Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни, през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Александра Сергева …………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 300 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „***“ ЕАД, със седалище гр. С., подадена чрез
пълномощника юрк. А.Б., срещу решението
на Плевенски районен съд от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1892/2018
г., с което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск
срещу О.Р.Д., с постоянен адрес ***, за установяване съществуването на вземането,
присъдено с издадена в полза на
дружеството заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 7637/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.
В жалбата за изложени
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели
до накърняване правото на защита на
ищцовото дружество и до постановяване на решение при непълнота на
доказателствата, както и за неправилни
изводи на решаващия съд относно уведомяването на длъжника за извършената
цесия на вземането. Претендира се отмяната на обжалваното решение и уважаване
на исковата претенция, както и присъждани на сторените деловодни разноски.
Ответникът по въззивната жалба О.Р.Д. оспорва основателността на жалбата чрез
назначения му особен представител адв. П.А. *** и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен
съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по
същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на „***” ЕАД гр. С., като заявител в заповедно
производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7637
от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7637/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника О.Р.Д., с постоянен адрес
***, за следните суми: сумата 1051,58
лв. – главница; сумата от 124,72 лв. –
договорна лихва за периода от 23.09.2016г. до 14.04.2017 г., сумата от 845,64
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
30.09.2016 г. до 14.04.2017 г., сумата 71,16
лв. – обезщетение за забава за периода от 24.09.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.09.2017
г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство, като е посочено, че вземането произтича от договор за паричен
заем, сключен на 17.08.2016 г. с № *** между „***“ АД и О.Р.Д. /заемополучател/,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „***“ АД в
полза на „***“ ООД, чийто правоприемник е „***“ АД, а понастоящем – „***“ ЕАД,
ЕИК ***, по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и
подписано приложение № 1 към същия от 01.07.2017 г.
Заповедта е била връчена на длъжника О.Р.Д. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, с оглед на
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК първоинстанционният съд е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, което е сторено.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 17.08.2016 г. между „***“ АД гр. С.,
като заемодател, и О.Р.Д., с посочен настоящ адрес ***, като заемател, е
сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят предава
в собственост на заемателя сумата от 1200 лв., а последният се задължава да
върне същата при посочените в договора условия. Установява се също така, че
вземането на кредитора „***“ АД към длъжника О.Р.Д., произтичащо от цитирания
договор за паричен заем, е цедирано в полза на „***“ ООД гр. С., чийто
правоприемник се явява ищецът-въззивник – „***“ ЕАД гр. С.. Изпратени са били
две уведомителни писма до длъжника О.Д. за извършената цесия на вземането,
които обаче не са му били връчени от съответния куриер, с оглед приложените по делото разписки.
Съгласно чл. 180 ГПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В случая
процесният договор за паричен заем, на който ищецът основава вземането си към
ответника, е частен диспозитивен
документ, който удостоверява изявленията на лицата, подписали документа. Следва
да бъде посочено, че с оглед правните характеристики на този документ, при евентуалното му оспорване не би стоял въпросът дали документът е верен или неверен, а оспорването на
истинността му ще касае само неговата автентичност. Ответникът обаче не е
оспорил истинността на договора, поради
което може да се приеме, че той е
автентичен, т.е. не е подправен.
Що се касае до липсата на
доказателства по делото за надлежно уведомяване на ответника относно цесията на
вземането по договора за паричен заем, следва да се има предвид, че
съобщението, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор, не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по самия договор за цесия, тъй като правата по цесията
преминават върху цесионера със сключването на договора. Длъжникът би могъл да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомяването, каквито твърдения в настоящия случай не са
наведени. Отделно от това, връчването на всички книжа по делото, в т.ч. и
договора за цесия приложен към исковата молба, на ответника е надлежно, ако е
направено на назначения му особен представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване прави последици, какъвто е и настоящият случай.
В този смисъл заявената от ищцовото
дружество искова претенция е доказана по
своето основание.
Не са събрани обаче доказателства за точния
размер на вземането, при правилно указана от първоинстанционния съд
доказателствена тежест на страните.
Правилото на чл. 162 от ГПК е
императивно и съдът не може да отхвърли иск, доказан по своето основание, а
следва да пристъпи към една от алтернативите, посочени в същата норма.
