РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. К., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Васка Д. Халачева
Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 51/25.11.2021 година, постановена по НОХД № 544/2021
г., К.йският районен съд е признал подсъдимият АТ. И. С. от гр.К., с ЕГН
**********, за виновен в това, че: На 12.05.2020г. в гр. К. е отправил закани с
убийство на български и турски език спрямо Н. К. Н. от гр. К., и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от
НК, му е наложил наказание ,,пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрацията по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от 6 месеца и задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР-
К. направените на ДП разноски в размер на 419.50 лв. и по сметка на РС – К. –
разноски на съдебното производство.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.А. И. С., в
която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Сочи се, че по делото са събрани гласни доказателства –
1
показанията на свидетелите Я. Д. и Н. Х., от които се установявало по един
безспорен начин, че подсъдимият А.С. не е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинението, но въпреки това съдът го осъдил.
Моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда на РС- К. и да
постанови нова, с която подс.А.С. да бъде признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Представя към жалбата и допълнително писмено изложение.
Против така подадената въззивна жалба е постъпило възражение от
частния обвинител Н. К. Н., действащ чрез адвокат Я.С., в което се твърди, че
постановената присъда е правилна и обоснована, а въззивната жалба е
неоснователна, като се излагат подробни съображения в подкрепа на
твърдяното.
В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез защитника си –
адв.Н.Н. от АК – Пловдив поддържат въззивната жалба. В пледоарията си,
адв.Н. твърди, че районният съд не е анализирал подробно фактите и
обстоятелствата, както и подробно дадените свидетелски показания в съдебно
заседание, а бил постановил своя съдебен акт единствено и само въз основа на
свидетелски показания на свидетеля Х., който бил разпитан, както на
досъдебното производство, така и пред съдия по време на досъдебното
производство, както и пред първоинстанционния съд, а също и пред
въззивния съдебен състав, като в неговите показания имало съществени
противоречия. Същият първоначално твърдял, че е бил сам, след това, че е
пристигнал с личния си автомобил в гр. К. по време на пандемия дошъл на
кафе, а във въззивното съдебно производство, че не знае точно къде е бил с
другия очевидец. Този свидетел още пред първата инстанция бил укрил важно
обстоятелство и едва на въззивна инстанция посочил човек, който е починал и
който, умишлено направено от негова страна, знаел, че не може да бъде
разпитан. Друго разминаване се изразявало в това, че той е бил с друг човек, с
друга кола, с друго лице, но твърдял, че е бил държавен служител, а пред
Окръжния съд от изискана справка се установило, че посоченото като
очевидец и втори свидетел лице не е работило от 2005 г. като служител в
МВР. Също така имало противоречия между показанията, дадени от
свидетеля и частен обвинител, както и свидетеля Х.. Счита, че от субективна
страна А.С. не е извършил престъплението, тъй като съгласно чл.144 ал. 3 от
2
НК, от субективна страна деецът следвло да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като
такава, която е в състояние да възбуди основателен страх у него, и че ще бъде
осъществена. През цялото време, дори да се твърди от страна на държавното
обвинение, че това е защитна теза, освен думите на свидетеля Н.Н. никой не
можел да каже, че подсъдимият е изрекъл тези думи, защото свидетелят Б.
през цялото време си противоречал. Ето защо счита, че А.С. не е извършил
престъплението, за което е осъден от първоинстанционния съд, поради което
моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постановите
съдебно решение, с което същият да бъде признат за невинен в извършване на
престъпление по чл.144 ал. 3, във вр. с ал.1 от НК, и да му се присъдят
направените по делото разноски.
За лична защита и в последната си дума, подсъдимият С. заявява, че не е
извършил престъплението, счита се за невинен и моли да бъде оправдан.
Частният обвинител Н. К. Н. не се явява в съдебно заседание, но чрез
повереника си – адв.С., моли да се остави в сила присъдата като правилна и
мотивирана. В нея били обсъдени всички доказателства, в резултат на което
се достигнало до съответния правен извод за виновността на подсъдимия.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита въззивната жалба
за неоснователна, а присъдата на районния съд, за правилна, мотивирана и
законосъобразна. Доказателствата в тази насока били достатъчни да
обосноват извода за доказаност на обвинението по несъмнен и безспорен
начин. На първо място това били показанията на самият пострадал, а и на
св.Б.Х., който бил очевидец и показанията му били еднопосочни, обективни и
безпристрастни, като показанията на двамата свидетели били във
взаимовръзка, непротиворечиви сами по себе си и взаимно се допълвали.
Правилно не били кредитирани от съда обясненията на подсъдимия, тъй като
същите не намирали подкрепа в доказателствата по делото. Моли, въззивната
жалба да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд
– К., като правилна, мотивирана и законосъобразна.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
3
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1
от НПК, от лице легитимирано да подава такава, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на
подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните по делото доказателства, се
установява приета от районния съд фактическа обстановка, а
именно:
Св. Я. Н. Д., познавала св. Н. К. Н., от времето, когато учила в ОУ
„Йордан Йовков" в гр.К. (до около 2011г.), където последния бил учител по
информатика. Във връзка с нейни проблеми тогава, учителят я е защитавал.
Впоследствие св. Д. се преместила да учи в гр. Х., а после се върнала да
довърши образованието си в гр. К., но в друго училище.
От 2016г. св. Д. заживяла в гр. К. на съпружески начала с подс. А. И. С..
Докато учила средното си образование (до около 2019г.), св. Н. я видял в гр.
К.. Отправил й покана да се видят, но св. Д. я отклонила. Впоследствие св. Н.
пишел понякога на св. Д. чрез интернет-приложението „Месинджър" към
програмата „Фейсбук", като отново искал да се срещнат, да излязат заедно.
В началото на м. май 2020г. съжителстващият със св. Д. подс. С. прочел
съобщенията, които св. Н. пращал на св. Д.. Знаел, че свидетелят е учител.
Подразнен от прочетеното, на 04.05.2020г. той изпратил съобщение чрез
„Фейсбук-Месинджър" от своя профил до профила на св. Н., като го обвинил,
че е педофил, отправил му и други обиди, както и общи закани. Св. Н. не
познавал подателя на съобщението. По същото време получил аналогични
съобщения, написани със същия стил, от профили, създадени от името на
деца, и предположил, че те са създадени от същото лице. При това св. Н.
блокирал своя профил във „Фейсбук", респ. - и в „Месинджър".
На 12.05.2020г. подс. С. и св. Д. отишли на гости у тяхна позната в гр.
К., св. Н. Х.. Докато домакинята готвела, подс. С. взел телефонния апарат на
приятелката си- св. Д. - и отново прегледал съобщенията й в приложението
„Месинджър". Отворил съобщенията от св. Н., изразил силно възмущение, че
учител иска среща със своя ученичка - и макар свидетелката да твърдяла, че
това са стари чатове (разговори) и че не се е срещала с този учител, подс. С.
бил обзет от силна ревност. Поискал заедно да отидат до дома на свидетеля,
4
за когото знаел, че живее в блоковете „П.” до Автогара „XXI век” в гр. К..
Подс. С. и св. Д. взели със себе си и св. Х., като тримата тръгнали с микробуса
на подсъдимия към блоковете „П.”. При блоковете подс. С. и св. Д. слезли от
микробуса и св. Д. видяла св. Н. да се прибира с автомобила си, като го
посочила на подс. С..
Подс. С. и св. Д. отишли при автомобила на св. Н., след като той спрял -
а той разпознал в обвиняемия човека от снимката на профила, от който
получавал обиди. При това подс. С. започнал да му крещи, питайки го защо е
писал на св. Д., какво е искал от нея, не го ли е срам, нали бил учител,
нарекъл го педофил, казал, че не заслужавал да е учител. Заканил му се, че ще
го убие, ще го обеси, ще го подпали и ще изпрати възпитаниците си по борба
да го пребият. Свидетелят -изплашен - позвънил на адвокат Я.С., когото
познавал, с надеждата той да му каже какво да прави и да дойде да му
помогне. По същото време св. Б.Х. идвал към паркинга, носейки покупки.
Видял как подс. С. крещи на мъж в лек автомобил да излезе от колата, иначе
щял да го запали. Когато по-късно мъжът от автомобила излязъл, св. Х. го
разпознал като съпруг на учителка от гимназията в гр. М.. Подсъдимият му се
заканвал на български и на турски език, че ще го убие и ще го обеси, че е
борец и ще накара възпитаниците си да го нападнат, крещял, че е педофил,
многократно го напсувал. Заканите на подсъдимия били възприети от св. Н. и
той се изплашил, че наистина подс. С. ще го убие - заради голямата му
агресивност и силна изнервеност. Не след дълго на мястото дошъл адв. С.,
след него дошъл и автопатрулен автомобил на РУ – К. към ОДМВР – К., в
състав св. Р. К. и св. Т. Н.. Последните заварили подс. С. и св. Н. да спорят на
висок тон относно това дали свидетелят е писал и досаждал на св. Д. или
обратното.
След случая св. Н. многократно е виждал подс. С. да седи с часове на маса
пред магазин, находящ се непосредствено срещу входа на училището, в което
той работи. Свидетелят възприел това поведение като следене, при което не
можел да излезе от работното си място. От скандала на
12.05.2020г. у него възникнало притеснение, подклаждано от
последващото следене - не можел да заспи, усещал болка в гърдите - заради
което посетил лекар, който му изписал успокоителни лекарства.
Видно от заключението на назначената съдебно-психологична
5
експертиза, психическото състояние, в което се е намирал св. Н. на
12.05.2020г. по време и след деянието от страна на подс. С., от гледна точка
на клиничната психология съответства на преживяване на стресова ситуация.
Заканите от страна на подс. С. са възбудили у св. Н. основателен страх за
осъществяването им. Непосредствено след инцидента св. Н. е изпитал страх,
застрашеност, с ограничително и избягващо поведение, предпазливост, с
често оглеждане навън. Появата на невровегетативни оплаквания - като
нарушен сън, изпотяване - са наложили консултация с лекар и прием на
лекарства.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена,
позовавайки се отчасти на обясненията дадени от подс.А.С.; свидетелските
показания на Н.Н., Б.Х., Н. Х., Т. Н. и Р. К., отчасти от показанията на Я. Д.,
заключението по изготвената на ДП съдебно-психологична експертиза,
протоколи за разпознаване на лица и фотоалбум, както и приобщените
писмени доказателства – справка за собственост на МПС, справка от ОД
МВР- К., справка от МЗ РЗИ – К., ведно с предписание за задължителна
изолация в лечебно заведение, декларация за СМПИС, характеристична
справка, справка за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени
доказателства, събрани и приети в хода на наказателното производство.
Извършеният анализ на доказателствата от районният съд е правилен и
обоснован, като показанията на свидетелите са обсъдени поотделно и в
съвкупност с другите доказателства и са прецените според действителното им
съдържание и смисъл. По делото липсват доказателства, които да
опровергават или дори да внасят съмнение в показанията на пострадалия
Н.Н., който подробно разказва случилото се преди инцидента и развоя на
събитията между него и подсъдимия на 12.05.2020 г. пред бл.“П.“ в гр.К.,
отправените му заплахи и закани с убийство от страна на подс.А.С.. В частта,
в която последния отрича да е отправял закани с убийство към св.Н.Н., то
подробно и задълбочено, районният съд е анализирал обясненията на А.С.,
като правилно не им е дал вяра и е приел, че това е защитна теза целяща
оневиняването му. Нелогични, а и опровергани от другите събрани по делото
доказателства са обясненията на подс.С. в частта им, в която отрича да се е
заканвал с убийство на св.Н.Н. с изразите „ще те убия“, „ще те обеся“, както и
че щял да го запали. Версията на подсъдимия се потвърждава единствено от
показанията на св.Я. Д., която по това време е съжителствала на семейни
6
начала с А.С., което обстоятелство безспорно внася съмнение в
достоверността на показанията й и в нейната заинтересованост от изхода на
делото. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че показанията на
св.Д., че подсъдимият не е оправял закани за убийство към св.Н., са
компрометирани и в тази им част съдът не им дава вяра. Съответно, за да
кредитира показанията на пострадалия – св.Н.Н., съдът съобрази
