Р Е Ш Е Н И Е №260309
гр.Русе, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, II-ри гр.с-в, в
публично заседание на 16-ти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора..............,като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 5141 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищецът С.Ц.В. *** твърди, че след
извършена справка в централен кредитен регистър при БНБ установил, че в този регистър фигурира негово
задължение към ответното дружество. Твърди се, че не е уведомяван от кредитодателя
за цедиране на вземането му, че е изплатил дълга си, както и че задълженията са
погасени по давност. Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, че ищеца не дължи на дружеството сумата от 8354.00лв.,
представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01250002/25.08.2008г., сключен между В. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цедирано на ответника. Претендира разноски.
Ответното дружество „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД-гр.София, чрез редовно упълномощен с правомощията по чл.34,
ал.3 ГПК процесуален представител, в отговора на ИМ признава изцяло иска да се
признае за установено, че ищеца не му дължи процесната сума поради погасяване
на вземанията по давност.Моли да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
По делото са представени писмени
доказателства, а именно: заверени копия от Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-01250002/25.08.2008г.,
справка изх.от БНБ, договор за продажба на вземания от 08.07.2014г. и др.
Предвид установеното, съдът прави следните
изводи:
Настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска. На първо място ответника, чрез
редовно упълномощен с правомощията по чл.34, ал.3 ГПК процесуален представител е признал същия в отговора на ИМ. Има искане
от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки, а именно
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Ищцовата претенция следва да бъде
уважена, предвид обстоятелството, че ответника признава исковете, така както са
предявени на основание чл.237 ГПК.
По разноските:
Ответното дружество моли
съда да приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и да не му се възлагат
разноските по делото,
като с молба от 15.03.2021г./л.50 и сл./ изрично заявява, че не претендира
разноски. На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Безспорно е, че за да се освободи ответника от своята отговорност за присъждане
на направените разноски в полза на ищеца следва да са налице две предпоставки –
с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В
конкретния случай, безспорно се установява, че ответника в депозирания отговор
на исковата молба изрично е заявил, че признава претенцията, поради което и
едната от предпоставките е налице. По отношение на втората предпоставка, че с
поведението си не е дало повод за завеждане на иска, РРС съобрази следното: Извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането
бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от
страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В т.см. Определение
№ 549/
29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., Определение № 95/22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018
г., IV г. о., Определение № 318/
25.07.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2828/2018
г., III г. о.
и др. В
случая не са налице такива обстоятелства, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ц.В., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Л. К. Д., сумата в размер на 8354.00лв.
– представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01250002/25.08.2008г., сключен между В. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията, по който са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. поради погасяването му по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: