователна претенцията на ищеца за вземане от
кредитополучателя в размер на сумата 258 лв. – нотариални такси за периода от
20.10.2017 г. до 13.11.2017 г. във връзка с обявяването на договора за предсрочно
изискуем. В договора и допълнителните споразумения изрично е посочено как се
формират задълженията на кредитополучателя – главница, лихви и такси, визирани в
чл.4 – за управление и в Тарифата. Задължение в тежест на длъжника за заплащане на
последващи такси, между които и нотариални такива, не е уговорено. В чл.12 на
допълнителното споразумение от 28.07.2010 г. изрично е уговорена месечна такса за
администриране на просрочен кредит, която служи за покриване на
административните разходи на кредитора по предприети действия по събиране на
просрочените плащания, като само примерно са посочени телефонни обаждания,
изпращане на напомнителни писма и др. Заплатените нотариални такси представляват
такива административни разходи, които следва да се покриват от събираната такса за
администриране на просрочен кредит. Извън горното по делото не са представени
никакви доказателства за направени от Банката разходи във връзка с връчването на
единствената отправена от нея нотариална покана. По изложените съображения
Банката няма самостоятелно вземане за възстановяване на заплатени от нея нотариални
такси, което обуславя неоснователността на иска в тази му част. Решението на ОС –
Плевен в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за заповедното и исковото производства
съразмерно на уважената част от исковата му претенция. За заповедното производство
13
разноските възлизат на 1280 лв. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК
разноските за първоинстанционното производство са в размер на 2530.77 лв.
Съразмерно на уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата 1513.75 лв.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК разноските за въззивното производство са
в размер на 2418.40 лв. Съразмерно на уважената част от иска следва да бъде
присъдена сумата 1447 лв. Или общо разноските, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, са в размер на 4240.75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 87/ 13.07.2020 г. по т.д. № 63/ 2019 г. на ОС – Плевен в
частта, в която е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД иск за приемане
за установено по отношение на Х. П. Д., че в полза на Банката съществува вземане от
нея, произтичащо от отпуснат кредит по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009 г. и
28.07.2010 г., в размер на сумата 14 540.74 CHF – главница за периода от 27.04.2012 г.
до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане и 168.22 CHF – част от общо
дължимата сума за банкови такси по договора за периода 27.03.2015 г. до 13.11.2017 г.
и за разноските за заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 6204/ 22.12.2017 г. и изп. лист по ч. гр.д. № 8750/ 2017 г. по описа на РС
– Плевен, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, съществува вземане от Х. П. Д. с ЕГН *********** от с.
Ставерци, Община Плевен, ул. *********, за сумата 17 603.02 лв. /седемнадесет
хиляди шестстотин и три лв. и 2 ст./, представляваща дължима главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и допълнителни
споразумения от 14.04.2009 г. и 28.07.2010 г., изчислена като левовата равностойност
на 14 540.74 CHF по курс „купува” към дата 27.02.2008 г. – 1 CHF/1.2106 BGN, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане и сумата 203.65 лв. /двеста и
три лв. и 65 ст./, представляваща дължими банкови такси за периода 27.03.2015 г. до
13.11.2017 г., изчислени като левовата равностойност на 168.22 CHF по курс „купува”
към дата 27.02.2008 г. – 1 CHF/1.2106 BGN, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 6204/ 22.12.2017 г. и изп. лист по ч. гр.д. № 8750/ 2017 г. по описа на РС
– Плевен.
14
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/ 13.07.2020 г. по т.д. № 63/ 2019 г. на ОС –
Плевен в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. П. Д. с ЕГН *********** от с. Ставерци, Община Плевен, ул.
*********, да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, сумата
4240.75 лв./четири хиляди двеста и четиридесет лв. и 75 ст./ - направените разноски
за заповедното и исковото производства съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15