№ 325
гр. С.З., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000254 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „М.“ ООД против
решение №202/15.03.2023г., постановено по гр.д. №4276/2022г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което въззивникът е осъден да 1 заплати на
въззиваемия сумата 4000 лв., представляваща подлежащ на възстановяване
депозит по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г., заплатен от
„П.“ ЕООД като наемател на „М.“ ООД като наемодател, при сключване на
договора като гаранция за изпълнението му, поради прекратяване на
сключения договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г. и предаване на
имота в състоянието, в което е бил преди отдаването му, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба – 05.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в
размер на 869 лв. Във въззивната жалба са наведени доводи за незакон и
необоснованост на обжалваното решение. Изложени са съображения в тази
връзка. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на „П.“ ЕООД, с
който взема становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и
1
са изложени доводи в тази връзка. Прави искане да се остави без уважение
въззивната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение.
Претендират се разноските във въззивното производство. Доказателствени
искания не са направени.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.
по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Между страните не се спори, че с договор за наем на недвижим имот от
02.03.2017 г. между ”М. "ООД, със седалище и адрес на управление град С.З.,
в качеството на наемодател и „П.“ ЕООД гр. С., в качеството на наемател е
сключен договор с предмет на договора: наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване собствени на дружеството
недвижими имоти- за две стопански сгради и 2 склада стопански обекти,
разположени в поземлен имот с идентификатор 68850.522.608.1, като видът и
състоянието, в което се предава имота, ведно с всички подобрения, направени
от наемодателя до този момент, са описани в приемопредавателен протокол,
неразделна част от този договор. Договорът е сключен за срок от 3- три
години, който срок започва да тече от момента на предаване на владението
върху имота от наемодателя на наемателя. В договора е уговорено, че всички
разходи по експлоатацията на имота, обичайни последващи дребни ремонти,
необходими за обикновеното ползване на имота съгласно търговското му
предназначение и всички консумативни разходи, включително за
електроенергия, вода и др., са за сметка на наемателя, като наемателят е
длъжен след изтичане срока на договора да върне имота, ведно с изплатени
консумативни разходи /електричество, вода и др ./. При връщането на имота
страните съставят и подписват Приемно-предавателен протокол. Страните по
договора са подписали и приемо-предавателен протокол от 14.03.2017г. за
състоянието на сградите, като на 16.03.2017 г. по банков път е бил заплатен и
един месечен наем по издадена разписка №1 /15.03.2017г - 4000,00 лв. и
платежно нареждане, като гаранционен депозит по сключения договор.
Видно от договора за наем е налице и клауза, че наемателят има право
да извършва за своя сметка всички необходими ремонти и подобрения,
2
необходими за привеждане на имота в съответствие с дейността му - чл. 4.6
от договора.
С влязлото в сила между страните Решение № 205 от 28.03.2022г.,
постановено по в.г.д. №586/2021г., по описа на Апелативен съд- С., 9-ти
състав, с което е отменено Решение №260139 от 26.01.2021год. на СГС, TO,
VI-12 състав, постановено по т.д.№ 1340/2019 год., поправено с решение
№260665 от 22.04.2021 г., отхвърлен е като неоснователен предявения от
„М."-ООД, ЕИК-** против „П.“ ЕООД, ЕИК-*** иск с правно основание
чл.233,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца наетите по
Договор за наем от 02.03.2017 г. недвижими имоти, и е отхвърлен като
неоснователен предявения от „М."ООД, против „П."ЕООД иск по чл.92,ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 9 600 лева, представляваща неустойка по
чл.5.1.4 от Договор за наем на недвижими имоти от 02.03.2017 г. В мотивите
си въззивният съд е посочил, че не са налице вреди, които да подлежат на
възстановяване, „П."ЕООД не е неизправна страна /липсва съществено
неизпълнение на поетите задължения по договора за наем/ и не е налице
основанието по чл.5.1.3 за едностранното разваляне на договора и
следващото от това заплащане на неустойка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай въззивникът възразява, че процесния договор не е
прекратен и на следващо място, че не получил сумата от 4 000 лв.,
представляваща гаранционен депозит по сключения договор.
На първо място тези възражения са направени едва с писмената защита
по делото пред първата инстанция, а не с отговора на ИМ, поради което съдът
ги намира за преклудирани.
На следващо място са неоснователни поради следното: сключеният
между страните договор за наем е прекратен, като имотът е предаден от „П."
ЕООД на "М." ООД на 21.10.2020 г., което обстоятелство се установява от
представения и приет като писмено доказателство по делото приемо-
3
предавателен протокол от същата дата.
По отношение на другото възражение, следва да се отбележи, че
въззивникът е получил сумата от 4000 лв. по издадена разписка №1
/15.03.2017 г. и платежно нареждане. Именно поради тази причина и
въззиваемия е направил възражение за прихващане с тази сума по предявения
срещу него иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 600 лева,
представляваща неустойка по договора за наем по т.д.№ 1340/2019 год. на
СГС.
Правилно при това положение предявения от ищеца срещу ответника
иск е уважен. Съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция, които
са изчерпателни, подробни и ясни, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. Предвид гореизложеното съдът намира, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
В отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемия, чрез адв. А. е
поискано присъждането на разноски, но няма представени доказателства за
сторени такива, поради което съдът не следва да присъжда разноски в тази
инстанция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №202/15.03.2023г., постановено по гр.д. №
4276/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4