РЕШЕНИЕ

№1481

гр. П., 04.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Капка Станчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №03831 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на Д.М.М., че дължи сумата в размер на 441,30лв. / четиристотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки, представляващи 1/2 от общият дълг за процесния период, в размер на 882,60лв /, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. , ул.“Б.Г.“, бл**вх*aп**от които главница в размер на 357,70 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на 715,40лв., за периода от 01.05.2014г, до 30.04.2016г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания е размер на 83,60лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 167,20лв. за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г., както и законната лихва върху главницата от 357,70лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на направените по делото разноски.               

 Ответника чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Направено е и възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност.   

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

На първо място  ответната страна,  оспорва обстоятелството, че е собственик на топлоснабденото жилище. По делото са  представени и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.10.1990г., както и данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ от И.С.М.в, видно от които ответницата е съсобственик на топлоснабденото жилище с посоченото лице. Доколкото няма данни за притежавани различни  идеални части от топлоснабдения имот, то съдът приема, че ответницата притежава ½ идеални части от жилището. Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ,  ответника е потребител на топлоенергия.    

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ.  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. По делото са изслушани две съдебно икономически експертизи които имат идентични отговори на поставените задачи. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице В.П., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 357.70 лева главница за ½ идеални части и 167.20 лева лихва за ½ идеални части.  Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата установена от вещото лице, считано от  08.07.2014г. до 20.10.2017г., в размер на  167.20 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2019г. до окончателното и изплащане. 

           Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 10.04.2016г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  10.04.2019г. / са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от 10.04.2016г. до 30.04.2016г. от ответника е 27.12 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П.,  ул.“Б.Г.“, бл**вх*aп**и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 3.75 лева, за периода от 10.05.2016г. до 20.10.2017г.            

               С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна изчислени съобразно уважената част на исковите претенции , както и съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в общ размер на 20.98 лева.

С оглед изхода на делото, ищеца следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ответната страна в заповедното и в настоящето производство изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции в общ размер по двете производства на 651.03 лева.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.М. *** , aп.17, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 27.12 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.“Б.Г.“, бл.32, вх.А, aп.17, за периода 10.04.2016г. до 30.04.2016г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 3.75 лева, за периода от  10.05.2016г. до 20.10.2017г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  -  10.04.2019г. до окончателното и изплащане,  като за разликата до пълния претендиран размер от 357,70 лева, главница за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и разликата до пълния претендиран размер от 167.20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА  Д.М.М. *** , aп.17, да заплати  на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото изчислени съобразно уважената част на исковите претенции и направени разноски в заповедното производство по частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС в общ размер на 20.98 лева.     

             ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати  на  Д.М.М. *** , aп.17, направени разноски по делото и в заповедното производство изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на  651.03 лева.                                                  

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: