Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 6388 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба "Т.С."
ЕАД с ЕИК ****против постановление/разпореждане на ЧСИ М.П.от 30.03.2020
г.,
постановено по изпълнително дело 20208510400541,
с което ЧСИ е отказал да намали
приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 230 лв. на 200 лева, а също и съответно размера на таксата по чл.26 от ТАРИФА
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Жалбоподателят твърди, че при
липса на извършени
от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението
следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1
от Наредба
№1/2004 г. минимум, т.е. 200 лв.
Моли съда да уважи жалбата .
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Т.У.ЕООД
я оспорва изцяло. Твърди, че постановлението
на ЧСИ е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.Претендира разноски.
На основание
чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие.
Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като приетото
адвокатско възнаграждение в размер на 230
лева не е прекомерно и е определено по минимума
на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното
дело е
образувано на 04.03.2020 г. по молба на Т.У.ЕООД въз основа на цедирано от Ю.А.П.вземане по изпълнителен
лист от 16.07.2019 г., издаден от Софийски районен
съд, 31 състав по гр.дело № 58120/2018 г. за сума в
размер на 50 лв.
На 11.03.2020
г.
длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ адвокатско
възнаграждение от 230 лв. в полза на взискателя и таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , а с постановление от 30.03.2020
г. ЧСИ е оставил възражението без уважение, като в срок
длъжникът го е обжалвал пред съда.
Спорно по делото е
дали на взискателя правилно са присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение по
чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Според настоящия състав
такива действия не са извършени до настоящия момент , поради което не може да
се претендира и възнаграждение за действия по изпълнението.
С
оглед на гореизложеното СГС намира ,че жалбата се
явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното
адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 230 лв.
на 200 лв.,а авансовата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 34.67 лв. на 10 лв.
Разноски
за настоящето производство не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като
във въззивно производство свързано единствено с оспорване размера на разноските
съд такива не се начисляват.
ОТМЕНЯ по частна
жалба "Т.С."
ЕАД с ЕИК ****постановление/разпореждане по изпълнително дело 20208510400541 на ЧСИ М.П.от 30.03.2020
г. и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя Т.У.ЕООД за
адвокатски хонорар от 230 лв. на 200
лева, а също и размера на таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ от 34.67 лв. на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/