В процесния случай, доколкото в
първоинстанционното производство е била допусната съдебно-икономическа
експертиза по искане на ищеца, но заключение по същата не е изготвено, тъй като
депозитът е внесен след проведеното съдебно заседание по делото, то въззивният
съд следва да определи размера на вземането по своя преценка, изхождайки
единствено от уговореното с процесния договор за паричен заем.
В договора е посочено, че
предоставената на заемателя сума е в размер на 1200 лв., с краен срок да
издължаване 14.04.2017 г., когато е падежът на последната погасителна вноска.
Общата сума, която заемателят се е задължил да върне, съгласно договора, е в
размер на 1368,50 лв.
С депозираната пред районния съд
искова молба ищецът е направил признание, че по процесния договор за паричен
заем ответникът е погасил сума в общ размер от 383 лв.
При това положение платената от ответника сума следва да се
приспадне от общо дължимата от него сума в размер на 1368,50 лв., като
разликата в размер на 985,50 лв. следва да се счита за непогасена главница.
В този смисъл заявената искова
претенция е основателна и следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено вземането на ищеца до сумата от 985,50 лв. за главница на претендираното вземане. За разликата до общо претендираното вземане за
главница от 1051,58 лв., както и за сумата от 124,72 лв., представляваща
договорна лихва за период от 23.09.2016 г. до 14.04.2017 г., исковата претенция
е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Тъй като падежът на вземането по
договора за паричен заем в случая е настъпил на 14.04.2017 г., претенцията на
ищеца за мораторни лихви е основателна само за сумата от 46,28 лв. /изчислена с
помощта на online калкулатор
за законна лихва върху главница от 985,50
лв./ и за периода 14.04.2017 г. до 29.09.2017 г., като за разликата до
претендираните 71,16 лв. и за периода от
24.09.2016 г. до 14.04.2017 г. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Въззивният съд намира за изцяло неоснователна претенцията на ищеца да бъде установено
вземането му за неустойка от ответника в
размер на 845,64 лв., тъй като по делото не са събрани доказателства,
установяващи съществуването на такова
вземане на наведеното основание и
в претендирания размер, поради което не следва да бъде обсъждано направеното от
особения представител на ответника възражение относно валидността на клауза от
договора като противоречаща на закона и като неравноправна клауза по смисъла на
ЗЗП.
Предвид гореизложените
съображения, обжалваното решение на
Плевенски районен съд следва да бъде отменено частично, като въззивната
инстанция се произнесе по същество в посочения по горе смисъл.
В останалата му отхвърлителна част
първоинстанционното решение се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл.78, ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от иска, които са в общ размер на 475,70 лв., както и направените в заповедното
производство разноски, съобразно размера на признатото за установено вземане,
които са в общ размер от 45,28 лв., в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер по 50 лв. за
всяко производство.
Предвид тези съображения и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1978 от 17.12.2018 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 1892/2018
г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
от „***“ ЕАД гр. С. против О.Р.Д.,
с постоянен адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземането, присъдено със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7637/2017 г., до размера на сумата от 985,50 лв. – главница и до размера на сумата от 46,28 лв.
– лихва за забава за периода 14.04.2017 г. до 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК, че О.Р.Д., с постоянен
адрес:***, ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, със седалище гр. С., ЕИК ***, сума в размер на 985,50 лв. – главница по договор за
паричен заем, сключен на 17.08.2016 г. с № *** между „***“ АД /заемодател/ и О.Р.Д.
/заемополучател/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „***“ АД в полза на „***“ ООД, чийто правоприемник е „***“ АД, а
понастоящем – „***“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. и подписано приложение № 1 към същия от
01.07.2017 г.; и сума в размер на 46,28 лв. – лихва за забава за периода 14.04.2017 г. до 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 7637/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1978 от 17.12.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д.
№ 1892/2018 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
и чл. 78, ал. 8 от ГПК О.Р.Д., с
постоянен адрес:***, ЕГН ********** , да заплати в полза на „***“ ЕАД, със
седалище гр. С., ЕИК *** сумата от 475,70 лв., представляваща направени деловодни
разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 45,28 лв., представляваща направени в заповедното производство
разноски, съобразно размера на признатото за установено вземане.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: