№ 44
гр. Оряхово, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Административно наказателно дело №
20221460200193 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. С., ЕГН ********** от ...... срещу
Наказателно постановление (НП) № ..... г. на Началник Група към ОД на МВР
Враца, РУ Оряхово, с което жалбоподателят е наказан по административен
ред за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че на ..... г.
около 10,50 часа в ......, в посока на движение към ул. „....“ управлява мотопед
марка „....“, с рама № ..... без данни за собственост и без поставена
регистрационна табела отзад. При направената справка в РСОД и ОДЧ при
РУ Оряхово се е установило, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред
и за него няма данни. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като е
изпробван за употреба на алкохол и уредът е отчел 0 промила алкохол. Във
връзка с Постановление от .... г. за прекратяване на досъдебно производство,
ведно пр. пр. № .... г. по описа на РП Враца и БП № .... г. по описа на РУ
Оряхово е издадено наказателното постановление за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., с лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни
точки.
В подадената жалба се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено, без да се конкретизира
какви процесуални нарушения са допуснати в тази връзка. Сочи се
единствено, че данните по обжалвания акт не отразяват фактическата
обстановка и че жалбоподателят не е нарушил закона.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, а се представлява от
упълномощен защитник, който подържа жалбата и заявява, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато при издаването му
съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
1
жалбоподателя. В тази връзка сочи, че не е описано населеното място, в което
е констатирано нарушението, а от друга страна твърди, че не е установено
дали се касае за управляван мотопед или за велосипед с монтиран двигател.
Претендират се разноски в производството.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище по жалбата.
Оряховският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
Серия GA, Акт № 408776 от ..... г. за това, че на ..... г. около 10,50 часа в ......,
в посока на движение към ул. „....“ жалбоподателят управлява мотопед марка
„....“, с рама № ..... без данни за собственост и без поставена регистрационна
табела отзад. При направената справка в РСОД и ОДЧ при РУ Оряхово се е
установило, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред и за него няма
данни. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като е изпробван за
употреба на алкохол и уредът е отчел 0 промила алкохол. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът
е съставен от подписалия се актосъставител мл. полицейски инспектор М. М.
С. и е подписан от свидетеля Р. П. Д.. АУАН е подписан и от установения
нарушител Т. С., без вписани в него възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № ..... г. на Началник
Група към ОД на МВР Враца, РУ Оряхово, с което за извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно
наказание - глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, с отнемане на 10 контролни точки. В издаденото
наказателно постановление е преповторена същата фактическа обстановка,
съдържаща се в АУАН, с изключение на посоченото населено място, в което
е установено нарушението по акта – с. С..
При обжалване на наказателното постановление пред РС Оряхово са
допуснати до разпит свидетелят, посочен в АУАН, както и актосъставителят.
От показанията на актосъставителя М. С. и св. Р. Д., които съдът възприема с
вяра като последователни, логични и добросъвестно изложени пред съда, се
установява, че жалбоподателят е забелязан да управлява мотопед в с. С., като
патрулният автомобил го е следвал, докато мотопедът е завил по ул. „.....“
пред дом № 2 и е спрян със „стоп“ палка от полицейските служители, след
изпреварване. Установен е водачът – Т. С. С., както и марката на
управлявания мотопед – „....“, вкл. номер на рама. Мотопедът се в движил без
регистрационен номер, като след справка от полицейските служители от ОДЧ
при РУ Оряхово, не са установени данни за него и е липсвала регистрация на
мотопеда. При проверката не са представени документи на водача и на
мотопеда. При тези обстоятелства е съставен АУАН за констатираното
нарушение, като е извикан дежурен разследващ полицай за извършване на
оглед, а свидетелите са запазили местопроизшествието до пристигането на
дежурна оперативна група.
По делото са събрани като писмени доказателства - съставения
АУАН и издаденото НП от началник група към ОД МВР гр. Враца, РУ
2
Оряхово, Мотивирана резолюция от 18.07.2022 г., Постановление за
прекратяване на наказателно производство от .... г., Докладна-предложение за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
Заповед № 369з-189 от 25.01.2022 г. за компетентността на контролните
органи, Справка за нарушител/водач, като съдът е изискал и преписката по
прекратеното ДП № .... г. по описа на РП Враца, ТО Оряхово. Във връзка с
това същата е представена и от нея се установява, че спрямо жалбоподателя е
проведено бързо производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК. По него са разпитани двамата полицейски служители и нарушителят,
събрани са всички относими доказателства във връзка с разкриване на
обективната истина, но производството е прекратено на основание чл. 9, ал. 2
от НК – малозначителност и липса на обществена опасност.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът е длъжен да изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
В настоящия случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен от материално и териториално компетентният за това
орган и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискването на чл.
42 ЗАНН, като при съставянето му не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените и
неотстранимите. Това обстоятелство позволява на посочения за нарушител да
упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като за него става ясно
срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава.
Пред настоящата инстанция са изложени доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП –
непосочване в него на населеното място, в което е констатирано
нарушението – с. С.. Във връзка с това следва да се изясни, че критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до
неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на
някоя от страните в процеса. В настоящия случай съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в установения в закона
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен
3
АУАН, съдържащ всички задължителни реквизити съгласно закона, като
същият е предявен и връчен на жалбоподателя, подписан от последния без
възражения. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Действително в НП е налице пропуск и не е посочено населеното място
на извършване на описаното нарушение - с. С., което безспорно е посочено
както в АУАН, така и в мотивираната резолюция от 18.07.2022 г. на същия
орган, издал обжалваното НП, така и в цялото прекратено досъдебно
производство спрямо настоящия жалбоподател, където този факт (населеното
място на извършване на нарушението – с. С.) е бил безспорен и коректно
посочен във всички писмени документи и актове на компетентните органи. В
ЗАНН не е посочено кога едно нарушение е съществено, но разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления и на касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК.
Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на
жалбоподателя. Нарушението е съществено и когато, ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. В
случая не се касае за процесуално нарушение, а за липса на реквизит в
издаденото НП. Съдът счита, че се касае за технически пропуск, който не
съставлява съществено нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на
НП. Отново трябва да се подчертае, че АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, като съдържа всички необходими реквизити, вкл. е посочено
населеното място на извършване на нарушението – с. С.. Жалбоподателят
своевременно е бил запознат със съдържанието му, връчен му е препис и е
имал възможност да упражни правото си на защита - т.е. изпълнени са всички
правила за законосъбразното начало на административнонаказателното
производство. В последствие органът, издал обжалваното НП, е издал
мотивирана резолюция от 18.07.2022 г. за прекратяване на
административнонаказателното производство, поради данни за извършено
престъпление по чл. 345 от НК и образувано бързо производство, в която
резолюция, същият този орган е посочил датата, времето и мястото на
извършване на описаното нарушение – именно в с. С.. Освен това в цялото
бързо производство на РП Враца, до прекратяването му – във всички писмени
документи, приети като доказателства и в настоящото производство –
протокол за първо действие по разследване (оглед на местопроизшествие),
постановления на наблюдаващ прокурор, протоколи за разпит на свидетели и
др., това обстоятелство е било отразено точно и в нито един момент не е било
спорно или неясно за жалбоподателя, което да му попречи да разбере какво
нарушение му е вменено и адекватно да упражни правото си на защита във
всеки един момент. Именно затова съдът намира за неоснователни
изложените от защитата доводи за наличието на съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването на НП, които да са накърнили правото
на защита на санкционираното лице, изразяващо се в пропуск на наказващия
орган да отрази в НП населеното място на нарушението – с. С.. Такова
представлява липсата на който и да било от минимално необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява
4
на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по
несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП се
преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е отразил
върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което
включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение
бива санкционирано и въз основа на кой закон.
В съставения АУАН и издаденото НП се сочи като нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – (изречение първо - “По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.”), за която предвиденото
наказание е именно в посочената в НП разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП и в конкретния случай е наложено в минимален размер – както по
отношение на глобата, така и по отношение на лишаването от право за
управление на МПС. Констатациите в АУАН не се считат за безспорно
установени, а подлежат на доказване, което се осъществи изцяло в
настоящото съдебно производство.
Неоснователен се явява и доводът на защитника, че не е установено по
безспорен начин дали се касае за мотопед или за велосипед с монтиран
двигател, който не подлежи на регистрация. Неоснователността касае факта,
че посоченото обстоятелство в нито един момент от развитие на
производството не е било спорно, не са ангажирани твърдения, респ.
доказателства, които да внасят съмнение относно този факт, за да се налага
установяването по безспорен начин на нещо друго, а такъв довод е изложен
едва в хода по същество на настоящото производство в защитната позиция на
процесуалния представител на жалбоподателя.
С оглед на изложеното и предвид събраните по делото доказателства
съдът намира, че може да се направи категоричен извод за доказаност на
нарушението и неговото авторство, както и за механизма на осъществяването
му, а именно че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН и в НП
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В случая изложените констатации
в АУАН, възприети и от административнонаказващия орган, се подкрепят от
всички събрани в настоящото производството доказателства и безспорно се
установи осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбодателя. В процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от
тези на административнонаказващия орган. Последният правилно е посочил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма в ЗДвП, която предвижда
налагане на санкция лишаване от право за управление на МПС за срок от 6
до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съдът не установи и основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено разкрива една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. В този смисъл атакуваното НП следва да бъде потвърдено, а жалбата –
оставена без уважение като неоснователна.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ..... г. на Началник Група
към ОД на МВР Враца, РУ Оряхово, с което за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на Т. С. С., ЕГН ********** от ...... е наложено на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като са му отнети и 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца по реда на гл. XII АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6