РЕШЕНИЕ
№ 1158
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203824 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на Я. Г. М. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0769-002695/11.08.2020г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лева.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно като било неправилно посочено, че й било връчено в
хипотезата на чл. 58, ал. 1 ЗАНН, неправилно бил приложен материалния закон и
нарушението не било доказано. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която моли
за потвърждаване на НП и претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (жалбоподателят е узнал за НП на 01.08.2022г., а жалба е
била подадена в СРС по ел.поща на 15.08.2022г. в 23,31 часа, подписана с КЕП и е
входирана в СРС на следващия ден – 16.08.2022г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
На 20.06.2020г. св. Р. Д. като младши автоконтрольор сектор Пътна полиция ОД МВР
Бургас бил изпратен около 06,39 часа на ПТП на първокласен път I-6 пред магазин Джъмбо
в посока гр. Бургас. На място установил лек автомобил *** с рег. № *** собственост на Д.Ч.
като на място били Я. М. и Й.Ч.. Приели, че автомобилът бил управляван от Я. М., която
1
загубила контрол над управляваното МПС и то излезнало извън платното за движение
вдясно по посока на движението си и е допуснала ПТП, удряйки се в предпазна мантинела,
в следствие на което преминава през отводнителна бетонна канавка като с действието си
причинява имуществени вреди материални щети по МПС и крайпътното съоръжение.
Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с алкотест Дрегер, който отчел 0,20 промила
и й бил връчен талон за изследване.
На място св. Д. съставил АУАН, в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 5,
ал., т. 1 ЗДвП като връчил АУАН на М., която се запознала и посочила, че няма възражения.
На 11.08.2020г. е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства като липсват доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти и да си противоречат.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът счита за нужно да посочи, че не се касае за нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същата е упражнила правото си на жалба. Съгласно разпоредбата
на чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В случая обаче не се установява наказващия орган да е направил редовен опит за
връчване на НП. Изготвена е докладна заиска л. 17, че служители на МВР са посетили
известния адрес като били събрани сведения, от съседи, че лицето живее на адреса, но рядко
я виждат, била оставена покана в пощенска кутия, но никой не се явил за получаване на НП.
В случая липсва посочване от кои лица са събрани сведения, кога е посетен адреса, няма
отразяване да е направен опит да се посети в неработен ден, поради което и според този
състав не може да се приеме, че е редовно осъществена процедурата по връчване на НП и
първият момент, когато жалбоподателката е узнала за него е датата, на която е получила
писмо от НАП на 01.08.2022г.
Ето защо съдът намира, че не може да се приеме, че е налице редовно търсене на
жалбодателя на известния на АНО орган адрес и затова жалбоподателят се е възползвал от
първия възможен момент, когато е узнал за него да го обжалва. Предвид тези съображения,
съдът приема, че жалбата е допустима.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Административно-наказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП въз основа, на която е
определена санкцията е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което
следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било нарушено.
В обжалваното НП не е посочено коректно нарушената правна норма. Цитираната
разпоредба на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП е обща такава, предвижда абстрактно задължение на
водачите да реализират определено поведение, за да не поставят в опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
2
имуществени вреди. Нарушението на същата предполага с поведението да е дерогирано
друго специално предписание на ЗДвП респ. подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, каквито норми в настоящия случай не са цитирани.
Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление,
липсва отправено и ясно фактическо обвинение за извършено нарушение на чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвп. Разпоредбата има три хипотези - с поведението си водача да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и
да не причинява имуществени вреди. От словесното описание в наказателното
постановление, не е ясно коя от трите хипотези е била налице, която да е мотивирала
наказващият орган да приеме, че е налице деяние, представляващо административно
нарушение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
В случая се твърди, че нарушение е извършено като е загубен контрол върху МПС, но
не е посочена разпоредбата на закона, която предвижда задължение на водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Такава е
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която предвижда задължение за водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Липсата на ясно посочване кое
свое задължение, което е предвидено в закона в нарушил водачът, нарушава правото на
защита на жалбоподателя и това води до незаконосъобразност на наказателното
постановление (в този смисъл Решение № 593 от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2020 г.
на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2043 / 2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас; Решение от
21.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 46 / 2019 г. на I състав на Административен съд - Стара
Загора и др.).
Посочената норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като обща, декларативна, не въвежда
конкретно правило за поведение, поради което бланкетната норма на чл. 185 от ЗДвП не е
попълнена, нарушено е правото на защита на жалбоподателя и това води до
незаконосъобразност на наказателното постановление, което следва да се отмени.
Отделно от това нарушението не е и доказано несъмнено като на място, съгласно
разпитания по делото свидетел, са били установени две лица, липсват свидетели кое от
двете установени на място лица е това, което действително е управлявало МПС, не са
събрани данни дали в района няма камери.
По тези съображения НП следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като ЗАНН препраща към АПК, който пък от
своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се отменя и затова право на разноски има жалбоподателя,
който не е представил доказателства за сторени такива и затова не се присъждат.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-002695/11.08.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на Я. Г. М., ЕГН
********** за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4