Р Е Ш Е Н И Е
№ 260306 12.10.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, ХІI състав
На четвърти септември година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Бушандрова
НАХД № 2533 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата
„***” ЕООД, Булстат:***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***”
№18, ет.4, ап.7, представлявано от ***, ЕГН: ********** против наказателно
постановление № 44300 от 10.12.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция
“Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със
Заповед № 675/21.08.2019г. от Председателя на КЗП, с което НП на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от
Закон за туризма, за нарушение на чл. 114, т.3 от Закона за туризма.
В жалбата се изтъкват доводи
за допуснати процесуални нарушения от АНО. Моли се съда да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, за
дружеството-жалбоподател, се явява управителят с надлежно упълномощен
процесуален представител. Молят НП да бъде отменено. Ангажират доказателства.
Правят искане за разноски.
За АНО - Комисия за защита на
потребителите – Бургас, не се явява представител. В писмо, изпратено до БРС,
ведно с административно наказателната преписка изразяват становище, че жалбата
е неоснователна и молят НП да бъде потвърдено. Не правят искане за разноски.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Бургас, след
като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на
12.07.2019 г., удостоверена с констативен протокол КП № К-2662222 от
12.07.2019г., проверяващите установили, че в стаи за гости № 5,9,11,12,13,
находящи се в гр. Созопол, ул. „***” № 26, стопанисвани от „***” ЕООД, на входа
на обекта или в близост до него, липсвала информация за работно време, име и
седалище на фирмата, стопанисваща обекта, име на управителя на обекта и телефон
за контакт.
Изложената фактическа обстановка се установила от
показанията на разпитания по делото актосъставител. Същата е категорична, че
нарушителят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан
от нарушителя, без да посочи възражения. Такива не били депозирани и в
предвидения в Закона 3 – дневен срок.
Актът бил съставен за извършено нарушение на чл. 114, т.3
от Закона за туризма, а именно за това, че на входа на обекта, стопанисван от
фирмата - жалбоподател или в близост до него, липсвала информация за работно време,
име и седалище на фирмата, стопанисваща обекта.
Административнонаказващият орган е приел, че
нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от Закон за туризма, за
нарушение на чл. 114, т.3 от Закона за туризма.
Актът е съставен от компетентен орган, в каквото
качество безспорно е действал актосъставителят в този момент. Съдът намира, че
при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и
място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът намира, че не е
налице разминаване между състава на извършеното деяние и правната квалификация.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП, без да разглежда спора по същество.
Представен е препис от заповед, с която е
определен актосъставителят като длъжностно лице, което да съставя актове за
извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по
приложението на които е възложен на комисията. В този смисъл е неоснователно
оплакването на жалбоподателя за липсата на компетентност на актосъставителя,
произтичаща от необходимото по закон възлагане.
По делото е разпитан св. *** – съпруг на
управителя на фирмата – жалбоподател. Същият оборва изложеното в АУАН и НП и
поддържа тезата на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран. С оглед близките му връзки с управителя на фирмата – жалбоподател
и предвид обстоятелството, че показанията му не се подкрепят от събраните по
делото доказателства, Съдът намира, че свидетелят е заинтересован от изхода на
делото и показанията му не следва да бъдат кредитирани.
По делото е приложен констативен протокол КП
№ К-2662222 от 12.07.2019г., в който подробно са описани констатациите при
извършената на същата дата проверка от актосъставителя и колегата му. Констатациите
по този официален документ не са били оборени по никакъв начин от останалите
доказателства по делото, поради което съдът приема посочените в протокола
обстоятелства за безспорно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 3 ЗТ, „Лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3,
са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл.
132, ал. 1 и следната информация: фирмата, седалището
и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект -
за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с
телефон за контакт.” Съгласно легалното определение,
дадено в § 1, т. 56 от ДР на ЗТ, “хотелиер” е лице, което извършва хотелиерство
във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно
удостоверение за открита процедура за категоризиране, места за настаняване,
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални, а
съгласно § 1, т. 55 от ДР на ЗТ “хотелиерство” е предоставяне на настаняване и
други услуги, съобразно вида и категорията на обекта.
От
анализа на горните факти и дефиниции може да се направи извод, че за да бъде
годен субект на нарушението по чл. 114, т. 3 ЗТ, лицето следва да извършва хотелиерство
– т.е. да предоставя настаняване и други услуги, съобразно вида и категория на
обекта.
От
цитираното в НП,
е видно че обектът, за който е издаден санкционният акт, е „стаи за гости № 5,9,11,12,13“ със собственик
св. ******. Видно от приложения договор, свидетелят и неговата съпруга са предоставили на
„Комета – 7“ ЕООД използването на категоризирани обекти, включително и
процесните пет апартамента, считано от 16.07.2019г. Преди тази датата, дружеството е имало задължение да
извърши съответните подготвителни и ремонтни дейности, но реално е започнало да
ползва обекта едва от 16.07.2019г.
При
това положение съдът счита, че към датата на проверка 12.07.2019г. лицата, които реално са предоставяли настаняване в апартаментите за
гости са ****** и Т******а, а не
дружеството-жалбоподател, поради което и именно физическо лице е извършител на
нарушението по чл. 114, т. 3 ЗТ, а не санкционираното
дружество.
С оглед
всичко казано по-горе, съдът счита, че в конкретния случай, въпреки че безспорно
е било установено извършване на административното нарушение, неправилно АНО е определил
неговия субект, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в
полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът
определи в размер на 500 /петстотин/ лева, които следва да бъдат заплатени от Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна
дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63
от ЗАНН, Районен съд – Бургас
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 44300 от
10.12.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия
за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 675/21.08.2019г. от
Председателя на КЗП против „***” ЕООД, Булстат:***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „***” №18, ет.4, ап.7, представлявано от ***, ЕГН: **********,
с което НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание чл. 209 от Закон за туризма, за нарушение на чл. 114,
т.3 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, да заплати на „***” ЕООД, Булстат:***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, за направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.
чл. 209, ал. 1 ЗТ предвижда, че „На лице,
което в категоризиран туристически обект по чл.
3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл.
114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага
глоба в размер от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500
до 1000 лв.”
Настоящият състав намира, че правилно АНО
е установил фактите по случая, както и правилно е приложил материалния закон.
Имуществената санкция е определена в минимален размер, поради което не може да
се изменя от съда.
Не е налице маловажност на случая. За да
се приеме, че случаят е маловажен, по смисъла на чл. 28 ЗАНН следва да са
налице обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят
нарушението като изключение. По делото липсват такива обстоятелства. Гореописаното нарушение не е с явно ниска степен на
обществена опасност и не води до отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 44300 от 10.12.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция
“Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със
Заповед № 675/21.08.2019г. от Председателя на КЗП против „***” ЕООД, Булстат:***,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***” №18, ет.4, ап.7,
представлявано от ***, ЕГН: **********, с което НП на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от Закон за туризма, за нарушение на чл. 114, т.3 от Закона за туризма.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: