№ 12264
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110140827 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Л. В. С. срещу „С К ООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 8 от Договор за кредит от 25.09.2020 г., сключен между Л. В. С. и „С К
ООД, поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 25.09.2020 г. договор за
кредит, по силата на който ответникът е предоставил в заем сумата от 1000 лева, при ГЛП
40,05 % и ГПР 48,11 %. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора, следва да се предостави
обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход, като при непредоставяне на
някое от посочените обезпечения с посочените параметри, възниквало задължение за
заплащане на неустойка в размер на 901,22 лева, която сума следвало да се заплати
разсрочено заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че уговорения размер на ГЛП не
отговаря на действителния такъв, т.к. неустойката представлявала добавък към договорната
лихва. Аргументира, че с така уговорената неустойка се нарушават добрите нрави, както и
1
че е налице неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга. Подробно излага, че е нарушен принципът на добросъвестността, т.к. не е
налице еквивалентност на насрещните престации. Развива съображения в насока, че
уговорената неустойка не отговаря на присъщите й функции. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ищецът признава
изцяло предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договора за кредит, като
излага, че нищожността на отделни клаузи, не влече нищожност на целия договор. Твърди,
че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и счита, че разноските следва да
останат в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е неусточна клауза, предвиждаща заплащане на сумата от 901,22
лева при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна
клауза по чл. 8 от договора, както и че клаузата е индивидуално уговорена.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит със соченото в исковата
молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е неусточна клауза,
предвиждаща заплащане на сумата от 901,22 лева при непредоставяне на обезпечение.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия по
делото препис от Договор за паричен заем № .... към искане № .... от 25.09.2020г., сключен
между „С К ООД като заемодател и Л. В. С. като заемодател, за главница от 1000 лева с
краен срок на плащане 25.05.2021г.
Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде
обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчите,
отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.
В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на настоящия договор заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочения в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 901,22 лева, с
начин на разсрочено плащане подробно посочен в приложение 1 към настоящия договор за
заем.
2
В конкретния случай ответникът не оспорва, а признава нищожността на процесната
договорна клауза, но липсва искане на ищеца за постановяване на решение при признание
на иска, поради което по същество съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № ...., ОСTK,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да
3
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на над 90 % от размера на заетата сума. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № ...., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън
обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите
нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от
подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем
да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът
ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди.
По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза, уговорена в чл. 8 от
процесния договор, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Релевираното от
ответника искане за възлагане на разноските в нейна тежест на основание чл. 78, ал. 2 ГПК е
неоснователно. Както е прието в съдебната практика /Определение № ...... от 30.11.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № ..... г., I т. о., ТК/ разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение
в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на договорна
клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. В
конкретния случай ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които
следва да й бъдат присъдени. Наред с това, ищцата е била защитавана безплатно в
настоящото производство от адв. Е. Г. Иванова на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради
което и с оглед изхода от спора, в полза на адв. Иванова следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Л. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, с.
Мърчаево, ул. „Цар Симеон“ № 44А, срещу „С К ООД, с ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, нищожността на клаузата на чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен
заем № .... към искане № .... от 25.09.2020г.
ОСЪЖДА „С К ООД да заплати на Л. В. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лева, представляваща сторените по делото разноски.
4
ОСЪЖДА „С К ООД да заплати на адв. Е. Г. Иванова, АК-Пловдив, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство
по делото на Л. В. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5