обстоятелството, че показанията му се подкрепят от показанията на св.Б.Х.,
който е категоричен и последователен при всички разпити, както на
досъдебното, така и на съдебното производство, че е чул отправените от
страна на подсъдимия към пострадалия Н.Н. закани за убийство с конкретно
посочване на отправените изрази. Не са налице твърдяните във въззивната
жалба и пледоарията на защитата противоречия в показанията на св.Б.Х.. Така
свидетелят е последователен в показанията си, че е чул подсъдимият да
изрича на български и турски език изразите „педофил“, „ще те убия“, „ще те
запаля“, „ще те ликвидирам“, както и че пострадалият е бил в автомобила си и
е излязъл едва, когато на място е пристигнал адв.Я.С.. Всъщност, едва когато
пострадалият е излязъл от автомобила си, св.Х. го е разпознал, като съпруг на
учителка от гимназията в гр.М., която той познавал. Няма основание съдът да
не даде вяра на показанията на св.Х., тъй като същите са житейски логични и
последователни, а и кореспондират напълно с показанията на пострадалия. Не
са установени по дело факти или обстоятелства, които да внасят съмнение в
тяхната достоверност, като това обстоятелство не се променя с оглед
първоначалния отказ на свидетеля да посочи името на човека, с която е бил по
време на инцидента, както твърди защитника на подсъдимия. Няма основание
да не бъдат кредитирани показанията му и с оглед установеното, че той не е
познавал лично пострадалия, а само като съпруг на учителката Н. от
гимназията в гр.М., която случайно срещнал и я попитал за случилото се и
видяно от него.
За да даде вяра на показанията на пострадалия Н.Н. и св.Б.Х., че
подсъдимият е отправил закани с убийство спрямо Н., съдът съобрази също и
обстоятелството, че пострадалият не би звънял на адв.Я.С., ако А.С., го е
наричал единствено педофил и му е казвал, че не заслужава да бъде учител,
както твърди подсъдимия, а не се беше уплашил действително от заканите на
подсъдимият, който по думите му, е бил крайно агресивен и можел да
изпълни заканите си. Че поведението на подсъдимият е било крайно
7
агресивно, се потвърждава и от показанията на св.Х., който твърди, че
заканите са звучали заплашително и сериозно и той самият се е изплашил от
чутото и видяното, и че „нещо може да се случи“.
Във връзка с доказателства в подкрепа на обвинителната теза, съдът
съобрази също така и показанията на св.Н. Х., която е близка на подсъдимия и
която е отишла с него и св.Я. Д. до мястото на инцидента. Така, св.Х. твърди,
че „А. се развика и му каза не те ли е срам нали си учител и го нарече
педофил, продължи да говори, но аз се уплаших и се качих в микробуса“.
Макар свидетелката да не твърди, че е чула отправени закани с убийство от
страна на подсъдимия към човека в автомобила, то нейната реакция и
поведение, безспорно говорят за заплашителния начин, по който се е държал
подсъдимия, след като тя се е уплашила и се качила в микробуса. Не без
значение е и заявеното от свидетелката, че след случилото се, е заявила на А.
и Я., че не ги иска вече на гости, „защото ме занимават с техните простотии и
защото постоянно се карат“.
Установеното от фактическа страна е в унисон и с показанията на
полицейските служители пристигнали на местопроизшествието – св.Н. и К.,
които твърдят, че Н.Н. и лицата А.С. и Я. Д., говорели на висок тон помежду
си, като А. обяснил, че е отишъл до дома на Н., за да го попита защо пише
съобщения на приятелката му Я. Д., като Н. отрекъл да е притеснявал Д., дори
напротив, той твърдял, че тя му е писала съобщения и го е търсила. Св.Н.Н.
отрекъл да е влизал в конфронтация с А.С..
С оглед изложеното отново следва извода, че нелогично и изолирано от
другите събрани по делото доказателства, звучи версията на подсъдимия, че
не бил отправял закани за убийството към св.Н.Н., а единствено го питал дали
е педофил и че не трябвало да бъде учител. Ако не е отправял закани, то както
вече бе посочено и по-горе, то няма каквото и да било логично обяснение за
поведението на пострадалия, който да не смее да излезе от автомобила и да се
обади на адв.С., който познавал, за поиска да му окаже помощ; св.Х. също да
се уплаши, да не се случи „нещо“; а св.Х. да се уплаши от поведението и
държанието на подсъдимия и да се качи в микробуса.
Съдът съобрази също така с оглед твърденията на защитника на
подсъдимия, че към датата на инцидента - 12.05.2020 г. в страната били
въведени ограничения за пътуване между градовете и нямало как св.Б.Х.,
8
който живеел в гр.М. по това време да е бил в гр.К., следното: Действително
към 12.05.2020 г. на територията на Република България са били въведени
противоепидемични мерки част, от които включват и изграждането на
контролно-пропускателни пунктове между градовете, като ограничението за
преминаване през тези пунктове не е абсолютно и безусловно, а при
преминаването през тези пунктове се пропускат лица, които удостоверяват
неотложността на пътуването със служебна бележка от работодател,
документ за самоличност, медицински документ и др. Т.е., забраната не е
била абсолютна и св.Х. безспорно е можел да бъде в гр.К. на процесното
място и дата.
Във връзка със събраните по делото доказателства, въззивният съдебен
състав споделя напълно извършения от първоинстанционният съд анализ на
същите, като счита, че обвинението е доказано по един несъмнен и
категоричен начин.
При така възприетото от фактическа страна, правилен и обоснован е
извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият А. И. С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК – на 12.05.2020г. в гр. К. е отправил закани с убийство на
български и турски език спрямо Н. К. Н. от гр. К., и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. От обективна страна
изпълнителното деянието е осъществено чрез отправени от дееца към
пострадалия думи - „Ще те убия”, „ще те запаля“, „ще те обеся“, които думи
са били насочени към личността на Н.Н., възприети от адресата и са
възбудили основателен страх от осъществяването им. Деянието е
съставомерно по ал.3 на чл.144 от НК, тъй като деецът се е заканил с
убийство. В тази връзка съдът съобрази, че не всяка отправена заплаха е
престъпна, а само тази, която сочи на една по-висока вероятност от реалното
й осъществяване, каквато именно се установява в разглеждания случай,
предвид факта, че заканата освен с думи е съпроводена с изключително
агресивно поведение и силна изнервеност на подсъдимия насочена към
пострадалия, който от страх не е посмял да излезе от автомобила си, което
безспорно сочи на повишена вероятност от реалното осъществяване на
заканата, като към момента на осъществяването й Н.Н. е нямал представа
защо е тази агресия към него, тъй като към момента той по никакъв начин не
я е провокирал, поради което е възприел тази закана като реална.
9
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от
подсъдимия. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Подсъдимият напълно е съзнавал смисъла и значението на
отправените от него закани с убийство спрямо св.Н., както и възприемането
им от последния.
При индивидуализацията на наказанието, съдът е обсъдил обществената
опасност на дееца и деянието, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а и целите, които се преследват с налагане на
наказанието. За престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК е
предвиденото наказание - ,,лишаване от свобода“ до шест години. Районният
съд е преценил обществената опасност на деянието като под типичната за
този вид престъпления, а с оглед чистото съдебно минало и събраните
положителните характеристични данни за дееца, е определил личността на
дееца като такъв с ниска обществена опасност. В случая липсват отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Районният съд е приел, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в закона наказание
несъразмерно тежко на извършеното и е приложил разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като е заменил предвиденото в текста на закона
наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“. Съдът е определил двете
задължителни по закон пробационни мерки в минималния предвиден срок, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 месеца. Това наказание е минимално възможното и с
налагането му следва да се изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК -
да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и
възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, както е и сторено.
С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира
обжалваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като при
10
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, т.е. не са налице основания за нейното
отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.
Предвид изхода на делото жалбодателя А. И. С. следва да бъде осъден
да заплати на частния обвинител Н. К. Н. направените и претендирани от
него разноски за наказателното производство, а именно 1200 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във с чл.338 от НПК
, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51 от 25.11.2021 г. по НОХД №
544/2021г. по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА подс.А. И. С. с ЕГН ********** от гр.К., да заплати на Н.
К. Н. с ЕГН **********, сумата в размер на 1200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11